Решение по дело №714/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 726
Дата: 24 юни 2020 г.
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20207040700714
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                            726                   дата 24 юни 2020г.                град Бургас

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХIIІ-ти състав,

в публично заседание на 11 юни 2020 год., в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:          1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                                            

                                                                                                    2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

 

Секретар: И. Г.

Прокурор: Росица Дапчева

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 714 по описа за 2020 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.И.С. *** против Решение № 240/21.02.2020г., постановено по НАХД № 4491/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1893/28.08.2019г. издадено от заместник-кмет на Община Бургас, с което, за нарушение на чл.98, ал.1, т. 6 от ЗдвП и на основание чл.189, ал.12 и чл.188 от с.з., на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Съдебно решение се обжалва като неправилно. Оспорва съставомерността на вмененото му деяние, като възразява, че авторството на установеното нарушение не е било безспорно установено. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и представя допълнителни писмени доказателства. Претендира разноски. 

Ответникът по касация Община Бургас не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Касаторът С. е санкциониран за това, че на 22.08.2019г., собственият му лек автомобил,  марка “Мерцедес” с рег.№ А 2137 КН, е установен от служители на Дирекция УКОРС, Община Бургас, паркиран в зоната на кръстовище, образувано от ул.“Патриарх Евтимий“ и ул.“Георги С. Раковски“. За установеното деяние, квалифицирано  като нарушение на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и процесното НП.

Районният съд по същество е приел, че установеното деяние е съставомерно, като не е констатирал нарушения в хода на административнонаказателната процедура при съставяне на АУАН и при издаването на НП. Обосновал е извод за правомерно ангажиране на отговорността на наказаното лице на основание чл.189, ал.12  и чл.188 във вр. чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Решението е неправилно.

От събраните по делото доказателства не се обосновава еднозначен и безспорен извод, че именно касаторът С. е осъществил от обективна и от субективна страна вмененото му нарушение на  чл.98, ал. 1, т.6 от  ЗДвП, съгласно която разпоредба престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.  Административнонаказващият орган се е позовал на нормата на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП съгласно която водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище се наказва с глоба 50 лв. Видно от издаденото НП отговорността на С. е ангажирана в качеството му на водач, който е паркирал собственият си лек автомобил на забранено за целта място, което обстоятелство не се доказва от събраните в административнонаказателното и въззивно съдебно производство доказателства. Съгласно чл.188, ал.1, изр.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, а съгласно изр.2, собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая, от показанията на актосъставителя Дончева се установява, че декларация по чл.188 от ЗДвП не е предлагана на касатора С. за попълване, като по презумпция е прието, че след като той е собственик на процесното МПС, то същият е бил и водачът, който го е паркирал. АУАН е бил подписан с възражение от касатора, че не знае кой е управлявал и паркирал автомобила, тъй като цял ден е бил на работа и подписва акта само за да получи автомобила. Въпреки направените възражения наказващият орган не е изяснил спорните обстоятелства в съответствие с вменената му доказателствена тежест, поради което следва да се приеме, че нарушението е било извършено именно от касатора не е доказано по несъмнен начин. Неяснотата, касаеща авторството на деянието, се затвърждава и от показанията на св.Петров, който изразява непосредствени възприятия, касаещи водача на автомобила на процесната дата, като посочва, че при паркирането му от него е излязло „младо момче“, което свидетелят не е посочил дали е бил някой от синовете на касатора, тъй като автомобилът е съсобствен между него и двамата му синове, но изявлението показва, че водачът не е бил касатора. Тези показания са в съответствие с представената по делото служебна бележка от работодателя на касатора, видно от която, на процесната дата и час той е бил на работното си място, което изключва възможността да е управлявал, респ. – паркирал процесния автомобил. Въпреки липсата на безспорност на субекта на нарушението, респ. в случая изводът за авторството на нарушението почива на предположения, с потвърждаването на  наказателното постановление, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, както и издаденото наказателно постановление. С оглед този изход на процеса в полза на касатора следва да бъдат присъдени поисканите разноски по делото в общ размер за двете инстанции от 600лв. 

На основание изложените мотиви, Бургаският административен съд, ХІІІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 240/21.02.2020г., постановено по НАХД № 4491/2019г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1893/28.08.2019г. издадено от заместник-кмет на Община Бургас.

ОСЪЖДА Община Бургас, гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 26 да ЗАПЛАТИ на М.И.С. ***, с ЕГН **********, сумата от 600лв. разноски по делото.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: