РЕШЕНИЕ
Номер 925
/02.07. Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На пети юни
през 2018 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Елена Калончева
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 76 по описа за 2017
година
намери за
установено следното:
Производството
е образувано, след като с решение № 111 от 31.05.2016г., постановено по гр.д. №
5535/2015г. по описа на ВКС – III г.о.
е обезсилено решение № 107 от 10.06.2015г. по в.гр.д. № 1513/2014г. по описа на
ПАС, а делото е върнато на въззивния съд за
изпълнения на дадени указания по оставяне исковата молба без движение и
уточняване на предявения иск. При новото разглеждане на делото и във връзка с
дадените указания с решение № 201 от 17.11.2016г., постановено по гр.д. №
332/2016г. по описа на ПАС е обезсилено
решение № 1546 от 25.07.2014г., постановено по гр.д. № 2549/2013г. по описа на
ПОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПОС с оглед
твърденията за наличие на мандатно правоотношение и за да се преценят
релевантните факти, да се разпредели доказателствената
тежест за установяването им и да се произнесе съда по направените доказателствени искания, вкл. и тези по молба на ищеца от
04.07.2016г. и отговора на ответника от 11.08.2016г.
Така и
след изпълнение на дадените указания, съдът счита, че е предявен иск с правно
основание чл. 284, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът
- „И. к.“ ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление **** чрез
процесуалния си представител по пълномощие адв. Т. К.
твърди, че на 06.01.2007г. между дружеството и З.Р.Р. е сключен договор за поръчка, по силата на
който на ответникът, в качеството на довереник му е възложено да извърши
действия във връзка с дейността на дружеството, изразяващи се в изтегляне на
парични средства от банковата сметка на дружеството и отчитането им на каса на
същото. Необходимостта от възложените действия и конкретно тези във връзка с
разплащания на дружеството в брой е обоснована с фактическото отсъствие на
управителя на същото ***.
Твърди, че за изпълнение на възложеното е подписано пълномощно с нотариална
заверка на подписите рег. № 35 от 06.01.2007г. по описа на А. Н. – помощник
нотариус по заместване на Нотариус П. М., рег. № *** на НК с район на действие
ПРС. Сочи, че през периода 2008г. – 2010г. ответницата З.Р. е теглила от
собствената на дружеството сметка в „***“ АД парични суми в лева и евро, които
не е предала на упълномощителя си, нито е отчела
същите. Сочи, че с нотариална покана рег. № 2975 от 09.08.2010г. от общия
регистър на Нотариус Н. Б., рег. № *** на НК с район на действие ПРС даденото
пълномощно е оттеглено, като са оттеглени и още две пълномощни от 25.03.2008г.
с нотариална заверка на подписите и на съдържанието рег. № 2175 от 25.03.2008г.
и пълномощно рег. № 0874 от 12.05.2010г., заверено от *** в ***, с които на
ответницата са предоставени аналогични права. Затова и като твърди, че
ответницата е изтеглила сумата от 358 671.73 лв. от сметката на
дружеството ищец, без да е дала отчет за същата, нито да е възстановила
последната, настоява съда да постанови решение, с което да я осъди за
заплащането й, като присъди и законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното й заплащане.
Ответникът
– З.Р.Р. ЕГН ********** с адрес *** е депозирала
писмен отговор вх. № 6628 от 11.08.2016г. пред ПАС, с който оспорва факта, че
изтеглените суми от банкови сметки на дружеството е следвало да бъдат предадени
на управителя на същото, тъй като такова задължение не е било вменено на
ответника, а освен това не е уточнено как следва същото да бъде изпълнено, след
като самия ищец твърди, че представляващия го не е пребивавал на територията на
***. Възразява на твърдението на ищцата, че сумите е следвало да бъдат
предоставени на трети лица за извършване на разплащания, като твърди, че не е
уточнено кои са тези трети лица и дали с предоставянето им на тези трети лица
ответницата се е разплащала или те е следвало да извършват разплащания.
Заявява, че правата й по дадените й пълномощни са били такива, свързани със ***
дейност на дружеството, за което са събрани доказателства по делото, а
мандатното правоотношение е възникнало с оглед действията й в рамките на
дадените й правомощия. Твърди, че управителя на дружеството е бил редовно и
своевременно уведомяван за това как и къде са изхарчени изтеглените суми, както
и че е давала отчет за това, което се установява както от съдържанието на
изпратената нотариална покана за оттегляне на дадените й пълномощия, така и от
данните на публикувани финансови отчети на същото и извършените финансови
ревизии. Подържа твърденията, че дружеството не разполага с други парични средства,
освен тези по банковите му сметки, както и че именно с тези средства е
реализирано *** на сградите в *** на ***, *** и ***. Уточнява, че изтеглените
сума са отчетени на дружеството с внасяне на касата на същото за извършването
на плащания по ***, които плащания са осчетоводени. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Няма спор, че З.Р. и А.М. са
бивши съпрузи, чийто брак, сключен на *** в ***, *** е прекратен с решение № ***
от *** на ПРС, ІІ бр.с., постановено по гр.д. № ***, което решение е
стабилизирано на ***г.
Няма спор, че с нотариално
заверени пълномощни
от 06.01.2007г. и 25.03.2008г. А.М. е
упълномощил ответницата да извършва от негово име и за негова сметка всички действия, свързани с откриване,
закриване, внасяне и теглене на суми, извършване на разплащания, заплащане на
банкови такси и др.действия, отнасящи се до негови лични влогове и банкови
сметки, както и такива на собствените му търговски дружества, регистрирани в ***; да го представлява в
качеството му на управител на управлявани от него дружества, да участва в
заседания на Общото събрание на дружествата при вземане на решения от неговата
компетентност вкл. за разпореждане, управление, придобиване
на *** и ***; да сключва сделки по
предметите на дружествата, да ги изменя и прекратява и др. В пълномощното
от 25.03.2008г. е уточнено, че за действията, за които е учредена
представителната власт, както и за всички останали се дава на упълномощеното
лице пълна свобода на действие и вземане на решения.
С пълномощно от 12.05.2010г. А.М., в качеството му на *** и *** „И. к.“ ООД
е упълномощил З.Р. да го представлява като *** на дружеството по всички сделки
за продажби, замени и закупувания на *** на представляваното от него дружество;
безусловно да определя всички условия по сделките, като и в случай, че сделките
са възмездни, да получава или заплаща цените по тях.
С нотариална покана рег. №2973 на нотариус Н. Б., рег.№
***, с район на действие РС-***, връчена на ответницата на 09.08.2010г., А.М. е
уведомил същата, че оттегля посочените по-горе пълномощни и всички пълномощни, които
е издал в нейна полза, както и че от момента на получаване на поканата тя няма
право да извършва никакви действия от негово име и от името на представляваните
от него дружества, като следва да му върне оригиналите на пълномощните.
От приложените по делото партидни листове и нареждания/разписки се установява, че З.Р. е изтеглила в
брой различни по размер суми, в периода 01.04.2008г. - 03.08.2010г., описани в исковата молба, от банкова сметка *** „И. К.” ЕООД, открита в „****”АД .
От З.Р.,
при първоначалното разглеждане на спора пред окръжния съд, са представени 57
бр. квитанции към ПКО, в които е посочено, че описаните в документите суми са
внесени в касата на дружеството; същите са с посочена дата на издаване и са подписани
от З.Р., в качеството й на „***” и документират внасяне на суми в общ размер на
365 005 лв..
При първоначалното
разглеждане на спора пред ПОС са представени от трето неучастващо по спора лице
В. К. издадени от дружеството ищец в периода 2008г. - 2009г. РКО с посочено
основание за плащане - плащане на
фактури и материали в брой и справка -
опис на фактури на А. Ч., платени в брой или по банков път. Коментираните счетоводните
документи са съставени от В. К., който в този период от време е бил *** и ***
на А.М., и съдържат информация за извършено плащане на пари от касата на
дружеството с определена цел, за което последния е бил овластен
с пълномощно с рег.№ 2149 от 25.03.2008г., подписано от М., в качеството си на ***
и *** „И. К.” ЕООД. Отново в хода на производството по гр.д. №
2549/2013г. от третото неучастващо по спора лице П. Р., *** на „Б.” ЕООД, което
дружество е осъществявало *** обслужване на „И. к.” ООД, са представени обобщени оборотни ведомости, аналитични
регистри по сметка 501 /каса в левове/ и
сметка 502/1 /каса в евро/, хронологични регистри по дебита на сметка 501 и
502/1 /каса в евро/ за посочените периоди, констативни протоколи за предаване
на *** на дружеството-ищец.
При първоначалното разглеждане на делото са представени
и ревизионен акт от 07.01.2010г., с приложен към него ревизионен доклад от
07.12.2009г., издаден въз основа на извършена данъчна ревизия на „И.
К.” ЕООД,
който обхваща установяването на посочените данъчни задължения по видове и
периоди. В същия е отразено, че основна дейност на дружеството
през ревизирания период 01.01.2007г. - 30.06.2009г. е
„***”; за проверявания период дружеството е инвеститор на следните обекти: ****;
****; терен в *** и терен в ***. От направените в доклада констатации е видно
че, счетоводната дейност на дружеството е заведена съгласно изискванията на ЗСч
и НСС, ревизираното лице прилага двустранна форма на счетоводно записване, води
счетоводни регистри, всички приходи и разходи, произтичащи от сделки и събития,
се начисляват към момента на тяхното възникване, стопанските операции са
документирани с първични и вторични счетоводни документи. Всъщност данни, за
това, че дружеството е осъществявало дейност по *** се съдържат и в
представените *** № 45 от 20.03.2007г., констативен протокол от 22.02.2011г. и
удостоверения от 28.02.2011г. и 18.11.2011г., издадени от Община ****
/л.236-239/.
В
производството е представен ревизионен акт от 21.12.2012г., ведно с ревизионен
доклад от 17.09.2012г., издаден на „И. к.”
ООД, с обхват на ревизията: определяне на следните данъчни задължения - корпоративен
данък за проверяван период 01.01.2009г.-31.12.2010г.
и ДДС за период 01.07.2009г.-31.12.2011г. Приложени са протокол за извършена
насрещна проверка на З.Р. от 03.08.2012г., фактури, издадени от ЕТ”А. Ч.-Т. Б.”
с посочено основание на стопанската операция - изпълнени *** по договор, аванс
по договор. Коментираният ревизионен акт е оспорен пред съда, по който повод е
образувано адм.д. № 8193/2013г. по описа на АС ***,
като с решение № 7020 от 20.11.2014г. жалбата на ищеца е отхвърлена, което
решение е стабилизирано и при проведения касационен контрол.
От приетата при първоначалното
разглеждане на делото ССчЕ на в.л. Д. Й. се
установява, че изтеглените суми от банковата сметка на ищеца, според
представените банкови документи, възлизат на 373 232,14лв., като сумата от
372 578 лв. е осчетоводена в счетоводството на дружеството. Експерта е
уточнил, че по отношение на изтеглената сума от 750лв. на 01.04.2008г. няма
данни за осчетоводяване, тъй като представените счетоводни справки, касаят
периода след 01.07.2008г. Същият е категоричен, че всички претендирани
суми са намерили отражение в съответните
счетоводни регистри, като е посочил, че с изключение на изтеглените на
22.10.2010г. 4000евро, всички други суми са осчетоводени като постъпили в
касата на дружеството по дебита на счетоводна сметка 501 /каса в лева/ или 502/каса
в евро/ срещу кредитиране /намаляване/ на разплащателните сметки в лева и евро.
По отношение на сумата от 22.01.2010г. в размер на 7823,32лв. /4000евро/ вещото
лице е посочил, че е осчетоводена като погасяване на заем по разчетната сметка 499 /Други кредитори/. Направен е извод в
заключението, че ако изтеглените суми от
банковата сметка на ищеца не са отчетени като приход в касата на „И. к.“ ЕООД,
то не би имало достатъчно средства за разплащания, извършени във връзка с
дейността и отразени като кредит по счетоводна сметка 501 и 502 за анализирания
период.
В настоящото производството и
след представяне на писмени доказателства – справки - декларации за ДДС,
дневник на покупките по ЗДДС и оборотна ведомост, а и такива представени по
приложеното адм.д. № 8193/2013г. по описа на АС ***
е изготвена ССчЕ – първоначална и допълнителна на
вещото лице Т.Р., чието заключение съдът кредитира като неоспорено от страните.
От същото се установява, че по представените от ищеца банкови партидни листове
има саморъчно изписани номера на счетоводните сметки, по които тези суми са
осчетоводени, а от изписаните кореспонденции, сумите в банковите партидни
листове са осчетоводени/заприходени в касата на
дружеството по счетоводна сметка 501 „Каса в левове“ и по сметка 502/1 „Каса
във валута – евро“. Експертът е посочил, че фактурите с ДДС, платени в брой са
както следва: за 2008г. – 44 013 лв.; за 2009г. – 261 275 лв., за
2010г. – 21 850 лв. или общо в размер на 345 176 лв. Според
експертното заключение и след проверка на представените по делото ревизионни
доклади от ТД на НАП – *** от 07.12.2009г. и ТД на НАП – *** от 17.09.2012г.,
както и ПУФО на ИРМ на ТД на НАП *** от 02.02.2012г.
е установено, че дружеството ищец не е имало касов апарат, нито назначен ***;
не е констатирана и установена липса от 358 000 лв., нито данни за
предоставяни парични средства в брой от физически и юридически лица за процесния период, които суми да са внесени в касата на
дружеството. Експертът, след като е проследил паричните потоци за процесния период и извършените плащания от разплащателните
сметки на дружеството е констатирал незначителни остатъци в банковите сметки на
същото.
За
доказване наличието на мандатно правоотношение между страните са допуснати и
събрани гласни доказателствени средства. Разпитаният
свидетел А. Д. М. П. Б., чиито показания съдът преценява с приложението на чл.
176 ГПК, като отчита вероятната заинтерисованост на
свидетеля, предвид заявеното, че участва в *** на ***, чийто собственик е М.,
твърди, че знае за договорни отношения между „И. к.“ ЕООД и З.Р., като сочи, че
е виждал пълномощното, с което ответницата е била упълномощена да извършва
финансови операции и плащания във връзка с дейността на дружеството. Твърди, че
не може да си спомни точен момент, в който това се е случило, като посочва, че
е възможно да е било през 2006г., 2007г. или 2008г., както и че не си спомня З.Р.
да е имала задължения, след като е извършила тези разплащания. Св. Б. сочи, че
е посъветвал М. да провери извършените от Р. действия, както и да й иска отчет
и заявява, че дружеството на М. се занимавало със строителство на сгради и
конкретно две такива, за които свидетелят знае.
Показанията
на другия разпитан свидетел М. Г., съдът преценява като преки, непосредствени и
логични и затова кредитира. Свидетелят сочи, че дружеството е работило в
сферата на ***, като първо са се изготвяли оферти, те се одобрявали от
управителя и се подписвали договорите също от него. Твърди, че като *** по
изпълнение на *** и количествените измерители е работил въз основа на *** и е
сравнявал дали има разлики, като и след като ги ***, ги предоставял на
управителя за одобрение на разходите и разпореждане на плащането. Този начин на
работа сочи, че е продължил и с М., след като той станал *** на ***, но вече
чрез д***, *** от свидетеля. Твърди, че разплащанията са се извършвали от З.Р.,
след като документите били одобрени от г-н г-н М., както
и че свидетелят лично е придружавал ответницата до банката, за да изтегли пари
от сметките на дружеството, които се осчетоводявали ежеседмично и този
контролен отчет се пращал по скайпа на г-н М..
Свидетелят уточнява, че при възникнали съмнения, относно стойността на отделни ***
и по искане на г-н М. са правени проверки и на място в присъствието на г-н М.,
който е настоявал свидетелят да контролира и Р. при извършените разплащания.
Заявява, че когато г-н М. е бил в *** са му правили редовно счетоводни справки
и са прилагали счетоводни документи, които му били изпращани от
счетоводителката и от ***. Твърди, че знае З.Р. да е била упълномощена от г-н М.
във връзка с извършените от нея плащания.
Твърдението на ищецът е, че
на 06.01.2007г. е учредено
соченото от него правоотношение – договор за поръчка, по
силата на което на ответникът, в качеството на довереник му е възложено да
извърши действия във връзка с дейността на дружеството, изразяващи се в изтегляне
на парични средства от банковата сметка на дружеството и отчитането им на каса
на същото. Това твърдение съдът приема за недоказано, доколкото липсва пряко и
главно доказване на поети от упълномощената насрещни задължения, във връзка с
учредената й представителна власт. Дори и в аванс за ищеца да се възприеме разрешението дадено с Решение № 338 от 27.03.2018г. на ВКС по гр.д. №
706/2017г., IV гр.отд., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно, че с пълномощното от 06.01.2007г. е учредена на ответницата
представителна власт за извършване на описаните в него действия, а с факта на
изтеглянето на сумите от З.Р. между страните са възникнали правоотношения по
договор за поръчка, то с оглед обема на задълженията по този договор
ответницата е трябвало да предаде на дружеството ищец изтеглените от банковата
сметка на същото суми или да изразходва същите за нуждите на „И.к.“ ЕООД. От
събраните по делото доказателства, съдът счита, че може да се обоснове извод
именно в тази посока – изтеглените от ответницата суми са били изразходвани във
връзка с
дейността на дружеството. Така св. М. Г. е категоричен, че разплащанията, във
връзка с дейността на дружеството и в областта на ***, се извършвали от З.Р., както
и че свидетелят лично е придружавал ответницата до банката, за да изтегли пари
от сметките на дружеството, които се осчетоводявали ежеседмично и този
контролен отчет се пращал по скайпа на г-н М.. Свидетелят
Г. заявява, че като *** по *** и количествените измерители, заедно със *** са
изготвяли редовно ***, които с приложени документи, изпращали на г-н М.. Всъщност в аналогичен
смисъл са и показанията на св. Б., който, след като твърди, че посъветвал г-н М.
да иска отчет от З.Р., сочи, че не знае последната за има задължения към
дружеството ищец. Наложилият се извод се подкрепя и от данните по приетата в
хода на настоящото производство ССчЕ, а и тази при
първоначалното разглеждане на спора от ПОС. Експертите са категорични в извода
си, че изтеглените
от З.Р. суми от банковата сметка на дружеството са осчетоводени в каса евро или
лева и данни за тях се съдържат в представените хронологични и аналитични
регистри. При разпита на вещото лице Д. Й. пред ПОС е уточнена спецификата на
хронологичните регистри, които според експерта съдържат текущото отразяване на
всички стопански процеси и операции при възникването им и се съставят на база
на първични счетоводни документи. Според в.л. Т.Р., който извод е направен и от
в.л. Д. Й., дружеството ищец не би разполагало с достатъчно средства за
разплащанията, извършени във връзка с дейността му, отразени като кредит по
счетоводна сметка 501 и 502 за процесния период, ако
изтеглените суми от банковата му сметка не са отчетени като приход в касата на
„И. к.” ЕООД.
Данни за редовно водено
счетоводство от дружеството „И. к.” ЕООД се съдържат и в приетия ревизионен доклад от 07.12.2009г., като в
същия не са коментирани и установени липси на средства в касата на дружеството,
въпреки направените проверки в информационния масив на ТД на НАП, изискани
документи, дадени обяснения от трети лица, проверени първични документи и
регистри.
Неоснователно е възражението
на ищеца, подържано при първоначалното разглеждане на спора, че представените
от ищцата квитанции и от третите неучастващи по спора лица – РКО, хронологични
и аналитични регистри са без достоверна дата и са съставени за нуждите на производството.
Вярно е, че представените от ищцата квитанции, съдържат само подписа на З.Р.,
но се установи, че те са осчетоводени, поради което и съдът приема, че
посочената в тях дата е достоверна по смисъла на чл. 181 ГПК. По отношение на
РКО и регистри ще се посочи, че дружеството ищец не е трето лице по смисъла на
чл. 181 ГПК, по отношение на което частния документ не се ползва с достоверна
дата, тъй като издадените РКО са подписани от представител на дружеството към
момента на съставянето им. Следва да се има предвид и установения факт, че въз основа на квитанциите към ПКО впоследствие
са издавани РКО и с постъпилите средства в касата са осъществявани
разплащания с доставчици и други парични
разходи във
връзка със *** дейност, като за тези действия е даван отчет на управителя на
дружеството. Досежно представените от третото
неучастващо по делото лице П. Р. регистри, съдът приема, че същите са изготвени
по време, когато тя, като *** на ***, извършвало *** на ищеца, е имала достъп до ***, тъй като при разпита на в.л. Й.
пред ПОС при първоначалното разглеждане на делото е уточнено, че тези хронологични
регистри представляват набор от всички счетоводни операции, за които има
първични счетоводни документи и се изготвят за периода, за който се отнасят
т.е. при спазване на принципа за текущо начисляване.
Изводът е, че липсват
доказателства, които да оборят достоверността на отразената в регистрите
информация, при което не може да се приеме, че същите не представят коректно
счетоводното състояние на дружеството за процесния
период. Няма данни и на каква база е била изведена
информацията в представените от ищеца обобщени оборотни ведомости на синтетични
сметки за 2008г. и 2009г., не е ясно от кого, кога и по какъв начин са съставени. Оборотната ведомост за 2008г.,
представена от ищеца обхваща различен отчетен период, което препятства възможността да се извърши
сравнение с отразеното в представената такава от П. Р.. Налице са
несъответствия във ведомостите за 2009г. и конкретно досежно
записванията по счетоводна сметка 499 „други кредитори”, като във ведомостта,
представена от ищеца има зачертавания и е посочена сума 1572495,16 лв., а не
отразена сума от 1752495,16 лв., което обаче не е достатъчно за опровергаване
съдържанието на тези документи.
Изложеното до тук налага
извод за това, че дори и в аванс за ищеца да се приеме, че между страните е
учредено мандатно правоотношение, то от ответницата се установи, че изтеглените
от нея в периода 01.04.2008г. - 03.08.2010г. суми от сметката на ищеца в „***”АД са изразходвани за нуждите на
дружеството, във връзка с
осъществяваната дейност
т.е. изпълнила е поетото насрещно задължение по чл. 284, ал.2 ЗЗД.
След като не е налице
вземане, по отношение на което да се признава изтекъл ли е давностния
срок, съдът не обсъжда и наведеното от ответницата възражение за давност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея
разноски по делото, които съгласно приложения списък по чл.80 ГПК са в размер
на 500 лв..
По изложените
съображения,съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „И. К.” ЕООД
/в несъстоятелност/, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: **** против
З.Р.Р. ЕГН ********** с адрес *** иск за заплащане
на сумата от 358 671,73лв., представляваща общ сбор на парични суми, които
ответницата, от името и за сметка на дружеството е изтеглила от банкова сметка ***
„И. К.” ЕООД в „***”АД в периода 01.04.2008г.- 03.08.2010г., без да
даде отчет на упълномощителя, доверител по договор за
поръчка, сключен на 06.01.2007г., както и за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2013г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „И. К.” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
**** да заплати на З.Р.Р. , ЕГН **********,***
сумата от 500 лв., представляваща разноски в производството, съгласно списък по
чл. 80 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Окръжен съдия: