РЕШЕНИЕ
гр. Плевен,
30.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ граждански състав, в закрито заседание на тридесети
октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
МЛ. СЪДИЯ
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря…. и в
присъствието на прокурора…. като разгледа докладваното от МЛ. СЪДИЯ ФИЛИПОВА в.гр.д. №832 по описа за
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 във връзка с чл. 278 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с жалба
вх.№4019/16.09.2015 г., депозирана чрез ЧСИ Ц.Н. с рег.№*** в КЧСИ и район на
действие ОС гр.Плевен, от М.А.Х. с ЕГН ********** ***-длъжник по изп.д.№
480/2015 г. по описа на ЧСИ. Жалбоподателят атакува като незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насрочване на опис и оценка на
негов недвижим имот и единствено жилище в с.***, обл. Плевенска, цялото с площ
860 кв.м., съставляващо парцел VI,
планоснимачен номер 516 в строителен квартал 27 по плана на селото, заедно с
построените в същото дворно място жилищна сграда и лятна кухня. Посочва, че в
имота живее заедно с майка си и дъщеря си, която е на девет години. Къщата се
състояла от две стаи и хол с обща площ от около 63 кв.м., като посочва, че не
притежава друго жилище и затова имотът се явява несеквестируем като маломерен.
В срока за отговор е депозирано
писмено становище по жалбата от Д.И.В. ЕГН ********** ***-взискател по изп.д.№
480/2015 г., в което са изложени аргументи за нейната неоснователност и се иска
същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че след направени от ЧСИ справки
на имотното състояние на длъжника от регистрите в службата по вписванията се
установява, че длъжникът притежава идеални части от още два имота в
съсобственост с неговата майка, единият от които е в с.***, а другият- в с.***.
Твърди, че в случая майката се явява член на семейството на длъжника с оглед
обстоятелството, че напоследък в теорията, а и в съдебната практика, се приема
по-широко разбиране за определяне членовете на семейството, като в това понятие
се включват възрастни родители, които лицето издържа, както и пълнолетните
деца, които живеят с него. На следващо място твърди, че обстоятелството, че в
жилището живеела и деветгодишната дъщеря на длъжника не отговаряло на истината,
тъй като същата живеела в гр.Плевен, комплекс „С.Н.”. Сочи се, че по делото е
била назначена експертиза, че имотът е достатъчно голям, за да бъдат насочени
към него изпълнителните действия.
От приложеното копие от изпълнително
дело не се установяват данни за участие на ТД на НАП Плевен като присъединен
взискател по същото.
ЧСИ Ц. Найденов прилага мотивите си
по чл. 436, ал.
3 ГПК, намирайки частната жалба за неоснователна, като посочва, че
длъжникът притежавал и друг наследствен недвижим имот освен процесния, като е
наследил от своята баба 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в с.***,
като по отношение членовете на семейството му, а именно-неговата майка, са
налице данни, че същата притежава идеални части от друг недвижим имот в с.***,
обл.Плевен. Отделно от това, ЧСИ сочи, че
видно от връчването на призовки за принудително изпълнение и протокол за опис
на движими вещи на адрес гр.Плевен, ж.к. „С.Н.”, ***, ***, *** длъжникът
съжителствал на семейни начала с друго лице, член на семейството, за което
липсвали данни дали притежава жилищен имот.
След като се запозна с приложеното копие от
изп.дело № 2015***0400480/2015 г. по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег.№*** в КЧСИ и
район на действие ОС гр.Плевен и обсъди изложените от страните доводи, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Съгласно чл. 435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Жалбата е
депозирана от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител, в законоустановения срок, поради което следва
да бъде разгледана по същество.
Изпълнителното производство е
образувано пред ЧСИ Ц.Н. с рег.№*** в КЧСИ и район на действие ОС гр.Плевен по
молба на взискателя Д.И.В. ЕГН ********** *** въз основа на изпълнителен лист
от 23.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. №8314/2010 г. по описа на РС – гр.Плевен
за сумата от 1700 лв. главница, 344,81 лв. мораторна лихва за периода от
14.02.2008 г. до 01.12.2010 г., законна лихва от 02.12.2010 г. до заплащане на
вземането, както и направените разноски за държавна такса в размер на 34 лв. и
250 лв. за адвокатско възнаграждение, както и въз основа на изпълнителен лист
от 07.04.2014 г. по ч.гр.д.№8314/2010 г. по описа на РС – гр.Плевен за сумата
от 6 500 лв. главница, 2 506,13 лв. мораторна лихва за периода от
05.12.2007 г. до 02.12.2010 г. представляваща задължение по запис на заповед от
05.11.2007 г., законна лихва от 02.12.2010 г. до заплащане на вземането, сумата
от 130 лв. за разноски по делото, както и 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
С Определение №1732/29.04.2014
г. по ч.гр.д. №8314/2010 г. по описа на
РС – гр.Плевен производството по изпълнителното дело е спряно поради постъпило
в районния съд писмено възражение от длъжника срещу заповед за незабавно
изпълнение от 03.12.2010 г. на основание чл.417 т.9 ГПК.
Със свое решение № 1234/25.07.2014
г., постановено по гр.д.№2015/2014 г. по описа на РС – гр.Плевен е признато за
установено на основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.422 ал.1 ГПК по
отношение на М.А.Х. ***, че вземането на Д.И.В. *** е същестуващо и дължимо, за
сумата от 1 700 лева главница, 344,81 лева мораторна лихва за
периода от 14.02.2008 г. до 01.12.2010 г., законна лихва от 02.12.2010 г. до
изплащане на вземането, както и направените разноски за държавна такса в размер
на 34,00 лева и 250,00 лева за адвокатско възнаграждение, за която сума е
издадена Заповед № 5875 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 03.12.2010 г.
Със същото решение е признато за установено спрямо ответника и вземане за
сумата от 6 500 лв., както и мораторна лихва в
размер на 2 506.13 лв. за периода 05.12.2007 г. до 02.12.2010 г.,
представляваща задължение по запис на заповед от 05.11.2007 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 02.12.2010 г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 130 лв. за разноски по делото и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. за която сума е издадена Заповед № 5881 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 03.12.
Посоченото решение е потвърдено с
решение № 636/13.12.2014г. по в.гр.д.№952/2014 г. на ОС-гр.Плевен и е влязло в
сила.
Със своя молба вх.№3590/19.12.2014
г. взискателят Д.И.В. е поискал да бъде присъединено за събиране вземане по
изпълнителен лист от 18.12.2014 г. по гр.д.№2015/2014 г. по описа на РС –
гр.Плевен, с който М.А.Х. е осъден на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати на Д.И.В.
сумата от 164 лв. деловодни разноски. Производството по изпълнителното дело е
възобновено от ЧСИ и третият изпълнителен лист е присъединен по делото.
Със свое искане вх.***53/27.02.2015
г. до Служба по вписванията – гр.Плевен ЧСИ Ц.Н. е поискал да бъде вписана на
основание чл.449 ал.2 ГПК вр. чл.26 от Правилник за вписванията наложената с
негово разпореждане възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по
делото М.А.Х. с ЕГН ********** ***, а именно дворно място, находящо се в с.***,
Плевенска област, цялото с площ 860 кв.м., съставляващо парцел VI, планоснимачен номер 516 в строителен квартал 27 по
плана на селото, при съседи на парцела улица, Н.Т.Р., С.Р.Р., М.С., М.П.,
заедно с построените в същото дворно място жилищна сграда, лятна кухня и
стопански сгради, както и върху нива с площ 8,772 дка, трета категория,
находяща се в с.***, обл. Плевен, местността „Митрополски път”, съставляваща
имот №028006 по плана за земеразделяне на селото.
На 27.02.2015 г. на длъжника М.Х. на
адрес *** чрез неговата майка М.И.М. е била връчена призовка за принудително
изпълнение опис и оценка на посочените недвижими имоти.
На 04.03.2015 г. същият е депозирал молба пред съдебния изпълнител,
посочвайки, че недвижимия имот с. ***, обл. Плевен, ул.”***” *** е единственото
му семейно жилище и като такова несеквестируемо. За другият поземлен имот –
нива, е посочено, че същата не е негова собственост. Посочено е, че ако не се
приеме настоящето изявление, то същото следва да се счита като жалба до ОС –
гр.Плевен. В тази връзка ЧСИ е изискал декларация от длъжника за единствено
жилище, която длъжникът е предоставил.
