Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260018
гр. Севлиево, 28.09.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 814/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 538 ТЗ, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК.
Постъпила е искова молба от И.С.М., с ЕГН **********,***
срещу П.К.К., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че му е издаден запис на заповед за
сумата 10 000,00 лева, с дата на издаване 09.04.2019 г. и падеж 10.04.2019 г.,
с който ответницата се задължила да му плати безусловно посочената сума, но същата
не му била платена при подаване на исковата молба. За вземането било депозирано
пред PC - Севлиево заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК, като била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 393/2019 г. по описа на PC - Севлиево. В срока по 414, ал.
1 ГПК длъжника възразил писмено. С акт на PC – Севлиево било указано на ищеца
да предяви иск относно вземането си в предвидения едномесечен срок. Предвид
изложеното ищеца иска съда да признае за установено, че ответницата му дължи,
посочената по - горе сума 10 000,00
лева, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение до изплащане на цялата сума, за която била издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 393/2019 г.
по описа на PC - Севлиево. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответницата е подала писмен отговор, в който
оспорва иска, като неоснователен. Излага, че записът на заповед е последица от
каузални правоотношения, като дори да се приеме за основателен, размера му не е
доказан. Твърди, че претендираната сума произтича от каузални отношения между
страните, свързани със счетоводно обслужване на ищеца, в качеството му на
собственик и управител на „ИСМ - С" ЕООД. Ответницата не била нанасяла
вреди на ищеца и неговото дружество, поради което не се осъществило основанието
на каузалните отношения, във връзка, с което бил издаден записа на заповед, и ответницата
не дължала процесната сума пари. Заявява, че коректно и точно изпълнявала
своите задължения, като често внасяла нужните парични средства за осигуровки и
данъчни задължения с нейни пари, които след това ищеца възстановявал, но ищеца
считал, че ответницата злоупотребила с фирмени пари и записа на заповед е
възможност да бъдат възстановени щетите. Прави възражение за унищожаемост на
сделката поради заплашване - чл. 27 ЗЗД. На 09.04.2019 г. около 11,45 ч.,
ответницата била извикана от И.М. в офиса на търговско дружеството „ИСМ -
С" ЕООД, намиращ се в гр. Севлиево, ***за да му даде документи за месечна
обработка и пари, които да внесе за ежемесечни осигурителни вноски и ДДС.
Когато отишла на адреса, И.М. изгонил служителката си навън, прибрал телефоните
на ответницата и ги поставил до облегната в близост до него пушка, и започнал
да заплашва ответницата поглеждайки към пушката, което същата приела като
заплаха за убийство, изрекъл и куп заплашителни думи, като поискал да му подпише
запис на заповед, със сума и друга без нанесена сума. Мотивите, които изложил
били, че ответницата злоупотребила с доверието му, и според него прибирала
парите, които ѝ давал за да внася по сметка на НАП. След около час дошъл
със служителката си в офиса на ответницата и иззел документите за дружеството
си. Ответницата помолила ищеца да подпише разписка, че му предала документите,
но ищеца отказал. Около две седмици по-рано ищеца бил поискал и ответницата му
дала разписките за внасяни суми към НАП. Ответницата се разтреперала от страх и
под заплаха за живота си подписала два броя запис на заповед, единият от които
за сума, която не могла да си спомни, но ищеца говорел за сумата от 10 000,00
лв., а другият - на празна бланка без нанесена сума. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца, лично и чрез процесуалните си представители поддържа исковата молба по
съображенията в същата. Признава наличие на отношения между страните по
извършване на счетоводни услуги от ответницата на собственото на ищеца дружество
"ИСМ - С" ЕООД.
В съдебно заседание ответницата, лично и чрез
процесуалния си представител поддържа отговора по съображенията в същия.
Заявява възражение за погасителна давност за претендираните от ищеца суми. В
писмена защита излага подробни доводи обосноваващи неоснователността на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от запис на заповед, издаден на 09.04.2019
г., в гр. Севлиево, че П.К.К. се е задължила да заплати на И.С.М. или на негова
заповед, на 10.04.2019 г., сумата 10 000,00 лева.
От постановление от 11.07.2019 г. на РП –
Севлиево, е видно, че със същото е отказано образуване на досъдебно производство
по тъжба на ответницата, подадена по повод описаните в отговора факти.
От приложения препис от ч. гр. д. № 393/2019 г. по
описа на PC - Севлиево се установява, че И.С.М. е подал, заявление за издаване
на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е
издадена срещу длъжника П.К.К. заповед № 241/15.04.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумите: 10 000,00
лева, представляваща вземане по запис на заповед, с падеж на 10.04.2019 г.,
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението -
12.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 200 лева,
представляваща разноски за държавна такса, сума в размер на 680 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение. В законният срок длъжника П.К.К. е
възразила, че не дължи сумите по заповедта за изпълнение. В указаният срок
заявителя е подал исковата молба инициирала настоящото производство.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства.
На въпроси зададени на ищeца И.С.М. по реда на чл. 176 ГПК, същият е заявил, че: от 2012 г., от началото на регистриране на
дружеството му „ИСМ – С“ ЕООД, същото е счетоводно обслужвано от П.К.К.;
пролетта на 2019 г., ищеца отишъл да си вади удостоверение за липса на данъчни
задължения, но се оказало, че е без внесени осигуровки и корпоративен данък;
нямало реален трансфер на парични средства от дружеството към бюджетни сметки
на НАП; имало бележки, но нямало реално внесени пари; парите били давани на
ръка, в брой, много пъти, срещу подпис на ордер на П.К.К.; ответницата подписала
записи на заповед, за да се изчисти, да докаже, че не била извършила това, в
което ищецът я обвинявал – сключили извънсчетоводно споразумение, защото нямали
никакви отношения като счетоводител и като управител, това било според ищеца
съвсем нормално; нямало никакви действия от страна на ищеца, които да заплашат
или принуждават ответницата, за да подпише запис на заповед.
На въпроси
зададени на ответницата П.К.К. по реда на чл. 176 ГПК, същата е заявила, че: била
упълномощена от фирма "ПАСАТ" ЕООД, която извършвала различни видове
услуги, включително и счетоводни услуги, да я управлява; обслужвала счетоводно
фирмата на И.С.М. - обработване на първичните документи, подаване на ДДС,
отчитане, обработване и подаване на ДДС декларации, ТРЗ, подготвяне на платежни
и подаване към НАП по електронен път; когато М. решал и имал средства, виквал К.
и й ги давал, тя ги внасяла по сметките на НАП; вземала парите от служителите
му и винаги се подписвала на мемориалния ордер, а когато той ѝ ги е
давал, ги давал на ръка, без да се подписва.
От заключението на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза, изслушването на същото в съдебно заседание, преценени съвкупно
с приложените по делото справки от НАП и вносни бележки от „Изи пей“ АД се установяват
следните обстоятелства: по данни от ответницата през периода 2012 г.- 2019 г.
същата лично е получавала от ищеца, парични суми, за данъци, осигуровки и
водене на счетоводната отчетност; за периода от 2012 г. до 2019 г. ответницата
е водела счетоводството на „ИСМ-С" ЕООД, като на вещото лице не са
представени договор за извършваната услуга за посочения период и протокол за
предаване архива на „ИСМ-С" ЕООД след приключване воденето на счетоводната
отчетност; ответницата представила мемориален ордер/счетоводна справка за м.
февруари 2018 г., за получена сума от И.С.М. в размер на 978,19 лв. за
заплащане задължения за осигуровки, данъци, счетоводство, всичко: 978,19 лв.,
като получената сума не е осчетоводена в счетоводството на „ИСМ-С" ЕООД; извършени са плащания за периода от 01.02.2018
г. до 28.02.2018 г. за данъци и осигуровки, всичко: 740,81 лв., като разликата между получената
сума и извършените плащания за месеца са в размер на сумата 237,38 лв.; ответницата
представила мемориален ордер/счетоводна справка за м. март 2018 г., за получена
сума от И.С.М. в размер на 975,19 лв. за заплащане задължения за осигуровки, данъци, счетоводство всичко: 975,19
лв., като получената сума не е осчетоводена в счетоводството на „ИСМ-С"
ЕООД; извършени са плащания за периода
от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г. за данъци и осигуровки, всичко: 737,66 лв.,
като разликата между получената сума и извършените плащания за месеца са в
размер на сумата 237,53 лв., получената сума не е осчетоводена в счетоводството
на „ИСМ-С" ЕООД; ответницата представила мемориален ордер/счетоводна
справка за м. април 2018 г., за получена сума от И.С.М. в размер на 989,94 лв. за
заплащане задължения за осигуровки, данъци, счетоводство, всичко: 989,94 лв., като разликата между получената сума и
извършените плащания за месеца са в размер на сумата 236,26 лв., получената
сума не е осчетоводена в счетоводството на „ИСМ-С" ЕООД; представената
документация в счетоводството на „ИСМ-С" ЕООД е в "насипно"
състояние, съхранява се в два найлонови сака и един кашон, състоянието в което
се намира документацията не позволява да се извърши проверка на получените суми
от ответницата за извършване на текущите плащания; на кои дати са плащанията към ответницата в
документите не е посочено; счетоводството на дружеството не е водено съгласно
изискванията на Закона за счетоводството; съставените ордери за получени суми
не отговорят на изискванията за изготвяне на първичен счетоводен документ-няма
№ и дата на издаване и получаване на сумата, лицето съставило документа,
получената сума не е осчетоводена в счетоводството на дружеството.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявения иск, с правно основание чл. 538 ТЗ, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: наличие на редовен от външна страна и действителен менителничен ефект, в
случая запис на заповед, възникването и съществуването на твърдяното вземане и
неговия размер, както и всички други твърдяни положителни факти, на които
основава доводите си. В тежест на ответницата е да докаже положителните факти,
на които основава възраженията си.
Представният запис на заповед, издаден на 09.04.2019
г., от който произтича вземането предмет на предявения иск е редовен от външна
страна: съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ, настъпил е падежа му - 10.04.2019 г.,
ищеца по настоящото дело е кредитор по него, а ответницата длъжник.
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която
основанието за плащане не е елемент на съдържанието, затова не е условие и за
действителност. Обаче съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, всяка една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Кредиторът по записа на заповед трябва
да докаже фактите, от които произтича вземането му, а длъжника възраженията си
срещу вземането, които възражения могат да бъдат както абсолютни /срещу формата
или съдържанието на записа на заповед/, така и лични, основани на отношенията
му с кредитора - заплаха, насилие и др..
В
конкретния случай ищеца в исковата молба не е изложил конкретни факти станали
причина за издаването на записа на заповед. Ответницата е възразила срещу
вземането, като е изложила твърдения, че процесния запис на заповед е изготвен във
връзка със съществуващо между собственото на ищеца дружество - „ИСМ – С“ ЕООД и
представлявано от ответницата дружество - "ПАСАТ" ЕООД, което счетоводно
обслужвало „ИСМ – С“ ЕООД. Ответницата твърди, че ответника я обвинил, че нанасяла
вреди на неговото дружество, като не внасяла в НАП предадените ѝ пари,
поради което и вследствие на заплашване принудил същата да подпише процесния
запис на заповед, като обезпечение на претендираните да са причинени вреди. Ищeца по реда на чл. 176 ГПК, е заявил, че като отишъл да си вади удостоверение
за липса на данъчни задължения, се оказало, че е без внесени осигуровки и
корпоративен данък, защото нямало реален трансфер на парични средства от
дружеството към бюджетни сметки на НАП. Изложил е, че парите били давани срещу
подпис на ордер на П.К.К., но същата не ги внасяла; ответницата подписала записи
на заповед, за да се изчисти, да докаже, че не била извършила това, в което
ищецът я обвинявал. Твърди, че страните сключили извънсчетоводно споразумение. При
така изложените от страните фактически твърдения следва да се приеме, че
безспорно каузалното отношение обусловило издаване на процесния запис на
заповед е установените отношения по извършване на счетоводни услуги от представлявано
от ответницата дружество - "ПАСАТ" ЕООД на собственото на ищеца
дружество - „ИСМ – С“ ЕООД и конкретно споразумение между страните, във връзка
с причинени на „ИСМ – С“ ЕООД вреди при осъществяване на счетоводните услуги.
Приложима в настоящият случай е трайната съдебна
практика, намерила израз в решение № 73
от 29.06.2016 г. по т.д. № 1025/2015 г.
