№ 95
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Д.а
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Д.а Въззивно гражданско
дело № 20213100502361 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 17 ЗЗДН, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на разглеждане е въззивна жалба вх. № 17203/30.06.2021 г., подадена от К.
В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № *, ет. *, ап. *, чрез адв. Д.Д., срещу
Решение № 636/11.06.2021 г., постановено по гр. д. № 3607/2021 г. по описа на РС - Варна,
XXVI състав, в частите, с които съдът: е наложил мерки за защита срещу домашно насилие,
упражнено над С. В. К., ЕГН **********, от К. В. К., ЕГН ********** – брат на молителя,
като задължава К. В. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. В. К.;
е осъдил К. В. К. да плати по сметката на ВРС глоба в размер на 200,00 лева; е осъдил К. В.
К. да плати по сметката на ВРС държавна такса в размер на 25,00 лева.
Жалбоподателят счита постановеното решение в обжалваните части за неправилно и
необосновано. Изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че К. В. К. е
осъществил акт на физическо насилие над брат си С. В. К. на 07.03.2021 г., като му е
нанесъл удар в областта на лицето. Поддържа, че горният извод противоречи на събраните
по делото доказателства, както и че съдът не е взел под внимание доводите, изложени в
писмената защита на страната. Оспорва извода, че свид. Т. е имал най-ясна видимост в
момента на сблъсъка, тъй като последният се е намирал зад гърба на С.; счита, че свид. С. и
свид. Х. са имали достатъчно добра и ясна видимост. Застъпва становище, че описаният от
свид. Т. нанесен удар от К. на брат му С. не съответства на отразеното в медицинското
удостоверение, издадено на С. К.. Сочи, че единствено свид. Т. свидетелства за нанесен удар
от страна на К. спрямо брат му. Навежда, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, като е излязъл извън предмета на спора, очертан в
молбата на С.К., като в този смисъл е налице свръхпетитум. Настоява за отмяна на
атакувания съдебен акт в обжалваните части и присъждане на разноски.
В законоустановения срок въззиваемият С. В. К. не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът К.К., редовно призован, се явява лично,
представлява се от адв. Д.Д. и адв. М.П.. Поддържат въззивната жалба, излагат подробни
аргументи, че първоинтанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка. В
1
този смисъл е и депозираната писмена защита вх. № 895/14.01.2022 г. от адв. М.П..
Настояват за отмяна на атакуваното решение в обжалваните части и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание въззиваемият С.К., редовно призован, се явява лично,
представлява се от адв. А. А.. Оспорва въззивната жалба, счита първоинстанционно решение
за правилно и обосновано и настоява за неговото потвърждаване. Претендира разноски.
Съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството е образувано по молба на К. В. К., ЕГН
**********, Д. ИВ. К., ЕГН **********, В. К. М., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка Д. ИВ. К., и ВЛ. К. К., ЕГН **********, чрез неговите родители
и законни представители К.К. и Д.К., за защита от домашно насилие срещу С. В. К., ЕГН
**********.
В молбата се излага, че братята К.К. и С.К. са собственици на съседни имоти в гр.
Варна, к.к. „Чайка“, разположени един под друг, стъпаловидно, предвид денивелацията на
терена, като имотът на К. е горният, с вход откъм главния път от спирка „Писател“ до
спирка „Журналист“, а на С. – долният, с вход откъм крайбрежната алея. Навеждат се
твърдения, че на 07.03.2021 г. ответникът нахлул в имота на молителите заедно с още едно
непознато лице и двамата започнали да поставят преградна мрежа, която закрепвали за
укрепление от метални тръби, налично в имота. Докато правел това, С. обиждал брат си К. с
думите „изрод“, „тъп бакшиш“, „скапаняк“, заплашвал семейството му с изразите „ще си
платиш за всичко“, „ще видиш какво ще ти се случи“, „няма да ви оставя на мира“, „ще
разбереш кой съм“. Ответникът се засилил и ударил брат си К., след което се блъснал в него,
като последният залитнал и се ударил в посоченото укрепление. Непосредствени свидетели
на случката станали съпругата на К. и двете деца на семейството, които били стресирани. За
случилото се К. се обадил в полицията. На осми, девети, десети, дванадесети и
четиринадесети март ответникът продължил да се държи агресивно и да отправя заплахи
към молителите.
В законоустановения срок е постъпило възражение от С.К., в което изложените в
молбата твърдения се оспорват като неверни и неоснователни.
В производството е присъединена за разглеждане и молба за защита от домашно
насилие, подадена от С. В. К., ЕГН **********, срещу К. В. К., ЕГН **********.
В молбата се излага, че С.К. и К.К. са братя, които, въз основа на договор за
доброволна делба, притежават съседни имоти, разделени с ограда, представляваща бетонни
колове, набити в земята и опасани с телена мрежа. Сочи, че на 07.03.2021 г., около 8:30 ч.,
когато заедно със свой познат слагали зелена оградна мрежа върху бетоновите колчета, в
имота му дошъл брат му К., започнал да го псува, да отправя заплахи и обидни думи към
него, след което хванал молителя за гърлото и започнал да го души. Молителят успял да се
отскубне, но тогава К. му нанесъл силен юмручен удар в областта на челюстта, в резултат на
което и предвид денивелацията на терена С. направил кълбета назад и при падането си
ударил главата и гърба в бетоновите колчета. За случилото се позвънил на тел. 112, дошли
полиция и линейка, били съставени предупредителни протоколи. Посочено е, че на
10.03.2021 г. К. отново нахлул в двора на брат си, където последният работел заедно с други
хора, като продължил да го заплашва и обижда, поради което молителят отново повикал
полиция.
Постановеното по делото Решение № 636/11.06.2021 г., като необжалвано, е влязло в
сила в частите, с които С. В. К., ЕГН **********, е задължен, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. В. К., на същия е
наложена глоба в размер на 200,00 лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, както и е осъден
да плати държавна такса в размер на 25,00 лева.
2
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от представеното по делото
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № АУ02921ПР от дата 22.03.2021 г., че
К. В. К., ЕГН **********, и С. В. К., ЕГН **********, са братя.
Представена е Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от С. В. К., с която
същият декларира, че на 07.03.2021 г., около 8:30 часа, К. В. К. извършил акт на физическо
насилие спрямо него, изразяващ се в душене и нанесен му силен юмручен удар в областта на
челюстта, в резултат на което получил разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по
лигавицата на долната устна, контузия на лявата долночелюстна става, като в резултат на
нанесения удар направил кълбета назад, при падането си ударил главата и гърба в
бетоновите колчета в имота и получил кръвонасядания по задната повърхност на гръдния
кош, ожулвания в областта на горните крайници. Декларирано е още, че на 07.03.2021 г. К.
В. К. извършил акт на психическо и емоционално насилие над С. В. К., влизайки в имота
му, ръкомахайки, използвайки обидни изрази, клетви, заплахи и ругатни: „Ти си глупак,
идиот, съжалявам, че си ми брат“, „Ще те начупя“, „Като вървиш, ще се оглеждаш за мен,
малко ти остава“, „Дано господ ти го върне с лихвите“.
Видно от Медицинско удостоверение № 187/2021 г., издадено от Отделение по
съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна“ АД - Варна, при преглед на С. В. К. на
07.03.2021 г. е установена разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавицата на
долната устна, контузия на лявата долночелюстна става, кръвонасядания по задната
повърхност на гръдния кош, които са резултат от удари с или върху тъпи предмети;
ожулвания в областта на горните крайници - резултат на удари с или върху предмети с остър
връх. Отразено е, че описаните травматични увреждания биха могли да бъдат получени по
указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Видно от Фиш за спешна медицинска помощ от 07.03.2021 г., издаден от д-р Ж. за
преглед на пациент С.К., в графа работна диагноза е посочено: открита рана по устните.
Видно от Амбулаторен лист № 000022/18.03.2021 г. и Етапна епикриза от същата
дата, издадени от д-р В. Г., ДКЦ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, пациентът С. В. К. е с основна
диагноза: остра стресова реакция; предписана е терапия.
Издадена е Заповед за незабавна защита № 11/23.03.2021 г., с която са постановени
мерки за закрила на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН до произнасянето на съда с влязъл в сила
краен съдебен акт, както следва: чрез задължаване на К. В. К. да се въздържа от извършване
на насилие спрямо С. В. К..
От докладна записка на дежурния мл. инспектор „ООР“, гр. „ОП“ при 05 РУП, ОД
МВР – Варна, до Началника на 05 РУП, ОД МВР – Варна, се установява, че на 07.03.2021 г.
дежурните са били изпратени от ОДЧ – 500 на адрес: гр. Варна, ул. „***“ № *, по сигнал за
самоуправни действия между двама братя. Излага се, че на място са установени лицата К. В.
К. и С. В. К., като последният е заявил, че брат му К. му е нанесъл удар в областта на
лицето, вследствие на което той паднал на земята; К.К. отрекъл да е удрял брат си. Отразено
е, че на място е пристигнал екип на ЦСМП при МБАЛ „Св. Анна“ – гр. Варна, който е
извършил преглед на С.К.. Посочено е, че на лицата са били връчени протоколи за
предупреждение по чл. 65 от ЗМВР.
Видно от Протокол за предупреждение на МВР от 07.03.2021 г., 9:30 ч., със същия К.
В. К. е предупреден да не отправя обидни думи, закани и заплахи за саморазправа, както и
да не предприема каквито и да било действия, застрашаващи живота, здравето и
собствеността на С. В. К., като спорните въпроси помежду си да решават по установения от
закона ред. Отразено е, че лицето е предупредено за отговорността по чл. 323, ал. 1 от НК
3
при неспазване на горното.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свид. И. Х., без дела и родство със страните. Последната излага, че не
познава С.К., но наскоро, откакто започнали проблемите, чула за него. Знае, че е брат на
К.К., с когото била в много добри приятелски отношения. Свидетелката сочи, че работи в
хотел „Кабакум бийч резидънс“, над спирка „Журналист“, като хотелът е срещу магазина, от
другата страна на пътя. Излага, че на седми март, около 9:15 ч., почиствала една тераса на
единадесетия етаж, когато чула викове и крясъци. Излага, че може да чуе викове, тъй като
на по-висок етаж всичко се чува, мястото е „по-забулено“ и когато не е сезон, всичко се чува
и кънти. Заявява, че от терасата има видимост към имота. Гледала отгоре инцидента, оттам
възприела К. и други двама мъже, които стоели отстрани, зад тентата, представляваща
ограда с долния имот. Познавала само К., останалите – не. К. се бил хванал за оградата в
ъгъла на края на имота му, от външна страна, на една стара неизползваема пътека към
плажа, леко приклекнал, чували се викове. Не може да назове лицето, което е викало, тъй
като не познава гласа му. Думите му били обидни и грозни – че ще ги съсипе и ще им
затрудни живота, на К. и семейството му, „тъп бакшиш“, „педераст“, „идиот“. Заявява, че К.
не е отправял обиди и заплахи, чула го да казва само „С.е, престани“, след което влязла
вътре в хотелската стая и започнала да работи. Заявява, че не е видяла да си разменят удари.
Видяла как единият от мъжете се засилил и се блъснал в К., както бил приклекнал, но удари
и бой не е видяла – К. бил вляво, засилването било от дясно наляво. След това дошли
полицейски коли и линейка.
От показанията на свид. Д. В., без дела и родство със страните, се установява, че
последният работи като охрана на хотел „Кабакум бийч резидънс“. Сочи, че е виждал С.
само веднъж. Свидетелят излага, че е бил очевидец на спор между страните на дата
10.03.2021 г.
От показанията на свид. К. Т., без дела и родство със страните, се установява, че на
седми март между 8:30 и 9:15 свидетелят и С.К. поставяли ограда „зебло“. Докато поставяли
оградата, се появил К., който започнал да псува и обижда С., наричайки го „глупак“,
„идиот“. К. започнал да маха поставената ограда, С. му казал да не я маха и тогава се
спречкали и К. ударил С. в челюстта. С. се претъркулил назад и си ударил главата в едно
бетонно колче. Сочи, че К. го ударил два пъти късо в челюстта със страничната част на
китката. Спречкването станало до оградата, от страната на морето, след съществуващата
метална ограда. След претъркулването С. се изправил и се обадил на полицията и извикал
линейка. Полицията дошла първа. След скарването К. не предприел нищо, стоял до
свидетеля и С. и чакали заедно полиция. Полицаите ги предупредили да не продължават
разправата. Линейката дошла след полицаите, не отвели С., прегледали го на място и
написали документ. На инцидента присъствали свидетелят, С. и К., нямало други лица.
Свидетелят сочи, че устната на С. била разкървавена, после, доколкото помни, последният
казал, че го боли глава.
Уточнява, че са поставяли зеблото върху съществуващата телена ограда, от страната
на морето, като, с гръб към морето, започнали от дясно наляво. К. дошъл, когато били
някъде посредата. Започнал да ги снима иззад оградата, след това заобиколил и дошъл при
тях, като започнал да маха зеблото от ъгъла, на около 5 метра от тях. Бил махнал около 3-5
свински опашки с клещи или подобен инструмент, когато С. изминал тези 5 метра – не
тичал, не бягал, бил леко засилен, хванал ръката на брат си и се опитал да го дръпне. Тогава
К. се изнервил и го ударил с лявата ръка. Двамата били лице в лице, а свидетелят бил до
средата на оградата, зад гърба на С.. Сочи, че и двамата братя са викали и крещели. След
удара С. се претърколил, направил задно кълбо, защото пътеката, на която били братята,
била много тясна, около половин метър, и почвата се свличала, като се върви по нея, а
надолу било много стръмно.
4
От показанията на свид. С. С., без дела и родство със страните, се установява, че на
седми март, около 8:30 сутринта, свидетелят бил при К. в магазина му, заедно пиели кафе в
една стаичка вдясно. К. забелязал брат си С. и излязъл навън да види какво прави. Двамата
започнали да се карат заради поставянето на зелена оградна мрежа. Свидетелят също
излязъл, като чул какво става. Било голяма тарапана, имало полиция и линейка. Свидетелят
сочи, че освен С., имало и още едно момче, което той не познавал. С. обиждал К., наричайки
го „смотан бакшиш“, „долен бакшиш“, казвал „ти не знаеш кой съм аз“, „ще видиш какво ще
те направя“. К. викал: „С.е, спри се, спри да правиш глупости“. С. се засилил към К.,
последният се присвил, С. се спрял и паднал назад, като симулация. Свидетелят заявява, че
К. не е удрял брат си, че не е имало кълбета, С. паднал на пътеката, а не по стръмното. Сочи,
че е наблюдавал от отсрещния край, от имота на К., като през оградната мрежа имало
видимост, тъй като зелената мрежа, през която не се виждало, не била поставена изцяло, а и
от едната страна висяла. След това дошла полиция, линейка и С. бил прегледан, като му
казали, че му няма нищо.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или
отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели да се даде ефективна защита на
пострадалите лица. Касае се за защита срещу една особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си -
съпружески, родствени или във фактическо съжителство. Характерно за деянията от този
тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на
свидетели. Именно поради това законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила.
За да бъде годно доказателствено средство, същата трябва да индивидуализира акта на
насилие по начина, по който последният е описан в депозираната молба за защита, т.е
следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие.
Независимо от предвиденото в нормата на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителят следва да установи, в
условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно
насилие с техните обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието.
Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна
за съда само ако няма други доказателства, които я да оборват, тъй като по съществото си тя
представлява частен документ. В доказателствена тежест на ответника, при направено
оспорване, че са извършени актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на
нейната доказателствена сила.
Безспорно между страните по делото са налице конфликтни отношения, вследствие
на наследствени и имуществени спорове. Последните не могат да бъдат разрешени в
рамките на производството за защита от домашно насилие. От дефиницията, дадена в чл. 2
ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва
поведението на страните не абстрактно и изобщо, а конкретния акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява
основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка/мерки за
защита.
Спорът в случая е концентриран върху въпроса дали спрямо молителят С.К. е
осъществен акт на домашно насилие на посочената дата, изразяващ се във физическо
насилие спрямо него - душене и нанесен му силен юмручен удар в областта на челюстта, в
резултат на което получил разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавицата на
долната устна, контузия на лявата долночелюстна става, като в резултат на нанесения удар
направил кълбета назад, при падането си ударил главата и гърба в бетоновите колчета в
5
имота и получил кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош, ожулвания в
областта на горните крайници, както и в психическо и емоционално насилие, изразяващо се
в отправени обидни изрази, клетви, заплахи и ругатни: „Ти си глупак, идиот, съжалявам, че
си ми брат“, „Ще те начупя“, „Като вървиш, ще се оглеждаш за мен, малко ти остава“, „Дано
господ ти го върне с лихвите“.
Настоящият състав намира, че в подадената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН
относно твърдяното физическо, психическо и емоционално насилие, причинено на молителя
С.К. на 07.03.2021 г., актът на насилие е достатъчно индивидуализиран, съответен на
посоченото в депозираната молба. Изложеното относно причиненото физическо насилие в
частта относно нанесения удар, претърклулването назад, съпътствано с удар в бетонните
колчета, кореспондира с Медицинско удостоверение № 187/2021 г., издадено от Отделение
по съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна“ АД - Варна, Фиш за спешна медицинска
помощ от 07.03.2021 г., както и с посоченото в показанията на свид. Т., които съдът
кредитира като логични и последователни. Последният е пряк очевидец на инцидента,
намирайки се в непосредствена близост, с възможност да възприеме точно и конкретно
случващото се. Въз основа на изложено, съдът намира за неоснователни доводите на
въззивника за несъответствие между декларираното от молителя, а именно: нанесен
юмручен удар, претъркулване назад, съпъстствано с удар в бетонни блокчета, и събраните
по делото доказателства. В декларацията безпротиворечиво е посочен извършителят,
времето и мястото, посочен е и механизмът на извършване на физическото посегателство.
Единствено по делото не се установиха данни за осъществено физическо насилие спрямо
молителя, изразяващо се в душене.
Настоящият състав намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба
относно неправилен анализ на показанията на свид. Т.. Както вече беше посочено, същият се
е намирал в непосредствена близост до страните, възприел е конкретно и в детайли
действията на всяка от тях; пресъздава възприетата от него фактическа обстановка
непротиворечиво на събраните писмени доказателства, поради което съдът кредитира
показанията му изцяло.
Действително по делото са събрани и други гласни доказателствени средства -
разпитани са свид. Х. и свид. С.. В показанията си свид. Х. излага, че по време на инцидента
се е намирала на терасата на единадесетия етаж на хотел „Кабакум бийч резидънс“, от
другата страна на пътя, и е наблюдавала случващото се оттам; св. С. се е намирал на
отсрещния край на имота на К.К. – т. е. и двамата свидетели са се намирали на доста по-
голямо разстояние от случващото се. Горното обуславя извода, че същите не са имали
обективната възможност да възприемат инцидента в ясни детайли. Техните показания
противоречат на установеното с представената по делото медицинска документация. От
посочените свидетелски показания не се установяват факти и обстоятелства, които да оборят
изложените в молбата за защита и декларацията към нея твърдения. Въззивният съд приема,
че в конкретния случай не е опровергана презумптивната доказателствена сила на
представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице.
Домашното насилие, като форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, може
да включва както физическо, така и психическо и емоционално насилие, като последното
обхваща унизяващи достойнството актове под формата на обиди, каквито безспорно са
изразите „Ти си глупак, идиот, съжалявам, че си ми брат“, „Ще те начупя“, „Като вървиш,
ще се оглеждаш за мен, малко ти остава“, „Дано господ ти го върне с лихвите“. Въпреки че
подобен род третиране на личността няма изразени физически белези, съдът намира, че
същото е деструктивно за цялостното емоционално и психологическо състояние на
личността.
Неоснователно се явява и твърдението на въззивника, релевирано едва с писмената
защита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е
6
определил срок на наложените мерки за защита, доколкото същите са по чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН. Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат за определен срок - от 3 до 18 месеца,
което е ясно посочено в цитираната разпоредба.
Предвид изложените съображения, въззивният съд приема за установени изложените
в молбата твърдения за извършен на 07.03.2021 г. акт на домашно насилие спрямо С.К..
Подадената молба е основателна и следва да бъде уважена.
Настоящата инстанция счита, че постановените мерки от първоинстанционния съд са
адекватни на нуждата от защита и охраняват интересите на пострадалото лице и не следва
да бъдат изменяни.
Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие,
при уважаване на молбата, съдът издава заповед за защита. Нормата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
постановява, че „във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал.1, налага на
извършителя глоба в размер от 200 до 1000 лева". Настоящият състав счита, че размерът на
глобата от 200 лева, определен от първоинстанционния съд, се явява съответен.
С оглед на изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено в обжалваните части, включително в частта относно присъдените съдебно-
деловодни разноски.
Относно съдебно-деловодните разноски пред настоящата инстанция:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 600,00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна помощ
и съдействие.
По възражението за прекомерност:
Съдът намира за основателно направеното от процесуалните представители на
въззивника възражение за прокомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Съобразно чл. 22 на
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
същото следва да бъде присъдено в размер от 400,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 636/11.06.2021 г., постановено по гр. д. № 3607/2021 г.
по описа на РС - Варна, XXVI състав, в частите, с които К. В. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „****“ № *, ет. *, ап. *, е задължен, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. В. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, к.к. „Чайка“, имот с идентификатор 10135.2572.219, на същия е наложена глоба в
размер на 200,00 лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, както и е осъден да плати държавна
такса в размер на 25,00 лева и сумата от 350,00 лева, представляваща сторени по делото
разноски.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № *, ет. *, ап. *, да
7
заплати на С. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, к.к. „Чайка“, имот с идентификатор
10135.2572.219, сумата от 400,00 лева (Четиристотин лева), представляваща сторени във
въззивното производство съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно по аргумент на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8