О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 565
град Велико Търново, 30.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №744 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод на
подадено искане от К.Г.Д. от гр. В. Търново с посочено правно основание чл. 256
от АПК, да бъде задължен административен орган в Професионалната гимназия по
моден дизайн/ПГМД/ – гр. В. Търново да извърши исканото от Д., посочено в
подадено от нея друго искане, с вх. №524/без посочена дата/, адресирано до
ПГМД. В подаденото до съда искане се твърди, че К. Д., в качеството й на
преподавател в училището, е депозирала жалба с вх. №437/11.11.2022г. срещу
решение на Комисията по чл. 27, ал. 2 от Наредба №4/20.04.2017г. за нормиране и
заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката. Твърди,
че отговор на подадената жалба не е получила, поради което е подала искане по
реда на чл. 34 от АПК да й бъде предоставен достъп до материалите по преписката
по подадената жалба. По това искане отговор не е даден, което квалифицира като
неизвършване на фактически действия, които органът следва да извърши по силата
на закон. Поради това подава искането до АСВТ да бъде задължен органът да
извърши претендираните от нея действия в посочен от съда срок.
Съдът намира така подаденото искане за процесуално недопустимо за
разглеждане по следните съображения:
От фактическа страна не е спорно, че К.Д. работи по трудово правоотношение
като преподавател по история и география в ПГМД – гр. В. Търново. За определяне
на допълнителното й възнаграждение като педагогически специалист е било
извършено оценяване на постигнатите от нея резултати от труда през учебната
година от комисия, съставена на основание чл. 27, ал. 2 от Наредба
№4/20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда. Несъгласна с дадената й
оценка, Д. е подала възражение по реда на чл. 28, ал. 4 от Наредба №4, като по
това възражение комисията по чл. 27, ал. 2 от Наредба №4 се е произнесла с
решение от 25.10.2022г., което съгласно чл. 27, ал. 6 от цитираната наредба е
окончателно. Във връзка с подадена жалба с вх. №437/11.11.2022г. по описа на
ПГМД от страна на К. Д. срещу това решение, от страна на директора на училището
е изготвено и изпратено до жалбоподателката становище с изх. №153/30.11.2022г.,
с което той като работодател съгласно чл. 216, ал. 1 от Закона за
предучилищното и училищното образование я е информирал повторно за резултатите
от подаденото възражение и извършена корекция на нейната оценка, която е
завишена с 6 т.
Съгласно разпоредбата на чл. 256 от АПК, посочена като процесуалноправно
основание за сезиране на съда, бездействието на административния орган по
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно,
като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните
административни актове. Разпоредбите на чл. 256, ал.
1 и ал. 2 от АПК регламентират оспорването на фактически действия
и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на
административните им правомощия и дейност. В конкретния случай цитираните
правни норми са неприложими. След като подалата искането работи по трудово
правоотношение, всички искания, адресирани от нея до работодателя й в това му
качество са в сферата на правно регулиране на Кодекса на труда или специалните
закони/Закона за предучилищното и училищното образование и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на него/. Това се отнася и за
изплащането на допълнително трудово възнаграждение, като процесното искане е
свързано с възражение срещу оценка на резултатите от трудова дейност, извършено
от помощен орган, назначен от работодателя/чл. 27, ал. 2 от Наредба №4/. След
като правоотношението, касаещо искането се отнася до определяне на трудово
възнаграждение, то има частноправен/трудовоправен характер и не е
административно. След като между подалата искането и неговият адресат не
съществува административно правоотношение, то адресатът в конкретния случай
няма качеството на административен орган съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК.
Поради това защитата по чл. 256 от АПК е приложима спрямо подалата искането.
В заключение следва да се посочи, че след като решението на комисията по
чл. 27, ал. 2 от Наредба №4 е окончателно, за органът по чл. 257 от ЗПУО не
съществува задължение да се произнася по подадената от Д. жалба.
Ето защо подаденото искане, като недопустимо, следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подаденото искане от К.Г.Д. от
гр. В. Търново, с посочено правно основание чл. 256 от АПК, да бъде задължен
административен орган в Професионалната гимназия по моден дизайн – гр. В.
Търново да извърши исканото от Д., посочено в подадено от нея друго искане, с
вх. №524/без посочена дата/ по описа на Професионалната гимназия по моден
дизайн – гр. В. Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №744/2022г. по описа
на Административен съд – В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен
административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :