№ 4198
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110110340 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.03.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар Б.Л.К.
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 10340 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Ц. З., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ж.к. „...................., адв. Г. В., против „....................“ ЕАД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „............“, бул. „..............“
№ .................... представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю. Ищцата, чрез
процесуалния си представител, твърди, че след извършена справка при ЧСИ М. П., с рег. №
851, действащ в района на СГС, установила, че срещу нея било образувано изп.д. №
20218510402738, по което взискател бил ответника, за което дело не била уведомявана.
Твърди, че делото било образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 50682/2013
г. по описа на СРС, 64 състав, издаден в полза на „..............“ АД, по силата на който А. Ц. З.,
с предишна фамилия ........, била осъдена да заплати на банката сумата от 988,14 лв. –
неплатена главница по договор за кредитна карта от 17.10.2007 г., сумата от 5 587,48 лв. –
договорна лихва за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., сумата от 4 425,97 лв. – такси за
периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., законната лихва върху главницата, считано от
04.12.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 280,03 лв. – направени
разноски по делото. При извършване на справката се установило, че „....................“ ЕАД
придобило вземането срещу ищцата въз основа на договор за цесия. Навежда твърдения за
липса на материалноправна и процесуалноправна легитимация за ответника в
производството по изпълнителното дело поради противоречие с разпоредбата на чл. 99 от
ЗЗД на договора за цесия, като извършеното прехвърляне било в нарушение на чл. 26 от ЗЗД.
Позовава се на погасителна давност и съдебната практика, излага подробни съображения.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
„....................“ ЕАД, че А. Ц. З. не дължи на ответника сумата от 988,14 лв. – неплатена
главница по договор за кредитна карта от 17.10.2007 г., сумата от 5 587,48 лв. – договорна
лихва за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., сумата от 4 425,97 лв. – такси за периода от
10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2013 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 280,03 лв. – направени разноски по делото, по
изпълнителен лист от 12.12.2013 г. по ч.гр.д. № 50682/20139 г. по описа на СРС, 64 състав,
поради погасяване на вземането по давност, както и поради липса на материалноправна и
процесуалноправна легитимация за ответника, претендира направените по делото разноски.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи предявената искова претенция, претендира направените
по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „....................“ ЕАД, с който оспорва предявената искова
2
претенция като недопустима и неоснователна. Сочи, че в рамките на заповедното
производство длъжникът разполага с посочените в ГПК способи за оспорване на издадената
заповед, в която насока излага подробни съображения. Твърди, че в изпълнение на закона на
ищцата било изпратено уведомление за извършената цесия, като прехвърляне на вземането
било извършено законосъобразно в съответствие с чл. 9, ал. 4 от договора за кредитна карта.
Позовава се на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като описва отделните предприети от ЧСИ
изпълнителни действия в периода от 14.01.2014 г. до 11.01.2024 г. Оспорва изтичането на
давностен срок в полза на ищцата, позовава се на задължителната съдебна практика, за което
излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения от ищеца заверен препис от справка за кредитна задлъжнялост от
10.01.2024 г., издаден от Централния кредитен регистър при БНБ се установява наличието на
непогасени задължения и техния размер към посочени в справката кредитори.
Видно от представения заверен препис от изпълнителен лист от 12.12.2013 г. въз
основа на заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 50682/2013 г. по описа на СРС, 64
състав, се установява, че А. Ц. ........ е осъдена да заплати на „..............“ АД сумата от 988,14
лв. – неплатена главница по договор за кредитна карта от 17.10.2007 г., сумата от 5 587,48 лв.
– договорна лихва за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., сумата от 4 425,97 лв. – такси
по договора за кредитна карта за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2013 г. до окончателното плащане на
сумата, както и сумата от 280,03 лв. – разноски по заповедното производство, от които:
сумата от 220,03 лв. – държавна такса и сумата от 60 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
От представения заверен препис от съобщение за образувано изпълнително дело се
установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 12.12.2013 г. о гр.д. №
50682/2013 г. по описа на СРС, 64 състав, е било образувано изп.д. № 20218510402738 по
описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851, действащ в района на СГС.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на
17.10.2007 г. между „..............“ АД и А. Ц. ........ е бил сключен договор за издаване и
обслужване на международна кредитна карта Visa Classic при промоционална програма „0%
лихва“, по силата на който банката е предоставила на картодържателя кредит с кредитен
лимит в размер на 1 000 лв. От представения заверен препис от договор за прехвърляне на
вземания от 14.01.2016 г. и Приложение № 1 към него се установява, че „..............“ АД е
3
прехвърлило на „....................“ АД вземането по договор от 02.10.2007 г. в общ размер на
11 865,95 лв. За извършената цесия е било издадено потвърждение, а до ищцата е било
изпратено уведомление за извършеното прехвърляне на вземането.
От приложения заверен препис от изп.д. № 20148380400587 по описа на ЧСИ М. Б., с
рег. № 838, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод
молба с вх. № 2807 от 14.01.2014 г. на „..............“ АД с приложен изпълнителен лист от
12.12.2013 г., издаден по гр.д. № 50682/2013 г. по описа на СРС, 64 състав, и заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.12.2013
г. На 17.01.2014 г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника и запорни
съобщения до банки, а на 03.02.2014 г. е било изпратено съобщение за вдигане на запор. На
26.05.2016 г. по делото е била подадена молба от „....................“ АД за конституиране като
взискател по делото. На 31.05.2016 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до търговско
дружество. С молби от 25.07.2016 г., 20.09.2016 г., 28.04.2017 г., 05.05.23017 г. и 08.11.2017 г.
взискателят е посочил способ за принудително изпълнение, а с молба от 27.03.2018 г.
взискателят е направил искане за прекратяване на производството по делото. С
постановление от 29.03.2018 г. ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е изпратил съобщения за вдигане на наложени
запори.
От приложения заверен препис от изп.д. № 20187840400538 по описа на ЧСИ Й. Ц., с
рег. № 784, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод
молба с вх. № 3800 от 10.05.2018 г. на „....................“ ЕАД с приложен изпълнителен лист от
12.12.2013 г., издаден по гр.д. № 50682/2013 г. по описа на СРС, 64 състав. С разпореждане
от 10.05.2018 г. ЧСИ е разпоредил да се изпрати призовка за доброволно изпълнение, да се
изискат справки и да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника. На 21.06.2018 г. е
било изпратено уведомление до длъжника. На 09.10.2019 г. е била изпратена нова покана за
доброволно изпълнение до длъжника. С молби от 28.05.2020 г. и от 01.02.2021 г. взискателят
е посочил способ за принудително изпълнение, като на 03.02.2021 г. ЧСИ е изпратил
запорни съобщения до банки. На 16.07.2021 г. длъжникът е подал молба за прекратяване на
производството по изпълнителното дело, по което искане ЧСИ се е произнесъл на 19.07.2021
г. и е оставил същото без уважение. По повод на жалба на длъжника, пред СГС е било
образувано гр.д. № 9945/2021 г., по което с решение от 16.09.2021 г. съдът е отменил
разпореждането на ЧСИ от 19.07.2021 г. С постановление от 29.09.2021 г. ЧСИ е прекратил
производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, считано от
18.05.2020 г.
От приложения заверен препис от изп.д. № 20218510402738 по описа на ЧСИ М. П.,
с рег. № 851, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод
молба с вх. № 108230 от 27.10.2021 г. на „....................“ ЕАД с приложен изпълнителен лист
от 12.12.2013 г., издаден по гр.д. № 50682/2013 г. по описа на СРС, 64 състав. При
образуване на изпълнителното дело ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до
длъжника, запорни съобщения до банки и е изискал справки, а на 28.10.2021 г. е наложил
4
запор върху дружествения дял на длъжника в търговско дружество. С молба от 01.11.2021 г.
взискателят е посочил способ за принудително изпълнение. На 08.11.2021 г. и на 22.11.2021
г. ЧСИ е изискал нови справки. На 23.03.2022 г. длъжникът е направил искане до ЧСИ за
предоставяне на преписи от делото. На 25.03.2022 г. на длъжника е било връчено съобщение
за образувано изпълнително дело. На 17.01.2023 г., 15.06.2023 г. и 16.01.2024 г. взискателят е
подал молби с посочване на способ за принудително изпълнение.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че на 12.12.2013 г. е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, а въз основа
на нея и изпълнителен лист, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било
образувано изп.д. № 20148380400587 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838, действащ в
района на СГС. Същото е било прекратено на 29.03.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от
ГПК, и впоследствие е било образувано изп.д. № 20187840400538 по описа на ЧСИ Й. Ц., с
рег. № 784, действащ в района на СГС. С постановление от 29.09.2021 г. ЧСИ е прекратил
производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, считано от
18.05.2020 г., а въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп.д. №
20218510402738 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851, действащ в района на СГС.
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по
смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело
изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно заповед за изпълнение. С
уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК започва да тече нова
давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист, като
с оглед на установената практика съдът приема, че изпълнителният лист е бил издаден на
същата дата, на която е била издадена заповедта за незабавно изпълнение, а именно на
12.12.2013 г. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за
принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК.
Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес
относно вземането, давност не тече.
Видно от постъпилото по делото уведомление от ЧСИ и приложената към него
5
справка, по молба за образуване на изпълнително производство „..............“ АД до съдебния
изпълнител е била подадена заедно с оригинала на изпълнителния лист. Считано от издаване
на изпълнителния лист на 12.12.2013 г. към момента на подаване на молбата до частния
съдебен изпълнител на 14.01.2014 г. не е изтекъл предвиденият в закона петгодишен
давностен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложените заверени преписи от
изпълнителни дела се установява, че са били предприети действия от ЧСИ, като съобразно с
влязло в сила решение от 16.09.2021 г. по ч.гр.д. № 9945/2021 г. по описа на СГС, ЧСИ е
прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
считано от 18.05.2020 г.
Съдът следва да съобрази и ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Прекратяването на изпълнителния процес в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва
ex lege, което в конкретния случай съдът приема, че е на 18.05.2020 г.
Последното изпълнително действие е било извършено на 18.05.2018 г. Образуването
на трето по ред изпълнително дело и изпращането на покана за доброволно изпълнение,
както и изискване на справки са действия, които не прекъсват давността. Налагането на
запор върху дружествен дял на длъжника на 28.10.2021 г. обаче е действие, което прекъсва
погасителната давност. Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че към
момента на предявяване на иска вземането на „....................“ ЕАД не е погасено по давност.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ищцата искане за
присъждане на направените по делото разноски, на същата съобразно с чл. 78, ал. 1 от ГПК
разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, съобразно с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. Ц. З., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
6
София, ж.к. „...................., адв. Г. В., против „....................“ ЕАД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „............“, бул. „..............“ № ....................
представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю. за установяване по отношение на
ответника, че А. Ц. З. не дължи на „....................“ ЕАД сумата от 988,14 лв. /деветстотин
осемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/ – неплатена главница по договор за
кредитна карта от 17.10.2007 г., сумата от 5 587,48 лв. /пет хиляди петстотин осемдесет и
седем лева и четиридесет и осем стотинки/ – договорна лихва за периода от 10.12.2007 г. до
02.12.2013 г., сумата от 4 425,97 лв. /четири хиляди четиристотин двадесети пет лева и
деветдесет и седем стотинки/ – такси за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., законната
лихва върху главницата, считано от 04.12.2013 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 280,03 лв. /двеста и осемдесет лева и три стотинки/ – направени разноски по
делото, по изпълнителен лист от 12.12.2013 г. по ч.гр.д. № 50682/20139 г. по описа на СРС,
64 състав, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА А. Ц. З., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
„...................., адв. Г. В., ДА ЗАПЛАТИ на „....................“ ЕАД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „............“, бул. „..............“ № ....................
представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от
ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7