№57
гр.Дулово, 28.04.2020 г.
Районен съд –
Дулово, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тридесети януари две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател:
Емил Николаев
при секретаря
Нина Станчева, като разгледа докладваното гр. д. № 383 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод предявена от В.И.М., с ЕГН **********,***, Ф.И.М., с ЕГН **********,***
и на Г.И.А., с ЕГН **********,***, против Р.Е.Н., с ЕГН **********,***, искова молба, с която се иска от съда да
постанови решение, с което:
На основание чл.
26, ал.2 от ЗЗД, да прогласи нищожността на упълномощителната
сделка, по силата на която пълномощникът адв. Р.Н. е
имала права да се разпореди и се е разпоредила с наследствения дял на наследодателката на ищците - Р.Х.К., поради липса на
съгласие на последната за сключване на договор за дарение.
На основание чл.
42, ал.2 от ЗЗД, да приеме за установено, че Договор за дарение от *** г., обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***
г., по описа на РС - Дулово, с който Р.Ю.К., с ЕГН **********,***, е дарила на Р.Е.Н.,
с ЕГН **********,***, собствената си 1/2 ид. част от
НИВА с площ от 34.999 дка (тридесет и четири декара, деветстотин деветдесети
девет квадратни метра), находяща се в землището на с.
П., с ЕКАТТЕ ***, общ. Дулово, в местността „К.Е.“, понастоящем разделена на
два нови поземлени имота с идентификатори ***.**
и ***.**, при граници и съседи: имоти с № № ******, Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, по отношение на наследниците на
дарителката Р.Х.К. – починала на ***г., поради липса на представителна власт у
пълномощника.
Претендират
разноски. Представят писмени и гласни доказателства.
Ищците твърдят,
че са съсобственици на останалата им в наследство 1/2 ид. част от
НИВА с площ от 34.999 дка /тридесет и четири декара, деветстотин деветдесети
девет квадратни метра/, находяща се в землището на с.
П. с ЕКАТТЕ ***, общ. Дулово, в местността „К.Е.“, понастоящем разделена на два
нови поземлени имота с идентификатори ***.*и
***.*, която приживе е била собственост на тяхната майка Р.Ю.К.
– починала на ***г. и която е предмет на Договор за дарение от *** г., обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***.,
по описа на РС - Дулово.
Твърдят също
така, че за направеното дарение узнали индиректно през 2010 г., тъй като
дотогава получавали арендно плащане, а и ответникът
никога не е манифестирал пред тях факта, че е надарен и че той е собственик на процесния имот.
Заявява, че докато е била жива майка им Р.К., не е имала
желание да дари своята идеална част от процесния имот
на ответника и не е упълномощавала адв. Р.Н. да я
представлява при сключване на договора за дарение.
Твърдят, че няма
издавано от Кметство с. Р.пълномощно под № 22 от 1997 г., описано в
нотариалният акт за дарение, нито в деловодните регистрови
книги на това кметство е отразено, че е издадено пълномощно под този номер от
името на Р.Ю.К. Представят писмени доказателства в тази насока.
Считат, че
липсата на надлежно упълномощаване води до недействителност на процесния договор за дарение, поради липса на
представителна власт у пълномощника.
Молят да бъдат
уважени предявените искове.
В законноустановения едномесечен срок ответникът Р.Е.Н. е
депозирал писмен отговор на исковата молба, като я оспорва изцяло. Твърди, че
инициативата за дарение е на родителите на ищците - И. К.и Р.Х.К.. Посочва, че
ищците по предявения иск са знаели за него и не отговаря на истината, че са
научили едва през 2010 г. Отрича възможността за същата земя да е изплащана
рента от арендатора Б. ***, тъй като от 1997 г. до 2015 г. включително работил
лично процесиите земеделски земи, находящи се в
землището на с. П. в м. „К.Е.“ с площ от 34.999 дка, като ги е засявал с
различни култури всяка година и е упражнявал фактическата власт върху тези земи
повече от десет години явно, спокойно и необезпокоявано. От 2016 година
започнал да отдава земята под наем на
различни лица, като тази година сключил договор с Ердинч Сюлейман от с. П..
Ответникът се
позовава на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС и смята, че предвидената
десетгодишна давност спрямо него започва да тече от 13.08.1997 г., а не от 2010
г., поради което повече от 20 години владее процесната
земя като собственик. За това извършил
продажба през 2012 година на 10.000 дка от тази земя с купувач Н.М. ***, а за
себе си оставил 25.000 дка от тази нива.
Ищците се явяват
лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържат предявените
искове и молят да бъдат уважени като основателни и доказани. Депозират по
делото писмени бележки, в които са изложили подробни съображения по
допустимостта и основателността им.
Ответникът се
явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа писмения
отговор, оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Депозира писмени бележки, в които е изложил подробни съображения
за тезата си.
Ангажирани са
писмени и гласни доказателства.
След преценка на
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по
делото, че ищците са наследници на Р.Ю.К. – починала на ***г./удостоверение за
наследници № 96/28.06.2017 г., издадено от Кметство – П., общ. Дулово/.
По делото е
представено заверено копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г., по описа на РС-Дулово, с който Р.Ю.К.
с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника адв.
Р.Н., е дарила на Р.Е.Н., с ЕГН **********,***, собствената си 1/2 ид. част от НИВА с площ от 34.999 дка /тридесет и четири
декара, деветстотин деветдесети девет квадратни метра/, находяща
се в землището на с. П., с ЕКАТТЕ ***, общ. *,
в местността „К.Е.“, понастоящем разделена на два нови поземлени имота, с
идентификатори ***.**и ***., при
граници и съседи: имоти с №№ ****
Разделянето на
описания имот на два нови се установява от представените по делото като
доказателства: Скица на поземлен имот № 15-7333365/12.08.2019 г. и Скица на
поземлен имот № 15-7333358/12.08.2019 г., издадени от АГКК. Това обстоятелство
не се оспорва от страните.
В Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № **** г., по описа на
РС-Дулово е посочено, че при съставянето му е било представено пълномощно №
22/08.08.1997 г. нотариално заверено от кмета на Кметство с. Р., общ. Дулово.
Като
доказателства по делото са представени: Служебна бележка № 10/04.07.2017 г.,
издадена от Кмета на с. Р., общ. Дулово, съгласно която през 1997 г. няма
издадено от кметството пълномощно от името на Р.Ю.К. и в оригинал и копие: регистрова и деловодна книга на Кметство с. Р.за 1997 г.,
от която се установява че в регистъра на кметството няма вписано пълномощно с
рег. № 22/08.08.1997, на която дата не е заверявано
никакво пълномощно, а под № 22 има заверено
на 11.08.1997 г. пълномощно от друго лице – М.Т.К..
По делото са
разпитани свидетели и на двете страни.
По отношение на
предявения иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД, съдът намира следното:
С този иск е
поискано от съда да прогласи нищожността
на упълномощителната сделка, по силата на която
пълномощникът адв. Р.Н. е имала права да се разпореди
и се е разпоредила с наследствения дял на наследодателката
на ищците Р.Х.К., поради липса на съгласие за сключване на договор за дарение.
Във връзка с
твърденията на ищците, че въпросното пълномощно, представено по нотариалната
сделка за дарение, не фигурира във водения за целта регистър при Кметство с. Р.,
до разпит е допуснат свидетеля Н.Р.Т. – изпълнявал длъжността „Кмет“ на с. Р.,
общ. Дулово, през периода от 30.10.1995 г. до 03.11.1999 г., който заяви, че
познава Р.Ю.К. и че не си спомня да е издавал пълномощно от нейно име, нито тя
да е идвала лично при него за изготвяне на каквото и да е пълномощно. Заявява,
че практиката към онзи момент /1997 г./ била документът да се изработва в 2
екземпляра/под индиго/, като оригиналът /с печата/ да се дава на страната, а
копието /също с положен печат и подписи/, да остава за съхранение в
кметството. Пълномощното се давало на
лицето, след като му бъде поставен номер и бъде описано в регистъра. За тази
нотариална услуга се заплащала съответна такса, за което се издавала квитанция,
която също се отбелязвала в регистъра.
Разпоредбата на чл.83 от Закона за нотариусите
и нотариалната дейност (Обн. - ДВ, бр. 104 от 1996
г., в сила от 6.01.1997 г.) сочи, че Когато в населеното място няма нотариус и
районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е
общински център - кметът, заместник-кметът и секретарят на общината,
удостоверяват датата и подписите на частни документи, които не подлежат на
вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.
През 1997 г.
функциите на нотариус в Р. България са изпълнявани от кметовете и от районните
съдии. Законът не съдържа забрана, нотариалната заверка на подписа на упълномощителя да бъде извършена от длъжностно лице в друго
населено място, несъвпадащо с местоживеенето му. Упълномощаването е едностранна правна сделка, насочена към
пораждане на представителна власт. По силата на чл.485, ал.2 от тогава
действащия ГПК, при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата,
чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред
нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече сложените
подписи. В случая се прилагат чл. чл. 474, ал. 4 и 5, 475, ал. 2, 478 - 481.
В конкретния случай,
съдът не може да установи дали действителната воля на Р.Ю.К. е била да дари на
ответника притежаваната от нея 1/2 ид. част от процесният имот, предмет на дарението и дали тази нейна
воля е обективирана в описаното в нотариалния акт
пълномощно № 22/08.08.1997 г., тъй като в регистъра
на Кметство с .Р., общ. Дулово, за 1997 г.
няма описано такова.
Съдът намира, че
при процесната едностранна упълномощителна
сделка е налице липса на съгласие, което повлича и недействителност на
волеизявлението на упълномощителя.
Дали
пълномощникът е действал във вреда на упълномощителя без
наличие на представителна власт няма отношение към иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД,
какъвто е предявен, а е елемент от фактическия състав на иска по чл. 40 ЗЗД, с
какъвто съдът не е сезиран.
В тази връзка,
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, следва
да бъде оставен без уважение и производството в тази му част следва да бъде
прекратено.
По отношение на
исковата претенция по чл. 42, вр. чл. 38 от ЗЗД, че
пълномощникът на наследодателя на ищците
се е разпоредил със собствеността
на упълномощителя в полза на ответника, без да е нарочно овластен
при сключване на сделката, обективирана в Договор за
дарение от 13.08.1997 г., сключен с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****.,
по описа на РС-Дулово, Р.Ю.К., с ЕГН **********,***, е дарила на Р.Е.Н., с ЕГН **********,***,
собствената си 1/2 ид. част от НИВА с площ от 34.999
дка /тридесет и четири декара, деветстотин деветдесети девет квадратни метра/, находяща се в землището на с. П., с ЕКАТТЕ ***, общ. Дулово,
в местността „К.Е.“, при граници и съседи: имоти с №№ ****,
съдът намира, че е налице недействителност на сделката, тъй като пълномощникът
е действал без представителна власт при сключването ѝ, с което е увредил
интересите на упълномощителя, като го е лишил от
неговата собственост, без това да е била действителната му воля и да е давал
съгласие.
Разпореждане от
името на упълномощителя е валидно, стига да е
извършено от (чрез) пълномощника в рамките на учредената му представителна
власт, съобразно това, което упълномощителят е волеизявил в пълномощното (чл. 39, ал. 1, вр. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД). Отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и
от степента на това доверие зависи обема на представителната власт, която упълномощителят ще учреди с пълномощното. По своя воля той
може да овласти избрания от него пълномощник, както
да се разпорежда с цялото му имущество чрез правни сделки и действия, при
условия и спрямо лица, каквито намери за добре, така и да ограничи
представителната му власт във всяка една от тези насоки.
Упълномощителят Р.Ю.К., вече
покойница, в случая не е упълномощавала пълномощника по договора за дарение адв. Р.Н. с право да се разпорежда - да дарява собствената ѝ 1/2 ид. част от процесния недвижим
имот, като не може да се приеме, че е налице валидна представителната власт и
възможност за пълномощника да се разпорежда от името на упълномощителя.
Разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗЗД предвижда, че
представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със
себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако
представляваният е дал съгласието си за това, каквото съгласие не е налице
предвид липсата на пълномощно.
В т. 2 от ТР №
5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че договор,
сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт,
е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът,
го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване на
договора, на недействителността може да се позове само лицето, от името на
което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В цитираното
Тълкувателно решение изрично е разяснено и че недействителността поради липсата
на представителна власт по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД не е равнозначна, различна е и
не е абсолютна нищожност поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Висящата недействителност не може да се трансформира в нищожност, тъй като
тя е изначална. Не може да има нищожност, която възниква след извършването на
сделката и в резултат на действие на една от страните. Предвид нормата на чл.
42, ал. 2 ЗЗД лицето, от чието име е сключен договор без представителна власт, може
да го потвърди, като за потвърждаването се изисква същата форма, която е
предвидена за упълномощаването за сключване на сделката. С нормата на чл. 37 ГПК е предвидена форма за упълномощаването за сключване на договор за
покупко-продажба на недвижим имот - писмена с нотариална заверка на подписите.
Ако мнимо представляваният откаже да потвърди сделката, висящата
недействителност се трансформира в относителна. Тогава за представлявания
възниква правен интерес да оспори извършената сделка с иск за установяване на
недействителността по отношение на него (след като мнимо представляваният е
отказал потвърждение, сделката вече не е висящо недействителна). Мнимо
представляване е налице, когато представителят не е надлежно овластен, прекратяването на представителната власт е противопоставимо на третото лице или е налице порок при
учредяването на представителната власт.
Позоваването на
недействителността може да бъде направено извънсъдебно или пред съда - чрез иск
или възражение. Отказът за потвърждаване на договора е равнозначен на
позоваване на недействителността от страна на мнимо представлявания и обратно -
позоваването (извънсъдебно или пред съда) на недействителността от страна на
мнимо представлявания е равнозначно на отказ за потвърждаване на договора. В тези
случаи висящата недействителност се трансформира в окончателна.
За договора,
сключен чрез мним представител - без представителна власт, нормата на чл. 42,
ал. 2 ЗЗД изрично установява възможността той да бъде потвърден. След като
такъв договор може да бъде потвърден от мнимо представлявания и заздравен по
този начин, като с обратна сила се заличат последиците от недействителността и
договорът породи действие, считано от момента на неговото сключване, то тезата
за абсолютна и неоздравима нищожност е логически
изключена.
Договорът,
сключен в хипотезата на чл. 42 ЗЗД от лице, действало като представител, без да
има представителна власт, не страда от такъв порок. Мнимият представител е
формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания,
поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез
изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД, възможност за потвърждаване на
договора.
Щом като
упълномощеният не е имал представителна власт да сключи конкретната сделка,
последната е относително недействителна спрямо упълномощителя,
докато той не я потвърди в необходимата според закона форма. В случая
потвърждаване не е извършено и поради настъпилата смърт на представлявания Р.К. този договор не може да бъде потвърден в
изискуемата се по смисъла на ал.2 на чл.42 от ЗЗД, форма. Без надлежно потвърждаване сделката следва да
се счита за недействителна.
В хода на
съдебното производство действия по потвърждаване от страна на ищеца на
осъщественото дарение не се установиха.
Ищците навеждат
твърдения, че пълномощно с нотариална заверка № 22/08.08.1997
г. по описа на Кметство с. Р.от името на
майка им Р.К. не е съставяно, поради което за адв. Р.Н.
в качеството си на пълномощник не се съдържа възможност да договоря с
ответника при осъществяване на разпореждане с имоти, собственост на наследодателката на ищците. Това се установи безспорно и от
представения по делото регистър от Кметство с. Р.и от показанията на свид. Н.Т., който тогава – през 1997 г. - е бил кмет на с. Р..
По делото са
разпитани като свидетели О.М.К./чичо на ищците/ и Б.З.Н. /съпруга на
ответника/, които заявиха, че е имало устна уговорка между Р.К. и ответника да
им дари нивите защото гледали майка ѝ
Джемиле и е имало размяна на имоти с друга жена. Нито един от тези двама
свидетели не заяви, че са присъствали в Кметство с.Р.за съставяне на пълномощно
от името на Р.К..
Съдът намира, че
с оглед изложеното и събраните по делото доказателства искът по чл. 42, ал.2 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, като се прогласи
недействителността на дарение от
13.08.1997 г., обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 171, том I, дело №
533/1997г., по описа на РС-Дулово.
По отношение на
направеното от ответника възражение по чл. 79 от ЗС за придобиване на процесния имот по давност, продължила повече от 10 години,
съдът намира следното:
За да се признае
на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един
изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС установява, че
претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал в период по-дълъг
от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време,
по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта
поведение на пълноправен собственик (animus), т. е.,
че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Доказването на
условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79 ал. 1 от ЗС,
за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна
давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от
законовите материално правни предпоставки, изключва придобиване на
собствеността и вещната претенция основана на този придобивен
способ следва да бъде отхвърлена.
Фактическият
състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС, включва както обективния
елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се
държи като своя. Обективният елемент на владението - упражняване на фактическа
власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняване
на фактическа власт върху имот като владение. В този смисъл в настоящото
изложение съдът няма да изхожда от направената от страните формулировка на
твърденията им с използване на правното понятие (предаде/не предаде владение; осъществява/неосъществява
владение; беше/не беше във владение и други подобни изрази), а ще преценява
данните, както относно фактическата власт, така и демонстрирано намерение.
Владението е
установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои.
Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена
вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова,
колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на
собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне
държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна
давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо
промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго,
изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което
следва от изискването владението, да не е установено по скрит начин.
Съгласно
разпоредбата на чл. 69 ЗС, предполага
се, че този който упражнява фактическа власт върху вещта, я държи за себе си,
докато не се установи, че я държи за другиго.
Държателят
упражнява фактическа власт върху вещта за другиго, а не за себе си и не може да се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС, която намира
приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява
владение още от момента на установяването си.
Начините за придобиване и изгубване на
владение са изследвани подробно в теорията и практиката, но те са различни от
тези за придобиване и изгубване на вещни права, независимо от връзката между
тях. Понякога придобиването на вещни права не е свързано с придобиването на
фактическата власт върху вещта.
Промяната в намерението, с която се държи
имота следва да е манифестирана и
противопоставена, както на ищците по делото, така и пред трети лица.
В настоящия случай
ответникът не доказа по категоричен начин, че
е променил намерението си при осъществяване на фактическата власт върху
спорния имот, предмет на договора за дарение и че с определени от него явни
фактически действия, които да са достигнали до съзнанието на ищците, е
манифестирал, че е придобил имота по давност като негов собственик.
По делото е
разпитан като свидетел Билгин Б.А., който заяви, че като земеделски
производител и арендатор е заплащал на бащата на ищците до смъртта му през 2008
г. рента за процесния имот, а след смъртта му е
заплащал рентата на неговите дъщери, тоест на ищците по делото. Заяви, че
последното плащане е през 2009 г.
С оглед на това,
възражението на ответника, че е придобил процесния имот
по давност се явява неоснователно, тъй като не е налице непрекъснато, явно и
необезпокоявано владение повече от 10 години.
Освен това
сделката по дарението се явява относително недействителна и същата не е
произвела своето действие, тоест ответникът не е станал собственик на целия
имот, а само на ½ ид. част от него, която е
подарена от баща му.
При тези съображения
предявеният иск с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД се явява основателен и
като такъв следва да бъдат уважен.
С Тълкувателно
решение от 12.12.2016 г., постановено по тълкувателно
дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, се отчете противоречивата практика при
постановяване диспозитива на предявен иск с правно осн. чл. 42, ал.2 ЗЗД, като бе посочено, че има решения на
съдилищата, в мотивите към които се приема, че договорът, сключен от
пълномощник без представителна власт, е недействителен, на осн.
чл. 42 ЗЗД, а не на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД, но
произнасянето с диспозитив на тези решения е по иск
за нищожност. Макар в посочената част в тълкувателното решение да липсват
изрични задължителни указания по тази констатация, настоящият първоинстанционен съд намира, че диспозитивът
на този иск следва диспозитива на общия установителен иск, като следва да бъде прието за установено, че договорът за
дарение е недействителен по отношение на ищците като наследници на
представляваната Р.Ю.К..
По разноските:
С оглед изхода на
спора, съобразно частичното уважаване и отхвърляне на исковите претенции, в
полза на всяка от страните следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от претенциите.
Цената на
отхвърления първи иск с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД и на уважения
втори иск с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД, е еднаква, тъй като се
определя по един и същ начин - по чл.69 ал.1 т.4 вр.т.2
и чл.71, ал.1, изр. 2 от ГПК, при данъчна оценка от 4 630.50лв за имота /л.29, 30
/, размерът на дължимата държавна такса за всеки един от двата иска е не
по-малко от 50 лева.
По разноските на
ищците:
От представения
по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК е видно, че ищците са направили
съдебно-деловодни разноски в общ размер от 808.00 лева, включваща държавни
такси, адвокатско възнаграждение и други такси във връзка с вписване на
исковата молба и снабдяване с доказателства.
От тях,
съразмерно на уважения иск, в полза на ищците следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 404.00 лв., дължими от ответника.
По разноските на
ответника:
От представените
по делото доказателства и направеното искане от същия в съдебно заседание на
30.01.2020 г. е видно, че същият е направил съдебно деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 540.00 лева. Не представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съразмерно на
отхвърлената претенция в негова полза следва да се присъдят разноски от 270.00 лв.
Водим от
горното, Дуловският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Договор за дарение от 13.08.1997 г., обективиран
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****.,
по описа на РС-Дулово, с който Р.Ю.К., с ЕГН **********,*** е дарила на Р.Е.Н.,
с ЕГН **********,***, собствената си 1/2 ид. част от
НИВА, с площ от 34.999 дка /тридесет и четири декара, деветстотин деветдесети
девет квадратни метра/, находяща се в землището на с.
П., с ЕКАТТЕ ***, общ. Дулово, в местността „К.Е.“, понастоящем разделена на
два нови поземлени имота с идентификатори ***.29.58 и ***.29.59, при граници и
съседи: имоти с № № *****, Е
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на наследниците на дарителката Р.Ю.К., починала на ***г.,
по предявения иск от В.И.М., с ЕГН **********, Ф.И.М., с ЕГН ********** и Г.И.А.,
с ЕГН **********, срещу Р.Е.Н., с ЕГН **********, на основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД.
Оставя без
разглеждане предявения от ищците В.И.М.,
с ЕГН **********, Ф.И.М., с ЕГН ********** и Г.И.А., с ЕГН **********, иск да
бъде обявена за нищожна упълномощителната сделка, по
силата на която адв. Р.Н. е имала права да се
разпореди и се е разпоредила с наследствения дял на наследодателката
на ищците Р.Ю.К. поради липса на съгласие на последната за сключване на договор
за дарение и прекратява производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА Р.Е.Н., с
ЕГН **********,***, да заплати на В.И.М., с ЕГН **********,***, на Ф.И.М., с
ЕГН **********,*** и на Г.И.А., с ЕГН **********,***, сумата от 404.00 лв.
(четиристотин и четири лева), представляваща направените от ищците
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА В.И.М., с
ЕГН **********,***, на Ф.И.М., с ЕГН **********,*** и на Г.И.А., с ЕГН **********,***,
да заплатят на Р.Е.Н., с ЕГН **********,***, сумата от 270.00 лв. (двеста и
седемдесет лева), представляваща направените от ответника съдебно-деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на
страните преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: