ПРОТОКОЛ
№ 346
гр. Пловдив, 11.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Станислав П. Георгиев
при участието на секретаря Катя Н. Митева
и прокурора Н. Ст. Божилов
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600310 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:17 часа се явиха:
Обвиняемият М. И. К. се явява лично.
Явява се посочената от Адвокатска колегия - П. за евентуалното и
назначаване като служебен защитник адв. Б. Г..
За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор Божилов.
Съгласно протоколно определение на съдебния състав от предишно
съдебно заседание до Адвокатска колегия в П. е изпратено искане за
определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ по отношение на
обвиняемия М. К..
За такъв е определена адв. Б. Г. от Адвокатска колегия в П..
Междувременно е депозирана молба от упълномощения защитник
на обвиняемия М. К. - адв. Л. Т., с която същият едва сега е представил
незаверено копие от резервация за почивка за времето от 05 до 12 юли 2023 г.
С молбата се отправя искане делото да бъде отложено, тъй като адв.
Т. е единственият защитник на обвиняемия М. К. и счита, че няма основания в
днешното съдебно заседание да му бъде назначаван служебен защитник.
Освен това се прави искане по чл. 29 ал.2 от НПК за наличие на основание за
отвод на съдебния състав, като се прилага първа страница от сигнал до
Инспектората на ВСС, депозиран на 28.06.2023 г. от И. С. от гр. Б., в която е
посочено, че същият е депозирал този сигнал във връзка с производство по
ВЧНД № 237 от 2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Обв. М. К.: Моля да не се дава ход на делото, защото адвокатът ми е
1
посочил още от 8 юни, че ще отсъства на тази дата. Това е уважителна
причина, с която съдът може да се съобрази. Л. Т. е избраният от мен
защитник и желая да ме представлява служебен адвокат. Не е наша вината, че
делото не е внесено навреме в съда. Чакал съм цял месец за тази дата и мисля,
че 3-4 дни няма да са от значение за делото.
Моля да бъде насрочено за друга дата след 13.07.2023 г.
/обвиняемият чете от предварително написани бележки/.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, основен принцип,
заложен в чл. 22 от НПК е делата, по които обвиняемият е задържан да се
разглеждат в разумни срокове. В този смисъл намирам, че предходният състав
на въззивния съд е изпълнил своите задължения, тъй като към настоящия
момент лицето и задържано и неговата защита е задължителна, да назначи
служебно такава.
За договорния защитник ноторно е било известно, че която и да е
дата след датата на гледане в първата инстанция е невъзможно да присъства в
настоящето съдебно заседание. Още повече, че пред Вас стои наистина копие
от резервация, но резервация, която е незаверена и не знаем дали изобщо е
налице уважителна причина за отсъствието на колегата от защитата.
В този смисъл намирам, че интересите на обвиняемия ще бъдат
охранени и ход на делото следва да се даде в настоящето съдебно заседание.
ОБВ. М. К.: При произнасянето на определението от Окръжния съд
– С.З., адвокатът ми присъстваше в заседанието. Не помня нали възрази
срещу датата 06.07.2023 г.
След тайно съвещание съдът намира, че с оглед гарантиране правото
на защита на обвиняемия, няма пречка в днешното съдебно заседание да бъде
назначен определения от Адвокатска колегия гр. П. служебен защитник адв.
Б. Г..
При внимателно проследяване хронологията на депозираното искане
по отношение на мярката за неотклонение на обвиняемия К. пред
първоинстанционния съд, се установява, че тази молба е изготвена, видно от
датата й, на 06.06.2023 г., след което е изпратена по пощата с куриер на
следваща дата 07.06.2023 г. в 17:01 ч., като е получена в Окръжен съд - С.З. на
08.06.2023 г. в 15:48 ч.
Очевидно, изпращайки молбата до ОС С.З., защитата не се е
съобразила с изискването, регламентирано в чл. 65 ал. 2 НПК искането на
обвиняемия или неговия защитник да бъде направено чрез прокурора.
Междувременно същата молба надлежно е била подадена и чрез
Окръжна прокуратура- С.З. до Окръжен съд – С.З. също на 08.06.2023 г.
Депозирането едновременно на две молби, както чрез Окръжен съд –
С.З., така и чрез Окръжна прокуратура – С.З. е наложило незабавно с писмо
изх. № 3329 от 08.06.2023 г. съдът да изиска от Окръжна прокуратура
2
настоящето досъдебно производство, което писмо е получено в
прокуратурата също на 08.06.2023 г.
На същата дата 08.06.2023 г. е депозирано искане до Окръжна
прокуратура с посочени 10 ангажирани дати на упълномощения защитник
относно предявяване на разследване, като най-удобна дата защитникът е
посочил 19.06.2023 г. Тази молба е била изготвена на 07.06.2023 г. и
изпратена до Окръжна прокуратура – С.З. по куриер на същата дата в 17:02 ч.
Следователно упълномощеният защитник, след като е депозирал искане за
промяна на мярката за неотклонение с желанието си да се развие
производство по чл. 65ал. 2 НПК очевидно е посочил свободна дата за
предявяване във време, когато делото би се намирало в съда. На 09.06.2023 г.
е депозирано искане за отвод на дознателя по делото.
Молбата по чл. 65 НПК, заедно с досъдебното производство
своевременно е била изпратена в С. окръжен съд на 13.06.2023 г. и е получена
в 13:12 часа. Делото е образувано на същата дата под № 675/2023 г. и е било
разпределено в 15:04 на съдия-докладчик К. Д.. На същата дата с определение
№ 511 от 13.-06.2023 г. съдията е приел поисканият от защитата отвод, тъй
като по предходно произнасяне по ЧНД № 430 от 2023 г. обвиняемият М. К. е
подал сигнал до инспекторатът към ВСС, регистриран с вх. № 6102 от
09.05.2023 г. по описа на ИВСС. Въпреки резервите към това определение
същото е извън предмета на съдебния контрол, поради което настоящата
инстанция не го обсъжда.
На 13.06.2023 г. в 16:37 ч. делото е било преразпределено на нов
съдия-докладчик.
На 19.06.2023 г., т.е. датата която самият упълномощен защитник е
посочил, че е бил свободен, същият е бил уведомен по телефона, като е заявил
свободни дати, 27.06.2023, 30.06.2023 г., 03.07.2023 и 04.07.2023 г. т.е. самият
упълномощен защитник в датата, в която е посочил, че е свободен, макар и
уведомен късно следобед, е посочил свободни дати с дни по-късно.
Междувременно на 20.06.2023 г. от упълномощения защитник в
15:10 ч. е депозирана молба, че същият между 5.07.2023 г. и 12.07.2023 г. ще
отсъства от Република България. Тази молба е била изготвена на 16.06.2023 г.,
т.е. преди защитникът да бъде уведомен по телефона и да се съгласува с него
дата за провеждане на съдебното заседание, който разговор е от 19.06.2023 г.,
като е посочил ангажименти по 7/седем/ дати.
С разпореждане от 21.06.2023 г. новият съдия-докладчик е насрочил
делото за разглеждане на 30.06.2023 г., като се е съобразил с ангажиментите
на защитника. Същият е надлежно призован на 22.06.2023 г. в 10:50 часа.
На 28.06.2023 г. в 16:16 ч. е получено писмо от Окръжна
прокуратура – С.З., ведно с приложена молба от другия защитник на
обвиняемия М. К. от 26.06.2023 г. адв. С. Ч., с което уведомява органите на
досъдебното производство, че обвиняемият се е отказал от него.
3
На 30.06.2023 г. в 10:27 ч. е получено по имейла писмо, с което се
изразява недоумение защо постановлението, с което е уважено искането за
отвод на разследващия полицай не е приложено по делото. На лист 32 от
първоинстанционното производство е приложено представеното от Окръжна
прокуратура постановление, което е с дата 22.06.2023 г. , изготвено ден по-
рано и очевидно е нямало как да бъде приложено в кориците на делото, тъй
като съдебното производство по чл. 65 ал.2 НПК е било образувано в
първоинстанционния съд на 13.06.2023 г.
От направената служебна справка в деловодството на Пловдивския
апелативен съд беше установено, че с протоколно определение № 183 от
04.05.2023 г. по ВЧНД № 187 от 2023 г. е било проведено съдебно заседание,
също по жалба против определение на Окръжен съд – С.З. по настоящето ДП
по ЧНД 430/2023 г., с което е оставено без уважение искането за промяна на
мярката за неотклонение на обв. К. от „задържане под стража“ в по-лека.
В това съдебно заседание не са се явили обвиняемият, не са се явили
неговите защитници адв. Л. Т. и адв Ч.. Докладвана е молба от обвиняемия, с
която същият е заявил, че не поддържа депозираната от защитника му жалба
и иска делото да бъде прекратено, а той да не бъде транспортиран до
Апелативен съд – Пловдив.
Пловдивският апелативен съд проследява тази хронология, въз
основа на която прави извод, че в случая неявяването на упълномощения
защитник не може да се приеме, че е по уважителна причина.
На първо място – в първоначално депозираната молба до С. окръжен
съд /лист 19 ЧНД/ той действително е заявил, че от 05.07.2023 г. до 12.07.2023
г. включително ще отсъства от Република България. След провеждане на
съдебното заседание обаче – на 30.06.2023 г., образувано по жалба на
обвиняемия, чрез неговия защитник, за която напълно правилно С.т окръжен
съд е посочил в мотивите си, че тази молба е втора по ред и е дословно
идентична по съдържание с тази, по която е образувано предходното ЧНД №
430 от 2023 г., което се е развило пред първоинстанционния съд, обжалвано е
пред въззивната инстанция и в проведено съдебно заседание жалбата е
оттеглена и производството съответно прекратено. Датата на въззивното
съдебно заседание е била обявена на страните, които са присъствали,
видно от приложения съдебен протокол. Тогава упълномощеният защитник
не е възразил по отношение на насроченото въззивно производство и е
прието, че същият е редовно призован.
Пред настоящата инстанция за пръв път се представя незаверено
копие, от което е видно, че на името на Л. Л. има направена резервация в Д.
М. Р.С. – ол инклузив за времето от 05 до 12 юли 2023 г. На първо място,
като беше посочено това копие не е заверено и на второ място, въпреки
направената резервация не са представени никакви доказателства, че
действително за този период упълномощеният защитник ползва годишен
отпуск. Нещо повече, това противоречи с първоначалното твърдение,
4
направено пред С.т окръжен съд, че за същия период той е планирал
отсъствие от Република България.
Тази хронология Пловдивският апелативен съд проследява, защото
адвокатът е длъжен да защитава интересите на клиента си по най-добрия
начин, като си служи само със законни средства и съблюдава върховенството
на закона и правилата на адвокатската етика. Когато обвиняемият и
упълномощеният му защитник са използвали в хода на делото пред първата и
втората инстанция недопустими средства и похвати, с цел създаване на
неоправдани пречки за приключването му, не могат да се позовават на
нарушение на правата си, разписани в НПК и Закона за адвокатурата /Р – 315-
2008- I НО, ВКС/.
И първоинстанционният, и въззивният съд са проявили
необходимото процесуално разбиране и коректност, за да се съобразят както с
графика на защитника, така и с графика на съда, разглеждащ делото пред
съответната инстанция. Поради това и съдът счита, че е необходимо с оглед
гарантиране правото на защита на обвиняемия, а така също и с оглед
необходимостта от приключване на настоящето производство, не само в
разумен срок, но включително и в сроковете, предписани от закона, да му
бъде назначен служебен защитник, който е надлежно посочен от адвокатската
колегия гр. П..
Назначаването на този защитник не отнема възможността в по-
нататъшния ход на процеса обвиняемият да бъде защитаван от
упълномощения защитник, но настоящето производство по чл. 65 НПК налага
само за него да му бъде назначен служебен такъв.
Съдът, на основание чл. 94 ал.1 т. 6 от НПК.
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на обвиняемия М. И. К. – адв.
Б. Г..
Адв. Г.: Да се даде ход на делото. Предоставям на съда относно
искането за отвод.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Намирам, че искането за
отвод е неоснователно.
ОБВ. М. К.: Да се даде ход на делото. Не поддържам искането за
отвод. Не знам какво да кажа по искането за отвод.
СЪДЪТ намира искането за отвод за неоснователно, поради
обстоятелството, че сигнал от лицето И. С. е депозиран пред Инспектората на
ВСС, касаещ друго дело, друго производство и не може да се приеме като
основание за някаква предубеденост на настоящия съдебен състав, въпреки
твърдението на защитата, че е налице хипотезата на чл. 29 ал.2 НПК. Отделно
от това съдът няма да коментира, че е процесуално неиздържано да бъде
изпратена само първата страница от въпросното искане, за да може да се
5
ориентира относно основателността на наличието на обстоятелствата, от
които се налага отвод на съдебния състав. Още повече, че в самото искане не
е посочено, дали се касае искане за конкретен съдия или целия съдебен
състав.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдебния състав.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, да се даде ход на
делото.
Адв. Г.: Няма пречки да се даде ход на делото.
ОБВ. М. К.: Да се гледа делото днес. По принцип искам да се
отложи делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик Хр. Крачолов.
Разясниха се правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Адв. Г.: Нямам искания за отводи. Нямам искания за доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам нови искания за
доказателства.
ОБВ. М. К.: Няма нищо неясно. Нямам нови доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Г.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадената
въззивна жалба срещу определението на Окръжен съд - С.З. и измените
наложената мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в описаните с
въззивната жалба по-леки мерки. Съображенията са изложени във въззивната
жалба. Моля да имате предвид също така, че при първоначалното задържане,
което е станало през януари месец т.г. до сега са изминали почти 6 месеца и
преценката по чл. 63 за реалната опасност, която се обосновава и на
обстоятелството, че е повдигнато обвинение при условията на опасен
рецидив, вече не е със същия интензитет. Следва да се отчете времето, в което
е протекло досъдебното производство процесуалното поведение на
обвиняемия, за да може да се направи преценката по чл. 65. Иначе ако
продължава да се твърди, че причината е налице реалната опасност, тъй като
обвинението е повдигнато при условията на опасен рецидив, би означавало да
се обезмисли правото на обвиняемия, което е дадено в чл. 65 от НПК, а
6
именно, че може да се иска изменение на мярката за неотклонение в течение
на ДП, поради което моля да уважите подадената въззивна жалба, да
отмените определението на съда и промените мярката за неотклонение в по-
леките, които са посочени като искани в жалбата.
Обвиняемият М. К. ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА: Искам по-лека мярка
за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, намирам, че
определението на Окръжен съд – С.З. е обосновано и законосъобразно, а
молбата за изменение на мярката за неотклонение, следва да се остави без
уважение. С.т окръжен съд изключително подробно е развил мотиви и няма
да ги преповтарям, но това, за което се води основното дело спрямо К., той е
бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление, за което
законодателят предвижда наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода и
кумулативно глоба от 20 000 до 100 000 лв. Касае се за два вида наркотично
вещество, за марихуана и метамфетамин. Новите обстоятелства, които се
сочат като Т.а единствено само мога да приема срок, но дори и в този случай
не сме все още в срока, в който било съда, било прокурорът по собствена
инициатива да измени мярката за неотклонение, с оглед изтичане на
императивния такъв, посочен от законодателя. Това, че е налице
обоснованото подозрение именно конкретният обвиняем да е извършил
престъпление, не само не е разколебано, но е затвърдено. Запознали сте се с
материалите по делото, разследването е приключило изцяло, дори за едно от
обвиняемите лица е извършено предявяването. Налице са гласни и писмени
доказателства по отношение на авторството на деянието от обвиняемото лице.
Предполагам, че и на Вас Ви е било общо взето интересно да видите
видеотехническата експертиза, като на същата обвиняемият се е самозаснел
от желание за конспиративност и възможност той да проследява периметъра
около неговата жилищна площ, самозаснел се е как извършва
престъплението.
По същество ще се спори кой е пликът, какъв е пликът какъв е
размера, какво е предадено, но и към настоящия момент това, което
законодателят изисква като интензитет за осъществяване на най-тежката
мярка за неотклонение е налице.
По отношение на втората предпоставка. Съдът е бил изключително
акуратен като подробно е описал многократните осъждания на обвиняемия –
по чл. 215, чл. 342, чл. 234, чл. 339 от НК, както и обстоятелството, че
настоящето престъпление е извършено при рецидивна дейност. В този смисъл
той е мотивирал и извода си, че към настоящия момент е налице опасност
същия да се укрие или извърши ново престъпление.
Водим от мотивите на първоинстанционният съд, намирам жалбата
за неоснователна, а определението обосновано и законосъобразно и моля да
го потвърдите.
7
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв. М. К.: Това, което казва прокурорът, не отговаря на истината
изобщо. Никога не съм давал каквото и да било вещество. В живота си не съм
виждал Т.а вещество. Въпросният човек е идвал, всъщност той е правил
сделка на ЖП прелез, но не с мен, а до ЖП линия, където аз никога не съм
ходил. Видно е от видеокамерите.
Единственото ми излизане в същия ден, там пред моя гараж, аз там
оставям храна за котките. Там има черници и аз слагам и в кухините по
принцип, но това е храна, не е наркотик.
Същият човек, който казва, че никога не е идвал у нас е идвал над 20
пъти, само 3 седмици той ми е гостувал в къщи, с друг воден спасител И. Г..
Работещ човек съм, наистина съм осъждан, но съм си излежал
наказанието. Оттогава имам работеща фирма и работя с фирма за спасители
по Черноморието, водя курсове за водни спасители.
Искам от съда по-лека мярка за неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, след което постанови
определението си.
Производство по реда на чл. 65 ал.8 от НПК.
С определение № 571 от30.06.2023 г., постановено по ЧНД №
675/2023 г. С.т окръжен съд е оставил без уважение искането на М. К. –
обвиняем по ДП № 349 ЗМ 16 от 2023 г. по описа на ОД на МВР - С.З. за
изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в по-лека.
Недоволен от така посоченото определение е останал обвиняемия М.
К., който го е обжалвал чрез своя защитник, с искане то да бъде отменено и
спрямо него се вземе по-лека мярка за неотклонение „подписка“, „гаранция в
пари“ или „домашен арест“.
Представителят на прокуратурата счита, че молбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основният довод, който се развива пред въззивната инстанция е
свързан с твърдението, че към настоящия момент е разколебано наличието на
обосновано предположение с изискуемия по закона интензитет за участие на
8
обвиняемия М. К. в деянието по чл. 354а НК.
Пловдивският апелативен съд счита, че първоинстанционният съд
внимателно и задълбочено е обсъдил въпроса досежно наличието на
обосновано подозрение /според настоящата инстанция това е по-коректната
процесуална формулировка/ в голяма степен на съпричастност на обвиняемия
за участието му в деянието, предмет на настоящето обвинение. В тази насока
в мотивите към атакувания съдебен акт, дори прекалено детайлно е обсъдена
лансираната към настоящия момент защитна теза на обвиняемия, като
включително е коментирано и приобщеното веществено доказателство
досежно данните, съдържани в DVR устройството и изготвената съдебно
техническа експертиза. Изложени са обстойни мотиви относно данните,
които се съдържат във фотосите по представеното експертно заключение.
Отделно от това необходимо е да се посочи, че не може да бъдат игнорирани
към настоящия процесуален момент показанията на полицейските служители
И. Тодоров, И. И. и Румен Димитров, които лично са възприели действията
относно задържането на И. И..
Не е без значение обстоятелството, че в протокола за обиск и
изземване /лист 57, т.1 ДП/, въпросното лице И. И. изрично е посочило, че
бялото вещество намерено в него е метамфетамин и го е купил от М..
Ето защо, настоящата инстанция не може да сподели доводът, който
се развива във въззивната жалба, обсъждайки наличието,на обосновано
подозрение в голяма степен на съпричастност на обвиняемия М. К., че
първоинстанционният съд „не е положил усърдие“ да направи реален анализ
относно наличието на интензитета на обоснованото подозрение.
Не може да бъде споделен доводът на защитата, че в конкретния
случай първоинстанционният съд „не сподели виждането на своите колеги от
другите съдебни райони“, че тежестта на престъплението може да послужи
само за начало и кратковременно задържане.
С.т окръжен съд изрично е посочил в своите мотиви, че към
момента на вземане на мярката за неотклонение е било формулирано работно
обвинение, тъй като все още не е било изготвено заключението на физи-
кохимическата експертиза. Видно обаче от приложеното постановление за
привличане в качеството на обвиняем на 27.03.2023 г. /лист 182, том 2 ДП/, в
което ясно и изчерпателно са посочени датата и мястото на извършване на
деянието според обвинението към настоящия момент, включително и
количеството на високорисковото наркотично вещество, неговият активно
действащ компонент и стойност, съгласно ПМС 123 от 1998 г. на МС.
В тази насока напълно законосъобразно е посочено, че деянието е
извършено в хипотезата на чл. 29 ал.1 б.А НК, а именно, че според
цитираното по-горе обвинение М. К. е извършил деянието след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление лишаване от свобода не по-малко
от 1 година, изпълнението за което не е било отложено по реда на чл. 66 от
9
НК. Това се установява и от справката му за съдимост, от която е видно, че
последното осъждане на обвиняемия е по НОХД № № 139/2015 г. по описа на
Специализирания окръжен съд, с която е осъден за престъпление по чл. 339
ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл. 54 от НК на три години
лишаване от свобода, като обвиняемият е бил освободен от затвора на
18.12.2018 г. условно предсрочно с остатък 10 месеца и 18 дни.
Поради това и напълно законосъобразно първоинстанционният съд
е преценил, че е налице презумпцията, визирана в чл. 63 ал.2 т.1 и от
доказателствата не се установява противното и се презумира реалната
опасност обвиняемият да извърши престъпление или се укрие. В тази насока
изводите в мотивите към атакуваното определение са напълно
законосъобразни.
Не може да се сподели доводът на защитата, че задържането на
обвиняемия е прекомерно като срок, което било в противоречие с
разпоредбите на националното и европейското законодателство, което
противоречало и на презумпцията за невинност и справедлив наказателен
процес. Тук е необходимо да се посочи, че неясно защо във въззивната жалба
/лист 3 –гръб, ред 5/ е отправен упрек към Софийски окръжен съд, който
очевидно не се е занимавал с разглеждане на делото в първата инстанция.
Правилно първостепенният съд е посочил, че срокът на задържане
не обвиняемия М. К. съвпада със законовата регламентация на неговата
максимална допустимост в конкретния случай по чл. 63 ал.4 от НПК.
Впрочем досъдебното производство е пред приключване и видно от
събраните по делото материали са предприети съответните действие по
неговото предявяване, за да може да бъде завършено досъдебното
производство в необходимите срокове и прокуратурата да прецени дали ще
следва да ангажира наказателната отговорност на обвиняемия или не.
Не е основателен и доводът на защитата, който е направен
абсолютно бланкетно, че в конкретния случай мотивите към атакувания
съдебен акт са неубедителни и постановено от необективен и предубеден
съдебен състав. зи насока изводите в мотивите към атакуваното определение
са напълно законосъобразни. яеимят да извърши престъпление .
изпълнеПървостепенният съд е провел изключително прецизно съдебното
заседание, дал е възможност на страните да изложат своите становища, а
конкретно на обвиняемия в максимална степен със своя защитник да разгърне
правото си на защита. Поради това и не може да се приеме, че е допуснато
ограничаване на правата му в тази насока или нарушение относно
обективността и непредубедеността на съдебния състав, който е гарантирал
провеждането на един справедлив наказателен процес.
Няма пречка ако в хода на досъдебното производство се съберат
нови доказателства, които до разколебават наличието на обосновано
подозрение в степента на съпричастност на обвиняемия, въпросът за мярката
за неотклонение отново да бъде поставен на вниманието на съда.
10
Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното протоколно определение е
необходимо да бъде потвърдено.
Ето защо, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 571/30.06.2023 г.,
постановено по ЧНД № 675/2023 г., по описа на Окръжен съд – С.З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:55 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11