№ 91
гр. Шумен, 13.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20233600500017 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба депозирана от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С...., представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез
юрисконсулт Е.И. срещу разпореждане № 1853/02.11.2022 г. по ч.гр.д. №
20223620101095 на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. В. И.. Жалбоподателят
счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен и моли
съда да отмени атакуваното разпореждане, като неправилно и
незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса. Излага, че
договора за поръчителство и договорът за предоставяне на поръчителство
имат акцесорен характер към договора за потребителски кредит и самият
договор за поръчителство нямал характер на потребителски договор, защото
бил сключен между две търговски дружества, а според § 13 от ДР на ЗЗП,
потребителя бил физическо лице. Смята, че уговорената между длъжника и
поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по сключения договор
съобразно приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство
1
срещу задължението на „АЙ ТРЪСТ“ ООД да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред
кредитора солидарно с длъжника за изпълнение на всички задължения по
договора, не е неравноправна по смисъла на чл.146 ал.1 т.19 от ЗЗП и, че
същата не представлява уговорка във вреда на потребителя, не накърнява
добрите нрави и отговаря на изискванията за добросъвестност. С
подписването на договора за заем, заемателя бил изявил желание и се е
съгласил „АЙ ТРЪСТ“ ООД, да се задължи солидарно да отговаря заедно със
заемателя по договор за потребителски кредит при условията, посочени в
договора за кредит и счита, че клаузата по чл. 4 от договора за кредит не е
неравноправна. Счита, че от обстоятелствата изложени в заявлението, при
които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителство,
както и за плащането на дълга на длъжника от поръчителя, с който последния
е встъпил в правата на кредитодателя на осн. чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, не са
налице нито неравноправни клаузи, нито пречки за издаване на заповед по чл.
410 от ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за претендираните суми.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. След
като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20223620101095 на РС – Нови пазар е образувано по
депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от Изпълнителния
директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт Цветанка Петкова, заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Т. В. И. за заплащане на следните суми: 1) 976.90лв. -
главница, платена на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за
потребителски кредит №2353096/22.02.2021г.; 2) 197.25лв. - възнаградителна
лихва за периода 10.04.2021г. до 10.03.2022г. - във връзка с договор за
потребителски кредит №2353096/22.02.2022г.; 3) 149.33лв. - обезщетение за
забава, начислено за периода от 11.04.2021г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението до окончателно изплащане на задължението, както и разноски
в размер на: 26.47лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00лв., съгласно Наредба за заплащане на правната помощ. В
2
заявлението се сочи, че претендираното вземане представлява задължение по
договор за предоставяне на поръчителство, сключено с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК:********* по силата на Приложение №1/13.04.2022г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г. С разпореждане
№ 1853/02.11.2022 г. по ч.гр.д. № 20223620101095 на РС – Нови пазар, съдът
е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. В.
И.. За да го отхвърли изцяло, заповедният съд е приел, че основанието за
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се основава на
Договор за предоставяне на поръчителство от 22.02.2021г. сключен между
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД (поръчител) и Т. В. И. (потребител) по силата на който,
поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с Кредисимо,
по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на потребителя, съгласно Договора за потребителски
кредит сключен между „Кредисимо„ ЕАД /кредитодател/ и Т. В. И.
/кредитополучател/, в т.ч. задължение за връщане на сумата по кредита в
размер на 1071.88лева, възнаградителна лихва, лихва за забава и разноски.
Съгласно чл. 8 от този договор, потребителя дължи на поръчителя
възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора за кредит в размер и при условията определени в
Приложение № 1, а именно: 13 вноски в размер на по 64.53 лева месечно, при
месечна вноска по договора за кредит в размер на 102.95 лева, като така
общия размер на уговорената анюитентна вноска е 167.48 лева. Приел е, че
така уговореното възнаграждение за поръчителя, в общ размер на 838.89лева,
не е включено в общото възнаграждение, дължимо от кредитополучателя по
договора за потребителски кредит и кредиторът е заобиколил изискванията на
закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника
поради което, по арг. на чл.21, ал.1 от ЗПК е приел, че клаузите от договора,
касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите са
нищожни. При получен кредит в размер на 1071.88лв. цялата сума, която
кредитополучателя е следвало да заплати на кредитора си за срока на
договора /13 месеца/, възлизала на 2 177.24 лева, т.е. повече от 100% от
3
размера на заетата сума 1071.88 лева. И тъй като не са спазени изискванията
на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК е приел, че договорът за потребителски
кредит е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Посочил е, че при изцяло
недействителен договор, отговорността на поръчителя съгл. чл. 2 от договора
за поръчителство отпада, тъй като съгл. чл. 138, ал. 2 от ЗЗД –
поръчителството може да съществува само за действително задължение.
Решението на въззивния съд при правилно първоинстанционно решение
е подчинено на нормата на чл. 272 от ГПК, според която: когато въззивният
съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
Въззивният съд в настоящия съдебен състав възприема като свои мотивите,
при които районният съд приема за нищожни договора за кредит и
свързаните с него договор за поръчителство и договор за предоставяне на
поръчителство, посочени с първоинстанционния съдебен акт.
Правилно, при решаване на делото заповедният съд е приложил
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съобразно които съдът е
длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото
длъжникът е с очевидно качество на потребител и дали договорът съответства
на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Още на фаза заповедно
производство, следва да осъществи защита на по-слабата страна в
договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК,
предвижда възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение
поради наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител
или наличие на обоснована вероятност за това или при противоречие на
клаузи на закона и добрите нрави, като по този начин гарантира в пълна
степен правата на потребителя и прехвърля тежестта на кредитора да докаже
съществуване на вземането си в осъдително исково производство (Решение на
СЕС по дело С448/17 и други). Наред с гореизложеното следва да се добави и
следното във връзка с оплакванията в разглежданата жалба на заявителя:
По отношение на валидността на сключения договор за потребителски
кредит настоящият състав в синхрон с гореизложените съображения
категорично споделя изводите на РС, че сключеният между „Кредисимо“
ЕАД и длъжника договор е недействителен. Договорът за поръчителство,
4
както и договорът за предоставяне на поръчителство имат акцесорен характер
по отношение на договора за потребителски кредит. Договорът за
поръчителство няма характер на потребителски договор, тъй като е сключен
между две търговски дружества. Дружеството - поръчител "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД е с предмет на дейност: гаранционни сделки и придобиване на
вземания по кредити и друга форма на финансиране, а съобразно
разпоредбата на пар. 13 от ДР на ЗЗП - потребител е физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Договорът за предоставяне на поръчителство
обаче има пряка връзка с договора за потребителски кредит, сключен е, за да
се поеме задължение да се поръчителства по договора за потребителски
кредит между физическо лице /длъжника по договора за потребителски
кредит/ и търговско дружество /"АЙ ТРЪСТ" ЕООД/, сключило договора с
длъжника, като част от своята търговска дейност в частния сектор. Поради
това длъжникът има качеството потребител по този договор и заповедният
съд следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправни
клаузи от договора. В тази връзка, макар и всеки един от договорите,
представени на съда със заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно: договорът
за кредит и договорът за поръчителство, формално да представляват
самостоятелни договори, при внимателния им анализ се установява
договорна обвързаност между кредитора и поръчителя, което е видно както от
уговорката за сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с
одобрено от кредитодателя ЮЛ – поръчител (сключването на договора за
поръчителство в същия ден), така и от изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от договор за
предоставяне на поръчителство /л. 24 от ч. гр. д. № 1095/2022 г. РСНП/. В
този смисъл дългът по кредитното правоотношение, с така уговорените
акцесорни плащания следва да се разглеждат като едно цяло, тъй като е
видно, че задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение
по кредитното правоотношение.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че с
подписването на договора за заем, заемателя сам е изявил желание и се е
5
съгласил дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ООД да се задържи, като поръчител
солидарно с него и, че клаузата по чл. 4 от договора за кредит не е
неравноправна. От формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
представения със заявлението договор за потребителски кредит следва, че
потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да
- съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова
гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от
договора следва, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез
поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо
лице - поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се
разглежда и одобрява в рамките на 24 часа от подаване на заявлението. При
непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето,
кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му.
Тоест, налице е неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с
оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са
посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ - поръчител,
което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. Клаузите относно
обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при избора на
обезпечение, дори напротив: от формулировката им става ясно, че
потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да подпише т. н. - "договор за
предоставяне на поръчителство", с посочено от кредитора юридическо лице -
поръчител. Освен всичко изложено се налага и извода, че в конкретния
случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за
вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК, изискване към
доставчика на финансова услуга - да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна
на получените гаранции. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18
точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни
хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните
6
клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9
от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание. В конкретния случай ситуацията е точно такава. Потребителят, с
оглед голямото различие в сроковете за разглеждане на обезпечени и
необезпечени кредити, е житейски оправдано и нормално да предпочете
обезпечения кредит, който обаче се предлага с поръчителство от одобрено от
кредитодателя ЮЛ – поръчител, т. е. в случая се установява наличие на
клауза, която е съставена предварително и върху съдържанието на която
потребителят не би могъл да влияе. Отделно от това, уговореното
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство се дължи,
независимо дали отговорността на поръчителя ще бъде ангажирана при
евентуално длъжниково неизпълнение или не, като възнаграждението е почти
равно на задължението, което длъжникът следва да върне по договора за
потребителски кредит, поради което правилно първоинстанционния съд е
отхвърлил заявлението изцяло. Недействителността на сключения договор за
кредит води и до недействителност на облигационни договори във връзка с
него, в т.ч. на договорът за предоставяне на поръчителство между
„Кредисимо“ ЕАД и длъжника и на самия договор за поръчителство между
„Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. След като сключения договор за
предоставяне на поръчителство е нищожен, той не поражда задължения за
страните по него и поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД няма задължение да
изпълни задължението на потребителя към кредитора. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства " АЙ
ТРЪСТ" ЕООД да е изпълнило задължението си към "Кредисимо" АД по
сключения помежду им договор в уверение на това, че задълженията на
кредитополучателя по сключения договор за потребителски кредит са
погасени от поръчителя. Такива доказателства биха били единствено банкови
7
платежни документи, каквито по делото не са представени. Договорът за
цесия, въз основа на който заявителя претендира процесните суми със
заявлението, предполага действително съществуващо вземане към момента
на сключването на цесията, което в случая не е налице. При положение, че
договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поръчителят не
може да прехвърля на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
права, с които не разполага.
С оглед всичко изложено, съдът приема така депозираната жалба за
неоснователна и счита, че исканията в нея следва да бъдат оставени без
уважение, а обжалваното разпореждане, като правилно да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 413 вр. чл. 410 вр. чл. 272- 273 от
ГПК, Шуменският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1853/02.11.2022 г. по ч.гр.д. №
20223620101095 на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С..., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. В. И. ЕГН ********** с
наст. адрес: гр. Н.п. за следните суми: 1) 976.90лв. - главница, платена на
„Кредисимо“ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит
№2353096/22.02.2021г.; 2) 197.25лв. - възнаградителна лихва за периода
10.04.2021г. до 10.03.2022г. - във връзка с договор за потребителски кредит
№2353096/22.02.2022г.; 3) 149.33лв. - обезщетение за забава, начислено за
периода от 11.04.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателно изплащане на задължението, както и разноски в размер на:
26.47лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00лв..
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9