Р Е
Ш Е Н И Е
номер 50 28.06.2016 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
девети юни 2016 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Р.Д.,
като
разгледа докладваното от съдия Цветанов, гражданско дело номер 169 по описа на
съда за
2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Производството
е образувано по искова молба на Д.Р.Г. срещу Т.Г.Д., Д.Г.Д. и Б.М.Г., с която
се предявява иск за делба. Ищцата Д.Р.Г. твърди, че с решение на
ПК-Раднево е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.Д. Т.,
бивш жител ***, върху две ниви: нива с площ от 18,243 дка, имот № 014070 в
землището на с. Д.А. и нива с площ от 19 дка, имот № 047140 в землището на с. Д.А..
Твърди, че заедно с ответниците са законни наследници на Г. Д.Г. /идентичен с
посочения в решението на ПК Г.Д. Т./, починал на 14.03.1989 г., т.е. преди
постановяване на решението от ПК-Раднево. Твърди, че към момента на откриване
на наследството на Г.Д. Т. негов единствен наследник бил единствения му син Д. Г.Д.,
починал на 20.04.1989 г., приел наследството от баща си. Твърди, че законни
наследници от първи ред на Д. Г.Д. са неговите двама си – Г. Д.Г., починал на
18.09.2007 г., и Р. Д.Г., починал на 01.09.1987 г. преди своя баща, поради
което тя като внучка на Р. Г. била призована към наследяване по правилата на
заместването. Твърди, че съпругата на Д. Г.Д. – Т.Ж. Д. също има наследствени
права, равни на тези на всяко от децата му. Твърди, че след смъртта на Т.Ж. Д.,
починала на 25.12.2010 г., нейният дял се наследил от низходящите на нейните
покойни синове Г. Д.Г. и Р. Д.Г. по право на заместване. Твърди, че преживялата
съпруга на Г. Д.Г., ответницата Б.Г. не се ползвала с право на заместване и не
следвала да получи част от този дял. Твърди, че на 18.03.2016 г. тримата
ответници, игнорирайки нейните права в съсобствеността, се снабдили с
нотариален акт по обстоятелствена проверка по давностно владение и наследство,
с който се легитимирали като съсобственици на двете ниви при равни части от 1/3
за всеки от тях. Оспорва нотариалния акт по обстоятелствена проверка досежно
констатираното давностно владение. Твърди, че ответниците не са демонстрирали
пред нея намерение да владеят нивите за себе си, а получаваната рента от един
от тях не промяна на това намерение. Поради това иска от съда да допусне съдебна
делба на двете ниви при квоти 18/36 ид.части за ищцата, по 7:36 ид.части за
първите двама ответници и 4/36 ид.части за третия ответник.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор от тримата ответници,
чрез процесуалния пълномощник адв. Д., в който вземат становище за
допустимост на иска за делба, но поддържат неговата неоснователност. Твърди, че
собствеността върху процесните две ниви била възстановена с решение №
77/05.07.1992 г. на ПК-Раднево, въз основа на което е съставен протокол № 99 от
26.10.1993 г. за въвод във владение. Твърди, че ищцата в качеството й на
наследник на общия наследодател би могла да наследи 4/9 ид.части, а не
претендираните 18/36 ид.части. Излагат подробни аргументи за квотите в
съсобствеността по наследствено правоприемство – за ищцата Д.Г. - 4/9 ид.части,
за ответницата Б.Г. – 1/9 ид.части, за ответницата Т.Д. – 2/9 ид.части и за
ответника Д.Д. – 2/9 ид.части. Правят възражение за придобиване по давностно
владение на процесните две ниви, чрез присъединяване на владение от техния
наследодател Г. Д.Г., който твърдят да е владял имотите в периода от 26.10.1993
г. до 16.06.2004 г., като еднолично и самостоятелно обработвал двете ниви, с
уговорка с ищцата той да владее земята с намерение да я свои. Твърди, че едва
на 16.06.2004 г. Г. Д.Г. сключил договор за аренда, тъй като се отказал вече да
обработва земята, но договорът бил подписан от Т.Ж. Д., тъй като
тя искала да получава арендата. Твърди, че ищцата до снабдяването на
ответниците с констативния нотариален акт в период на 23 години не е имала
никакви претенции към земеделската земя. Посочва, че ищцата променяла
многократно местожителството си през последните години, което било поради
нейното дезаинтересиране към двете ниви. Поради това иска от съда да отхвърли
иска като неоснователен, а алтернативно поддържа допускане на делбата при
описаните в отговора квоти.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед направените
доводи и възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
От
приетото по делото решение на ПК-Раднево № 77 от 05.07.1992 г. /л.40/ се
установява, че на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ по заявление на Т.Ж. Д. е
възстановено правото на собственост на наследниците на Г.Д. Т., бивш жител ***,
върху следните имоти:
-
Полска култура от 18,243 дка, четвърта категория,
местност Урумови места, имот № 014070 по плана за земеразделяне, при граници:
имот № 045002, имот № 000707, имот № 014010, имот № 014060.
-
Полска култура от 18,998 дка, четвърта категория,
местност Василевите места, имот № 047140 по плана за земеразделяне, при
граници: имот № 000228, имот № 047150, имот № 047040, имот № 047050, имот №
047130.
Видно
от приетия като писмено доказателство протокол за въвод във владение № 99 от
26.10.1993 г. /л.41/ извършен е въвод във владение на наследника Т.Ж. Д. във
възстановените имоти с решението на ПК-Раднево.
От
приетата скица № К01498/07.03.2016 г. е видно, че имот № 014070 в землището на
с. Д.А. е с площ от 18,243 дка и е записано право на собственост на
наследниците на Г.Д. Т. въз основа на решението на ПК-Раднево № 77/05.07.1993
г., с НТП – нива, а съгласно удостоверение за данъчна оценка от 18.03.2016 г.
данъчната оценка на нивата е в размер на 1882,70 лв.
От
приетата скица № К01499/07.03.2016 г. е видно, че имот № 047140 в землището на
с. Д.А. е с площ от 19,000 дка и е записано право на собственост на
наследниците на Г.Д. Т. въз основа на решението на ПК-Раднево № 77/05.07.1993
г., с НТП – нива, а съгласно удостоверение за данъчна оценка от 18.03.2016 г.
данъчната оценка на нивата е в размер на 1960,80 лв.
От
приетото удостоверение изх. № 1 от 07.03.2016 г. на кмета на с. Д.А. е видно,
че лицето Г.Д. Т. е идентично с лицето Г. Д.Г. с ЕГН **********.
От
представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 11 от 07.03.2016 г.
/л.7/ е видно, че лицето Г. Д.Г. /Тарълов/ е починал на 14.03.1989 г., а
неговият единствен син Д. Г.Д. е починал след него на 20.04.1989 г. Видно е
също, че лицето Д. Г.Д. е имал двама сина: Г. Д.Г., починал на 18.09.2007 г., и
Р. Д.Г. /идентичен с имена Р.чо Д.Г. – виж удостоверението на л.25/, починал
преди него на 01.09.1987 г., както и преживяла съпруга Т.Ж. Д., починала след
него на 25.12.2010 г. Синът Г. Д.Г. има преживяла съпруга ответницата Б.М.Г. и
две деца ответниците Т.Г.Д. и Д.Г.Д.. Същевременно другият син Р. Д.Г. има
дъщеря - ищцата Д.Р.Г..
По
делото е представено удостоверение за наследници № 49/04.01.2008 г. за
наследниците на Г.Д. Т., починал на 14.03.1989 г., в което не са отразени
обстоятелствата досежно починалия преди него на 01.09.1987 г. негов внук Р. Д.Г.
и неговата правнучка Д.Р.Г. /ищцата/. Удостоверението е представено за
доказване на факта, поради който договорите за аренда през
От
приетия по делото договор за аренда на земеделска земя от 01.10.2003 г. /л.42-43/,
вписан с рег. № 676 от 16.02.2005 г. в Служба по вписванията, с нотариална
заверка на подписите, се установява, че същият е сключен от Т.Ж. Д. и Г. Д.Г.
като арендодатели с арендатора „***” ЕООД, гр. ***, и чийто предмет са двете
възстановени с решението на ПК-Раднево ниви, предмет и на настоящото дело за
делба.
От
приетия по делото договор за аренда на земеделска земя от
От
представената справка за получени ренти в периода 2008-
От
приетия по делото договор за аренда на земеделска земя от
От
представената справка за получени ренти в периода 2010-
По
делото е представено удостоверение от 01.03.2016 г. от управителя на „***”
ЕООД, арендатор по договорите от
По
делото е представен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
придобит чрез обстоятелствена проверка от 18.03.2016 г., № 160, том I, рег. № 753, дело № 101/2016 г. по описа на нотариус
Галя Дачева, с район на действие РС-Раднево /л.26/, от който е видно, че
ответниците Б.М.Г., Т.Г.Д. и Д.Г.Д. са признати за собственици въз основа на
давностно владение и наследство върху процесните две ниви, възстановени с
решението на ПК-Раднево. Изискана е и е приета по делото преписката по
нотариално дело № 101/18.03.2016 г. по описа на нотариус Галя Дачева, с район
на действие РС-Раднево, по която е издаден посоченият констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка.
Доколкото
констативният нотариален акт не създава права, а само констатира такива и във
връзка с направеното от страна на ответниците възражение за придобиване по давностно
владение на процесните две ниви чрез присъединяване на владението от техния
наследодател Г. Д.Г., починал на 18.09.2007 г., са събрани гласни доказателства
чрез разпит на трима свидетели. От техните показания се установява, че след
възстановяване на земите през
От
показанията на свидетелите се установява, че след като бащата на ищцата – Р. Д.Г.,
починал на 01.09.1987 г., неговата съпруга заедно с ищцата Д.Р.Г. *** *** и от
онзи момент не са се връщали в селото. Към онзи момент ищцата е била на 8
години и не е могла да изразява самостоятелно правно валидна воля, в това число
и мястото и на живеене съобразно правилата на действащия тогава СК са определяни
от нейната майка като законен представител. Установява се, че никой от
свидетелите не е виждал ищцата в селото, като единственият случай, в който тя е
била там, е било по повод погребението на нейната баба Т.Ж. Д., починала на
25.12.2010 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска
делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. В подобен смисъл е и
разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗН, визираща правото на наследника да иска
делба на оставеното в наследството имущество. Ищцата и ответниците Т.Г.Д. и Д.Г.Д.
са преки законни наследници на общия им наследодател Г.Д. Т., на наследниците
на който са възстановени процесните две ниви. Участието в производството по
съдебно делба на ответницата Б.М.Г. е в качеството й на наследник като преживяла
съпруга на Г. Д.Г., починал на 18.09.2007 г., и тъй като всички съсобственици
са задължителни необходими другари в процеса. Същевременно законът разрешава
извършването на делба на земеделска земя, поради което искът за делба е
допустим и следва да се разгледа по същество.
Доколкото
се установи, че с решението на ПК-Раднево са възстановени двете процесни ниви
на наследниците на Г.Д. Т. /Г./, починал на 14.03.1989 г., то следва да се
установи кои са неговите наследници и кой каква част /квота/ от нивите е
наследил.
Общият
наследодател Г.Д. Т. е починал на 14.03.1989 г. като вдовец и към тази дата е
открито неговото наследство (чл. 1 ЗН). Негов единствен наследник е бил синът
му Д. Г.Д., който е починал на 20.04.1989 г. /един месец по-късно/.
Наследството на Д. Г.Д. е открито в деня на смъртта му (20.04.1989 г.) и негови
законни наследници са били преживялата му съпруга Т.Ж. Д., синът му Г. Д.Г. и
по право на заместване съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН ищцата Д.Р.Г. - дъщеря на
починалия му втори син Р. Д.Г. (починал на 01.09.1987г.). Всеки от тях съгласно
правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН е наследил по 1/3 идеална част от наследството на Д.
Г.Д., в което се включват и процесните две ниви.
Защо
нивите се включват в наследството на Д. Г.Д., починал преди възстановяването им?
Отговор на въпроса се намира в постановките на ТР № 1/1998 г. на ВКС, съгласно
които с въвеждането на понятието „новооткрито наследство” не се изменят
моментът на откриване на наследството, уреден в разпоредбата на чл. 1 ЗН, нито
кръгът и редът на наследниците, призовани да наследят пряко или чрез
заместване. Новооткритото наследство е такъв обект на наследяване, при който
наследствените правоотношения се уреждат от специалните правила в закона, като
се предвижда, че с реституцията за законния наследник на собственика на
отчуждавания имот се открива възможността да приеме или да се откаже от своята
наследствена част от реституирания имот, и то без оглед другото имущество
влизащо в обхвата на наследството на починалия собственик на реституирания
имот, което пък се подчинява на общите норми на ЗН (виж решение №241/25.06.2010
г. по гр. д. № 775/2009 г. на I ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В новооткритото наследство по
смисъла на чл. 91а ЗН се включват и всички движими и недвижими имущества,
отнети без законово основание от държавата, от общините и народните съвети в
периода от 09.09.1944 г. до
Предвид
на това възстановените през
Наследената
част от 1/3 от Г. Д.Г. (починал на 18.09.2007 г.) след неговата смърт е
наследена от неговите две деца ответниците Т.Д. и Д.Д. и преживялата му съпруга
ответницата Б.Г. съгласно правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН или всеки от тях е
получил по 1/3 от наследената общо от него 1/3 идеални части или по 1/9 идеални
части от двете процесни ниви.
При
така установеното към дата на откриване на наследството на Г. Д.Г. (починал на
18.09.2007 г.) 1/3 ид.части (или 3/9, или 12/36) от нивите е наследена от Т.Ж. Д.,
1/3 ид.части (или 3/9, или 12/36) от ищцата Д.Р.Д. и по 1/9 (или 4/36)
ид.части от всеки един от тримата ответници Т.Д., Д.Д. и Б.Г. /по наследствено
правоприемство от Г. Д.Г./.
На
25.12.2010 г. е починала Т.Ж. Д. и тогава е открито нейното наследство. Към тази
дата двамата й синове Г. Д.Г. и Р. Д.Г. са били починали, поради което по право
на заместване съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН нейни законни наследници са нейните
внуци Т.Г.Д., Д.Г.Д. и ищцата Д.Р.Г.. Преживялата съпруга на Г. Д.Г., а именно
ответницата Б.М.Г., не наследява от частта на Т.Ж. Д. от процесните ниви, тъй
като преживелите съпрузи се изключват от наследяване по право на заместване.
Съгласно
чл. 10, ал. 3 ЗН наследяването става по коляно. Доколкото Т.Ж. Д. е имала двама
сина, то наследената от нея част от 1/3 ид.части от процесните две ниви се
разделя на две колена и за всяко коляно се получава дял от по 1/6 ид.части от
процесните две ниви.
По
право на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН частта на едното коляно за сина Р. Д.Г.
в размер на 1/6 ид.части се наследява от ищцата Д.Р.Г. и уголемява нейната
наследена преди това част от наследството на Д. Г.Д. в размер на 1/3 ид.части
от двете ниви, или ищцата Д.Р.Г. е наследила част от 18/36 ид.части от двете
ниви (1/3 + 1/6 =
3/6 или 18/36).
Същевременно
по право на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН частта от второто коляно за сина Г. Д.Г.
в размер на 1/6 ид.части се наследява по равно, т.е. по 1/12 ид.части от
ответниците Т.Г.Д. и Д.Г.Д. и уголемява техните наследени преди това части от
наследството от баща им Г. Д.Г. в размер на по 1/9 ид.части от нивите, или
всеки от тях е наследил част от по 7/36 ид.части от двете ниви (1/9 + 1/12 =
7/36).
Или
като заключение следва, че към датата на откриване на наследството на Т.Ж. Д.
на 25.12.2010 г. наследствените квоти от процесните две ниви се разпределят
както следва: за ищцата Д.Р.Г. – 18/36 ид.части, за ответницата Б.М.Г. – 4/36
ид.части, за ответницата Т.Г.Д. – 7/36 ид.части и за ответника Д.Г.Д. – 7/36
ид.части. В този смисъл следва да се посочи, че изчисленията на квотите в
исковата молба са правилни и се споделят от съда, а изчисленията на квотите в
отговора на исковата молба не отчитат наследяването по колена на наследството
на Т.Ж. Д. съгласно чл. 10, ал. 3 ЗН, а именно на две колена, а не на три, от
където следва разминаването в изчисленията, поради което не се споделя от съда.
Следва
да се разгледа направеното от страна на ответниците възражение за придобиване
по давностно владение на процесните две ниви на основание чл. 82 ЗН във вр. чл.
79 ЗН чрез присъединяване на владението на техния общ наследодател Г. Д.Г.,
починал на 18.09.2007 г.
Ответниците
са се снабдили на 18.03.2016 г. с нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка от 18.03.2016 г., № 160,
том I, рег. № 753, дело № 101/2016 г. по
описа на нотариус Галя Дачева, с район на действие РС-Раднево. Съгласно
Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по тълк.дело № 11/2012 г. на
ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл. 193 ГПК за оспорване истинността на документа, т.е.
оспорващия трябва да установи, че е собственик на недвижимия имот.
