Решение по дело №363/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на “.-спред”Е., ЕИК*, със седалище и адрес на управление в с.М., общ.Г.Д., против решение №702/23.02.2012г на РС- Г.Д., постановено по гр.д.№262/10г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт е признато по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземането в полза на ищцовото дружество срещу ответното в размер на 3 500лв, представляваща неплатена остатък от договорено превозно възнаграждение, дължимо по фактура №7/10.11.08г, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.01.10г до окончателното изплащане на цялата сума.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това иска неговата отмяна и отхвърляне на предявеният иск, като му се присъдят разноските по делото.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подборното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че между страните са реализиран договор за превоз, по силата на които въззиваемата страна е възложила на въззивната извършването на автомобилен превоз на товари от Испания до България срещу посочената във фактура №7/10.11.08г сума от 7 560лв. С подписването на последните от представители на двете страни и осчетоводяването им в счетоводствата на двете фирми, правопораждащият юридически факт се явява доказан.Още повече, че въпросната фактура е включена в дневниците за покупки на двете дружества и справката–декларация за ДДС за ноември 2008г, като по същата жалбоподателя на три пъти е платил част от дължимата сума – общо 4 060лв.В тази насока са още констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, който сочи че липсват данни за плащане на исковата сума от 3 500лв, представляващ остатък от дължимите по горната фактура сума.

Видно от приложените по делото материалите по ч.гр.д.№40/10г по описа на РС-Г.Д., със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ищеца е поискал и респ. получил заповед за изпълнение срещу въззивника за сумата от 3 500лв, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за превоз, обективиран в горната фактура,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.02.10г до окончателното изплащане на сумата, както лихва за забава с подробно описани суми и периоди, и направените по делото разноски от 89,69лв. В предвидения от закона срок и ред от длъжника е постъпило възражение, в което отрича дължимостта на посочените суми.

При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките за признаване съществуването по реда на чл.422 ГПК на заявените вземания и недоказаността досежно истинността на оспорената от ответника товарителница от 04.11.08г.Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на въззивника, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика. С оглед изложеното развитите в тази насока оплаквания в жалбата не намират опора в закона.По арг. на чл.272 ГПК съда препраща към мотивите на първоинстанционният съд, тъй като преповтарянето им е безпредметно.

Оплакванията за недоказаност на правопораждащият факт са неоснователни. Показанията на св.Донкова са бегли и повърхностни.Доколко изнася данни за наличието на договорни отношения между ищцовото дружество и трето лице, то сочи за фирма в Солун(Гърция), където описва че са й търсили офиса, но не я открили.Докато в отговора ответника сочи за друга фирма, която търсили в София, но също не открили. При този разнобой настоящият състав счита, че показанията на свидетелката не подкрепят тезата на жалбоподателя, а по-скоро я опровергават. Освен това-показанията й не кореспондират с останалия доказателствен материал.Фактурата и по-специално нейното осчетоводяване в счетоводството на длъжника, включването й в дневниците за покукпо-продажби и справката-декларация за ДДС за ноември 2008г, ведно с частичните плащания по нея, представляват конклудентни действия индициращи по категоричен начин съществуването на твърдяния договор, на което е основано вземането(вж. и товарителницата). В противен случай, при отсъствието му изброените по-горе действия са нелогични.Още повече, че по делото не се установи въобще съпричастността на трето лице към облигационните отношения – освен че не фигурира в цитираните писмени доказателства, то не се сочи от въззивника(вж. отговора му пред РС и становищата му).Данни в тази насока не са констатирани и от експертизата, вкл. и получаването на суми по описания от длъжника начин от въпросната фирма, с които твърди че е платил на ищеца. За пълнота следва да се отбележи, че преценката на съда се основава на всички доказателства по делото, обсъдени по отделно и в съкупност, при строго съблюдаване на процесуалните изисквания за това.Ето защо изложените в тази връзка доводи се явяват несъстоятелни.

В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди.

Разноските пред настоящата инстанция в случая не следва да се присъждат в полза на въззиваемата страна, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №702/23.02.2012г на РС- Г.Д., постановено по гр.д.№262/10г по описа на с.с.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: