РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Враца, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Гражданско дело №
20221400100172 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 2626/04.05.2022 г.
на Й. Л. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, съдебен адресат:
адвокат И.И. Я., с адрес: гр. *** (партер адвокатска кантора), с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове срещу М. М. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.***, община Враца, както следва:
1/ Иск за сумата 32 000 лв. - главница, получена в периода от
25.08.2020 г. до 22.06.2021 г. и подлежаща на връщане като дадена на
отпаднало основание по развален договор за поръчка от 25.08.2020 г.;
2/ Иск за сумата 2 231,29 лв. – мораторна лихва за периода от
27.08.2021 г. (датата на разваляне на договора за поръчка) до 04.05.2022 г.
(датата на предявяване на иска).
В исковата молба се твърди, че на 10.03.2022 г. със заявление вх. №
3545 на основание чл. 417 от ГПК ищецът Й. Л. Н. е поискал от Районен
съд-Враца да му бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника М. М. Б. въз основа на издаден на
26.08.2021 г. запис на заповед за сумата 32 000 лв. С Определение №
400/14.03.2022г., постановено по ч.гр.д. № 816/2022г., РС-Враца е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу ответника. Посочва се, че ищецът е получил определението на
РС-Враца на 04.04.2022г. и в определения едноседмичен срок не е подал
жалба, поради което определението е влязло в сила.
Ето защо на основание чл. 415, ал. 1, т. 3, във връзка с чл.55, ал.1,
пр.трето ЗЗД, ищецът предявява настоящия иск срещу М. М. Б. за осъждането
му да заплати сумата от 32 000 лв. съгласно сключен договор за поръчка от
25.06.2020г. по смисъла на чл. 280,чл. 285, чл. 287 ЗЗД.
1
Твърди се, че през лятото на 2020 г. С. Х. С., ЕГН **********, който е
познат на ищеца и живее в к.к "Слънчев Бряг", община Несебър, област
Бургас му е препоръчал ответника М. М. Б. като човек, който може да намери
евтини апартаменти за закупуване в гр. Несебър и к.к "Слънчев бряг", и му е
дал неговия телефонен номер. Ищецът твърди, че се е свързал по телефона с
ответника и той му е обещал да намери евтини апартаменти в гр. Несебър и
к.к "Слънчев Бряг", които да закупи от името на ищеца срещу комисионна от
5% от стойността на всеки апартамент. Ищецът посочва, че на 25.08.2020г. се
е обадил на ответника по телефона и го е уведомил, че е съгласен да сключат
договор при посочените условия. Съгласно договора, ищецът е трябвало да
осигури средствата за закупуването на апартаментите, като преди всяка
покупка ответникът се е задължил да представи апартамента за оглед и след
като го одобри М.Б. да закупи апартамента на името на ищеца. Посочва, че
срокът на договора е бил една година, която е започнала да тече от 25.08.2020
г.
Ищецът посочва, че в изпълнение на уговорките, е започнал да
заплаща на М.Б. парични суми за закупуване на апартаменти, като тези суми
са били предавани или по платежната система Easy Pay (Изи Пей) или на
ръка. Твърди, че в периода на от сключването на договора за поръчка -
25.08.2020г. до 22.06.2021г. е заплатил сумата от общо 32 000 лв., от които
чрез платежната система Easy Pay (Изи Пей)- 15 740 лв. и в брой 16 260 лв. В
исковата молба направените плащания са описани чрез посочване на
конкретните дати и размери на всяко от тях.
През месец юли 2021 г. (след като е заплатил на ответника сумата от 1
000 лв. на 22.06.2021 г.) ищецът е поискал среща с М.Б., тъй като вече бил
заплатил сумата от 32 000 лв., а ответникът не е бил изпълнил задължението
си да му продаде евтини апартаменти в гр. Несебър или к.к "Слънчев бряг".
Тази среща се е състояла на 26.08.2021 г. в гр. Враца, като по време на
същата ответникът е обяснил, че няма възможност да изпълни задълженията
си по договора за поръчка и не може да осигури закупуването на
апартаменти. От своя страна ищецът е заявил, че прекратява договора, поради
неизпълнение на задълженията на изпълнителя и изтичане на срока му, както
и че оттегля поръчката за закупуване на апартаменти от негово име и за
негова сметка от М.Б.. Поради несъществуването на отношения между
двамата, ищецът е поискал преведената в изпълнение на договора сума от 32
000 лв., но ответникът е заявил, че не може да върне веднага сумата, поради
което се е задължил да върне парите в срок от три месеца и за обезпечаване
на така поетото задължение е съставил и подписал запис на заповед в полза
на ищеца за посочената сума.
В исковата молба се твърди, че до настоящия момент ответникът не е
изпълнил задължението си и не е заплатил сумата от 32 000 лв, което поражда
за ищеца правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск за
връщане на тази сума, дадена на отпаднало основание по разваления договор
за поръчка от 25.08.2020 г.
Посочва се, че тъй като се касае за неизпълнение на парично
задължение по смисъла на чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ответникът дължи и
обезщетение в размер на законната лихва върху получената сума. С
уточняваща молба вх.№ 3046/26.05.2022 г. е извършена конкретизация, че
това обезщетение е в размер на 2 231,29 лв. и се дължи от датата на разваляне
2
на договора за поръчка с едностранно волеизявление - 27.08.2021г. до датата
на предявяване на исковата молба – 04.05.2022 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор вх.№ 3852/01.07.2022 г. от
М. М. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, община Враца, в който заявява, че
признава предявените срещу него искове и би искал съда да се произнесе с
решение по реда на чл. 237 от ГПК. Ответникът счита, че с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото, и твърди, че нито веднъж в
комуникацията си с ищеца не е заявявал, че не дължи описаните суми, а се е
опитал да обясни на ищеца, че поради влошеното си здравословно състояние
е във временна невъзможност да изпълни задължението си.
Във връзка с горепосоченото и на основание на чл. 78, ал. 2 от ГПК
ответникът счита, че разноските по делото следва да бъдат възложени на
ищеца.
С оглед изразените от страните становища, с определението си по
чл.140 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
фактите, че на 25.08.2020 г. между страните е бил сключен договор, по силата
на който ищецът Й. Л. Н. е възложил на ответника М. М. Б. да извършва от
негово име и за негова сметка действия по закупуване на апартаменти в
гр.Несебър и к.к. "Слънчев бряг" срещу договорено възнаграждение в размер
на 5% от пазарната стойност на всеки имот; че за изпълнение на поръчката
ищецът е превел на ответника чрез платежната система Easy Pay и е заплатил
на ръка суми в общ размер от 32 000 лв. на посочените в исковата молба дати
и в посочените размери; че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора; че на 26.08.2021 г. ищецът е развалил едностранно сключения
договор, поради неизпълнението му от страна на ответника; че ответникът не
е върнал получените суми, дадени по разваления договор, както и
дължимостта на обезщетение за забавено плащане в размер на 2 231,29 лв. за
периода от 27.08.2021 г. до 04.05.2022 г.
Като взе предвид изложеното и с оглед признанието на исковете от
страна на ответника, съдът намира, че следва да бъде постановено решение в
условията на чл.237, ал.1 ГПК.
Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е
такова, с което страната може да се разпорежда, поради което не са налице
пречките по чл.237, ал.3 ГПК за постановяване на решение при признание на
иска.
При тези съображения следва да бъде постановено решение, с което
предявените искове бъдат уважени изцяло.
По разноските:
В отговора на исковата молба ответникът М.Б. твърди, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото, тъй като при
комуникацията си с ищеца не е отричал задължението си за връщане на
посочените суми, но му е обяснил, че поради влошеното си здравословно
състояние е във временна невъзможност да изпълни задължението си. Счита,
че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК и разноските по делото
следва да бъдат възложени на ищеца.
В молба вх.№ 5161/09.09.2022 г. процесуалният представител на
ищеца изразява становище, че Й.Н. многократно се е опитвал да уреди
отношенията си с ответника, но последният се е укривал, което е принудило
доверителя му да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение, а
3
впоследствие да предяви и настоящия иск. Моли на ищеца да бъдат
присъдени направените разноски по делото.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните по
отношение на разноските, намира за обосновани следните изводи:
Отговорността за разноските като гражданско облигационно
правоотношение е правото на едната страна да иска и задължението на
другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза е
решено делото. Разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК урежда правото на разноски
на ищеца при уважаване на иска, а ал.2 на същата разпоредба предвижда
изключение от това правило и освобождаване на ответника от отговорност за
разноските, независимо от уважаването на иска, при наличието на следните
предпоставки: 1/ ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане
на делото и 2/ да признае иска. Само при кумулативното наличие на тези
предпоставки разноските се възлагат върху ищеца.
Съдът намира, че в настоящия случай не е налице първата от тези
предпоставки, тъй като с поведението си, изразяващо се в непогасяване на
дълга, ответникът е дал повод за съдебната претенция. След като ответникът
признава дълга си и е знаел, че се е обогатил неоснователно с исковата сума,
но не е предприел никакви действия за връщането й, поведението му се
възприема като даващо основание за завеждане на съдебно производство,
целящо снабдяване на кредитора с изпълнителен титул. Твърденията на
ответника за влошаване на здравословното му състояние, представляваща
обективна причина за неизпълнението, която не може да му бъде вменена във
вина, не се подкрепят с никакви доказателства.
При тези съображения съдът счита, че не е налице предвиденото в
чл.78, ал.2 ГПК първо условие за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски и възлагането им в тежест на ищеца.
Поради това, на основание чл.78, ал.1 ГПК сторените от ищеца
разноски в съдебното производство в общ размер от 2 570,00 лв., включващи
640,00 лв. - заплатена държавна такса в заповедното производство, 730,00 лв.
- заплатена държавна такса в исковото производство и 1 200,00 лв. –
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в исковата производство,
следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: общ.Враца,
с.***, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Л. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата 32 000 лв. - главница,
получена в периода от 25.08.2020 г. до 22.06.2021 г. и подлежаща на връщане
като дадена на отпаднало основание по развален договор за поръчка от
25.08.2020 г., и на основание чл.86 ЗЗД сумата 2 231,29 лв. – мораторна
лихва за периода от 27.08.2021 г. (датата на разваляне на договора за поръчка)
до 04.05.2022 г. (датата на предявяване на иска).
ОСЪЖДА М. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: община
Враца, с.***, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Л. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2 570,00 лв.,
4
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5