В
задължителната
за съдилищата съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателна практика, а именно Тълкувателно решение №
1/06.08.2012 г. по тълк.дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че презумпцията на чл. 69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването,
т.е. при наследяване не се прилага презумпцията. В случая отношенията на
съсобственост произтичат единствено от наследяването /наследственото
правоприемство/, като е без значение възстановяването на собствеността с
решение на ПК-Раднево в полза на наследниците на Г.Д. Т. /Г./, тъй като всеки
един от страните в настоящия процес обосновава своята част в съсобствеността на
основание наследствено правоприемство от свои наследодатели. В същото
тълкувателно решение е посочено, че когато
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
както е в настоящия случай, той трябва
да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
С
оглед на дадените разрешения в посочените тълкувателни решения на ВКС и
установената фактическа обстановка в настоящия процес, съдът намира за
неоснователно възражението на ответниците за придобиване по давностно владение
на процесните две ниви чрез присъединяване на владението на техния наследодател
Г. Д.Г.. Макар да се установи, че от момента на възстановяване на двете ниви с
решението на ПК-Раднево през
По
изложените по-горе съображения съдът намира възражението на ответниците за
придобиване по давностно владение на частта на ищцата от двете ниви за
неоснователно, а това обосновава основателност на иска за делба и следва да се
допусне извършването на съдебна делба на процесните две ниви съобразно
актуалния им статут /по представените скици към исковата молба/ съобразно посочените
по-горе в решението квоти, както следва: за ищцата Д.Р.Г. – 18/36 ид.части, за
ответницата Б.М.Г. – 4/36 ид.части, за ответницата Т.Г.Д. – 7/36 ид.части и за
ответника Д.Г.Д. – 7/36 ид.части.
С
оглед уважаване на иска за делба, с който се разрешава въпросът по чл. 344 ГПК
досежно принадлежността на правото на собственост, следва служебно на основание
чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК да се отмени съставеният нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка от
18.03.2016 г., № 160, том I,
рег. № 753, дело № 101/2016 г. по описа на нотариус Галя Дачева, с район на
действие РС-Раднево, в частта досежно установените квоти в съсобствеността на
двете ниви в полза на ищцата.
Разноски
в първата фаза на делбата не се дължат по аргумент на чл. 355, изр. 1 ГПК, а
доколкото няма разгледани присъединени искове съдът не ще дължи произнасяне по
това искане на страните в настоящия съдебен акт.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
извършването на съдебна делба между
Д.Р.Г., ЕГН **********,***, Т.Г.Д.,
ЕГН **********,***, Д.Г.Д., ЕГН **********,***,
и Б.М.Г., ЕГН **********,***, на
следните имоти:
-
Нива с площ от 18,243 дка в землището на с. Д.А., община
Раднево, четвърта категория, местност Урумови места, представляваща имот №
014070 по плана за земеразделяне на село Д.А., при граници: имот № 045002 –
полски път на община Раднево, имот № 000707 – полски път на община Раднево,
имот № 014010 – нива на „***” ЕООД, имот № 014062 – нива на С.Т.С., имот №
014061 – нива на Р.М.Г., за който имот има сключен договор за аренда на
земеделска земя от
-
Нива с площ от 19,000 дка в землището на с. Д.А., община
Раднево, четвърта категория, местност Василевите места, представляваща имот №
047140 по плана за земеразделяне на село Д.А., при граници: имот № 000228 –
полски път на община Раднево, имот № 047150 – нива на С.Х.С., имот № 047040 –
нива на Т.Т.Ж., имот № 047050 – нива на наследниците на М. Д. Н. и други, имот
№ 047131 – нива на „***” ЕООД, имот № 047132 – нива на „***” ЕООД, имот №
047133 – нива на Д.К. Д. и имот № 047134 – нива на Х.Т.Х., за който имот има
сключен договор за аренда на земеделска земя от
при
следните квоти:
-
за Д.Р.Г.
– 18/36 ид.части;
-
за Б.М.Г.
– 4/36 ид.части;
-
за Т.Г.Д.
– 7/36 ид.части и
-
за Д.Г.Д.
– 7/36 ид.части.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена
проверка от 18.03.2016 г., № 160, том I,
рег. № 753, дело № 101/2016 г. по описа на нотариус Галя Дачева, с район на
действие РС-Раднево, в частта, с която е признато правото на собственост върху
двете ниви на Б.М.Г. над притежаваните 4/36 идеални части, на Т.Г.Д. над притежаваните
7/36 идеални части и на Д.Г.Д. над притежаваните 7/36 идеални части.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – *** в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: