Решение по дело №8175/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 438
Дата: 9 март 2020 г. (в сила от 28 март 2020 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20195330208175
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№438

гр. Пловдив, 09.03.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

                                                                                        

          при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 8175/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление №19-1030-008762/01.10.2019 г., издадено от **** към ОДМВР П., с-р Пътна полиция с което на С.Т.П. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от нея нарушение по чл. 102, ал.  1, т. 1 ЗДвП.

          Жалбоподателката, чрез процесуалния представител ***. П. обжалва процесното наказателно постановление. Намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице да разбере защо е било санкционирано. Претендира разноски.

          Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил и не взе становище по съществото на делото.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това, че на 07.09.2019 г. около 20:35 часа в с. Калояново на ул. ,,Райко Даскалов‘‘ № 7 като нарушител – Грейт Уолл Стийд 5 с рег. №***** при обстоятелства преотстъпва товарен автомобил Грейт Уолл Стийд 5 с рег. № ***** на водач който е употребил алкохол Б.Х.П. с ЕГН: **********, като по този начин е извършила нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан **** И.П. който потвърди отразеното от него в АУАН. Същият заяви, че не си спомня конкретния случай, но обясни механизма по който отработва нарушенията от подобен вид.

Също така по инициатива на жалбоподателя бяха разпитани и **** А.К. и Р.А.. От техния разпит се установи, че същите са спрели за проверка процесния лек автомобил, който е бил управляван от лицето Б.П., като до него се е возил свидетелят Г.Д.. И двамата **** служители категорично заявиха, че си спомнят случая, както и че са видели Б.П. да управлява лекия автомобил, като на същия по надлежния ред е било установено, че е бил употребил алкохол.

Ето защо, Съдът е на становище, че следва да се кредитират изцяло показанията на ***** служители И.П., А.К. и Р.А., доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Въз основа на гореизложеното от тях се достигна до категоричен извод, че на процесния ден и място Б.П. е управлявал процесния лек автомобил под въздействието на алкохол.

Съдебният състав е на мнение, че не следва да се кредитира заявеното от свидетелите Г.Д. и Б.П. в частта от тях в която твърдят, че последният не е управлявал процесния лек автомобил, тъй като същият има качеството на нарушител по друго административно-наказателно постановление, а пък първият се е возил до него и е лице с което жалбоподателката живее във фактическо съжителство, като по този начин и двамата се явяват заинтересовани от изхода на спора.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От справка за регистрация на МПС се установява, че товарният автомобил с рег. №***е регистриран на името на дружество ,,А.‘‘ ЕООД на което **** и ***** е *** С.Т. П..

От справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателката е правоспособен водач, като освен процесния случай, същата не е била санкционирана за нарушения по ЗДвП.

От АУАН с бл. 324805 от 07.09.2019 г. се установява, че на тази дата в 20:00 часа лицето Б.П. е било установено, че е извършило нарушения по ЗДвП.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав е на становище, че има извършено от жалбоподателката нарушение, тъй като същата е предоставила процесното МПС на свидетеля Б.П., който е бил установен, че управлява същото след употреба на алкохол.

В хода на административно-наказателното производство има множество допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво е било наказано и водят до самостоятелни основания за отмяна на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП е в насока, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Въпреки, че в АУАН с бл. № 324805 от 07.09.2019 г. не се съдържа нарушение в което да е посочено, че Б.П. е управлявал МПС след употреба на алкохол, то и тримата свидетели – П., К. и А. бяха категорични, че именно това е лицето, което е било установено да управлява товарния автомобил след употреба на алкохол.

Тълкувайки разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП се достига до извод, че за да носи отговорност по нея дадено лице трябва да притежава определени качество, а именно да бъде водач, собственик или упълномощен ползвател.

В нарушение на разпоредбите на чл. 42 т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН никъде в АУАН и НП не се съдържат данни за това в какво качество е била наказана жалбоподателката С.П. и същата какво качество има, дали е била водач, собственик или упълномощен ползвател.

От материалите по делото се установява, че същата е управител и едноличен собственик на капитала на дружество ,,А.‘‘ ЕООД, както и че процесният лек автомобил е бил регистриран на него. Тези обстоятелства, обаче никъде не са описани в АУАН и НП.

Също така от АУАН с бл. № 324805 от 07.09.2019 г. се установява, че лицето Б.П. е бил установен, че управлява процесния автомобил на 07.09.2019 г. в 20:00 часа. От друга страна, обаче в АУАН с бл. № 07.09.2019. г е посочено, че жалбоподателката е предоставила товарния автомобил на Б.П. в 20:35 часа. Чисто хронологично това няма как да настъпи, доколкото часът посочен от актосъставителя в който е било предадено МПС-то се намира след времето в което Б.П. е бил установен, че е управлявал МПС след употреба на алкохол.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.

С оглед изхода на спора направените разноски в размер от 30 лева за явяване на свидетели пред Съда следва да останат за сметка на органа, който ги е направил.

От друга страна ОДМВР гр. П. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката С.П. сумата в размер от 360 лева, представляваща разноски за адвокат в производството.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-1030-008762/01.10.2019 г., издадено от ******* към ОДМВР П., с-р Пътна полиция с което на С.Т.П. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от нея нарушение по чл. 102, ал.  1, т. 1 ЗДвП.

          ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. П. да заплати на С.Т.П. с ЕГН: ********** сумата в размер от 360 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

М.Т.