Определение по дело №10091/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261886
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 7 октомври 2020 г.)
Съдия: Мариана Василева Георгиева
Дело: 20201100510091
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                    Гр. София, 07.10.2020г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                   СИМОНА УГЛЯРОВА

 

разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева в.гр.д. № 10091 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 31.01.2020г., постановено по гр.д. № 10295/2018г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав констатира, че в мотивите на съдебното решение първоинстанционният съд е формирал воля относно основателността на предявените искове по реда на чл. 422 от ГПК, както следва: по вземането за главница за топлинна енергия - за сума в размер на 2 514, 48 лева, дължима за периода от м.06.2014г. до м.04.2016г., като изрично е посочено, че претенцията до пълния предявен размер от 3 291, 21 лева и за периода от м.05.2013г. до м.05.2014г. е неоснователна като погасена по давност. В мотивите е прието също, че вземането за цена за услугата дялово разпределение следва да се уважи до размер на сумата от 55, 38 лева и за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г., а за разликата до пълния предявен размер и период /в случая ищецът е претендирал вземане в пълен размер от 69, 66 лева за периода от м.05.2013г. до м.04.2016г./ следва да се отхвърли като погасен по давност. В диспозитива на решението обаче липсва отразяване на формираната воля за отхвърляне на исковата претенция за главница за доставена топлинна енергия и за главница за цена на услугата дялово разпределение за периода, за който съдът е приел, че исковете са погасени по давност /който период следва да бъде посочен с начална и крайна дата/, в това число липсва посочване на размера на претенциите, които са погасени по давност /отразено е само, че исковете се отхвърлят до пълните им предявени размери, без да са посочени пълните предявени размери на всяко вземане/.

При така установеното въззивният съд намира, че образуваното пред него дело е преждевременно образувано и следва да се прекрати и върне на първоинстанционния съд за преценка за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК, което се явява преюдициално спрямо произнасянето по въззивната жалба срещу решението. След като се разреши въпросът по очевидната фактическа грешка с влязъл в сила съдебен акт, ще се разгледа депозираната въззивна жалба. Това положение произтича от факта, че актът, с който се постановява поправката, образува заедно с поправения съдебен акт едно цяло и поправеното решение /срещу което вече е упражнено право на жалба/, е с поправеното съдържание от деня на постановяването.

На следващо място, съдът констатира, че препис от постановеното съдебно решение не е надлежно връчен на ответника Е.С.Ц., тъй като съобщението, по отношение на което първоинстанционният съд е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 от ГПК, е изпратено на адрес, различен от посочения от страната в подадения отговор на исковата молба, находящ се на л. 60 от делото. По същите съображения следва да се приеме, че не е надлежно връчен и препис от постъпилата въззивна жалба на насрещната страна – в случая на Е.С.Ц., доколкото преписът не е изпратен на адреса, съобщен лично от страната в отговора на исковата молба.

Настоящият съдебен състав счита, че връчването на препис от постановеното съдебно решение, както и администрирането на въззивната жалба по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд. Ето защо делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените по-горе процесуални действия, след което делото да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на депозираната въззивна жалба.

 Воден от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 10091/2020г. по описа на СГС, ГО, ІІ „А” въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 29 състав за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение – за преценка за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК по поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение; за надлежно връчване на препис от постановеното съдебно решение на ответника, както и за надлежно връчване на препис от въззивната жалба на насрещната страна в изпълнение на правомощията на съда по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото,  не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

          

                            2.