Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието
на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки КАНД № 44 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК. Образувано
е по касационна жалба от С.Д.В. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение № 260044/12.02.2021
г., постановено по анд № 1375/2020 г. по описа на Районен
съд – Кърджали. Касаторът намира оспореното решение
за неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди необоснованост на постановеното
решение, тъй като описаното нарушение не било доказано по несъмнен начин. Сочи,
че отговорността му била ангажирана въз основа на нищожна заповед на кмета на община Кърджали, която не
може да породи задължения, респ., да му бъде наложена санкция за неизпълнение
на тази заповед. Счита, че не е необходимо нищожният административен акт да
бъде обявен за такъв, по реда на АПК, и всеки, който има правен интерес може да
се позове на нищожността на административен акт и да иска прогласяването й, без
ограничения във времето. Твърди също, че е оспорил по административен ред
Заповед №193/20.02.2020 г. на кмета на община Кърджали, поради което, по силата
на чл.166 от АПК, изпълнението й е спряно. По изложените
съображения, иска от съда да отмени оспореното решение, както и измененото с него
наказателно постановление. Претендира разноски и за двете инстанции. В писмено
становище поддържа подадената касационна жалба, по изложените в нея съображения.
Ответникът
по касация – Кмет на община Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира
жалбата за неоснователна. Счита, че Заповед
№193/20.02.2020 г. на кмета на община Кърджали, за неизпълнение на която е
санкциониран жалбоподателят, е издадена от компетентен орган и е влязла в
сила. По горните съображения намира
оспореното решение за законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Кърджали дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита,
че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи по несъмнен
начин извършеното нарушение, както и че няма допуснато нарушение на
процесуалните правила.
Административният
съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице
- страна по анд №1375/2020 г. по описа на КРС, а по същество
е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е изменил Наказателно постановление № 296/19.10.2020 г., издадено от
кмета на община Кърджали, с което на основание чл.25, ал.1, т.2 от Наредба за
поддържане и опазване на обществения ред в община Кърджали /НПООР/, на С.Д.В. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 80 лв., за нарушение на
чл.10, ал.4 от НПООР, като намалил размера на наказанието „глоба” от 80 лв. на
50 лв. Вземайки предвид приложените по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел за
установено, че жалбоподателят, като
управител на „***“ е допуснал работа на заведението, извън работното време, установено
от общинска администрация, поради което е извършил нарушението, описано в НП и правилно
е ангажирана административнонаказателната му отговорност
на основание чл. 25, ал.1, т.2 от НПООР. Приел е също, че при налагането на
административното наказание, наказващият орган не е спазил принципите на
чл.27 от ЗАНН и не съобразил степента на обществена опасност на деянието и
дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Преценил, че
деянието не е с по-висока от типичната степен на обществена опасност, не се
твърди и не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е наказван с влязъл в
сила акт за други такива нарушения, поради което справедлива се явява санкция
към минималния предвиден размер. При извършената служебна проверка не
констатирал нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. От изложените в
акта и наказателното постановление факти било ясно, какво деяние е осъществено
от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация.
Намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на конкретно място на нарушението, тъй
като в АУАН и в НП било посочено ясно, че нарушението
е извършено в ***, на ***, а последното описание било напълно достатъчно, за да се индивидуализира деянието от обективна
страна. Неправилно посочената номерация (№ **), която не съвпадала с
правилния адрес на обекта (№ **), приел като несъществено процесуално
нарушение, тъй като по никакъв начин не нарушавало правото на жалбоподателя да
научи за какво е обвинен и следва да понесе отговорност. Намерил за
неоснователно и твърдението за нищожност на Заповед № 193/20.02.2020 г. на кмета
на община Кърджали, определяща работното време за проверения обект. Относно
подадената на 05.03.2020 г. жалба срещу Заповед № 193/20.02.2020 г., посочил,
че по нея по-горестоящият административен орган не се
е произнесъл в указания в чл.97, ал.1 от АПК – двуседмичен
срок от получаване на преписката в Областна администрация Кърджали.
От крайната дата, на която е следвало да се произнесе по-горестоящият
административен орган е започнал да тече 14-дневният срок за обжалване на
заповедта по съдебен ред, съобразно чл.149, ал.3 вр. ал.1 от АПК. Поради липсата на данни за
оспорване на административния акт по съдебен ред в посочения срок приел, че към
27.09.2020 г., горната заповед вече е била влязла в сила.
Така
постановеното решение е правилно.
Съдът
е извършил обективна и точна преценка на събраните доказателства и правилно е
формирал крайния си извод.
С посочената
като нарушена разпоредба на чл.10, ал.4 от Наредба за поддържане и опазване на
обществения ред в община Кърджали, се забранява работата на
заведенията за хранене и развлечение извън работното време, утвърдено от
общинската администрация.
В случая,
административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че на 27.09.2020г., около *** часа, като управител на
кафе-аперитив „***“, находящо се в ***, на ***, допуснал
работа с клиенти в бара, след работното време – 23:00 часа, установено със
Заповед № 193/20.02.2020
г. на кмета на община Кърджали, с което нарушил чл.10, ал.4 от НПООР. За извършеното
деяние бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено и НП, предмет на спора пред КРС.
Горното
деяние е безспорно установено, видно от събраните от районния съд доказателства,
в т.ч. и от показанията на св. С. М. и св.Й. М. Районният съд е обсъдил всички
доказателства, събрани по делото, както и твърденията на жалбоподателя за
нищожност на заповедта на кмета, с която е определено работното време на
обекта, в т.ч. и тези за спряното изпълнение на горната заповед, поради
оспорването й в срок.
Правилно
в оспореното решение е прието, че към датата на установяване на нарушението
- 27.09.2020 г., Заповед
№ 193/20.02.2020
г. на кмета на община Кърджали за определяне на работното време на обекта, вече е била в сила. В тази връзка са взети
предвид относимите разпоредби на чл.97, ал.1 и
чл.149, ал.3 от АПК и са изложени
подробни съображения, които настоящата инстанция споделя напълно.
Неоснователно е възражението,
че районният съд не е съобразил евентуалната нищожност на заповед
№193/20.02.2020 г. на кмета на община Кърджали. Следва да се отбележи, че косвен
съдебен контрол за валидността на административен акт, в рамките на друго производство, може да
бъде осъществяван само в хода на граждански процес. Подобна възможност не е
предвидена в производствата по ЗАНН, нито в тези по АПК. По тази причина, в горните
две производства, следва да бъде зачитан стабилитетът на съответния
административен акт, до обявяването му за нищожен в отделно производство по АПК.
По изложените
съображения и при констатираното нарушаване на установената в наредбата
забрана, следва предвидената санкция в чл.25, ал.1, т.2 от НПООР в община
Кърджали, до какъвто извод е стигнал и районният съд.
Ето
защо, съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в
настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд – законосъобразно,
като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон,
нито съществени нарушения на процесуалните правила. При извършената служебна
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установи също, че обжалваното решение е и
валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва
да се остави в сила.
При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, предвид
заявеното от ответната страна искане, касаторът
следва да заплати на Община Кърджали, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.
първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260044/12.02.2021 г., постановено по анд № 1375/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА
С.Д.В. от ***, ЕГН **********, да заплати на Община Кърджали, деловодни разноски в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.