№ 80
гр. Шумен, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. М..
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20233600500006 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №192/31.10.2022г. по гр.д.№670/2021г. ВПРС е отхвърлил предявените от
Д. М. М. срещу Ж. И. Ж., обективно съединени искове за прогласяване нищожността на
сключените между М.М.М., в качеството му на продавач и Ж. И. Ж., от друга страна в
качеството му на купувач, договори за покупко-продажба на недвижими имоти,
представляващи: 1. Поземлен имот с идентификатор 67708.307.307 по КК и КР на гр.С.., ,
находящ се в гр. С..., с площ от 2046кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници: имоти с
идентификатори №№ 67708.307.309, 67708.307.470, 67708.307.306, 67708.307.299, заедно с
построените в имота сгради: iграда с идентификатор 67708.307.307.1, с предназначение:
жилищна сграда еднофамилна, със застроена площ: 56 кв.метра, на един етаж и iграда с
идентификатор 67708.307.307.2, с предназначение: селскостопанска сграда, със застроена
площ: 60 кв.м., на един етаж и 2. Поземлен имот с идентификатор 67708.306.334 по КК и КР
на гр.С.., находящ се в гр. С...., с площ от 219 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници: имоти с
идентификатори №№ 67708.306.632, 67708.306.629 и 67708.306.333, заедно с построената в
имота сграда с идентификатор 67708.306.334.1, с предназначение: сграда за обществено
хранене, със застроена площ: 111 кв.м., на един етаж, обективирани съответно в нотариален
акт № ....г. и нотариален акт № ....г. на нотариус с рег. № 661, поради тяхната привидност до
размера на 1/3 ид.част, на основание чл. 17, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.2 от ЗЗД и за обявяване
1
за действителни прикритите договори за дарение на горните имоти, както и за
възстановяване на запазената част от наследството на М.М.М., починал на 06.11.2017г., чрез
намаляване на прикритите дарения до размера на запазената част на ищцата от наследството
на баща й М.М.М., на основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Със същото решение са отхвърлени
евентуално предявените от Д. М. М. срещу Ж. И. Ж. искове за прогласяване нищожността на
горепосочените договори за покупко-продажба на недвижими имоти, поради противоречие с
добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволна от така постановеното решение, в частта с която са отхвърлени исковете й
с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД останала ищцата. Твърдят, че същото било
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, при
нарушение на процесуалните правила и в пълно несъответствие със събрания по делото
доказателствен материал. В първото по делото заседание, на осноавние чл.214, ал.1 от ГПК
първоинстанционният съд допуснал изменение на заявените от ищцовата страна искови
претенции, но не изготвил допълнителен доклад по делото и не дал подходящ срок за
отговор на ответника, което се явявало съществено нарушение на съдопроизводствените
правило по смисъла на ГПК. Първоинстанционнто решение било постановено въз основа на
заключение на СИЕ, което не било в достатъчна степен ясно, пълно и обосновано. Оценката
на право на ползване следвало да се извърши съгласно указанията, дадени в решение №16
от 28.02.1985г. по гр.д.№131/1984г. на ОСГК/. Неправилни се явявали и мотивите на
първонистанцинония съд, че атакуваните два договора за покупко-продажба на недвижими
имоти не портиворечали на добрите нрави. В конкретния случай продажната цена на имота
била близо шест пъти по-ниска от пазарната, извършените разпореждания от продавача на
имота били близо 5 месеца преди смъртта му, зравословното му състояние било влошено
преди ,по време и след извършване на разпоредителните сделки. Моли, съдът да отмени
решението в обжалваната част и постанови друго, с което заявените претенции с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД бъдат уважени.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата
на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
достигна до следните изводи:
Не е спорно между страните, че ответникът е син на съпругата на М.М.М., починал на
06.11.2017г., а ищцата-негова дъщеря от предходен брак. Към момента на смъртта си
същият е оставил за свои наследници ищцата-низходяща от първа степен и съпруга/С.С./.
Съгласно отразеното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87,
том 1, рег. № 461, дело №74 на нотариус с рег. №661, на 17.05.2017г. приживе, М.М.М. е
прехвърлил на ответника Ж. И. Ж. правото си на собственост върху следния недвижим
2
имот: поземлен имот с идентификатор 67708.307.307 по КК и КР на гр.С.., ул. „С..., с площ
от 2046 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при граници: имоти с идентификатори №№
67708.307.309, 67708.307.470, 67708.307.306, 67708.307.299, заедно с построените в имота
сгради: Сграда с идентификатор 67708.307.307.1, с предназначение: жилищна сграда
еднофамилна, със застроена площ: 56 кв.м., на един етаж и сграда с идентификатор
67708.307.307.2, с предназначение: селскостопанска сграда, със застроена площ: 60 кв.м., за
сумата 8000лв., изплатена напълно на продавача, като последният си е запазил пожизненото
право на ползване и обитаване на гореописания имот.
На 27.06.2017г. М.. и Ж. сключили още една сделка/нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 120, том 1, рег. № 602, дело № 104 на нотариус с рег. № 661, по силата
на която М.. продал на Ж. правото си на собственост върху следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 67708.306.334 по КК и КР на гр.С.., ул. „....., с площ от
219кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, при граници: имоти с идентификатори №№ 67708.306.632, 67708.306.629
и 67708.306.333, заедно с построената в имота сграда с идентификатор 67708.306.334.1, с
предназначение: сграда за обществено хранене, със застроена площ: 111 кв.м., на един етаж,
за сумата 6300лв., изплатена напълно на продавача, като последният си е запазил
пожизненото право на ползване и обитаване на гореописания имот.
Видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/13.01.2022 год., изд. от
общ. С.., данъчната оценка на поземлен имот с идентификатор 67708.307.307, ведно с
построените в него сгради и постройки възлиза на 7190,30лв.., а съгласно удостоверение за
данъчна оценка изх.№ **********/13.01.2022 год., изд. от общ. С.., данъчната оценка на
поземлен имот с идентификатор 67708.306.334, ведно с построените в него сгради и
постройки възлиза на 6973.90лв..
Съгласно отразеното в представената епикриза от 27.10.2015г.,издадена от
УМАБЛ“Света М..а“-гр.Варна, М.М.М. е бил с поставена диагноза“Алкохолна цироза на
черния дроб.“, датираща от 2010г. Представени са още 10бр. епикризи, свидетелстващи за
различни престои на последния в болнични заведения в гр.Шумен и гр.Варна, по повод
настъпили усложения във възка със заболяването му: портална хипертония; асцит; остра
чернодробна недостатъчност; придружаващи заболявания: остра бъбречна недостатъчност.
Съгласно писмо от РЗОК – Шумен, ведно с приложените към него писмени
доказателства и удостоверение изх. № АД – 3295 от 31.08.2022 год., изд. от МБАЛ „Св.
М..а“ ЕАД Варна, М.. М.. е постъпвал многократно за лечение в болнични заведения и е бил
многократно консултиран от лекуващия си лекар, като всички прегледи и пролежавания в
болница са били заплатени от НЗОК.
Съгласно удостоверение от 07.09.2022 год., изд. от клиника „Медикус Алфа“- гр.
Пловдив, М.. М.. за периода 09.11.2015г.-18.11.2015г. е бил лекуван в посочената клиника,
като първоначално е бил лекуван по здравна каса и КП 74.К80.1, след което е била
3
заплатена сумата от 3300 лева за продължаване на лечението – за периода 12.11.2015г. -
18.11.2015г..
Представено е и копие от трудовата книжка на ответника, от което е видно, че за
периода от 03.12.2014г.-26.12.2021г. без прекъсване, Ж. е бил назначен на длъжност
„машинист пътно-строителни машини“ в „ИЛАН“ЕООД-гр.С.., като е получавал месечно
трудово възнаграждение в размер на между 340лв. и 650лв., а през 2017г. е получавал
месечно възнаграждение в размер на 460лв..
Видно от отразеното в договор за покупко-продажба на МПС, съпругата на М.. М..-М.
М. е прехвърлила в полза на ищцата Д.М. М. ¾ ид.части от лек автомобил за сумата от
200лв..
Съгласно заключението на назначената по делото СИЕ, към датата на изповядване на
сделките справедливата пазарна цена за имота с идентификатор 67708.307.307 възлиза на
29060лв., а за имота с идентификатор 67708.306.334 - 35050лв., но видно от съдържанието
на същото, при изготвянето му не е съобразено наличието на запазено право на ползване
върху имотите. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че заключението е изготвено
въз основа направен оглед и използване на лична база данни, тъй като му било трудно да
открие аналози с 5 годишна давност.
Съгласно заключението на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, със задача
да се определи реалната пазарна цена на процесните недвижими имоти към датите на
изповядване на сделките, като се съобрази със запазеното право на ползване на праводателя,
към датата на изповядване на сделките, пазарната цена за имота с идентификатор
67708.307.307 възлизала на 25659 лева, а размерът на учреденото право на ползване - на
13317лв. т.е. стойността на имота, предвид учреденото право на ползване възлизала на
12342лв.. За имота с идентификатор 67708.306.334 пазарна стойност е в размер на
27145лв., размер на учреденото право на ползване – 14088лв., стойност на имота, предвид
учреденото право на ползване – 13057лв.. В съдебно заседание вещото лице е утачнило, че
търговското предназначение на втория имот било отчетето в експертизата, както и че
използваната методика за изчисляване стойността на ограниченото право на ползване
давала възможност в най-пълна степен и най-адекватно да се определи пазарната стойност
на това ограничено вещно право, тъй като другият метод, вземащ предвид предполагаемия
бъдещ живот на вещния ползвател и средната продължителност на живота в България, бил
твърде субективен.
Свид.Н. Г.а /първа братовчедка на ищцата/ заявява, че била по-близка с М.. и
семейството му, преди последния да се разведе и ожени повторно. След развода също ходела
в къщата му, където живеел с втората си съпруга. Не го била виждала често месеците преди
да почине, но знаела за болестта му. Същият бил много отслабнал, с променен цвят на
кожата и подут корем, живеел в миналото- питал я за бившия й мъж, а тя била отдавна
разведена, помислил малкото й дете за първия й син. Свидетелката сочи също, че по време
на кризите му, грижи за него полагала втората му съпруга. Често виждала и колите на
4
ответника пред къщата и когато ходела на гости при М.., последният излизал от горните
стаи. Не знаела М.. да е продал къщата и баничарницата си. Свид.Г.Г./свако на ищцата/
също заявява, че познавал както ищцата, така и баща й. Същият живеел заедно с втората си
съпруга. Последните години не бил ходил толкова често в дома му, но когато се срещнели
му споделял за заболяването си и че не е добре. Понякога се губел и започвал да говори за
друго. Излага, че разбрал за продажбата на имотите впоследствие, но не знаел на кого са
продадени. Свид.Д.Иванов/съпруг на сестрата на ответника/ излага, че в началото на 2017г.
дали на ответника сумата от 6000лв., като по този начин изкупили дела му от един
наследствен апартамент в гр.С.., а в края на лятото същата година юни или юли месец му
дал заем от 4000лв., които ответникът вече му бил възстановил. Излага, че за М.. грижи
полагали предимно съпругата му и ответникът Ж. Ж.. Свид.П.Т../съсед на М.., без родство
със страните/ сочи, че от 2014г. за М.. грижи са полагали съпругата му М. М. и синът й
Ж./ответника по делото/. Често се виждал с М.. и според него, последният до края на живота
си бил адекватен. Твърди, че М.. му споделил, че е прехвърлил имотите си на Ж., за да може
да се лекува и да бъде осъществена трансплантация. М.. му бил казал, че продал имотите си
на ответника, като това може би станало началото на 2017г..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните в изводи:
Заявени са претенции за прогласяване нищожността на сключените между М.М.М., в
качеството му на продавач и Ж. И. Ж., от друга страна в качеството му на купувач, договори
за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани съответно в нотариален акт №
....г. и нотариален акт № ....г. на нотариус с рег. № 661, поради тяхната привидност до
размера на 1/3 ид.част, на основание чл. 17, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.2 от ЗЗД и за обявяване
за действителни прикритите договори за дарение на горните имоти, както и за
възстановяване на запазената част от наследството на М.М.М., чрез намаляване на
прикритите дарения до размера на запазената част на ищцата от наследството на баща й
М.М.М., на основание чл. 30, ал. 1 ЗН. В условие на евентуалност са заявени претенции за
прогласяване нищожността на горепосочените договори за покупко-продажба на недвижими
имоти, поради противоречие с добрите нрави/ищцовата страна излага твърдения за
нееквивалентност на престациите/, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Доколкото е депозирана въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно
решение само в частта, с която са отхвърлени претенциите с правно осонвание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, то само те подлежат на разглеждане в настоящото производство, съгласно
чл.269 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск , за да
установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно
право, като има интерес от това, а съгласно чл.26, ал.2 от ГПК, освен в изрично
предвидените в закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред
съда. Така само ако един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор,
този иск се явява недопустим поради липса на правен интерес в частта, с която нищожността
се претендира относно идеалните части на другите съсобственици. В случая, с оглед
5
търсената последица-да се отрече облигационното действие на договора между страните и
вещнопрехвърлителния му ефект, правен интерес да се позове на недействителността му има
прехвърлителя, респ. неговите наследници. Доколкото искът е предявен само от едната
наследница на М.., то същата има правен интерес за обявяване нищожността на договора
само по отношение на нейната идеална част от имотите. Ето защо и исковете се явяват
недопустими в частта, с която се претендира недействителност на договора относно
половината от прехвърлените идеални части от процесния имот/решение №170/18.12.2017г.
по гр.д.№950/2017г., ІІІг.о./.
По силата на чл.26, ал.1 от ЗЗД на добрите нрави като морални норми се придава
правно значение, като нарушението им се приравнява по последици с нарушението на
закона. Накърняване на добрите нрави по смисъла насочената норма е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване.
При двустранните договори като противоречие с добрите нрави може да се приеме
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации. При преценка на
действителността на договора в този случай съдът не се ограничава само до формалното му
съдържание, изразяващо се в неравностойни по размер престации, а следва да съобрази дали
договорът е съвместим с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност /чл. 63,
ал.1 от ЗЗД/ към момента на сключването му спрямо съществуващите към този момент
конкретни обстоятелства.
Настоящата инстанция възприема изводите на първоинстанционния съд, че договорът
не се явява нищожен поради нарушение на добрите нрави и на основание чл.272 от ГПК
препраща към същите.
На първо място следва да се отбележи, че и двете процесни продажби са осъществени на
цени по-високи от данъчните оценки. Това е така, доколокото при изповядване и на двете
сделки са посочени данъчни оценки на имотите, без да е отчетено обстоятелството, че се
прехвърля само „голата“ собственост, тъй като прехвърлителят си е запазил правото на
ползавне/по аргумент от посочените стойности на данъчните оценки на имотите в
удостоверенията за данъчна оценка, издадени близо четири години и половина по-късно-на
13.01.2022г./, съгласно чл.23 и чл.24 от Нормите за данъчна оценка на недвижимите имоти
към ЗМДТ.
Действително, имотите са продадени на цени по-ниски от пазарната им стойност-
първият малко над един път и половина, а вторият малко над два пъти/ при определяне
пазарната стойност на имотите към датата на извършване на сделките, настоящата
инстанция също възприема заключението на допълнителната СИЕ, доколокото същото е
пълно и мотивирано дадено, за разлика от първоначалното такова, при което не е отчетено
запазеното правото на ползавне върху имота; посоченият от вещото лице метод се изпозва
6
при определяне данъчната оценка на правото на собственост, при наличие на право на
ползване върху имота в полза на друго лице, поради което същият се явява адекватен и при
определяне пазарната стойност на „голата“ собственост върху имот/, но този факт сам по
себе си не налага автоматично извода, че сделките са сключени в нарушение на добрите
нрави, поради нееквивалентност на престациите.
ЗМДТ и ЗННД изрично допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната
оценка, с ограничението, че държавната такса се плаща въз основа на нея.При наличието на
такова законодателно допускане, не би могло да се приеме, че подобна уговорка сама по
себе си противоречи на добрите нрави. Дори ако поради различни житейски или стопански
причини едната страна по договора е приела обективно неизгодна за нея насрещна
престация, това не може да обоснове претенция за нищожност на сключения договор поради
противоречие с добрите нрави. Правните последици от такъв договор биха могли да бъдат
зачетени само в хипотезата на крайна нужда при предпоставките, уредени в чл. 33 от ЗЗД, с
какъвто иск съдът не е сезиран.
Съгласно съдебната практира /решение № 24/9.02.2016г. по гр.д.№ 2419/2015г., ІІІ/,
понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката, като тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация, т. е. значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации,
която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация е практически нулева. Известна обективна нееквивалентност е
допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес.
Отклонението от пазарната стойност на голата собственост върху имотите, предмет на
договирте за покупко-продажба, с около 1.5 пъти за първия имот и около два пъти за втория
имот под тази стойност, не означава такава неравностойност на престацията, която се
отклонява от обичайното и представлява нарушение на добрите нрави, което води до
нищожност на сделката на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Дори да се приеме, че в разглежданата хипотеза при определяне пазарната стойност на
правото на собственост следва да се приложи метода, приет в решение №16 от 28.02.1985г.
по гр.д.№131/1984г., ОСГК, в който случай първият имот е продаден на цена малко под 2.5
пъти, а вторият-малко под 3.3 пъти пазарната им стойност, то настоящото инстанция отново
намира, че не е налице такава степен на нееквивалентност, водеща до извод за сключване на
сделките в нарушение на добрите нрави.
Установи се, че приобретателят Ж. е син на съпругата на прехвърлителя М.., както и че
последната, с негова помощ се е грижила за М.. последните петнадесет години от живота му,
живели са заедно в едно домакинство. В тази насока са и показанията на водените от ищцата
свидетели. Видно е от всички приложени медицински документи, че от диагностицирането
му през 2010год. до смъртта му през ноември месец 2017год. за М.. са били полагани
7
постоянни грижи, като същият е бил лекуван в Шумен, Варна, Пловдив. Ето защо, дори да
се приеме, че е налице съществена неравностойност на престациите/каквато не се установи
по делото/, то е налице мотив, който да оправдае същата.
При сключване на процесния договор страните са отчели конкретните към момента на
сделката обстоятелства и всяка от тях е преценила своя интерес и как той следва да бъде
защитен. Съгласно чл. 9 ЗЗД именно тази договорна свобода позволява на страните, като
съобразят своя интерес и специфичните за случая обстоятелства, да постигнат договореност
относно продажната цена. В случая тя не е и очевидно значително занижена и не може да
бъде приета за практически нулева.
По делото не се установиха други обстоятества/такива не са изложени и с исковата
молба/сделките да противоречат на общо установените нравствени и етични правила на
морала.
Що се касае до твърденията, че извършените разпореждания от продавача на имота били
близо 5 месеца преди смъртта му и зравословното му състояние било влошено преди, по
време и след извършване на разпоредителните сделки, то същите са ирелевантни при
преценка нищожността на договора на соченото конкретно основание. Както бе посочено
по-горе, в случая претенция с правно основание чл.33 от ЗЗД не е била заявявана, а по
отношение на претенцията за обявяване на сдлеките за симулативни, като прикриващи
дарение, решението на първонистанционния съд не е било обжалвано и е влязло в законна
сила.
Следователно по всички изложени съображения и въззивният съд намира, че исковете,
за прогласяване нищожност на процесните договори за покупко-продажба поради
накърняване на добрите нрави са неоснователни.
Доколкото, както бе посочено по-горе, предавените искове с правно основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД се явяват процесуално недопустими в частта, с която нищожността се
претендира по отношение на договорите, с който се прехвърля половината от имотите, то
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и производството в тази част
прекратено. В останалата обжалвана част, решението се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Не рефлектира върху извода на съда за правилността на решението в тази част
обстоятеството, че в първото по делото заседание, на основание чл.214, ал.1 от ГПК
първоинстанционният съд допуснал изменение на заявените от ищцовата страна искови
претенции, но не изготвил допълнителен доклад по делото и не дал подходящ срок за
отговор на ответника, което се явявало съществено нарушение на съдопроизводствените
правило по смисъла на ГПК. Жалбоподателката е ищецв първоинстанционното
производство и не може да защитава чужди права/тези на ответника/. Направените
доказателствени искания на ищеца във възка с допуснатото изменение, са били уважени от
съответната инстанция.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
8
На основание чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се следват
разноски, а въззиваемият не е депозирал искане за присъждане на такива.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА №192/31.10.2022г. по гр.д.№670/2021г. на ВПРС в частта, с която са
отхвърлени предявените от Д. М. М. срещу Ж. И. Ж., обективно съединени искове за
прогласяване нищожността на сключените между М.М.М., в качеството му на продавач и
Ж. И. Ж., от друга страна в качеството му на купувач, договори за покупко-продажба на
1/2ид.ч. от недвижими имоти, представляващи: 1. Поземлен имот с идентификатор
67708.307.307 по КК и КР на гр.С.., , находящ се в гр. С..., с площ от 2046кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при граници: имоти с идентификатори №№ 67708.307.309, 67708.307.470,
67708.307.306, 67708.307.299, заедно с построените в имота сгради: iграда с идентификатор
67708.307.307.1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, със застроена площ: 56
кв.метра, на един етаж и iграда с идентификатор 67708.307.307.2, с предназначение:
селскостопанска сграда, със застроена площ: 60 кв.м., на един етаж и 2. Поземлен имот с
идентификатор 67708.306.334 по КК и КР на гр.С.., находящ се в гр. С...., с площ от 219
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, при граници: имоти с идентификатори №№ 67708.306.632, 67708.306.629
и 67708.306.333, заедно с построената в имота сграда с идентификатор 67708.306.334.1, с
предназначение: сграда за обществено хранене, със застроена площ: 111 кв.м., на един етаж,
обективирани съответно в нотариален акт № ....г. и нотариален акт № ....г. на нотариус с
рег. № 661, поради противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите,
на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част-с която са отхвърлени предявените от
Д. М. М. срещу Ж. И. Ж. обективно съединени искове за прогласяване нищожността на
договорите, обективиран съответно в нотариален акт № ....г. и нотариален акт № ....г. на
нотариус с рег. № 661, с които са прехвърлени другите 1/2ид.ч. от гореописаните имоти,
поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и са присъдени
деловодни разноски.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10