№ 3389
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110156436 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Х. К. Б., чрез пълномощника адв. С. Д.,
срещу “Е“ ЕАД. Предявени са отрицателни установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на суми,
начислени за електрическа енергия за имот, намиращ се на ул. ххх,
съставляващ УПИ ххх, ххх, по плана на гр. ххх“, за намиращите се в имота
две сгради и дървена постройка, както следва по партида ххх в размер на
6124,34 лева за периода от 09.09.2014г. до 09.10.2018г.; по партида ххх сумата
от 8536,56 лева за периода от 01.05.2010г. до 14.10.2011г., и 7986,12 лева по
партида ххх за периода от 01.05.2010г. до 05.08.2011г., поради изтекла
погасителна давност. Ищецът твърди, че е наследник по закон на А И Б.а,
починала на 02.02.2017г., която е била собственик на горепосочения имот,
както и титуляр на партидите при ответника за доставка на електрическа
енергия за имота, който бил захранен с три електромера два монофазни и
един трифазен за отчитането на изразходваната ел. енергия. Излага
твърдения, че електрозахранването е преустановено за малката къща през
2011г., за голямата през 2018г. и всички задължения са погасени по давност.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да се признае за
установено, че не дължи на ответника посочените суми поради изтекла
погасителна давност.
Ответникът „Е“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт А В, е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с
който оспорва изцяло предявените искове. Излага доводи, че за ищеца не е
налице правен интерес от предявените искове, тъй като независимо от
погасяването им по давност, вземанията продължават да съществуват като
1
естествени и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
погасено е ограничена до доброволното му изпълнение. По отношение на част
от претенцията по 5 бр. фактури, издадени след 10.04.2022г., счита, че
претенцията е допустима, но оспорва същата като неоснователна. Посочва, че
част от фактурите за неплатени задължения са издадени след ежемесечно
отчитане на показанията на електромерите на имота на ищеца, а друга част са
издадени след установено неправомерно присъединяване към ел. преносната
мрежа и направена едностранна корекция от страна на дружеството. За част
от фактурите било налице влязло в сила решение по гр.д. №47393/2015г. на
СРС в полза на дружеството и въз основа на издаден изпълнителен лист било
образувано изп. дело №ххх/2016г. на ЧСИ М Б. Вземанията по извършената
едностранна корекция на сметки се погасявали с общата петгодишна давност.
Поради изложеното моли производството по делото да бъде прекратено, и
при условията на евентуалност предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Налице е правен интерес у ищеца от водене на настоящото производство,
като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на процесуалното
право на иск и допустимост на производството, поради което съдът следва да
се произнесе по съществото на правния спор.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени
обстоятелствата, че между наследодателката на ищеца А И Б.а и ответното
дружество е било налице облигационно правоотношение за продажба и
доставка на електроенергия за имот, намиращ се на ул. ххх, съставляващ УПИ
ххх, ххх, по плана на гр. ххх“, за намиращите се в имота две сгради и дървена
постройка, като за същия имот били открити три отделни партиди, както
следва: партида ххх, партида ххх и партида ххх. Страните не спорят и че
ищецът се явява наследник на починалата А И Б.а, както и че през процесните
искови периоди в имота е доставяна и потребена електроенергия, както и че
част от вземанията са в резултат на извършена по реда на ЗЕ и ПИКЕЕ,
корекционна процедура, в т.ч. и вземането, начислено по партида ххх, в
размер на 3036,68 лв., за което ответното дружество издало фактура от
09.10.2018г.
За дължимите суми по трите отделни партиди за недвижимия имот,
ответникът издал съответните разходооправдателни документи - фактури,
част от които са приети като писмени доказателства по делото и отново
неоспорени от ищеца.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото писмени доказателства, се установява, че между
наследодателката на ищеца и собственик на процесния недвижим имот било
налице валидно облигационно правоотношение за продажба и доставка на
2
електроенергия. За периода от 31.08.2005г. /дата на първата издадена
фактура, до 09.10.2018г. /датата на последната издадена фактура/, и по трите
партиди на недвижимия имот, подробно описан по-горе, били начислявани
суми за реално потребена електроенергия, както и на основание извършвани
корекционни процедури, видно от представената справка от ответника /л.82-
83 от делото/.
1. По отношение на вземанията, начислени по партида ххх, в размер на
6124,34 лева за периода от 09.09.2014г. до 09.10.2018г. , настоящият съдебен
състав намира, че предмет на производството са вземанията по издадени
фактури от 09.09.2014г, от 10.05.2017г., както и по фактура от 09.10.2018г., са
издадени в резултат на осъществена корекционна процедура. Извън предмета
на делото са вземания, за които са издадени фактури от 02.03.2014г.,
30.03.2014г., и 27.04.2014г., и за които са представени доказателства, че по
отношение на същите било налице влязло в сила решение по гр.д.
№47393/2015г. на СРС в полза на дружеството и въз основа на издаден
изпълнителен лист било образувано изп. дело №ххх/2016г. на ЧСИ М Б.
Съдът, като съобрази, че претендираните вземания са за суми начислени в
резултат на осъществена корекционна процедура, а не за дължима цена за
реално доставена и потребена електроенергия, то същите се погасяват не с
кратката тригодишна давност, а с общата петгодишна такава /в същия см. и
Решение №50017/27.03.2023г., по гр.д. №720/2022г., IV ГО на ВКС /. С оглед
на гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде
уважена за сумите по издадени фактури от 09.09.2014г. и от 10.05.2017г., като
вземането по издадена фактура от 09.10.2018г., в размер на 3036,68 лв., не се
явява погасено по давност, тъй като към момента на подаване на исковата
молба 18.10.2022г., петгодишната давност за вземането все още не е била
изтекла, поради което в тази част исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
2. По отношение на вземанията, начислени по партида ххх - сумата от
8536,56 лева за периода от 01.05.2010г. до 14.10.2011г., както и 7986,12
лева по партида ххх за периода от 01.05.2010г. до 05.08.2011г. , за които са
издадени фактури, съобразно представената от ответника справка за издадени
фактури, представляват вземания за реално доставена и потребена
електроенергия или за т.нар. “периодични платежи”, които на основание
чл.111, буква “в” ЗЗД, съобразно постановките на ТР от 18.05.2012г. по т.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, се погасяват с кратката тригодишна погасителна
давност. Приложимо към настоящия правен спор, процесните вземания са
погасени по давност преди подаване исковата молба, поради което исковата
претенция по отношение на тях следва да бъде уважена.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор и уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноските за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно
3
отправеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв., и след като съобрази фактическата и
правна сложност на настоящото производство, намира че същото следва да
бъде намалено до размера на 1200 лв., съобразно с материалния интерес по
настоящото производство. Така в полза на ищеца, съобразно уважената част
от иска, следва да се присъдят разноски в размер на 1040 лв.
Съобразно изхода от настоящия правен спор и отхвърлената част от иска, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 50 лв. /юрисконсултско възнаграждение/.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, че Х. К. Б. с
ЕГН **********, не дължи на “Е“ ЕАД с ЕИК ххх, суми, начислени за
електрическа енергия за имот, намиращ се на ул. ххх, съставляващ УПИ ххх,
ххх, по плана на гр. ххх“, за намиращите се в имота две сгради и дървена
постройка, както следва: по партида ххх сумата от 8536,56 лева за периода от
01.05.2010г. до 14.10.2011г., и 7986,12 лева по партида ххх за периода от
01.05.2010г. до 05.08.2011г., поради изтекла погасителна давност, както и по
партида ххх в размер на 3087,66 лева за периода от 09.09.2014г. до
09.10.2018г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 3036,68 лв., начислена по
фактура от 09.10.2018г., и представляваща горницата от 3087,66 лв., до
пълния предявен размер от 6124,34 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “Е“ ЕАД с ЕИК ххх, да заплати
на Х. К. Б. с ЕГН **********, сумата от 1040 лв., разноски по
производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Х. К. Б. с ЕГН **********, да
заплати на “Е“ ЕАД с ЕИК ххх, сумата от 50 лв., разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4