Впоследствие с молба вх.№ 3758/01.09.2015
г. взискателят е поискал да бъде извършен опис и обявяване на публична продан
на единият от двата имота, а именно дворно място, находящо се в с.***,
Плевенска област, цялото с площ 860 кв.м., съставляващо парцел VI, планоснимачен номер 516 в строителен квартал 27 по
плана на селото, след като бъдат установени секвестируемостта му и бъдат
направени справки по ЕСГРАОН за собствеността, притежавана от майката на
длъжника М.И.М. ЕГН ********** и притежава ли тя друг имот. Поискано е и
назначаване на експертиза за определяне секвестируемите части от недвижимия
имот.
На 15.09.2015 г. на С.Н., живуща на семейни начала с
длъжника, на адрес гр.Плевен, ж.к. „С.Н.” ***, ***, ***, *** била връчена
призовка за принудително изпълнение опис и оценка на същите недвижими имоти.
Същият се е състоял на 18.09.2015 г., в отсъствието на длъжника и описът е
извършен по външен оглед и документи в присъствието на вещо лице.
Два дни преди това пред ЧСИ е била
заведена жалба вх.№4019/16.09.2015 г. срещу насрочените опис и оценка на
недвижимия имот.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно разрешението дадено в т.1 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава
на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено
имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е
длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска
отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на
пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само
доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези
действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът
отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с)
несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя
наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло
несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или
указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост,
без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или
насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.
Разгледана по съществото си, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
ЧСИ е извършил проучване на имущественото
състояние на длъжника М.А.Х.. По изпълнителното дело е приложено копие от
справка по лице от Служба по вписванията-гр.Плевен за периода от 01.01.1992 г.
до 20.08.2014 г., видно от която по данни за лицето М.А.Х. с ЕГН ********** и
вписванията и заличаванията по персоналната му партида, същият притежава след извършено
дарение поземлен имот в с.***, обл. Плевенска, ул. ”***” ***, с обща площ 860
кв.м., заедно с жилищна сграда, лятна кухня и стопански сгради, по отношение на
който е била заличена договорна ипотека на 14.06.2010 г. и 23.08.2010 г., както
и поземлен имот нива в с.***, обл. Плевен, местността „Митрополски път”, както
и поземлен имот нива в с.***, обл. Плевен, местността „Айдушки път”, които са
били отдадени под аренда. Други поземлени имоти, собственост на длъжника, не са
посочени в справката.
По изпълнителното дело е приложено
копие от справка от Община Плевен, отдел „Приходи от местни данъци и такси”,
изх.№24/09.01.2015 г., видно от която за лицето М.А.Х. с ЕГН ********** има
следните данни за декларирано движимо и недвижимо имущество на територията на
община Плевен: освен процесният поземлен имот в с.***, обл. Плевенска, ул.”***”
***, с обща площ 860 кв.м., ведно с жилищна сграда с площ 136 кв.м., жилище
лятна кухня с площ 30 кв.м., както и второстепенни сгради, притежаван еднолично
от длъжника М.А.Х., длъжникът е декларирал, че притежава също така и 1/6 ид.
част от поземлен имот в с. ***, обл. Плевенска, ул.”***” ***, с площ 700 кв.м.,
от който жилище с площ 60 кв.м., жилище с площ 25 кв.м., както и второстепенна
сграда с площ 25 кв.м. Видно от приложената данъчна декларация останалите
съсобственици на втория посочен поземлен имот в с. ***, обл. Плевенска, ул.”***”
*** са М.В.М. ЕГН ********** – майка на длъжника, с квота 4/6 ид.ч. и В.А.И.
ЕГН ********** с квота 1/6 ид. ч.- негова сестра.
По изпълнителното дело е приложено
копие от справка от Община Плевен, отдел „Приходи от местни данъци и такси”,
изх.№495/02.04.2015 г., видно от която лицето И.Н.Ж. ЕГН **********, б.ж. на с.
*** /за която от приложена справка от НБД Население се установява, че е била
баба по бащина линия на длъжника като майка на неговия също починал баща А.М.М./
е притежавала при равни дялове от по 1/2 ид. част заедно с Х.Ц.Ж. ЕГН **********
недвижим имот с площ 600 кв.м., ведно с жилище с площ 50 кв.м., находящ се в с.***,
ул. „***” ***.
Видно от така представената справка
от общината, актуална към 01.04.2015 г., посоченото недвижимо имущество се води
все още на името на И.Н.Ж. ЕГН ********** и Х.Ц.Ж. ЕГН **********.
По делото не е приложена от ЧСИ
експертиза от вещо лице, която да установи секвестируемата, респ.
несеквестируемата част от недвижимия имот, собственост на длъжника, свързан с
предмета на жалбата, за каквато взискателят твърди, че е направена, но такава
не е и необходима предвид съществуващите законоустановени норми за жилищна площ.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т.7
от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на
длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно,
нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Както
приема съдебната практика, под употребения израз "друго жилище"
следва да се приеме такова, което е в състояние да задоволява жилищните нужди
на длъжника и членовете на неговото семейство и да бъде изцяло негова
собственост или собственост на членовете на неговото семейство (Решение № 2586
от 20.07.1959 г. по гр. д. № 3945/1959 г., І гр.о. на ВС).
Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му, определени с наредба на МС, надвишаващата част от него се
продава, ако са налице условията на чл. 39, ал.2
ЗС.
Съгласно
чл. 2 от Наредба за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство
/приета с ПМС №
31/15.02.2008г, обн.ДВ бр.20/26.02.2008, в сила от 1.03.2008/ и
издадена в изпълнение на чл. 444, т.7 ГПК, са определени следните норми за жилищни нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство:
1. на едночленно семейство - 25 кв.м
жилищна площ;
2. на двучленно семейство - 40 кв.м жилищна
площ;
3. на тричленно семейство - 55 кв.м жилищна
площ;
4. на четиричленно семейство - 70 кв.м жилищна площ;
5. на семейство с 5
и повече членове - по 15 кв.м жилищна площ в повече за следващите членове.
Съобразно
§ 1 от ДР към Наредбата, ал.1 жилищната площ по Наредбата се определя като сбор
от площите на помещенията в жилището, предназначени за обитаване - дневни,
спални, детски стаи и трапезарии (когато има кухня с място за хранене),
измерени по вътрешния контур на съответните вертикални конструктивни елементи -
стени и колони. Съгл. ал. 2 в площта по ал.1 не се включват: кухненските
боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за
хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и
обслужващите и спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, коридори,
килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни.
Ако с оглед данните по делото се
приеме, че семейството на длъжника е тричленно-неговата малолетна дъщеря /за
която няма данни да притежава свое жилище/, неговата майка, както и самият
длъжник, то съгласно наредбата нормата за жилищни нужди на длъжника и членовете
на неговото семейство би била 55 кв.м жилищна площ.
Съдът намира, че членове на
семейството на длъжника по смисъла на чл. 444, ал. 1, т. 7 ГПК са само лица,
които имат с него семейни връзки на брак, произход или осиновяване - деца и
съпруг. В тази връзка лицето С.Н., за което се сочи, че живее на семейни начала
с длъжника, не следва да се приеме за член на неговото семейство.
От представените справки от Община Плевен,
отдел „Приходи от местни данъци и такси”, макар и същите да не са към датата на
насрочване на описа и оценката на процесния недвижим имот се установява, че
длъжникът притежава в съсобственост 1/6 ид. част от поземлен имот в с. ***,
обл. Плевенска, ул.”***” ***, с площ 700 кв.м., от който жилище с площ 60
кв.м., жилище с площ 25 кв.м., както и второстепенна сграда с площ 25 кв.м.
заедно със своята майка М.В.М. ЕГН ********** с квота 4/6 ид.ч. и В.А.И. ЕГН **********
с квота 1/6 ид. ч.- негова сестра. В тази връзка, и при приемане на по-широко
разбиране за определяне членовете на семейството на длъжника, като в това
понятие бъдат включени възрастни родители, които лицето издържа, то посоченият
недвижим имот не може да бъде преценен като предназначен за задоволяване на
жилищните нужди на длъжника и семейството му, тъй като същият е съсобствен и
следва да бъде извършено съобразяване правата на всички съсобственици (сестрата
на длъжника притежава 1/6 идеална част от жилище с площ 60 кв.м. и жилище с
площ 25 кв.м.). Това не е сторено по делото, като при насочване принудителното
изпълнение върху един от имотите на длъжника, съдебният изпълнител не е
извършил проверка и доколко „другото жилище” отговаря на изискванията за жилище
по смисъла на закона, което може да задоволи жилищните нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство. Отделно от казаното, следва да се посочи, че
ако и вторият недвижим имот да е в съсобственост със сестрата на длъжника, то
ползването му като жилище би ограничило правната сфера на третото лице, каквото
същата се явява, поради което и не може да се приеме, че същият представлява
“друго жилище” по смисъла на нормата на чл.444 ал.1 т.7 ГПК.
От друга страна, по делото не се
установяват доказателства досежно обстоятелството дали длъжникът е собственик
по наследство от баба си на 1/3 ид. част от недвижим имот с площ 600 кв.м.,
ведно с жилище с площ 50 кв.м., находящ се в с.***, ул. „***” ***.
Действително, с оглед представените справки от НБД Население, същата е майка на
починалия баща на длъжника, но липсват данни за нейните наследници, както и
техните наследствени квоти.
След като съобрази приложената справка от
Община Плевен, отдел „Приходи от местни данъци и такси”, изх.№24/09.01.2015 г.,
видно от която процесният поземлен имот в с.***, обл. Плевенска, ул.”***” ***,
върху който е насочено принудителното изпълнение, е с обща площ 860 кв.м. и
състои от жилищна сграда с площ 136 кв.м., жилище-лятна кухня с площ 30 кв.м. и
второстепенни сгради, както и с оглед приложената данъчна декларация
вх.№183548/20.03.1998 г., подадена от М.А.Х. за процесния недвижим имот,
съгласно която находящото се в същия жилище, на което М. Х. е едноличен
собственик, е с площ 120 кв.м. /като се включат обслужващите части 136 кв.м./,
то съдът приема, че процесният недвижим имот безспорно надхвърля жилищните
нужди на длъжника и членовете на семейството му.
В тази връзка на основание
чл.444 т.7 ГПК надвишаващата част от него би била
секвестируема и би могла да бъде продадена, ако са налице условията на чл. 39, ал.2
ЗС, касаещ разделянето на обща сграда по съдебен ред по етажи или
части от етажи, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използват
самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от
обикновените. Последният въпрос обаче не е изследван по делото, като същият се
явява в тежест на доказване на взискателя. Не са представени доказателства
досежно наличието на така посочена предпоставка, като за установяване на същата
съдебният изпълнител е следвало да назначи експертно заключение на вещо лице.
Изложеното дотук
опорочава атакуваните действия и предпоставя отмяната им от съда, като
подадената жалба от М.А.Х. с ЕГН ********** *** в качеството му на длъжник по
изп.д.№ 480/2015 г. по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег.№*** в КЧСИ и район на действие
ОС гр.Плевен против насрочване на опис и оценка на недвижим имот, собственост
на длъжника, находящ се в с.***, обл. Плевенска, ул.”***” ***, с обща площ 860
кв.м., ведно с жилищна сграда с площ 136 кв.м., жилище- лятна кухня с площ 30
кв.м., както и второстепенни сгради, следва да бъде уважена като основателна, а
обжалваните действия на ЧСИ-отменени. Преценката за насочване на изпълнението
върху този недвижим имот няма пречки да бъде извършена повторно от съдебния
изпълнител след проучване на всички релевантни относно несеквестируемостта му
факти и обстоятелства по чл. 444, т.7 ГПК, включително и тези по изречение второ- относими към продажба на надвишаващата
нуждите на длъжника част.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 437 ГПК, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ действията
на ЧСИ Ц.Н. с рег.№*** в КЧСИ и район на действие ОС гр.Плевен по изпълнително
дело № 261/2015 г. по описа на ЧСИ, изразяващи се в пристъпване към
принудително изпълнение чрез извършване на опис и оценка на дворно място,
находящо се в с.***, Плевенска област, цялото с площ 860 кв.м., съставляващо
парцел VI, планоснимачен номер 516 в строителен квартал 27 по плана на селото,
при съседи на парцела улица, Н.Т.Р., С.Р.Р., М.С., М.П., заедно с построените в
същото дворно място жилищна сграда, лятна кухня и стопански сгради, собственост
на М.А.Х. с ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: