№ 14
гр. Шумен, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500484 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260356/30.09.2021г. по гр.д.№151/2021г. ШРС е отхвърлил предявения от
К. АТ. К. срещу Г. СТ. Г., иск с правно основание по чл.439 от ГПК, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума общо в
размер на 4 752.69 лв., представляваща изпълняемо право по изпълнително дело №
2019....400022 по описа на ЧСИ с рег. № .... и район на действие ШОС, образувано по
изпълнителен лист от 19.12.2009г., издаден по ч.гр.д. № 4439/2009г. на ШРС, като
неоснователен и недоказан. Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ищеца изцяло. Заявява, че не споделя изводите на
първоинстанционния съд. С оглед наведеното единствено основание за недължимост на
сумата, в тежест на ответника било да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
основанията за спиране или прекъсване на погасителната давност, което ответникът не
сторил. След 04.02.2011г. не били извършвани изпълнителни действия от категорията
прекъсващи давностния срок, по изп.д.№191/2009г. на ЧСИ .... По изп.д.№425/2014г. на
ЧСИ ... също не били извършени изпълнителни действия, с които се прекъсва давонстния
срок. На 04.01.2019г. взискателят е депозирал искане за образуване на изпълнително
производство, но без да посочи изпълнителен способ. Първоинстанционният съд не бил
отчел правилно релевантните юридически факти и достигнал да неправилни фактически и
правни изводи. Давностния срок в случая бил изтекъл на 04.02.2016г.-пет години след
датата на последното плащане от трето задължено лице-04.02.2011г.. В подкрепа на този
1
извод било и заявлението от 04.01.2019г. от взискателя за прекратяване на изпълнителното
дело. С оглед приетото в ТР по т.д.№2/2015г. на ОСГТК, давностният срок бил изтекъл на
19.12.2014г., а с наложения запор на МПС на 15.01.2010г. и запор върху трудовото
възнараждение на 16.02.2019г. и последващото плащане от третото задължено лице на
04.02.2011г., давностният срок бил прекъснат, като започнал да тече нов такъв Следващото
изпълнително действие, можещо да прекъсне давностния срок било на 28.09.2020г.- чрез
налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника, т.е. повече от 10г. от издаване на
изпълнителния лист. ТР №2/2015г. имало обратно действие, тъй като съгласно чл.50, ал.1 от
ЗНА, тълкуването имало действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува.
Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената
отрицателна установителна претенция бъде изцяло уважена.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Изпълнително дело №191/2009г. на ЧСИ с рег.№... е образувано на 29.12.2019г. по
молба на Г. СТ. Г. въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист от 19.12.2009г.
срещу К. АТ. К. за сумата от 2 700 лв. – главница по договор за кредит от 28.10.2009г. с
нотариална заверка на подписите, със законна лихва от 14.12.2009г. до окончателното
изплащане на сумата и за сумата от 54 лв. разноски по делото. Изпълнителният лист е
издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №2731/19.12.2009г. по ч.гр.д.№4439/2009г. на ШРС.
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал, ако длъжникът не
изпълни задължението си, да се пристъпи към принудително изпълнение, като му е
възложил да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да извърши
опис и продажба на всички движими вещи, които ще се намирят в дома на длъжника, да
бъде наложенаа принудителна административна мярка и наложен запор на трудовото му
възнаграждение.
На 15.01.2010г взискателят е депозирл молба за налагане на запор върху 3 броя
мотопеди и 1 брой мотоциклет, собственост на ответника, като запорно съобщение за
налагане на запора е изпратено до КАТ Шумен с изх. № 00121/18.01.2010г. и е отбелязано за
изпълнено на 27.01.2010г.. Изпратени са писма до НАП за наличие или липса на задължения
и обезпечителни мерки, както и трудови договори. На 16.02.2010г. е изпратено запорно
съобщение до управителя на „Корнелия Динева“ ЕООД-гр.Шумен, като на длъжника е
наложен запор върху трудовото му възнаграждение до размера на задължението /към
15.02.2010г. - 3 201.54лв./. Длъжникът е уведомен за запорите на 23.02.2010г..
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника лично на 23.02.2010г.
2
С молба от 09.03.2010г. /л.21/ длъжникът поискал разсрочване на задължението, като до
края на май 2010г. желаел да погаси цялата сума.
На 19.03.2010г. му била изпратена призовка за принудително изпълнение чрез
извършване на опис на 3 броя мотопеди и 1 мотоциклет, която е връчена редовно.
На 28.04.2010г. длъжникът депозирал молба, с която представил доказателства за
внесени 30% от дължимата сума, като е поискал разсрочване на задължението и спиране на
изпълнението. От представена вноска бележка е видно, че сума в размер на 1050лв. е
внесена на 28.04.2010г. По делото са постъпвали суми от страна на длъжника, като последно
съгласно представените вносни бележки, това е станало на 20.01.2011г.
Със заявление от 15.10.2012г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да пристъпи
към опис и продажба на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се в гара
Хитрино. На 23.10.2012г. бил насрочен опис на МПС-та собственост на длъжника, като
съгласно отразеното в протокол от 06.11.2012г. за опис, движимите вещи не били
установени на адреса. На 04.07.2013г. взискателят отново депозирал искане до съдебният
изпълнител да пристъпи към опис и продан на превозни средства, собственост на длъжника.
Нови описи били насрочени на 11.09.2013г. и на 07.11.2013г., като съгрласно протокол за
извършен опис от 07.11.2013г., движимите вещи не били установени.
По молба на кредитора изпълнителното дело на основание чл.427 от ГПК било
изпратено на ЧСИ с рег.№....за продължаване на съдопроизводствените действия по него,
като на 08.05.2014г. било образувано под №2014....400425. По изпълнителното дело били
извършени справки в КАТ – Шумен и НАП. Със заявление от 04.09.2014г. взискателят
поискал съдебният изпълнител да пристъпи към опис и продажба на МПС-та. НАП била
присъединена като взискател. Насрочен бил опис на запорирани МПС – общо 4 броя на
10.11.2014г.. На 18.12.2014г. взискателят отново е депозирал искане до ЧСИ да пристъпи
към опис на движимите вещи на длъжника, находящи се в с.хитрино. По искането е
насрочен опис на 28.01.2015г.. Съобщения до длъжника били изпращани на посочен от
кредитора адрес на електронна поща, като последното се върнало като недоставено. В
протокол за опис на движимо имущество от 28.01.2015г. е отразено, че лицето е в чужбина.
На 14.01.2019г. делото било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По изпълнителния лист от 19.12.2009г., по искане на взискателя било образувано
изпълнително дело № 2019....400022 по описа на ЧСИ с рег.№.... В молбата си взискателят
възложил на съдебният изпълнител всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ, включително
иопределяне начина на изпълнение. Заявил е и искане за изготвяне сметка за дълга, пълно
проучване на длъжника, за налагане на запор на банкови сметки и трудово възнаграждение
на длъжника.
По делото отново били извършени справки от НАП за наличие или липса на
задължения, наложени обезпечения, МПС-та, справка за действащи трудови договори,
справки от БНБ за банкови сметки на физическото лице, както справка по лице от Агенция
по вписвания. На 21.09.2020г. било изпратено запорно съобщение до „Алтест джи ти
ес“ЕООД-гр.Бургас за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до
3
погасяване на задължението му към взискателя /за главница от 2 081.20 лв., лихва в размер
на 2 049.55 лв. и разноски в размер на 584.55 лв./., както и запорно съобщение до „Юробанк
България“АД-гр.София за налагане на запор върху всички валутни и левови сметки на
длъжника до общ размер на сумата от 4715.30лв. към 05.10.2020г./ Изпратено било и
уведомление за наложен запор до ОД на МВР върху МПС . Уведомлението за наложените
запори били връчени лично на длъжника на 17.12.2020г..
Съгласно съобщение за частично вдигане на запора изх. № 21263/ 17.12.2020г. до
„Юробанк България“АД-гр.София, запорът на сумите имащи произход трудово
възнаграждение бил вдигнат.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства / ищецът излага, че не дължал на
ответното сумата от 4752.69лв., от която 2081.20лв. – главница, 1083.66лв.-законна лихва за
периода 05.02.2011г.-03.12.2020г. и 587.83лв.такси, за които е издаден изпълнителен лист от
19.12.2009г. въз основа на заповед за изпълнение на парично вземане № 452/09.10.2012 г.,
издадена по ч.гр.д. № 804/2012 г. на НПРС, , поради погасяване на вземането по давност/
и заявения петитум /претендира се установяване на тази недължимост/ дават основание на
съда да приеме, че е сезиран с претенция с правно основание чл. чл.439 от ГПК.
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест и конкретните твърдения
в исковата молба, ищецът следва да докаже наличие на предпоставките за погасяване на
задължението му към ответника по давност.
Настоящата инстанция споделя изводите на пърпвоинстанционният съд и на основание
чл.272 от ГПК препраща към същите.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която при
осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента
на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК / в който случай съдът служебно
издава изпълнителен лист/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК,
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Получава се
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл.
371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на
новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по
чл. 116, б.
"а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се
установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора/в този
смисъл решение № 100 от 20.06.2011г. по т. д. № 194/2010 г., II т. о., решение № 131 от
4
23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о./.
Така в настоящия случай, с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в
сила на процесната заповед за изпълнение на 09.03.2010г. - длъжникът не е подал
възражение в дадения му с ПДИ/връчена му на 23.02.2010г./ срок, е започнала да тече нова
петгодишна давност.
В чл.116, б. "в" ЗЗД е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съгласно приетото в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. налагане на запор.
Посочено е, че от момента на действието започва да тече нова давност, но давността не
спира. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на
изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността
не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска
нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не
от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата
на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително
действие. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд, според което, образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.
Настоящата инстанция споделя практиката, според която даденото с отмененото
тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след
отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно
решение ще се прилага от този момент за в бъдеще/ решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.
дело № 2382/2017г., IV г. о., решение № 51 от 21.02.2019г. по гр. дело № 2917/2018 г., IV г.
о/ . Или извършената с т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК отмяна на
ППВС № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение/26.06.2015г./, като даденото с т. 10 от тълкувателното решение разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производство, но не и за тези, които са приключили преди това.
5
Предвид това и докато процесното изпълнително дело №191/2009г. на ЧСИ с рег.№...,
преобразувано под нов номер №425/2014г. на ЧСИ с рег.№....е било висящо, давност за
вземанията не е текла до 26.05.2015г.-датата на обявяване на тълкувателно решение
№2/2013г. на ОСГТК. През този период - от образуване на изпълнителното дело до
26.05.2015г. са искани, съответно насрочвани и извършвани редица изпълнителни действия/
с молбата за образуване на изп.д №191/2009г. взискателят е поискал, ако длъжникът не
изпълни задължението си, да се пристъпи към принудително изпълнение, да се извърши
опис и продажба на всички движими вещи, които ще се намирят в дома на длъжника и
наложен запор на трудовото му възнаграждение; на 15.01.2010г взискателят е депозирал
молба за налагане на запор върху МПС-та, собственост на длъжника; на 16.02.2010г. е
наложен запор върху трудовото му възнаграждение, постъпвали са суми от страна на
длъжника /последно на 20.01.2011г./, на 15.10.2012г. взискателят е поискал съдебният
изпълнител да пристъпи към опис и продажба на движими вещи, собственост на длъжника,
на 04.07.2013г. взискателят отново депозирал искане до съдебният изпълнител да пристъпи
към опис и продан на превозни средства, собственост на длъжника, на 23.10.2012г. на
11.09.2013г. и на 07.11.2013г. са насрочвани описи на движими вещи, като движимите
вещи не били установени при посещение на адреса; заявление от 04.09.2014г. и от
18.12.2014г.на взискателя за пристъпване към опис и продажба на движими вещи; насрочен
опис на запорирани МПС на 10.11.2014г. и на 28.01.2015г. по №2014....400425/, поради
което не са били налице условия за перимиране и прекратяване на делото преди сочената
дата.
Последното изпълнително действие е било поискано на 18.12.2014г., съответно
съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнението му на 28.01.2015г../протокол за опис
на движими вещи/ , поради което петгодишната давност е започнала да тече от дата на
обявяване на тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК/26.06.2015г./ Докато
изпълнителното дело е било висящо през този период, давност за вземанията не е текла по
силата на тълкуването дадено в Постановление №3/1980г./ и изтича на 26.05.2020г.. Новото
изпълнително дело - №22/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№....е образувано на 04.01.2019г.,
преди изтичане на петгодишния срок /с възлагане на действията по чл.18 от ЗЧСИ/, като
взискателят с молбата си е поискал и налагане на запор на банковите сметки и на трудовото
възнаграждение на длъжника. Действително, в случая видно от приложените запорни
съобщения и уведомления, запорите на трудовото възнаграждение и банковите сметки на
ищеца са наложени на 21.09.2020г., но доколкото искането от кредитора е направено
своевременно, а изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, то
давността се счита прекъсната с искането/ в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021г. по
гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о./.
Предвид това и не би могло да се приеме, че вземането е погасено по давност.
Предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява неоснователен и следва да
6
бъде отхвърлен.
Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 563лв..
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260356/30.09.2021г. по гр.д.№151/2021г. на ШРС.
ОСЪЖДА К. АТ. К. с ЕГН**********, съдебен адрес: гр.Шумен, ул."Добри
Войников"№9-13, ет.3, кантора №32, чрез адв.Б.Б. при ШАК да заплати на Г. СТ. Г. с
ЕГН********** от гр.Шумен, ул."Бузлуджа"№22, деловодни разноски пред въззивната
инстанция в размер на 563лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7