Решение по адм. дело №708/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.140, ал.2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).

Административното дело е образувано по жалба на Н. П. Н. с [ЕГН] и адрес гр. Плевен, [улица], подадена против мълчалив отказ на Началника сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен за регистрация на МПС – л.а. марка/модел Т. Х. с № на рама MR0HR29G302017465.

Оспорващият счита мълчаливия отказ за незаконосъобразен, като издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение и указанията в последното. Твърди, че органът е длъжен да се произнесе в указания му от съда срок, което води до незаконосъобразност на отказа, тъй като са налице всички предпоставки за регистрация на процесното МПС. Иска отмяна на оспорения мълчалив отказ и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания относно правилното приложение на закона за извършване на регистрация на автомобила, претендира присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана писмена молба поддържа жалбата по изложените в нея съображения, иска присъждане на разноски.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява, не ангажира становище по жалбата.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.10.2024г. Н. Н. е заявил в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен административна услуга „първоначална регистрация“ на употребявано МПС марка и модел Т. Х. с номер на рама MR0HR29G302017465, внос от Република Франция (л.46 по а.д. № 303/2025г.).

По заявлението е бил постановен отказ за регистрация на превозното средство с Решение № 316000-9896/10.03.2025г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР Плевен (л.13 по а.д. № 303/2025г.). Мотивите за отказа са, че след разглеждане на постъпилите документи е възникнало съмнение, че представеното към заявлението СРМПС с № 2022AU81760 за товарен автомобил марка/модел Т. Х., номер на рама MR0HR29G302017465, е с умишлена интервенция по него. Посочено е, че след извършена проверка на бланка с № 2022AU81760 на представеното френско свидетелство за регистрация са установени следи от преправяне на оригинално поставената дата на първа регистрация 21.08.2007г., като последното число на годината е преправено от 2007г. на 2009г., както и са налице интервенции и в позиция F3. Предвид установеното е направен извод, че представеното от лицето по време на заявяване на административната услуга СРМПС, издадено от френските власти, е с умишлени интервенции, като с Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство № 8079/2024/08.01.2025г. на РП Плевен представеното френско свидетелство за регистрация се отнема в полза на държавата. С горните мотиви и на основание чл.140, ал.2 от ЗДвП вр. с чл.12а, ал.1, т.3 от Наредба № I-45 на МВР е отказано да се извърши регистрация на лекия автомобил.

Решението за отказ от регистрация е било обжалвано от Н. пред Административен съд Плевен, който с Решение № 2085/16.06.2025г. по адм. дело № 303/2025г. е отменил отказа и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с указания. Съдът е указал на органа да приобщи по преписката наличната информация в ДМОС-МВР, като в случай, че от същата е видно оригиналното съдържание на точка F.3 в СРМПС, следва да се регистрира МПС, доколкото представеното СРМПС е поправено само по отношение на датата на първа регистрация и точка F.3. В случай, че съдържанието на точка F.3 във френското СРМПС не може да се установи от посочената информация, няма пречка това да стане със справка от производителя, или с помощта на вещо лице. След установяването на тези данни, следва да се извърши регистрация на МПС, като съдът е предоставил 14-дневен срок от получаване на преписката.

Решението на АдмС Плевен по адм. дело № 303/2025г. не е било обжалвано и след влизането му в сила, е било изпратено на Началника на сектор ПП при ОДМВР Плевен, където е било получено на 17.07.2025г. (л.113 по а.д. № 303/2025г.). До 27.08.2025г. органът не се е произнесъл по заявлението на Н., поради което той е сезирал съда с жалбата, по която е образувано настоящото производство.

От АО е депозирана информация (л.13), съгласно която на 01.08.2025г. е било изготвено искане да им бъде представено в оригинал СРМПС на автомобил Т. Х. с № на рама MR0HR29G302017465, приложено към преписка № 8079/2024/08.01.2025г., във връзка с адм. дело № 303/2025г., но до момента не са изпратени исканите документи, необходими за извършване на регистрация на посоченото МПС.

Същата информация е предоставена от ответника и на 30.09.2025г. (л.37), като е добавено, че е било разяснено на собственика Н. П. Н. да представи свидетелство за регистрация на МПС, за да бъде регистриран притежавания от него автомобил, като за получаване на свидетелството следва да изготви и подаде искане до Районна прокуратура Плевен.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Съдът приема за безспорно доказано, че предвид датата на получаване на съдебното решение при АО – 17.07.2025г., за Н. началото на административното производство е сложено именно на тази дата и в срок до 31.07.2025г., Началникът на сектор ПП е следвало да изпълни указанията на съда и да извърши исканата регистрация на МПС, като не е спорно, че регистрация не е извършена. Формиран е мълчалив отказ по чл.58, ал.1 от АПК, поради което на основание чл.145, ал.2, т.3 от АПК, за оспорващия възниква право на обжалване, считано от 01.08.2025г. и в случая това е сторено на 28.08.2025г., т.е. в едномесечния срок по чл.149, ал.2 от АПК (в приложимата редакция).

Предвид горното, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от заинтересовано лице, по отношение на административен акт – подлежащ на пряко съдебно обжалване, а разгледана по същество и за основателна по следните съображения:

Между страните не се спори, че оспореният мълчалив отказ е формиран след връщане на административната преписка на компетентния орган в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Съдът следва да отговори на въпроса дали издаването на акта не е извършено в противоречие с дадените чрез съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно чл.177, ал.2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това (чл.168, ал.2 от АПК).

По своята правна същност мълчаливият отказ представлява законова фикция, създадена за да се преодолее липсата на волеизявление в случаите, когато административният орган не се произнася по подадено до него искане. При мълчаливия отказ волеизявлението се предполага, като се приема, че непроизнасянето на органа представлява отказ да се издаде акт с посоченото от заявителя съдържание. Поради това при мълчаливия отказ спазването на формата и на административнопроизводствените правила се презумира, а съдебната проверка е само за материална законосъобразност, като се изследва наличието на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи издаването на административния акт. Съответствието на акта с материалния закон и неговата цел следва да бъде преценено при тълкуването на чл.177, ал.2 от АПК във вр. с чл.173, ал.2 от АПК. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността – тази преценка се свежда до извеждането на толкова тежък порок, че да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. След като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, те не могат да бъдат санирани (ТР № 3/16.04.2013г. по т. д. № 1/2012г. на ВАС).

Както беше посочено по-горе, при повторното провеждане на административното производство, не са установени никакви нови или допълнителни обстоятелства, не са събрани цитираните в указанията на съда доказателства, което е в пряко противоречие със задължителното в тази фаза на административното производство тълкуване, направено с влязлото в сила съдебно решение.

Волята на съдебния състав е ясно и недвусмислено изразена, за да обвърже органа с издаването на нов акт с конкретно съдържание, предписано от Решение № 2085/16.06.2025г. по адм. дело № 303/2025г. по описа на АдмС Плевен. Началникът на сектор ПП при ОДМВР Плевен е следвало да се съобрази с нея и след събирането на конкретни указани от съда доказателства да се произнесе по същество с изричен акт, като извърши исканата регистрация на МПС, а не да формира мълчалив отказ. Предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК е волеизявлението на органа след влизане в сила на съдебното решение да е със същото съдържание като отменения, т.е. да е налице тъждество както в разпоредените права и задължения, така и във фактическото основание. Акт с различен от указания от съда предмет би могъл да бъде правомерно издаден единствено при настъпване на нов, правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материално-правен порок на волеизявлението на органа. В случая не е осъществен факт от посоченото естество. Тук е мястото да се отбележи, че при новото произнасяне органът не действа в условията на оперативна самостоятелност, а на обвързана компетентност. Преценката за съдържанието на бъдещия акт, чието издаване е дължимо в тази хипотеза, е ограничена от указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Преклудирано е правото на административния орган да не се съобразява с извършеното тълкуване от съда по конкретното дело, върнато му като преписка за ново произнасяне.

В съответствие с разпоредбата на чл.177, ал.1 от АПК, цитираното решение има сила на присъдено нещо между страните по делото, а в случаите, когато оспореният акт е отменен, съдебният акт има действие по отношение на всички. При наличието на тези обстоятелства и конститутивното действие на съдебното решение административният орган е следвало да зачете материалноправната промяна, настъпила с влизане в сила на съдебния акт. Независимо от това административният орган е постановил оспорения акт в противоречие със съдебното решение и именно това незачитане на влязъл в сила съдебен акт и извършване на действия, които му противоречат водят до извода, че атакувания акт е нищожен. При наличието на директно противоречие между указаното от съдебната инстанция и постановеното от компетентния административен орган при връщането на преписката, е налице именно хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК по отношение на мълчаливия отказ. Като не се е съобразил с горната разпоредба, административният орган е издал акт в противоречие с влязло в сила съдебно решение, което обуславя нищожността на оспорения мълчалив отказ, като издаден в нарушение на задължителните указания съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Решение № 2085/16.06.2025г., тъй като липсва произнасяне на административния орган по същество, с изричен акт.

В същия смисъл е налице и произнасяне на ВАС по аналогичен казус – Решение № 3064/24.03.2025г. па адм. дело № 8248/2024г.

Действително на 01.08.2025г. АО е изискал от РП Плевен оригинала на процесното свидетелство за регистрация на МПС, но след като същият не му е бил изпратен, три месеца органът е бездействал, вместо да го изиска отново в съответствие с чл.36, ал.6 от АПК, за да извърши исканата услуга. Отделно от това във влязлото в сила съдебно решение са дадени указания да се приобщи по преписката наличната информация в ДМОС-МВР, респективно да се изиска справка от производителя, или информацията да се установи с помощта на вещо лице, след което да се регистрира МПС. Нито едно от тези задължителни за органа действия не е било извършено след връщане на преписката, а горното бездействие е довело и до нищожния мълчалив отказ за регистрация на МПС. Недоумение будят и указанията на АО до Н. да представи той оригинала на френското свидетелство, като за целта го изиска от РП Плевен. Тези указания са в пряко противоречие с чл.36, ал.1 и ал.6 от АПК и с принципа на служебното начало по чл.9, ал.1 и ал.2 от АПК.

Предвид естеството на акта, както и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне с изричен акт по заявлението на жалбоподателя при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на влязлото в сила съдебно Решение № 2085/16.06.2025г. по адм. дело № 303/2025г. по описа на АдмС Плевен.

При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са своевременно поискани и доказани. Същите са в общ размер 1010 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение. Разноските следва да се възложат в тежест на ОД на МВР Плевен, в чиято структура е издателят на административния акт.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. първо и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на мълчалив отказ на Началника сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен по заявление № 240938026306/07.10.2024г. на Н. П. Н. за регистрация на МПС – л.а. марка/модел Т. Х. с № на рама MR0HR29G302017465.

ВРЪЩА преписката на Началника сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен за ново произнасяне в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение, като определя срок за произнасяне 30 (тридесет) дни от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Плевен да заплати на Н. П. Н. с [ЕГН] и адрес гр. Плевен, [улица], направените по делото разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението му пред страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.