на ВКС, ТК, Второ отделение и
решение № 127 от 12.07.2013 г. по т.д. №274/2012 г. на ВКС, ТК, Второ
отделение, с която настоящия състав се солидаризира. Съобразно тълкуванието в
посочените съдебни решения, при надлежно
въведени от страните в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК твърдения и
възражения за връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение, съдът
е длъжен да изследва наличието на такава връзка, а при доказването й -
наличието на неизпълнено задължение по каузалната сделка. Правно значима е не
всяка връзка между двете правоотношения /менителничното и каузалното/, а само
онази връзка, при която погасяването на задълженията по едното правоотношение
има за последица погасяване на задълженията и по другото правоотношение. Такава
връзка е налице единствено, когато страните по двете правоотношения съвпадат -
страните по менителничния ефект са страни и по каузалната сделка, т. е.
издателят на записа на заповед е длъжник на поемателя по него по силата на
съществуващото между тях каузално правоотношение. Само в посочената хипотеза
записът на заповед изпълнява гаранционно-обезпечителна функция, като чрез
реализиране на вземането по него се постига погасителен ефект и по отношение на
обезпеченото вземане по каузалното правоотношение. При липса на идентичност
между страните по двете сделки погасяването на задължението по едното
правоотношение е правно ирелевантно за вземането по другото правоотношение, с
оглед на което е и даденият отговор от ВКС на правния въпрос, че менителнично
правоотношение между две лица не може да обезпечава вземане по каузално
правоотношение между други две лица. При съобразяване на правното разрешение на
въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС, следва да се приеме в случая, че
процесният запис на заповед, обезпечава изпълнение на задължение на "ПАСАТ"
ЕООД по договор за извършване на счетоводни услуги, сключен с „ИСМ – С“ ЕООД, пълномощник
и собственик на капитала, на които дружества
са съответно ответницата и ищецът, т.е. каузалното правоотношение е възникнало
по договор, сключен от страни, различни от страните по менителничното
правоотношение. Вземането и задължението по каузалното правоотношение са
възникнали в патримониума на „ИСМ – С“ ЕООД и "ПАСАТ" ЕООД, като тези
дружества не са страни по менителничното правоотношение /още повече че в записа
на заповед не е посочено, че издателят и поемателят действат от името и за
сметка на дружествата/. В този смисъл и при липса на идентичност между страните
по двете сделки, изпълнението на задължението по едното правоотношение не води
до погасяване на задължението по другото, а установеното по делото
непосредствено основание за менителничното задължаване на ответницата - да се
гарантира удоволетворяване на вземане, произтичащо от каузално правоотношение
между чужди на спора лица, а не на ищеца, води до извод, че вземането по записа
на заповед не съществува - гаранционно-обезпечителната цел, с която е издаден
менителничният ефект не може да бъде реализирана, задължението по него се явява
лишено от основанието, поради което е поето и ищецът не може да претендира
изпълнение на това задължение.
Отделно въпреки, че изложеното по – горе за липса
на идентичност между страните по каузалното и менителничното правоотношение е
достатъчно за отхвърляне на иска, съдът намира, че неоснователност на
предявения иск следва на самостоятелно основание и от липсата на представени
доказателства от ищеца за плащания на парични суми извършени на ответницата от „ИСМ
– С“ ЕООД в твърдените размери – не по – малко от 10 000,00 лева. Доколкото
ищеца при негова доказателствена тежест не е установил предаване на ответницата
на паричните суми, относими за целия времеви период, в който претендира,
неизпълнение задължения на ответницата, в размер 10 000,00 лева, доказателствата
събрани по делото не е възможно да обосноват извод, че последната не е
изпълнила изцяло или частично задълженията по извършване счетоводството на „ИСМ
– С“ ЕООД, конкретно, че не е заплатила дължими и предоставени ѝ от дружеството
на ищеца суми на НАП.
Предвид изложените
съображения предявения иск за сумата 10 000,00 лева, е неоснователен, като неоснователно
е и искането за законната лихва от подаване в съда на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на сумите, поради което те следва
да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото и направеното от ответника
искане в този смисъл, ищеца следва да бъде осъден да му заплати, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, направените съдебни разноски, в размер на сумата 960,00 лева
за заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице и за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.С.М.,
с ЕГН **********,*** срещу П.К.К., с ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 538 ТЗ,
за признаване съществуване на вземане в размер на 10 000 лв., главница по запис
на заповед от 09.04.2019 г., с падеж 10.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 12.04.2019 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 393/2019 г.
по описа на PC - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
И.С.М., с ЕГН **********,*** да заплати
на П.К.К., с ЕГН **********,***,
направените по гр. д. № 814/2019 г. на РС – Севлиево разноски в размер
на: 960,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: