Решение по дело №85/2023 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 132

13.06.2023 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди и двадесет и трта година в състав:   

                                   

                                                                   

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. МИХАИЛ РУСЕВ

                                                                                            2. ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

 

при секретаря Стефка Христова

и в присъствието на прокурор Минчо Николов

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №85 по описа на съда за 2023 г.

 

                Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

С Решение №25/03.02.2023г., постановено по АНД №3099/2022г. Районен съд Стара Загора потвърдил наказателно постановление №43-0000576 от 29.08.2022г., издадено от директора на РД“АА“, град Стара Загора, с което на Т.И.Ж., ЕГН-********** *** за нарушение на чл.36, пар.2, б.“ii“ от Регламент /ЕС/ №165/2014 и на осн. чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвт.П било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева.

 

Обстоятелства по обжалването

 

Недоволен от решението останал административно – наказаният, който чрез процесуален представител го обжалва в срок с довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото му на защита, като в нарушение на чл.13, и чл.14 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН не изяснил всички обстоятелства по делото и не взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, което и довело до неправилно приложение на материалния закон. .

Касаторът сочи, че въззивният съд стигнал до неправилен извод при наличните факти по делото. Задължението в чл.36, пар.2, б.“ii“ от Регламент /ЕС/ №165/2014 към водачите следвало да се обвърже с императива на чл.35 от същия регламент, сочещ в кои случаи водачите следва да правят ръчни записи и разпечатки. АНО обаче не бил ангажирал никакви доказателства в тази насока. В конкретният случай за управляваният товарен автомобил водачът имат дигитална карта на водача с валидност до 05.07.2026 и същата не била нито повредена, нито неизправна, загубена или открадната, т.е. нямало налице хипотеза по чл.35 от Регламента и поради това за водача не съществувало задължение да изготвя ръчни записи или разпечатки и съотв. при поискване да ги представя.

По делото била представена картата на водача и към подаденото възражение, което обаче не било обсъдено в съдебното решение. Касаторът признава, че към проверката не могъл да представи дигиталната карта на водача, защото я забравил в друга дреха преди пътуването, за което му бил съставен и друг акт за административно нарушение.

На следващо място касаторът твърди, че нарушението не било и доказано, като мотивира съответни доводи в тази насока. В заключение пледира, че  било недопустимо фактическото описание на нарушението да се допълвало или уточнявало посредством правната квалификация на деянието и се мотивира нарушение на императивите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

По тези съображения се иска от настоящата инстанция да отмени въззивното решение, ведно с отмяна и на процесното НП.

Касаторът, редовно призован в с.з., не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба –Директор на РД“АА“, Стара Загора, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила като правилно и законосъобразно обжалваното решение на РС Стара Загора.

 

По същество на спора

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата се явява неоснователна.

За да потвърди жаленото пред него НП, въззивният съдебен състав приел за установена от събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ следната фактическа обстановка: на 29.03.2022г. около 14.20 часа на АМ Марица, см. 29, в посока град Хасково при извършена проверка на товарен автомобил Скания, с рег. № ***, с прикачено към него полуремарке, управлявани от наказаното лице, бил извършван обществен превоз на опасен товар – метан. Влекачът на автомобила бил оборудван с дигитален тахограф. При извършената проверка от контролните лица водачът не представил всички ръчни записи и разпечатки, направени пред текущия ден и предходните 28 дни.

Съдът посочил, че кредитирал с доверие доказателствената съвкупност, вкл. и показанията на разпитаните свидетели, като въз основа на нея мотивирал от правна страна, че като към момента на проверката наказаното лице имало качеството на водач на товарен автомобил, с който се осъществявал обществен превоз на товар и който бил снабден с дигитален тахограф, поради което и бил субект на задължението, установено в чл. 36, пар.2, б.“ii“ от Регламент /ЕС/ №165/2014. Съдът извел извода, че правилно била ангажирана отговорност от него. По отношение на изпълнителното деяние, РС посочил, че същото се осъществявало чрез бездействие – непредставянето на съответната документация, с която водачът бил длъжен да разполага. Именно в чл.93в, ал.17 от ЗАП била установена административно наказателна отговорност за онзи водач, който не представил документи, регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките ме за текущия ден и тези за предходните 28 дни, като в алтернатива били изброени възможните носители на тази информация. Съдът посочил, че безспорно в случая не били представени въпросните ръчни записи и разпечатки нито към момента на проверката, нито в срока за подаване на възражение против АУАН, вкл. нито към датата на приключване на съденото дирене. В заключение въззивният състав прием извод за доказаност от обективна страна на извършеното нарушение, за което приел и че било доказано и от субективна страна.

РС не извел извод за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно-наказателното производство /АНП/, приел, че НП било издадено от управомощен в закона орган. По отношение индивидуализацията на наказанието, извел извод за правилно прилагане на санкционната норма на чл.93в, ал.17 от ЗАП.

Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно и законосъобразно постановено и не са налице визираните в касационната жалба основания по чл.348, ал.1, т.1 – 2 от НПК.

Преди всичко следва да се посочи, че наведените доводи за наличие на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК – допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение са неотносими към същото. По см. на чл.348, ал.3 от НПК такива са само посочени в т.1-4 нарушения, каквито не се мотивират в касационната жалба. Доводът за нарушение на принципите, установени в чл.13 и чл.14 от НПК, ако са допуснати, ще обосноват касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Такова не е налице при постановяване на решението на РС. Фактите от административното обвинение, така както са визирани в АУАН и в НП са правилно установени, чрез допустими доказателствени средства – писмени и гласни. В крайна сметка и те не се оспорват от касатора. Ето защо изведените фактически изводи от въззивния съд, настощата инстанция приема за правилно формирани, вкл. и при спазване на принципите, установени в чл.13 и чл.14 от НПК. Не се установи РС да не е положил необходимата и задължителна грижа да установи всички релевантни за неговата решаваща воля обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по конкретния случай. Още по-малко са налице установявания /вкл. липсват и конкретни доводи/, че Съдът при формиране на своето вътрешно убеждение не е изследвал обективно, всестранно и пълно релевантните за казуса обстоятелства.

 Същите, съгласно повдигнатото с АУАН и НП административно санкционно обвинение сочат, че касаторът, като водач на автомобил, с който е осъществяван обществен превоз на товари /опасен/, съотв. и поради това му качество е длъжен да спазва установеното  в Регламент 165/2014г., при извършената му на 29.03.2022г. около 14.20 часа проверка от контролните органи при РД“АА“ не е представил изрично визираните в НП документи, които той по силата на чл.36, пар.2, б.“ii“ от Регламент /ЕС/ №165/2014 е длъжен да носи по време на управлението на автомобил, оборудван с дигитален тахограф, какъвто е конкретният случай. Именно по силата на визирания текст от регламента - когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: ii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006;

            Пред съда е безспорно установено, че наказаният не е представил въпросните ръчни записи и разпечатки, нито за текущия ден, нито за предходните 28 дни от тахографа, поради което изводът на РС за доказаност на изпълнителното деяние от обективна страна се явява правилно изграден. Това бездействие е въздигнато от закона като състав на административно нарушение именно в нормата на чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАП /която е визирана и от АНО/, съгласно която - наказва се с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни: т.3 ръчни записи и разпечатки. Наложеното наказание е изрично предвидено като вид и размер и правилно РС приема, че няма основания за нейното изменение, предвид фиксираният й размер.

            Както пред РС, така и пред тази инстанция касаторът претендира, че той фактически няма как да осъществи от обективна страна вмененото му нарушение, тъй като не бил задължен да прави такива ръчни записи и разпечатки, като в този смисъл се мотивира с чл.35, §2 от Регламент №165/2014г. От там обосновава, че само в посочените четири хипотези, той бил задължен да прави ръчни записи и разпечатки по време на движението на МПС, което е снабдено с дигитален тахограф, а такива факти не били визирани от органа в неговите актове.

Тези доводи се явяват неоснователни.

На първо място следва да се посочи, че въведеното към водач, задължен да спазва постановките на Регламент №165/2014, изискване в чл.36, §2, б. ii), е задължително за него и то е абсолютно, ето защо касаторът /именно в качество си на водач/ трябва да е в състояние да представи при поискване на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни от тахографския уред. Това му задължение е установено в Глава  VI на Регламента – използване на уредите. Претендирания като приложим в случая чл.35, §2 от регламента обаче касае картата на водача, не и дигиталния тахограф, т.е., контролният уред, с който е оборудвано МПС.

Съгласно определенията, дадени в член 2 на регламента, буква
а) „тахограф" или „контролни уреди за регистриране на данните за движението" означава уреди, предназначени да бъдат монтирани в пътни превозни средства, за да показват, регистрират, разпечатват, съхраняват и извеждат автоматично или полуавтоматично данни за движението, включително за скоростта, на тези превозни средства в съответствие с член 4, параграф 3 и за определени периоди на дейност на техните водачи, докато, съгласно буква е) „карта на водача" означава карта за тахограф, издадена от органите на държава-членка на конкретен водач, която идентифицира водача и служи за съхраняване на данни за дейността на водача. Т.е., това са два напълно различни по своята функция неща, като фактите от обвинението сочат, че водачът не е могъл да представи при проверката му изискуемите се документи, които са носителите на данните от монтирания уред /тахограф/, чрез които да се установят такива за движението на управляваното от наказания МПС, скоростта му и пр. Задължението по чл.36, §2, б. ii) е относимо именно към удостоверяване на тези данни извлечени от тахографа и не касаят издадената карта на водача. Ето защо и хипотезата на член 35, §2 от регламента е неотносима към конкретния случай на нарушение. Напълно достатъчно в този смисъл е даденото от обективна страна описание в НП, а правната му квалификация е точна и правилна.

При достигнат извод за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна, което е изведен при правилна оценка на доказателствения материал, РС е постановил едно правилно и законосъобразно решение, с което е потвърдил процесното НП и по отношение на него не се установи претендираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и същото следва да се остави в законна сила.

Ответникът не прави искане за присъждане на разноски, поради което такива не се следват.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №25/03.02.2023г., постановено по АНД №3099/2022г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвъредено наказателно постановление №43-0000576 от 29.08.2022г., издадено от директора на РД“АА“, град Стара Загора

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:1.                                                               

 

 

 

     2.