Р Е Ш Е Н И Е
№1209/6.3.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №13261 по
описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни
искове с правно осн. чл. 422 ГПК вр. чл.150, ал.1 ЗЕ от „########” ЕАД, ЕИК ******
със седалище и адрес *** срещу Т.Д.Л.ЕГН
********** с адрес ***, за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 2682,16 лева
/две хиляди шестстотин осемдесет и два лева и шестнадесет стотинки/, от която главница 1454.75 лева за периода от м. 10.2015 г. до м. 05.2016 г. вкл. представляваща потребена и
незаплатена топлинна енергия и
лихва за забава 288.28 лева за
периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г., главница 426.96 лева за периода от м.
11.2016 г. до м. 05.2017 г. вкл. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва
за забава 50.75 лева за периода от 01.01.2017 г. до
30.04.2018 г., главница 19.44 лева за
м. 08.2017г.
представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за
забава 1.14 лева за периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2018 г., главница 434.72 лева
за периода от м. 10.2017 г. до м. 03.2018 г. вкл. представляваща потребена и незаплатена топлинна
енергия и лихва за забава 6.12 лева за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от
депозиране на заявлението в съда – 06.06.2018г. до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №4434/07.06.2018г., постановена по ч.гр. дело №
8911/2018г. на ВРС.
В исковата молба
се излагат твърдения, че страните се намират обвързани по договор за доставка
на топлоенергия на адрес на потребление в гр. Варна,
ж.к. Владислав Варненчик бл.217, вх.1, ап.34. Посочва
се, че сградата, в която се намира имота собственост на ответника е
присъединена към топлопреносната система на ищеца, при което ищецът в
качеството му на ползвател на топлинна енергия през целия процесен период дължи
стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва
предявените срещу него искове. Оспорва наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение с ищеца, с изключение за период
от 4 месеца за отоплителен сезон 2015-2016г. Посочва, че
незаконосъобразно се начислява такса сградна инсталация, предвид това, че в
общите части на сградата не съществуват отоплителни тела, а в жилището на ищеца
намиращо се на 9-ти етаж от сградата се намират три тръби от ½ цола,
които целогодишно били студени. Посочва, че радиаторите в
жилището са демонтирани. В евентуалност намира, че
договор от 07.11.2015г. е нищожен предвид това,
че съдържа единствено задължения за потребителя без наличието на права на
последните.
В срокът по чл.
211, ал.1 ГПК са предявени насрещни осъдителни искове от Т.Д.Л.ЕГН
********** с адрес *** срещу „****************”
ЕАД, ЕИК *********със седалище и адрес *** за осъждане на ответника да заплати
сумата от:
1) 2332.14 лева, заплатени без
основание от ответникът – ищец по насрещните искове за два отоплителни
сезона (2013/2014г., 2014/2015 г.), събрана от доставчика при липса на
договорна обвързаност между страните за този период, с оглед несключен договор,
в условията на евентуалност нищожно (неравноправно) договорена доставка, поради
противоречие с изискванията на закона – главен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД; В условията на евентуалност за връщане на същата сума на отпаднало основание, събрана от доставчика по действащо към този
момент договорно правоотношение между страните, с оглед наведените твърдения за
монтирането на абонатна станция във входа на сградата и за изградена инсталация
в сградата към топлопреносната мрежа, от която услуга впоследствие потребителят
се е отказал, поради некачествена до степен на негодна за ползване услуга по
топлоподаване – евентуален иск с
правно основание чл. 124, ал. 2 от
ЗЗП, вр. с чл. 55, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД;
2) Иск за заплащане на сумата от 2699 лева,
представляваща претърпени от ответникът – ищец по насрещните искове вреди от
прекратяването (развалянето) на договорните отношения с доставчика „В Е В“ ЕАД за отоплителен сезон 2015/2016г., които вреди се
изразяват в това, че ответникът – ищец по насрещните искове е бил принуден да
намери алтернативно отопление, заместващо неполучената престация, с оглед
развалянето на неизпълнения от доставчика договор – иск с правно основание по
чл. 88, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК от ищеца –
ответник по насрещните искове е депозиран писмен отговор, в който се посочва,
че предявените искове са недопустими, а условията на евентуалност намира същите
за неоснователни. По отношение на първият иск за осъждане на страната да
заплати сумата от 2332 лева намира, че е налице недопустимост на претенцията
предвид постановяването обвързващата сила на пресъдено нещо извличана от
съдебно решение по гр. дело № 2116/2016г. на ВРС. В условията на евентуалност
по същество релевира възражение
за погасяване на претенцията по давност, на осн. чл. 111, б.“в“ ЗЗД. По
отношение на вторият иск излага възражения, като посочва, че ответникът по
насрещните искове не е осъществявал действия или бездействия, които да причинят
настъпване на посочените от страната имуществени вреди.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор от 25.06.2013г. за
прехвърляне на недвижи имот срещу задължение за издръжка и гледане, който е
оформен в нотариален акт № 40/2013г., с който Тошо Л. прехвърляне на Зоя
Велинова Цветкова недвижим имот намиращ се в гр. Варна, ***********. Правото на ползване върху имота
обект на разпоредителната сделка е запазено в полза на прехвърлителя и ищец в
производството по делото.
Представя се гаранционна карта за
климатик „Дайкин“ №160128/020098, ведно с касов бон за покупка на уреда в
размер на 1010 лева.
Прието по делото е заключение на
комплексна съдебно – техническа и счетоводна експертиза, изготвено от вещите
лица М. и П.. В техническата част се посочва,
че процесното количество топлинна енергия се отнася за отопление – отдадена от
отоплителните радиатори и от сградната инсталация, за затопляне на водата за
битово водоснабдяване, за загряване на топлоносители –при допълване на
вътрешносградната инсталация, като и за незаплатено услуги за дялово
разпределение на топлинната енергия. Отопляемата кубатура на жилищния блок, в
който се намира имота на ищеца възлиза
на 6417м3, като в общите части на сградата няма монтирани отоплителни
радиатори, общата мощност на работещите отоплителни радиатори възлиза на
147,742кВ. Отопляемия обем на жилището на ищеца възлиза на 163 м3, а мощността
на радиаторите му на 4,921 кВ. Посочва се, че до сградата се осъществява
доставка на топлинна енергия за битови нужди. В заключение се посочва, че
топломера в абонатната станция е проверен от оправомощен лице за периода
21.02.2015г.-28.10.2016г., при което са спазени сроковете за извършване на
последващи проверки на СТИ на доставяната топлоенергия. Осъществено е
пропорционално отнасяне на обема топлоенергия отдадена от сградната инсталация
към обема на жилището на ищеца, при
което се извежда заключение, че дяловото разпределение на топлоенергията в
етажната собственост е направено правилно. Установява се, че дължимите суми за
отопление, топла вода и извършване на услугата „Топлинно счетоводство“ са
начислени правилно.
От счетоводната част на
комплексната експертиза се установява, че дължимите суми за периода 10.2015г. –
30.04.2018г. под формата на главница за партида №1132 възлиза на 2005,87 лева,
а лихвата за забава в размер на 300,99 лева. Констатира се, че дължимите лихви
са правилно начислени. Стойността на начислената сума от 330 лева за услугата
подмяна на вертикална тръба на системата за битово – горещо водоснабдяване и за
вода за питейни нужди е в резултат от сключен на 06.04.2016г. договор между
страните, като е уговорено и разсрочено плащане на 12 вноски от по 27,50 лева.
Върху дължимата сума е начислена и мораторна лихва за забава в размер на 45,30
лева.
Представено по делото е съдебно
решение № 2410/13.06.2017г., постановено по гр. дело № 2116/2016г. на ВРС,
потвърдено с решение № 913/22.12.2017г.,постановено по гр. дело № 1067/2017г.
на ВОС, с което отхвърлен предявеният от настоящия ответник и ищец по
насрещните искове Тошо Л. иск срещу ищцовото ответно дружество за присъждане на
сумите от 1011.82 лв., представляваща надвзета сума за топлоенергия, от която:
285.14 лв. /двеста осемдесет и пет лева, четиринадесет ст./
за отоплителен сезон 2013/ 2014
год. и 726.68 лв. /седемстотин двадесет и шест лева, шестдесет и осем
лева/ за отоплителен сезон 2014/ 2015 год., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както и за сумата от и 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на некачествено изпълнение на поети задължения за доставка
на топлинна енергия, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че ответника Л. се легитимира за ползвател на жилище в гр. Варна,
ж.к. Владислав Варненчик №217, ап.34, по силата на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, който е оформен в НА №
40/2013г., с която същия запазва за себе си правото на ползване върху имота
обект на доставка. От заключението на комплексната съдебно – техническа и
счетоводна експертиза на вещите лица Мирчев и Павлова, което се кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено, съдът приема, че собственото на
ответника жилище се намира в топлофицирана от ищеца сграда, чиято общо
отопляемата кубатура възлиза на 6417м3, а отопляемя обем на жилището на ищеца в
тази сграда възлиза на 163 м3.
Разпоредбата на
§ 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката / обн. ДВ бр. 107 от 2003г./ дава общо определение, според
което по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на
потребител на топлинна енергия, е необходимо всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена към самостоятелно
отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и / или за горещо водоснабдяване –
чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ. Съгласно въведеното с нормата не чл. 153, ал. 6
ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в
имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите
части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е преустановено
топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на потребителя.
Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в отделни
имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Това изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни
отношения изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието
техническо осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена
част от общата сграда / конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите /.
При тези
съображения и доколкото съдът прие, че ответникът Л. е ползвател на процесния
апартамент №34, в гр. Варна, в ж.к. Владислав Варненчик №217, който се намира в
жилищна сграда, която е топлоснабдена, то той се явява задължена страна досежно
дължимите разходи сторени по доставка на топлинна енергия, както по отношение
на топлоенергия отдадена от отоплителните
радиатори така по отношение на сградната инсталация
на сградата, в която се намира е
индивидуалната собственост на страната. От заключението на комплексната
експертиза в техническата й част се установи, че правилно съобразно общия обем
на сградата, придаден към този на индивидуалната собственост на жилището на
ответника е изчислено припадащото му се задължение за топлоенергия произтичащо
от сградната инсталация. От съдебно – счетоводната част на експертизата съдът
приема, че за процесния период от м.10.2015г. до 30.04.2018г. общия размер на
дължимата главница за потребена и незаплатена топлоенергия на обекта на
потребление, на който ответника е ползвател възлиза на 2005,87 лева, от която
1495,83 лева топлоенергия за отопление, отдадена от сградна инсталация, 393,48
лева за битово гореща вода и сумата от 116,56 лева – такса за дялово
разпределение. Дължимата мораторна лихва възлиза на 300,99 лева. Стойността
за услугата подмяна на вертикална тръба на системата за битово – горещо
водоснабдяване и за вода за питейни нужди, предоставена в резултат от сключен
на 06.04.2016г. договор между страните възлиза на 330 лева, а лихвата за забава
в размер на 45,30 лева върху нея. Така общия дължим размер на дължимите
главници възлиза на 2335,87 лева, а размера на дължимата мораторна лихва в
размер на 364,29 лева или общо 2682,16 лева, в какъвто размер са предявени и
установителните искове от ищеца.
По
изложените съображения следва да бъде прието за
установено, че Т.Д.Л.ЕГН ********** с адрес *** дължи на „*******”
ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес *** сумата от 2682,16 лева /две хиляди шестстотин осемдесет и два лева и
шестнадесет стотинки/, от която главница
1454.75 лева за периода от м. 10.2015
г. до м. 05.2016 г. вкл. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава 288.28 лева за периода
от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г., главница 426.96
лева за периода от м. 11.2016 г. до м. 05.2017 г. вкл. представляваща потребена и
незаплатена топлинна енергия и
лихва за забава 50.75 лева за периода от 01.01.2017 г. до
30.04.2018 г., главница 19.44 лева за м. 08.2017 г. вкл. представляваща потребена и
незаплатена топлинна енергия и
лихва за забава 1.14 лева за периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2018 г., главница 434.72 лева за периода от м. 10.2017 г. до м. 03.2018
г. вкл.
представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава 6.12 лева за периода от 01.12.2017
г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците считано
от депозиране на заявлението в съда – 06.06.2018г. до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК №4434/07.06.2018г., постановена по ч.гр. дело № 8911/2018г. на
ВРС.
По
отношение на предявените насрещни осъдителни искове:
1) по отношение на
претенцията за осъждане за сумата от 2332.14 лева, заплатени без
основание от ответникът – ищец по насрещните искове за два отоплителни сезона
(2013/2014г., 2014/2015 г.), събрана от доставчика при липса
на договорна обвързаност между страните за този период, с оглед несключен
договор, в условията на евентуалност нищожно (неравноправно) договорена
доставка, поради противоречие с изискванията на закона – главен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД; В условията на евентуалност за връщане на същата сума
на отпаднало основание, събрана от доставчика по действащо към този момент договорно
правоотношение между страните, с оглед наведените твърдения за монтирането на
абонатна станция във входа на сградата и за изградена инсталация в сградата към
топлопреносната мрежа, от която услуга впоследствие потребителят се е отказал,
поради некачествена до степен на негодна за ползване услуга по топлоподаване –
евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 2 от ЗЗП, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД;
Съдът
вече в мотивите си посочи, че ищецът по насрещните искове притежава жилище в
сграда, до която се доставя топлоенергия включително и за процесния период
2013-2015г., поради което и доколкото в същия този период страната има качество
на ползвател на това жилище, то се дължи стойността на доставената топлинна
енергия на доставчика. При тази съображения не може да бъде прието, че тази
сума е заплатена при липса на облигационно правоотношение. За пълнота следва да
се посочи, че с решение постановено по 2116/2016г. е прието, че страните се
намират обвързани в облигационно правоотношение за този период, по което
производство страната е претендира връщане на сума като надвнесена по договор
за доставка на топлоенергия. По отношение на евентуалния иск по делото не са
събраха доказателства, от които да бъде направен извод, че потребителя се е
отказал от услугата топлоснабдяване поради некачествена услуга предоставена от
доставчика. Както вече съдът посочи отказът от услугата е колективно решение на
притежаващите индивидуални обекти в сградата, която е обект на топлоснабдяване.
При тези съображения и евентуалния иск е неоснователен.
2) за заплащане на сумата от 2699 лева, представляваща
претърпени от ответникът – ищец по насрещните искове вреди от прекратяването
(развалянето) на договорните отношения с доставчика „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД
за отоплителен сезон 2015/2016г., които вреди се
изразяват в това, че ответникът – ищец по насрещните искове е бил принуден да
намери алтернативно отопление, заместващо неполучената престация, с оглед
развалянето на неизпълнения от доставчика договор – иск с правно основание по
чл. 88, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД.
По
никакъв начин не се установи твърдението на ищеца, че договорните отношения с
ответника са прекратени, като отново съдът посочва, че демонтажа на собствените
отоплителни радиатори, които се намират в жилището на потребителя не води
автоматично до преустановяване задължението му да заплаща припадащата се
стойност на таксата за сградна инсталация, съразмерно общия отоплителен обем на
сградата, до която се доставя топлоенергия съобразно обема на индивидуалния
имот в тази сграда. Доколкото не се установи да е прекратено договорното
правоотношение по доставка на топлоенергия между страните, то не следва
доставчикът да отговоря за вреди, включително и такива поради осигуряване на
алтернативно отопление от потребителя. По тези съображения предявеният иск се
явява неоснователен и като такъв също следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С
оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
исковото производство в размер на 867,54
лева, от които 417,75 лева заплатено възнаграждение за процесуално
представителство и 449,79 лева съдебно-деловодни разноски, от които 89,79 лева
заплатена държавна такса и 360 лева заплатен депозит за комплексна съдебно
–техническа и счетоводна експертиза. Съдът намира, че възражението на ответника
за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство на
процесуалния представител на ищеца и ответник по насрещните искове е
неоснователно, доколкото същото е определено към минимума посочен в Наредба №1/09.07.2014г.
Отделно от това производството по делото се характеризира с фактическа и правна
сложност с оглед приетите за съвместно разглеждане насрещни осъдителни искови
претенции.
В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски сторени в заповедното
производство в размер на 377,52 лева, от които 53,64 лева заплатена по делото
държавна такса и 323,88 лева възнаграждение за процесуално представителство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в отношенията между страните, че Т.Д.Л.ЕГН ********** с адрес *** дължи на „*********” ЕАД, ЕИК ********** със седалище и адрес *** сумата от 2682,16 лева /две хиляди шестстотин осемдесет и два лева и шестнадесет стотинки/, от която главница 1454.75 лева за периода от м. 10.2015 г. до м. 05.2016 г. вкл. представляваща потребена и
незаплатена топлинна енергия и
лихва за забава 288.28 лева за
периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г., главница 426.96 лева за периода от м.
11.2016 г. до м. 05.2017 г. вкл. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва
за забава 50.75 лева за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г., главница 19.44 лева за месец 08.2017 г. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва
за забава 1.14 лева за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г., главница 434.72 лева за периода от м.
10.2017 г. до м. 03.2018 г. вкл. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва
за забава 6.12 лева за периода от 01.12.2017 г. до
30.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху главниците считано от депозиране на заявлението в
съда – 06.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№4434/07.06.2018г., постановена по ч.гр. дело № 8911/2018г. на ВРС, на осн. чл.
422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ.
Отхвърля предявените
искове от Т.Д.Л.ЕГН **********
с адрес *** срещу „*****”
ЕАД, ЕИК *********** със седалище и адрес *** за осъждане на ответника да заплати сумата от от 2332.14 лева,
заплатени без основание от
ответникът – ищец по насрещните искове за два отоплителни сезона (2013/2014г., 2014/2015 г.), събрана от доставчика при липса на договорна
обвързаност между страните за този период, с оглед несключен договор, в
условията на евентуалност нищожно (неравноправно) договорена доставка, поради
противоречие с изискванията на закона – главен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и евентуално предявения иск за
връщане на същата сума на отпаднало
основание, събрана от доставчика по действащо към този момент договорно
правоотношение между страните, с оглед наведените твърдения за монтирането на
абонатна станция във входа на сградата и за изградена инсталация в сградата към
топлопреносната мрежа, от която услуга впоследствие потребителят се е отказал,
поради некачествена до степен на негодна за ползване услуга по топлоподаване – евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 2 от ЗЗП, вр. с чл. 55, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД.
Отхвърля предявения иск от Т.Д.Л.ЕГН ********** с адрес *** срещу „******” ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 2699 лева, представляваща претърпени от ответникът –
ищец по насрещните искове вреди от прекратяването (развалянето) на договорните
отношения с доставчика „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД за отоплителен сезон
2015/2016г., които вреди се изразяват в това, че
ответникът – ищец по насрещните искове е бил принуден да намери алтернативно
отопление, заместващо неполучената престация, с оглед развалянето на
неизпълнения от доставчика договор – иск с правно основание по чл. 88, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД.
Осъжда Т.Д.Л.ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „*******” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес *** сумата от 1245,06
(хиляда двеста четиридесет и пет лева и 6 ст.) лева, от която 867,54 лева съдено – деловодни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство и 377,
52 лева в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис от съдебния акт пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :