Р Е Ш Е Н И Е №771
02.03.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12218 по описа за 2019г. на
съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са
искове с правна квалификация чл. 439 ГПК.
Ищец С.П.Б. иска да се
признае за установено по отношение на ответник П.Г.Г.,
че не дължи в полза на последната следните суми:
4 500 лева –
дължим остатък от главница по изпълнителен лист от 02.04.2009г. издаден по НОХД
№ 99/2008г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, която представлява
обезщетение за неимуществени вреди;
16 487,60 лева – мораторна лихва върху главницата от 40 000 лева за
периода от 20.07.2007г. до 04.09.2018г.
Ищец С.П.Б. иска да се
признае за установено по отношение на ответник П.Г.Г.
и П.И.Д. в качеството им на родители и законни представители на малолетния А.П.
Д. с ЕГН **********, че не им дължи сумата от:
18 579.50 лева – мораторна лихва за периода от 20.07.2007г. до 04.09.2018г.
върху погасена главница от 60 000 лева по изпълнителен лист от
02.04.2009г. издаден по НОХД № 99/2008г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив,
която представлява обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът заявява следната
фактология.
С Присъда № 69 от 08.05.2008г.
постановена ио НОХД №99/2008г. по описа па Окръжен
съд - гр. Пловдив ищецът е признат за виновен в това че на ** на пътя гр. П. -
с. П. обл. П. при управление на лек автомобил ***с
рег. № *** и при условията на независимо съпричиняване
с Ал. Ф. А.е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал.1, т.1 и
сл. от ЗДвП при което по непредпазливост е причинил тежка и средни телесни
повреди на повече от едно лице:
ответник
П.Г.Г. – тежка телесна повреда, която се изразява в
загуба на слезка и средна телесна повреда, която се
изразява в счупване на лъчевата кост на лявата ръка, довело до трайно
затруднение движението на левия горен крайник;
на
малолетния А.П. Д. с родители и законни представители П.Г.Г.
и П.И.Д. – средни телесни повреди, които се изразяват в контузия на мозъка,
мозъчен кръвоизлив и кефалохематом, левостранна пневмония, счупване на черепа и черепния
покрив, довели до нараняване, което прониква в черепната кухина.
Посочва,
се че в гражданско-осъдителната част на присъдата ищецът е осъден да заплати в
полза на П.Г. сумата от 40 000 за претърпените от нея болки и страдания в
резултат на престъплението ведно със законната лихва за забава от датата на
увреждането ** а по отношение на детето, ищецът е осъден да заплати сумата от
60 000 лева в полза на родителите в качеството им на законни представители
ведно със законната лихва начиная датата на уврежда –
20.07.2007г. до окончателното изплащане на вземането.
Твърди
се, че ответниците се снабдили с 2 броя изпълнителни
листове от 02.04.2009г. като били образувани изп.дело
№ ***. по описа на ***с взискател П.Г. и изп. дело № ***по описа на ***с взискател
П.Г. и П.Д. в качеството им на родители на детето А.П. Д..
Посочва,
се че по изп.дело № ***. на ответник П.Г. била
изплатена сумата от 16 500 лева на дата 04.11.2009г. и сумата от
19 000 лева на дата 16.07.2009г. от застрахователите на делинквентите като останал остатък от 4 500 лева.
Посочва
се и че по това изп.дело № ***. единственото
изпълнително действие било отправянето на ПДИ до ищеца връчена на 16.03.2010г и
налагането на запор на трудовото му възнаграждение от 02.03.2010г. като на
28.04.2017г. изп.дело било прекратено, а на
20.07.2017г. взискателя – ответник П.Г. е изтеглила
обратно изпълнителния си лист.
Според
ищеца давността на вземанията на ответник П.Г. към ищеца е погасена по давност.
По
отношение на изп.дело № ***, ПДИ била връчена на
ищеца на дата 16.03.2010г., като последното изпълнително действие било
извършено на 05.04.2012г. – опис и оценка на движими вещи като на 28.04.2017г. изп.дело било прекратено, а на 20.07.2017г. взискателя – ответник П.Г. в качеството й на родител на
детето А.Д. е изтеглила обратно изпълнителния си лист.
Било
образувано ново изп.дело № ***отново от ***по което
била изпратена ПДИ, което и обусловило правния интерес на ищеца да предяви
настоящите искове тъй като счита, че претендираните
суми са погасени по давност.
Анагажират се доказателства. Претендират се разноски.
Постъпил
е отговор на исковата молба от П.Г. в лично качество и от П.Г. и П.Д. в
качеството им на родители на малолетното дете А.П. Д. чрез адв.
Ст.П. с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Заявява
се, че погасителна давност не е текла през време на изпълнителния процес и по
двете изпълнителни дела, респ. давност е започнала да тече от прекратяването на
делата за което са били съставени съотвените
постановление за прекратяване от ***. Тази давност била отново прекъснат с
образуването на изп. дело № ***по описа на *** . Ето
защо се иска отхвърляне на предявените искове, тъй като вземанията не били
погасени. Поддържа се, че изложените съображения от ищеца касаели доводите
възприети по отношение института на погасителната давност с тълкувателно
решение от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което
според ответниците не било приложимо към момента на
образуването на изпълнителните дела, респ. тълкуването съгласно чл. 50, ал.1
ЗНА било само занапред. Според ответниците следвало
да се приложи тълкувалнието на институита
на погасителната давност дадено с Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на
ВС при което давност през време на изпълнителния процес не тече с оглед на
което и без значение било извършването на изпълнителни действия. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Съдът
след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира
за установено от фактическа и правна страна следното.
По
делото е безспорно установено, респ. не се оспорва от ответниците,
че с Присъда № 69 от 08.05.2008г. влязла
в законна сила постановена ио НОХД №99/2008г. по
описа па Окръжен съд - гр. Пловдив ищецът е признат за виновен в това че на ***
на пътя гр. П. - с. П. обл. П. при управление на лек
автомобил ***с рег. № *** и при условията на независимо съпричиняване
с А.Ф. А. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал.1, т.1 и сл.
от ЗДвП при което по непредпазливост е причинил тежка и средни телесни повреди
на повече от едно лице – на ответник П.Г.Г. – тежка
телесна повреда, която се изразява в загуба на слезка
и средна телесна повреда, която се изразява в счупване на лъчевата кост на
лявата ръка, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник, а
на малолетния А.П. Д. с родители и законни представители П.Г.Г. и П.И.Д. – средни телесни повреди, които се изразяват в
контузия на мозъка, мозъчен кръвоизлив и кефалохематом,
левостранна пневмония, счупване на черепа и черепния
покрив, довели до нараняване, което прониква в черепната кухина.
Установява
се че в гражданско-осъдителната част на присъдата ищецът е осъден да заплати в
полза на П.Г. сумата от 40 000 за претърпените от нея болки и страдания в
резултат на престъплението ведно със законната лихва за забава от датата на
увреждането ***, а по отношение на детето, ищецът е осъден да заплати сумата от
60 000 лева в полза на родителите в качеството им на законни представители
ведно със законната лихва начиная датата на уврежда –
20.07.2007г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответниците са се снабдили с 2 броя
изпълнителни листове от 02.04.2009г. като били образувани изп.дело
№ ***. по описа на ***с взискател П.Г. за присъдените
в нейна полза вземания и изп. дело № ***по описа на ***с
взискател П.Г. и П.Д. в качеството им на родители на
детето А.П. Д..
И двете изпълнителни дела са
изискани и приобщени към настоящето производство от които се установява
следното.
По изпълнително дело № ***. в
полза на ответник П.Г. била изплатена сумата от 16 500 лева на дата
04.11.2009г. и сумата от 19 000 лева на дата 16.07.2009г. от
застрахователите на делинквентите / един от които
ищеца/ като останал остатък от 4 500 лева.
Настоящата инстанция приема, че
сумата от 4 500 лева е погасена по давност, тъй като по това изпълнително
дело е изпратена ПДИ до ищеца връчена на 16.03.2010г и е изпратено съобщение за
налагане на запор на трудовото му възнаграждение от 02.03.2010г. Следователно,
към 04.03.2012г.. са били налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК за
прекратяване на изпълнителното дело тъй като са изтекли повече от 2 години от
последното изпълнително действие – 02.03.2010г., което прекратяване се е
случило екс леге / по силата на закона без значение, че перемцията официално е констатирана от *** на 28.04.2017г./
и дори да се възприеме тезата на отв. Г. за
действието на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС считано от 04.03.2012г.
до 04.03.2017г., т.е за период от 5 години не е било образувано ново
изпълнително дело, не са извършвани нови изпълнителни действия поради което и
на основание чл. 110 ЗЗД задължението на ищеца за остатъчната главница от
4 500 лева се явява погасено по давност. Ответник Г. е подала молба за
образуване на изп. дело № ***на 28.04.2017г. т. е
повече от месец и половина след като давността за вземането й била изтекла, а
щом веднъж е изтекла, то тази давност не може да се прекъсне с образуването на
ново изпълнително дело.
Предвид
установеното, че остатъчната главница от 4 500 лева е погасена по давност,
то погасена по давност е и сумата за мораторната
лихва от 16 487,60 лева –за периода от 20.07.2007г. до 04.09.2018г. тъй
като се явява акцесорно вземане и следва правния
статут на главното вземане.
Вън
от горното няма яснота и до колко тази мораторна
лихва е начислявана върху остатъчната главница или върху цялата сума от
40 000 лева от които се установи, че 35 500 лева за изплатени на
ответник Г. през 2009г. До колкото обаче този въпрос не е въведен в предмета на
делото съдът не се произнася по него.
По
отношение изп.дело № ***ПДИ е била връчена на ищеца
на дата 16.03.2010г., като последното изпълнително действие било извършено на
19.04.2012г. – опис и оценка на движими вещи, при което делото е перемирано на 20.04.2014г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
В
случая ако бъде възприето тълкуванието на института на погасителната давност
дадено с тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, то давността на вземанията за мораторна
лихва би следвало да изтече към 20.04.2015г. – 3 години от последното
изпълнително действие независимо от факта дали е налице висящ изпълнителен
процес и предвид обстоятелството, че новото изп. дело
№ 160 е образувано април 2017г. т.е близо две години след погасяване на
задълженията, а още по-късно е и разпоредено
извършването на изпълнително действие – опис на движими вещи на 19.07.2017г.
Ето и защо при тази хипотеза задължението на ищеца за сумата от 18 579.50
лева – мораторна лихва за периода от 20.07.2007г. до
04.09.2018г. би следвало да е погасено по давност.
В
случай че се възприеме, че действието на Постановление № 3/18.11.1980г. на
Пленума на ВС е в сила до дата 26.06.2015г. – постановяването на решението
по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, то вземанията на ищеца биха били погасени след 20.04.2017г., тъй като изп. дело № ***е перемирано на
20.04.2014г. по силата на закона / с оглед неизвършването на изпълнителни
действия по изпълнителното дело в рамките на последното изп.действие
от 19.04.2012г/ и 3 – годишната давност по чл. 111 буква „в“ ЗЗД би изтекла на
20.04.2017г., тъй като реално давност не тече само докато трае изпълнителния
процес, но в случая прекратяването на последния е настъпило на 20.04.2014г. по
силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК с оглед на което и на общо
основание се прилага кратката 3-годишна давност за процесните
лихви, а както се отбеляза по-горе изп дело. № ***е
образувано на 28.04.2017г. т. е. седем дни след като давността е изтекла и това
действие не би могло да доведе до прекъсването й тъй като е извършено след
изтичането на давностния срок.
Ето
и защо и при двете хипотези – тази за действието на тълкувателното решение от
26.06.2015г. към всички случай на погасителна давност, започнали да текат преди
постановяването на решението и след постановяването му, и при действието на
Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС до дата 26.06.2015г.
задължението на ищеца за мораторни лихви за сумата от
18 579.50 лева е погасено по давност.
Вън
от горното за пълнота на изложението следва да се посочи и че сумата от
60 000 лева е изплатена на родителите на пострадалото дете към
04.11.2009г. поради което и буди недоумение на какво основание е формирана лихвата
за периода от 04.11.2009г. до датата на получаване на ПДИ, а спрямо лихвата за периода от 20.07.2007г. –
датата на увреждането до пълното погасяване на сумата от 60 000 лева –
04.11.2009г. са относими изводи на настоящата
инстанция изложени по-горе.
Ето
защо така предявените искове се явяват основателни и доказани и като такива
следва да бъдат уважени.
На
основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски – по
иска срещу ответник Г. – сума в размер на 1 839,50 лева, а по исковете срещу П.Г.Г. и П.И.Д. в качеството им на родители и законни
представители на малолетния А.П. Д. 1932,50 лева.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.Б. ЛНЧ ********* с адрес за призоваване: ***** НЕ ДЪЛЖИ В
ПОЛЗА на П.Г.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата
от 4 500 лева – дължим остатък от главница по изпълнителен лист от
02.04.2009г. издаден по НОХД № 99/2008г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив,
която представлява обезщетение за неимуществени вреди както и сумата от
16 487,60 лева – мораторна лихва върху
главницата от 40 000 лева за
периода от 20.07.2007г. датата на увреждането до 04.09.2018г. поради
погасяването им по давност на основание чл. 110 ЗЗД и чл. 111, буква „в“ ЗЗД;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.Б. ЛНЧ ********* с адрес за призоваване: ****НЕ ДЪЛЖИ В ПОЛЗА
на П.Г.Г. с ЕГН ********** *** и П.И.Д. с ЕГН **********
с адрес: *** действащи в качеството им на родители и законни представители на
детето А.П. Д. с ЕГН ********** сумата от 18 579.50 лева – мораторна лихва за периода от 20.07.2007г. до 04.09.2018г.
върху погасена главница от 60 000 лева по изпълнителен лист от
02.04.2009г. издаден по НОХД № 99/2008г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив,
която представлява обезщетение за неимуществени вреди поради погасяването на
лихвата по давност на основание чл. 111, буква „в“ ЗЗД;
ОСЪЖДА П.Г.Г.
с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.П.Б. ЛНЧ ********* с адрес за призоваване: **** сумата от
1839,50 лева разноски за настоящето производство;
ОСЪЖДА П.Г.Г.
с ЕГН ********** *** и П.И.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** действащи в
качеството им на родители и законни представители на детето А.П. Д. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на С.П.Б. ЛНЧ *********
с адрес за призоваване: **** сумата от 1932,50 лева, която представляват
разноски за настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
В.С.