№ 2607
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110202887 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Б. Г. с ЕГН –**********, жив. в /адрес/
срещу Наказателно постановление /НП/№ 21- 4332- 028126 от 21.02.2022 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена
„Глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено, доколкото не е знаел, че
автомобилът, който е управлявал, е бил с прекратена регистрация.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен
от него процесуален представител, поддържа изложените в жалбата доводи за
липса на виновно поведение и моли за отмяна на наказателното
1
постановление.
Въззиваемата страна – Началник Група към СДВР, отдел „Пътна
полиция” при СДВР, редовно призована, изпраща процесуален представител,
който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
направените от страните доводи и възражения, намира за установено
следното от фактическа страна:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
490313 от 11.11.2021 г. на мл.автоконтроьор при ОПП –СДВР е установено,
че на 11.11.2021 г., около 04.45 часа в гр.София, по бул.“Цариградско шосе“ с
посока на движение от бул.Д-р Г.М.Димитров“ към бул.“Ал.Малинов“ жалб.
К. Б. Г. управлявал товарен автомобил марка „И.“ модел 35 С11В с рег.№
/хххх/, регистриран на М. А.ов С. и срещу „Новотел“ София при извършената
проверка и след справка в РСОД и ОДЧ 99 е установено, че МПС е с
прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП на 10.07.2021 г. Водачът не
представил контролен талон към СУМПС. В акта е отразено, че са нарушени
разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН в О. била образувана административно-
наказателна преписка. С писмо рег.№ 4332р- 62297 от 26.11.2021 г. на
Началника на ОПП –СДВР материалите по АНП били изпратени на 07 РУ –
СДВР, с оглед наличието на данни за осъществен състав на престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. След извършена проверка от 07 РУ –СДВР материалите
били изпратени на СРП. С постановление на прокурор при СРП от 25.01.2022
г., по пр.пр.№ 4275/2022 г., по описа на СРП, е отказано образуването на
досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът разпоредил препис от постановлението да се изпрати на ОПП –
СДВР, с оглед преценка за извършено административно нарушение по ЗДвП.
Въз основа на горепосоченото постановление на СРП за отказ от образуване
на досъдебно производство е издадено атакуваното наказателно
постановление.
2
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите А. Д. С. и Й. К. Я., както и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени
административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална
легитимация, като същата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните
съображения:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от компетентни органи, доколкото по делото са приложени
съответните писмени доказателства. Същевременно, АУАН и НП са издадени
при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове, като съдържат всички реквизити, посочени в нормите на
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с
изискванията на процесуалния закон.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил
от субективна страна състава на вмененото му административно нарушение
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено
ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на
11.11.2021 г. при управление на посочения товарен автомобил от страна на
жалбоподателя, превозното средство е било с прекратена по реда на чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП регистрация. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП с
отбелязване в автоматизираната информационна система, служебно се
3
прекратява регистрацията на вече регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в 2-месечен срок от придобиването му не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. В настоящия случай от
приложените писмени доказателства безспорно се установява, че с договор за
покупко-продажба на МПС от 08.05.2021 г., нотариално заверен, лицата М.
А.ов С. и М. А. С.а от една страна /като продавачи/ продават на З.К.П.
/купувач/ товарен автомобил марка „И.“ модел „35С11В“ с рег.№ /ххххх/. За
извършената промяна в собствеността на превозното средство не са били
уведомени органите на пътна полиция в законоустановения срок, поради
което на 10.07.2021 г. автомобилът е служебно дерегистриран на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение, тъй като е управлявал МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред /същото е със служебно прекратена
регистрация/. Съдът обаче счита, че жалбоподателят не е осъществил от
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение. По
аргумент на противното от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН, процесното
административно нарушение може да бъде извършено и при двете форми на
вина – умисъл и непредпазливост. Нарушението не е осъществено умишлено,
доколкото по делото по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят не
е узнал до момента на съставянето на АУАН, че автомобилът е с прекратена
регистрация. В този смисъл се установи, че собственикът на автомобила не е
бил уведомен за това обстоятелство, нито лицето, което е предоставила
автомобила на жалбоподателя. С оглед на изложеното, доколкото
жалбоподателят не е съзнавал, че управляваният от него автомобил е с
прекратена регистрация, то не е бил налице интелектуалният момент на
умисъла, поради което и административното нарушение не е извършено при
тази форма на вина. На следващо място съдът намира, че административното
нарушение не е осъществено и в хипотезата на небрежност (доколкото
предвид липсата на съзнание за факти от обективната страна на
административното нарушение, последното не би могло да се извърши при
форма на вина самонадеяност (съзнавана непредпазливост). Фактът, че
автомобилът подлежи на дерегистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
не обуславя като пряка последица знанието на собственика му досежно това
4
обстоятелство. В този смисъл, собственикът на автомобила не може да знае
точно в кой момент МПС ще бъде дерегистрирано. Нещо повече, в случая
жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил, който е имал и
задължението да го регистрира, а е негов фактически ползвател. На още по-
силно основание, в случая жалбоподателят не е имал обективна възможност
да узнае на коя дата е придобита собствеността на автомобила от собственика
З.К.П., дали последната е изпълнила задължението си по ЗДвП да регистрира
автомобила в двумесечен срок от придобиването му, както и на коя дата
последният е бил служебно дерегистриран на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
За да е налице непредпазливост в хипотезата на небрежност, се изисква
деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния
резултат. Действително, жалбоподателят в качеството си на ползвател на
автомобила е бил длъжен да установи дали същият отговаря на всички
законови изисквания преди да започне да го управлява. Както се посочи по-
горе, обаче, в случая жалбоподателят не е могъл да предвиди неправомерния
резултат (управлението на МПС със служебно прекратена регистрация), тъй
като обективно не е могъл да узнае това обстоятелство.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, предвид основателността на
подадената жалба. От приложения на л. 17 от делото договор за правна
защита и съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. Х. Г. Ч. от
САК сумата от 500 лева за осъщественото процесуално представителство по
делото. Доколкото в тази част договорът за правна защита и съдействие има
характер на разписка, то въззиваемата страна /О./следва да заплати на
жалбоподателя сумата от 500 лева, представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, чийто размер е съобразен с
изискванията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г., приета с решение
на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./, както и със фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от горното, Софийски районен съд,
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/№ 21- 4332- 028126 от
21.02.2022 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя К. Б. Г. с ЕГН –**********, жив. в
/адрес/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер
на 200.00 лв. /двеста лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ -
Отдел пътна полиция да заплати на жалбоподателя К. Б. Г. с ЕГН –
********** сумата от 500 (петстотин) лева, направени разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
След влизане в сила на решението- материалите по пр.пр.№ 4275/2022
г., по описа на СРП, ДА СЕ ВЪРНАТ НА СРП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6