РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Русе, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като
разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА
КАН дело № 343 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Регионална
инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Русе, депозирана чрез процесуален
представител главен юрисконсулт Ц.Т., против Решение № 480 от 12.10.2021г.,
постановено по АНД № 1422/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление
/НП/ № 19 от 31.05.2021г. на Директора на РИОСВ – Русе. С посоченото НП на „Сид
грийн“ ЕООД, със седалище: гр.Русе за нарушение на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1
от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, във връзка
с чл. 48, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на основание чл. 135, ал. 1, т. 1, пр. 3
от ЗУО е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. С решението
РИОСВ - Русе е осъдена да заплати на дружеството направените от него разноски в
съдебното производство - за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Иска се отмяна на въззивното съдебно
решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло
наказателното постановление.
На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН се претендира и присъждане
на направените за двете съдебни инстанции разноски.
Касационният ответник - „Сид грийн“
ЕООД, със седалище: гр. Русе, в писмен отговор на касационната жалба вх. №
23688 от 19.11.2021 г. по описа на РС – Русе и в съдебно заседание в хода по
същество на делото чрез процесуален представител адв.Н.Т. *** оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждането на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение, първата съдебна инстанция е счела, че
процесното наказателно постановление на първо място се явява необосновано, тъй
като в него не било посочено в кое точно качество дружеството е било задължено
да подава информация, като приложимата материалноправна норма въвеждала
изискване за действие на два субекта – превозвач или получател, което изискване
за действие било обвързано с различен срок за двата субекта, а нарушението било
свързано с неизпълнение на задължение в срок. На следващо място, районният съд
е приел, че АНО е допуснал нарушение на изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
като не е обсъдил възраженията на дружеството по съставения срещу него АУАН. На
последно място, въззивната инстанция е счела, че с оглед единствения конкретно
твърдян факт в обстоятелствената част на обжалваното пред него НП, че на 31.03;
30.04; 30.05; 19.06; 31.07; 31.08; 30.09; 28.10 и 30.11.2020 г. дружеството е
приело отпадък, за което не е подало копие на документ на електронната поща на
РИОСВ, то за посочения период от осем месеца са били извършени девет отделни
деяния, при което АНО в противоречие на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН е
групирал тези девет отделни деяния в една група, за което е наложил и само едно
административно наказание. По този начин АНО допуснал съществено нарушение на
закона, което било и самостоятелно основание за отмяна на НП.
Решението на РС – Русе е неправилно.
В НП е посочено, че е нарушена
материалноправна разпоредба на чл.22, ал. 4 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на
публични регистри. В приложимата й редакция/ДВ, бр.30/2020г., в сила от
31.03.2020г./, лицата, уреждащи превози за или внос в
Република България на отпадъци по Регламент (ЕО) № 1013/2006 и получателите на
отпадъците в случаите, за които не се изисква нотификация, изпращат до РИОСВ по
местоназначение на отпадъците по електронна поща не по-късно от деня на натоварване
копие на попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006,
подписан в поле 12.
Анализът и тълкуването на
цитираната норма водят на извод, че същата регламентира изискване за идентично
действие от страна на двата субекта - лицата, уреждащи превози за или внос в
Република България на отпадъци по Регламент (ЕО) № 1013/2006 и получателите на
отпадъците в случаите, за които не се изисква нотификация – да изпратят до
РИОСВ по местоназначение на отпадъците по електронна поща копие на попълнен
формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006, подписан в поле 12.
Посоченото действие следва да бъде извършено в срок - не по-късно от деня на натоварване.
Този срок, противно на приетото от първата съдебна инстанция, е един и същ и за
двата субекта. В този смисъл дори и да не е изрично посочено в кое точно
качество /на превозвач или на получател на отпадъка/ дружеството е следвало да
подаде информация, то с това не би било допуснато съществено процесуално
нарушение.
Според настоящия съдебен
състав, от даденото в АУАН и НП описание на нарушението става напълно ясно, че
срещу дружеството, чиято основна дейност е преработка на отпадъци, за която
дейност и притежава разрешителен документ, издаден от РИОСВ – Русе, е
повдигнато обвинение и впоследствие е санкционирано за това, че при приемане на
отпадъците с код 19 12 02 от Rinox 2020 SL, съгласно Приложение VII на
Регламент 1013/2006 - /ANNEX VII/ не е изпратило по електронната поща на
РИОСВ копие на попълнен формуляр по Приложение VII
на Регламент
1013/2006, подписан в поле 12. Т.е. ясно е, че дружеството се явява получател
на отпадъка.
На следващо място
районният съд неправилно приема, че АНО не е изпълнил задълженията си по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН като не бил обсъдил възраженията на дружеството по реда на
чл. 44 от ЗАНН. Напротив, видно от съдържанието на оспореното пред въззивната
инстанция наказателно постановление, АНО подробно и изчерпателно е обсъдил
подаденото писмено възражение, като е посочил, че с него не се представят, нито
дори се твърдят други обстоятелства, които да навеждат на различна от описаната
в АУАН фактическа обстановка. Действително, в това възражение дружеството
признава, че не е изпратило по електронната поща на РИОСВ копие на попълнен
формуляр по Приложение VII на Регламент 1013/2006, подписан в поле 12 при приемане на
отпадък, като единственият му довод касае приложението на чл. 28 от ЗАНН. АНО е
изложил мотиви за това, защо счита, че в случая посочената разпоредба е
неприложима.
На последно място
настоящата съдебна инстанция не споделя извода на районния съд относно
допуснато от страна на АНО нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Посочената норма изключва познатите
на наказателното право реална и идеална съвкупност при множество нарушения – чл. 23 от НК и изисква
всяко наложено административно наказание да се изтърпява отделно. В случая това
изискване не е нарушено като законът е приложен в полза на касационния
ответник. Законът е предоставил в правомощие на административнонаказващия
орган, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, да наложи съответно на нарушението
наказание. В случая касаторът е решил да санкционира дружеството-касационен
ответник само с едно административно наказание в рамките на правомощията си и
то в негова полза, от което последният не може да черпи права. По аргумент от
забраната за влошаване положението на наказаното лице при липса на жалба от
административнонаказващия орган /reformatio
in pejus/ следва, че неговото положение не може
да бъде влошавано и по повод жалба от самия наказан, още по-малко въз основа на
аргументи, които принципно обосновават по-тежкото му наказване. Да се приеме
обратното би довело до абсурдния извод, че по изложените от районния съд и
поддържани от „Сид грийн“ ЕООД аргументи за това, че следвало на дружеството да
бъде наложено отделно наказание за всяко едно от деветте деяния, извършени в
посочения в НП период, в крайна сметка е довело до отмяна на наказателното
постановление, при което обаче нарушителят остава изобщо ненаказан за
извършеното от него нарушение, което е в противоречие с принципа на
справедливостта.
Гореизложеното води на извод, че
процесното нарушение е правилно установено и безспорно доказано. Към
констатираното нарушение АНО правилно е приложил относимите законови
разпоредби. Правилно е индивидуализирал и наложеното наказание, като същото е
определено на законовия минимум от 2 000
лева. Като е приел противното и на това основание е
отменил процесното НП, районният съд е постановил неправилно решение. То следва
да бъде отменено, а при решаване на спора по същество наказателното
постановление - да бъде потвърдено.
Предвид основателността
на касационната жалба и на основание чл.63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН
своевременно е искането от процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във връзка с
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма
на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК,
възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля
размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 150 лв./. По преценка на
фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото, на РИОСВ -
Русе следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално
представителство в размер на 160 лв. общо за двете съдебни инстанции.
Предвид горното и на основание чл.
63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 480 от 12.10.2021 г.,
постановено по АНД № 1422/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление №
19 от 31.05.2021 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите - Русе и е осъдена Регионална инспекция по околната среда и водите -
Русе да заплати на „Сид грийн“ ЕООД направените от него разноски в съдебното
производство - за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 19 от 31.05.2021 г. на Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите - Русе, с което на „Сид грийн“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. „Майор Атанас Узунов“ № 20,
представлявано от Карлос Сид Абароа, за нарушение на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците,
по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за
водене на публични регистри, във връзка с чл. 48, ал. 1 от Закона за управление
на отпадъците и на основание чл. 135,
ал. 1, т. 1, пр. 3 от същия закон е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2 000
/две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА
„Сид грийн” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Майор Атанас
Узунов“ № 20, представлявано от Карлос Сид Абароа, да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите - Русе, сумата 160 /сто и шестдесет/ лева
– юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.