№ 61
гр. *****, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***** в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500036 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 116 от 22.12.2023 година, постановено по гр.дело №
325/23 година, по описа на Районен съд – Омуртаг, съд е отхвърлил
предявените от Н. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. *****, общ.
*****, обл. *****, ул. ***** против „КЕНТА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Омуртаг, ул. „Цар Освободител“, № 35,
представлявано от Р. Т. И. - Изпълнителен директор, обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване
незаконност на уволнението и неговата отмяна, както и възстановяване на
работника на заеманата преди уволнението длъжност. С решението, съдът е
присъдил и разноски в полза на работодателя.
Против постановеното решение е постъпила е въззивна жалба от ищеца
Н. П. С.. Със жалбата се твърди, че решението е неправилно, а издадената
заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение протИ.речи на
закона. Намаляване обема на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда, означава, че работата е станала по-малко, но не е нито
преустановена, нито закрита изцяло. Доказателствата по делото са в насока,
че дейността на всички шофьори на автобуси в предприятието е била закрита,
1
вследствие на решение от 29.06.2023 г. на съвета на директорите на „КЕНТА“
АД гр.Омуртаг, при което е съкратен целия наличен щат за шофьори на
автобуси в предприятието, а не само отделни щатни бройки. Поради това
ищецът твърди, че е извършено частично закриване на предприятието по
отношение на превозната автобусна дейност. Приложимата към уволнението
правна норма е чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, предл. 1- закриване на
част от предприятието, като се развиват подробни съображения относно
основанието „закриване на част от предприятието“. Освен горното се твърди,
че длъжността на ищеца не е съкратена, съкратени са всички щатни бройки за
длъжността „шофьор на автобус“, а заеманата от ищеца длъжност е „шофьор
на автобус, шофьор лек автомобил до 9 места“. В този смисъл е изпълнявал
трудови функции в по-голям обем и различни от тези на останалите шофьори
в предприятието. Не на последно място се позовава и на предварителната
защита при уволнение, предвидена в чл. 333, ал. 1, т. 4 от ТЗ, тъй като към
момента на издаване на заповедта е бил в отпуск по болест, а работодателят
не е изискал предварително разрешение от инспекцията по труда. Моли за
отмяна на решението, като вместо него постанови ново, с което да бъде
признато уволнението му за незаконно и да бъде възстановен на заеманата
длъжност. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл. 263 от ГПК, е депозиран отговор от въззиваемата страна.
Излагат се доводи, че работодателят е спазил разпоредбите на закона при
прекратяване на трудовото правоотношение на въззивника. Основната
дейност на предприятието е производствено ремонтна, като е осъществявало
и транспортна дейност. Но тази дейност не е била счетоводно обособена, не е
имала отделна организационна структура. Ето защо не е налице закриване на
част от предприятието, а поради намаляване обема на работа се е наложило
да бъдат прекратени трудовите правоотношения с лицата заемащи
длъжността „шофьор на автобус“, както и счетоводителя занимаващ се с
транспортната дейност и портиера. Неоснователно е твърдението на ищеца,
че към момента на издаване на заповедта за уволнение е бил в отпуск по
болест. Заповедта е връчена около 10 часа сутринта, последният се е явил на
работа, започнал е да изпълнява трудовите си функции. Едва в 12.00 часа е
бил прегледан и приет на лечение. Към момента на връчване на заповедта не
се е ползвал с тази предварителна закрила. Моли се решението да бъде
потвърдено, като се претендират разноски пред настоящата инстанция.
2
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предявените от ищеца пред РС – Омуртаг искове са за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, и за възстановяване на
заеманата преди това длъжност, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 от КТ.
По фактите на спора съдът съобрази следното:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че Н. П. С., е
работил при ответника- „Кента“ АД гр. Омуртаг по трудов правоотношение.
Първоначално е бил назначен на длъжността „шофьор на автобус“. С
допълнително споразумение № 54/03.08.2015 г. към трудовия му договор,
страните са изменили трудовото правоотношение в частта относно заеманата
от работника длъжност, и ищецът е назначен на длъжността „шофьор автобус,
шофьор лек автомобил до 9 места“. Със заповед № 6/29.06.2023 г. на
изпълнителния директор на дружеството, трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, като в самата
заповед е некоректно изписана заеманата от него длъжност. Заповедта е
връчена на работника при отказ, отразено е че отказал да получи заповедта на
30.06.2023 година, в 9.50 часа и отказът е удостоверен с подписите на двама
свидетели.
На същия ден 30.06.2023 година в 12.00 часа ищецът е бил приет на
лечение във вътрешно отделение на „Многопрофилна болница за активно
лечение“ гр. Омуртаг, за което му е издаден болничен лист за временна
неработоспособност.
На проведено на 29.06.2023 година събрание на съвета на директорите
на „Кента“ АД гр. Омуртаг е взето решение транспортната дейност,
осъществявана от дружеството да бъде преустановена, считано от 30.06.2023
година. С оглед на това е следвало да бъдат прекратени трудовите договори
на лицата заемащи длъжностите „шофьор на автобус“, „счетоводител“,
обработващ документацията на автобусните превози и „портиер“, считано от
01.07.2023 година.
Съгласно приложената справка за актуално състояние на трудовите
3
договори към 01.06.2023 година, в дружеството работили на длъжността
„шофьор на автобус“ са работили 4 човека, като към 01.07.2023 година,
договорите им са били прекратени.
Показанията на изслушаните свидетели, установяват, релевантните за
спора факти, относно връчването на заповедта за уволнение. Установено е, че
работникът сутринта на 30.06.2023 година се е явил на работа, малко по-късно
е бил потърсен от главния счетоводител за връчване на заповедта за
уволнение, но последният отказал, при което заповедта е била връчена при
отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.
От показанията на главния счетоводител и заместник изпълнителния
директор се установява, че транспортната дейност на дружеството била на
загуба поради високите разходи за нейното поддържане, с оглед което било
взето решение тази дейност да бъде прекратена след учебната година.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Спорът по делото е дали към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение е било налице основанието за прекратяване, посочено в
уволнителната заповед, дали работникът се е ползвал с предварителната
защита по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, към момента на уволнението му.
В тази връзка съдът съобрази, следното:
От съдържанието на заповедта за уволнение, която е твърде лаконична,
но доколкото прекратяването на правоотношението е на безвиновно
основание, то не е необходимо заповедта да съдържа подробни мотиви,
следва че фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение на работника, е намаляване обема на работа и е посочена
приложимата правна норма- чл.328, ал. 1, т. 3 от КТ. Тази правна норма
урежда правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение при
установено намаляване на обема на работата, който се отнася към конкретна
дейност, осъществявана чрез определени трудови функции, а не общо към
дейността на предприятието. В тази насока е трайно установената съдебна
практика, част от която е и решение № 125 от 18.04.2013 г. на четвърто
гражданско отделение на ВКС, постановено по гр.д. № 832/12 на ВКС. В този
смисъл преценката е за всеки конкретен случай като се изследва дали и в
каква степен това намаляване е засегнало трудовата функция на съответната
длъжност, за да обуслови отпадне на една или повече щатни бройки, както и
4
дали изобщо е налице намаляване обема на конкретна дейност осъществявана
в предприятието. В практика си ВКС е застъпил становището, че процеса на
намаляване обема на работа следва де е продължителен, като това намаляване
трябва да бъде действително, а не фиктивно. Също така, то трябва да има
сравнително траен характер. Намаляването обема на работа към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение трябва да се съпостави с обема на
работата от предишен период. За работодателят не съществува задължение да
обоснове със свой нарочен акт намаления обем на работа и когато тази
икономическа промяна е настъпила, в негова преценка е дали и с колко
служители или работници ще продължи да упражнява дейността. Но когато е
оспорено основанието при прекратяване на трудовото правоотношение,
съдебният контрол се свежда до преценка дали извършеното уволнение е
предизвикано и обусловено от установеното намаляване на обема на
работата, като работодателят носи тежест да докаже, че извършеното
уволнение е правилно и съответно на закона. Индиция в тази насока са
приложените справки за актуално състояние на трудовите договори към
01.06.2023 година и към 01.07.2023 година в дружеството, съгласно които към
първата датата са работили на длъжността „шофьор на автобус“ 4 човека,
като към 01.07.2023 година, договорите им са били прекратени. Това обаче не
е категорично доказателство, че договорите са прекратени именно поради
намаляване обема на работа. Такъв извод не би могъл категорично да бъде
формиран и от показанията на главния счетоводител и заместник
изпълнителния директор, според които транспортната дейност на
дружеството била на загуба поради високите разходи за нейното поддържане,
с оглед което било взето решение тази дейност да бъде прекратена след
учебната година. Тези хора и към момента се намират в служебна зависимост
от ответника, което поражда съмнение относно безпристрастността на
показанията им, още повече, че не са подкрепени от писмени доказателства,
удостоверяващи намаления обем на работа. От страна на ответника
работодател не са представени никакви писмени доказателства, било то
икономически анализ на фактическото състояние на дейността превоз,
осъществявана в предприятието, било то показатели на дейността, от които да
е видно че като обем намалява и в какъв период това се е осъществявало, как
намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на
дейността, в която е бил зает до уволнението ищеца, в този смисъл е решение
5
№ 348 от 24.11.2015 г. по гр. д. № 212/2015 г. ІV г.о. на ВКС.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, не е
доказано безспорно, че е било налице основанието за прекратяване, отразено
в уволнителната заповед, което от своя страна я прави незаконна. Като такава
следва да бъде отменена, а работникът следва да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „шофьор автобус, шофьор лек
автомобил до 9 места“.
По отношение на липсата на подбор преди уволнението, какъвто не се
твърди и от работодателят да е извършван, доколкото са съкратени всички
щатни бройки за длъжността “шофьор на автобус“, то не е бил нужен такъв.
Подборът по чл. 329 КТ цели да се оставят на работа тези работници или
служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре, той не
може да се извърши в случаите, в които се съкращават всички длъжности по
щат.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че всъщност в случая се касае за
закриване на част от предприятието, при което основанието за уволнение би
следвало да е чл. 328, т. 2, предл. 1. Позовава се на Решение №
229/28.03.1995 г., постановено по ГД № 1568/1995 г., III г.о. на ВКС, съгласно
което намаляването на обема на работата има прилика и с "частичната
ликвидация" (тоест със закриването на част от предприятието), и със
"съкращаването на щата", но все пак са различни основания, водещи до
прекратяване на трудовото правоотношение. Действително в цитираното
решение е направено разграничение на трите различни основания за
прекратяване на трудовото правоотношение, но с оглед доказателствата по
делото, не може да се сподели тезата на ищеца, че в случая е налице
закриване на част от предприятието, осъществяваща дейността превоз.
Върховен съд с ТР № 5 от 26.10.2021 год., по т.д. № 5/2019 на Гражданската
колегия е разрешил спора относно това кога е налице закриване на част от
предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щат. Съгласно
мотивите: „Основанието по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 1 от Кодекса на труда е
налице при преустановяване на дейността на определено организационно
обособено звено от предприятието, но което няма признаците на работодател
по §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда /изм. ДВ бр.100
6
от 1992 г., доп. бр.33 от 2011 г., бр.82 от 2011 г., бр.7 от 2012 г./
Същественото е закриваното звено да е било обособено в състава на
предприятието и неговата структура.Основната характеристика за
относителна самостоятелност на съответното обособено структурно звено е
организационно – управленската.“ В случая при ответника работодател
дейността превоз не е била организирана в отделна структура, която да е
имала своята организационна обособеност и оперативна самостоятелност.
Неоснователни са и доводите на ищеца, че към момента на прекратяване
на правоотношението му се е ползвал с предварителна закрила при
уволнение, с оглед на това, че е бил в отпуск, поради временна
неработоспособност. Предварителната закрила по чл. 333 от КТ е относима
към момента на връчването на заповедта за уволнение. Заповедта на ищеца е
връчена на 30.06.2023 г. в 09:50 ч., а в представената епикриза № 2494/2023 г.
Н. П. С. е постъпил в „Многопрофилна болница за активно лечение -
Омуртаг“ на 30.06.2023 г. в 12:00 ч. От тук следва, че към момента на
връчване на заповедта не е била налице хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
Не на последно място ищецът твърди, че заповедта е незаконносъобразна
с оглед на това, че длъжността, която той заема е „шофьор автобус, шофьор
лек автомобил до 9 места“, а не „шофьор автобус“. Дали това са различни
длъжности, с оглед че са с един и същи шифър по класификатора на
длъжностите- 83232002, не е установено. Не са категорично доказателство за
това и показанията на свидетелите, съгласно които в последната година,
ищецът не е извършвал автобусни превози, а е управлявал служебен
автомобил, ползван от ръководството на предприятието. Не са събрани
доказателства, че това са две различни длъжности, характеризиращи се с
различни трудови функции и отговорности.
Изложените мотиви сочат на основателност на предявените искове за
отмяна на уволнението, като незаконно и обусловеният с него иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ. Постановеното решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено, а предявените искове, бъдат уважени.
С оглед изхода на спора въззиваемата страна „Кента“ АД гр. Омуртаг
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сторените разноски пред
първоинстанционния съд- 780 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. В
7
настоящата инстанция, разноски не са сторени.
Въззиваемата страна „Кента“ АД гр. Омуртаг, следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на Окръжен съд – *****, държавна такса по всеки един
от предявените искове, в размер на по 50 лв., за всеки или общо в размер на
100 лв.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 116 от 22.12.2023 година, постановено по гр.д.
№ 325/23 година по описа на Районен съд – Омуртаг, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Н. П. С. ЕГН
**********, с постоянен адрес с. *****, общ. *****, обл. *****, ул. *****,
действащ чрез адвокат А. М.- процесуален представител, като ОТМЕНЯ
Заповед № 006/29.06.2023 г. на Изпълнителния директор на „КЕНТА“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес град Омуртаг, ул. “Цар Освободител“, №
35, представлявано от изпълнителния директор Р. Т. И., действащ чрез
адвокат И. И.- процесуален представител, с която на основание чл. 328, ал. 1,
т. 3 КТ е прекратено трудовото правоотношение на Н. П. С., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. П. С. ЕГН **********, с постоянен адрес с. *****,
общ. *****, обл. *****, ул. *****, действащ чрез адвокат А. М.- процесуален
представител, на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор автобус,
шофьор лек автомобил до 9 места“, на основание чл.344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА „КЕНТА“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес град
Омуртаг, ул. “Цар Освободител“, № 35, представлявано от изпълнителния
директор Р. Т. И., действащ чрез адвокат И. И.- процесуален представител да
заплати на Н. П. С. ЕГН **********, с постоянен адрес с. *****, общ. *****,
обл. *****, ул. *****, действащ чрез адвокат А. М.- процесуален
представител, разноски пред първа инстанция, в размер на 780 лв.
ОСЪЖДА „КЕНТА“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес град
Омуртаг, ул. “Цар Освободител“, № 35, представлявано от изпълнителния
директор Р. Т. И., действащ чрез адвокат И. И.- процесуален представител да
8
заплати по сметка на Окръжен съд – *****, държавна такса по предявените
искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред Върховен касационен съд, при условията
на чл.280 и чл.281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9