Р
Е Ш Е Н И Е
№І-10 26.02.2021 година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Таня Русева-Маркова
2.Пламена Върбанова
При
прокурора……….
при
секретаря Ани Цветанова
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно
гражданско дело № 2733 по описа за 2020
година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по
делото
пред
настоящата
съдебна
инстанция
е
с
правно
основание
чл.
258 ГПК
и
сл.
и
е
образувано
по въззивни жалби, предявени от всяка от страните по делото срещу Решение
№ 260019/31.08.2020г., постановено по гр.д.№ 816/2019г. по описа на РС-Несебър.
Въззивната жалба на Етажна собственост на пет-етажна жилищна сграда за сезонно обитаване, находяща
се в местността „Козлука”, землището на гр.Свети
Влас, общ.Несебър, в ПИ с идентификатор 11538.13.49, вх.С, вх.D, вх.Е, вх.F, вх.G, вх.К3, представлявана от
управителя Н. М.
и предявена чрез процесуален представител адвокат Мария Желева от АК-Пловдив, е
насочена срещу първоинстанционното решение в частта,
с която е отменено като
незаконосъобразно взетото решение по т.7 на проведеното на 17.07.2019г. Общо
събрание на Етажна собственост и с което решение е определен размера и начина на плащане на
паричните вноски от етажните собственици на самостоятелни обекти в комплекс
„Робинзон Бийч“ за разходите за управление и поддръжка на общите части на
комплекса за бюджетната 2019г. Счита се, че в тази му част решението на
РС-Несебър е неправилно, като се цитира
нормата на чл.51 ,ал.1 ЗЕС, излагат се обстоятелства относно определянето на
тази такса; изтъкват се съображения, че
законодателят не предвижда ограничение таксата да се определя годишно и ако
тази сума е определена за година, то месечната вноска математически лесно може
да се изчисли.По друг начин стоял въпросът за изискуемостта на тази такса, като
за удобство на руските граждани е приета датата 15.07.2020г.Сочи се, че ищецът
, независимо че имал придобити 28 апартамента в сградата, от датата на придобиването им през 2015г. до
настоящият момент не бил внесъл никаква такса
поддръжка в етажната собственост- нито ежемесечно, нито веднъж годишно.
Моли се отмяна на решението в тази му част; претендират се разноски в пълен
размер и за двете съдебни инстанции.
Въззивната
жалба на ищеца в първоинстанционното
производство- „ИНВЕСТБАНК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1404, район Триадица, бул.”България” № 85, представлявано
от законните представители Здравка Руменова Русева и Иван Цветков Бачовски, подадена чрез процесуален представител адв. Виржиния Хайк от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.”Възраждане” № 28, ет.2 , е насочена срещу решението на РС-Несебър в частта,
с която е отхвърлен иска на Банката за отмяна на всички останали решения/искът за решението по т.7 е уважен/,взети на
проведеното на 17.07.2019г. Общо събрание на Етажната собственост на комплекс „Робнзон Бийч“.Излагат се подробни
съображения и обстоятелствени доводи
за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила от РС-Несебър, отнасящи се до
служебното назначаване от
районния съд на графологична експертиза и процесуалните
действия на съда, следващи проведеното
на 23.01.2020г. съдебно заседание, на което тази експертиза е била
назначена служебно от съда и
впоследствие отменена от същия съд. Обосновава се извод както за допуснато по
този начин съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, така и за нарушение на чл.124,ал.1 от Конституцията- за немотивираност
на определението от 03.06.2020г., с което било отменено отменено
определението за допускане на експертизата от 23.01.2020г.Изтъква се, че
районния съд не отменил определението си, с което задължавал ответната страна
да представи оригиналите на оспорените пълномощни, като се излагат съображения
за нарушение разпоредбите на чл.9 ГПК, чл.10 и чл.161 ГПК, чл.183 ГПК.Въззивникът –ищец освен това излага съображения за
нарушения на материалния закон- чл.16,ал.5 от ЗУЕС ,тъй като в протокола от
проведеното Общо събрание липсвали подписи на присъствалите лица;несъобразяване
от съда с нормата на чл. 50,ал.2,т.1 ЗУЕС, изискваща събиране на средства във
фонд“Ремонт и обновяване „ от ежемесечни вноски от собствениците.Моли се постановяване на определение, с което от доказателствения материал по делото да се изключи
представени с отговора на исковата молба пълномощни от Б., В., Ф.,Л.,С.,Б., А.,
а в случай, че те не бъдат изключени като доказателства по делото, да се
признае тяхната неистинност.Моли се отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което иска на
Банката-ищец бъде уважен. Доказателственото искане,
формулирано от въззивния
ищец е поставено под условието: в случай, че съдът намери, че не са налице
основания за изключване от доказателствения
материал на пълномощни от Б., В., Ф.,Л.,С.,Б.,
А., то да бъде назначена съдебно-графологична
експертиза, която след представяне на
оригиналните пълномощни и на годен сравнителен материал от страна на ответника,
да даде заключение относно авторството на подписите,изпълнени под пълномощните.
Моли се присъждане на разноските по делото.
Всяка от страните по делото е
представила писмен отговор по въззивната жалба,
предявена от съответната насрещна страна по делото,като се моли отхвърлянето й
като неоснователна.Относно доказателственото искане
на въззивния
ищец в писмения отговор на въззивния ответник се
заявява становище за неоснователност на същото.
Всяка от въззивните
жалби е предявена от
процесуално-легитимирана страна против акт на съда, подлежащ на обжалване, в
законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, с оглед на което е
допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните по делото.
Производството е с
правно основание чл.40,ал.1 от ЗУЕС.
Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно във всяка част, обжалвано със
съответната въззивна жалба, поради което следва да
бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща
към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин
ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
С оглед наведените във всяка от въззивните
жалби доводи и съображение за неправилност,незаконосъобразност и необоснованост
следва да се отбележи само следното:
Правилно районният съд е преценил
наличието на процесуална легитимация за
ищеца „ИНВЕСТБАНК” АД да предяви иска по чл.40 ЗУЕС срещу Етажната собственост на пететажна жилищна сграда за сезонно обитаване,
находяща се в местността „Козлука”,
землището на гр.Свети Влас, общ.Несебър, в ПИ с идентификатор 11538.13.49,
вх.С, вх.D, вх.Е, вх.F, вх.G, вх.К3, тъй като Банката е собственик на
апартаменти в процесната етажна собственост, подробно
описани в Нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти
срещу частично изпълнение на паричен дълг при условията на чл.65, ал.2 от ЗЗД с
№ **, том ***, рег.№ 7***, дело № 1*** от **.**.****г., издаден от Линка Чуткина – Нотариус с рег.№ 600 на НК, с район на действие –
РС-Несебър и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том *, рег.№
8***, дело № *** от **.**.20**г., издаден от Нотариус Линка Чуткина.
Искът по чл.40 ЗУЕС е предявен в
законово-предвидения 30-дневен срок,като предвид липсата на други
доказателства съдът отчита, че след като Общото събрание на ЕС е проведено на
17.07.2019г., а исковата молба срещу приетите на това ОС решения е била изпратена по пощата с дата на пощенско клеймо от 16.08.2019г. ,то
същата е своевременно предявена.
От представените с исковата
молба писмени доказателства се установява, че на 17.07.2019г., в 10.00 часа, е
било свикано Общо събрание на собствениците на процесната
сграда.
Установява се, че за събранието
е била изготвена Покана, поставена на
вратите на входовете на ЕС в сграда с идентификатор 11538.13.49 по КККР
на гр.Свети Влас на 07.07.2019г. в 11.50 часа
/л.52-53 от делото на НРС/. От поканата се установява, че общото
събрание се свиква на основание чл.12,
ал.1 от ЗУЕС от управителя на Етажната собственост; в поканата конкретно е
посочен дневния ред на събранието.
Както поканата така и протокола за поставянето й, съдържат всички изискуеми
реквизити съгласно чл.13, ал.1 от ЗУЕС.Събранието е свикано от управителя на ЕС – Н. М., избрана за управител
на ЕС с протокол от 25.08.2018г. и същата собственик на самостоятелен обект –
Апартамент № F
*.**, находящ се във вход F на процесната
ЕС на сграда с идентификатор 11538.13.49.2, находяща
се в гр.Свети Влас, общ.Несебър, обл.Бургас, местност
„Козлука“ съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№
7***, дело № 1*** от **.**.20**г. на Нотариус с рег. № 600 на НК, с район на
действие – Районен съд – гр.Несебър.
Неоснователни са съображенията
на въззивната Банка за допуснати нарушения от
районния съд на конституционно задължение да мотивира постановен от него
акт,както и за допуснати процесуални
нарушения при събиране на
доказателства по възражението на
Банката-ищец: за представителната власт на лицата, легитимиращи се на проведеното Общо събрание като пълномощници на отсъстващи от събранието собственици на самостоятелни обекти в
етажната собственост по следните съображения:
От Протокол от ОС на ЕС от
17.07.2019г. е видно, че част от
лицата-етажни собственици са били
представлявани от пълномощници, като
Банката-ищец оспорва автентичността на подписите върху представените пълномощни на лицата,изхождащи от упълномощители конкретно както следва: Б. Б./с пълномощник М.Б./;
А. В./с пълномощник О.Х./; О. Ф./с пълномощник О.Х./;М. Л./с пълномощник Д.Б./; И. С./ пълномощник Д.Б./ и С. Б./
пълномощник М. З./.
На първо място , ищецът не твърди и не установява да е оспорил съдържанието на
протокола, включая достоверността на отразените в
него отразявания,в срока по чл. 16,ал.9 ЗУЕС. След
изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се е стабилизирал като съдържание и доказва с
обвързваща етажните собственици и съда доказателствена
сила, че отразените в него действия на общото събрание и взети решения са
извършени съобразно отразеното в него. /Решение №
8/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК/. При
това положение съдът приема за
достоверно отразеното в протокола, а именно: че сочените по-горе лица Б. Б., А. В., О. Ф.,М. Л.,И. С. и С. Б. са били представлявани възоснова на пълномощни от упълномощените от тях лица.Заверени
копия от пълномощните /с извършен превод/ са представени по делото от ответната
етажна собственост с Протокола за проведеното ОС по делото. От ищцовата
страна се оспорва автентичността на подписите върху пълномощните, но не се навеждат възражения както в исковата
молба, така и при представяне на
пълномощните с писмения отговор по
чл.131 ГПК, относно формата на
упълномощаването/чл.14,ал.3 ЗУЕС/.
Тук следва да се отбележи, че в
производството по предявен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания
за незаконосъобразност на оспорените решения на ОС.
Това е така, защото при преценката законосъобразно ли е проведено общото
събрание на етажните собственици и законосъобразно ли са взети решенията, съдът
е обвързан от наведените от ищеца в искова молба основания за допуснати
нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и
вземането на решения от общото събрание, както и обявяването на решението. Във
всички случаи тези нарушения следва да са конкретно посочени и именно те
определят спорния предмет. В този смисъл решение № 37/20.04.2016 г.,
постановено по гр. д. № 4432 по описа за 2015 г. на ВКС, I г. о. Ако определени
пороци не са въведени в спорния предмет по предвидения в ГПК ред, съдът не
разполага с правомощие да основе крайния си извод за законосъобразност на
оспореното решения върху тях. Изрично но в този смисъл Решение № 58/25.03.2014
г. по гр. д. № 5704/2013 г., I г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
На второ място,всяко от сочените
лица Б. Б., А. В., О. Ф.,М. Л.,И. С. и С. Б. с нарочни нотариално заверено
пълномощни/ преведени/, представляващи
листи от 154-175 вкл. от делото
на НРС, е заявило и е потвърдило подписа си и действителността на пълномощното, дадено за
представителството му на проведеното на 17.07.2019г. ОС на ЕС. При това
положение съдебно-графологическата експертиза с предмет на изследване: автентичността
на подписите на сочените лица, е без
правно значение за спора,поради която причина настоящият съдебен състав намира,
че не са допуснати визираните от въззивния ищец
процесуални нарушения при разглеждане на делото и правилно районният съд е приел за валидни
представените по делото пълномощни.
Неоснователни са възраженията на въззивната Банка, основани на твърдението за допуснато
нарушение на чл.16,ал.5 ЗУЕС поради
липса в протокола от
събранието на положени подписи на
лицата, присъствали на събранието. Следва да се
отбележи на първо място, че с оглед неподаване в срок от Банката- ищец на възражение по чл.
16, ал. 9 от ЗУЕС, съдът приема, че е обвързан от удостовереното в
протокола относно присъствалите и гласувалите на общото събрание лица, относно
изказаните от участниците становища и приетите на събранието решения.Протоколът
от ОС съдържа изискуемите по чл.
16, ал. 5 от ЗУЕС реквизити - датата и мястото на провеждането на ОС;
дневният ред; явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които
те представляват, номера на самостоятелния обект ;начина, по който са гласували
лицата – "за", "против" или "въздържал се"; техен
подпис ,който в случая е положен в списъка на собствениците/респ.-техните пълномощници,присъствали на процесното
ОС на ЕС ,който списък е неразделна част от протокола, като подписи на
гласувалите лица се съдържат и в самостоятелни листи, персонално съставени за
всеки етажен собственик с обективиране съдържанието на всяка точка от дневния ред на
събранието и саморъчно изписване срещу
всяка точка от дневния ред -как гласува съответното лице и подпис на същото
това лице;протоколът от ОС на ЕС съдържа и
същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. По
делото не са събрани доказателства, които да оборят отразеното в Протокола от
ОС досежно присъстващите лица, изразените становища и
начина на гласуване. Ето защо съдът приема, че Протоколът от ОС правилно и
вярно удостоверява провеждането на процесното ОС.
Неоснователни са съображенията на Етажна собственост на пет-етажна жилищна сграда за
сезонно обитаване, находяща се в местността „Козлука”, землището на гр.Свети Влас, общ.Несебър, в ПИ с
идентификатор 11538.13.49, вх.С, вх.D, вх.Е, вх.F, вх.G, вх.К3, представлявана от
управителя Н. М., изложени във въззивната
жалба и насочени срещу първоинстанционното
решение в частта, с която е отменено
като незаконосъобразно взетото решение по т.7 на проведеното на 17.07.2019г.
Общо събрание на Етажна собственост.Със
същото решение е бил определен
размера и начина на плащане на паричните вноски от етажните собственици на
самостоятелни обекти в комплекс „Робинзон Бийч“ за разходите за управление и
поддръжка на общите части на комплекса за бюджетната 2019г. в размер на 540 евро на апартамент със срок на плащането й от етажните
собственици:до 15.07.2019г.
В случая съществено
за спора е изясняването на обстоятелството: дали нормата на чл.51 ЗУЕС има диспозитивен или императивен характер. Съгласно чл.51 ЗУЕС,
„Разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост
се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите
и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.“
Съдебната практика приема, че тази норма има повелителен, императивен характер.
С нея е определен начина на разпределяне между съсобствениците на
консумативните разходи. ВКС приема (Определение
на ВКС №1097/17.11.2011г. по гр.д. №630/2011, I г.о.,
Г.К.), че след като нормата не допуска отклонение от предписаното, то
тя е от императивен характер.
ЗУЕС определя два вида правила
за начина, по които следва да се разпределят разходите във връзка с общите
части на сградата в режим на етажна собственост. Законът прави
разлика между необходими и полезни разноски от една страна и
разходи за управление и поддържане от друга страна.
Необходимите
разноски са свързаните с неотложни ремонтни дейности за поддържането и
възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено събитие или се
свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от
овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в
състояние годно за тяхното предназначение. Полезните разноски увеличават
стойността на сградата и имат характер на подобрения. Разходите за необходимите
и полезни разноски, посочени в чл.41 от ЗС и чл.48 ал.1 от ЗУЕС
се понасят от собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в
ЕС, без оглед на това дали тези собственици обитават или използват
притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или
частично и се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти
съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на
сградата (чл.6 ал.1 т.9,чл.6 ал.2, чл.6 ал.3, чл.48 ал.3 от ЗУЕС). В този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 85 / 24.06.2014г. по гр.д. № 1157/2014г. на
ВКС, II г.о.)
От друга страна "разходи за управление и
поддържане", съгласно &1,т.11 от ДР на ЗУЕС са разходите за консумативни материали,
за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на
асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите
части на сградата, което ”поддържане на общите части” е определено в § 1 т.12
от ДР на ЗУЕС като дейност, насочена към запазване на общите части в
добро състояние, т.е. свързана с обикновена поддръжка и отстраняване на текущи
повреди. Този вид разноски е функционално обусловен от ползването и
отговорността за плащането им следва да бъде пропорционална на него. Общо
правило е, че който се ползва от вещта, трябва да заплаща и разноските във
връзка с нея, т.е. текущите разходи, които се налагат с оглед нормалното
функциониране и обикновеното употребление на сградата и общите части в нея.
Основание за заплащане на посочените разходи е използването на общите части, а
не притежанието на обектите, поради което се заплащат не само от етажните
собственици, но и от обитателите на сградата.
Съгласно чл.51,ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят по равно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите. Смисълът ,който произтича от посоченото правило е, че участието
в консумативните разноски е
обусловено от фактическото ползване на съответен обект
в сградата за жилищни нужди, като в зависимост от времетраенето на пребиваването в сградата разходи въобще не се
дължат или се дължат наполовина. Нормата, с която е определен механизма
на разпределение на консумативните разходи е приета в обществен интерес,
не допуска отклонение от предписаното в нея, т.е. по характер е
императивна. (Определение № 1097 / 17.11.2011г. по гр. д. № 630/2011г.
на ВКС, І г.о.).В
този ред на мисли изцяло неоснователни са изложените от ответната Етажна собственост
съображения относно така определената
сума по чл.51,ал.1 ЗУЕС, тъй като това било курортен комплекс и собствениците
ползвали апартаментите си не повече от 3 календарни месеца/ през лятото/.
По така изложените съображения всяка от въззивните жалби е неоснователна и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да се потвърди изцяло с препращане от въззивния
съд към мотивите на районния съд по реда на чл.272 ГПК.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция разноските по делото
остават за всяка от страните по начина, по който са извършени.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 260019/31.08.2020г., постановено по гр.д.№ 816/2019г. по описа на РС-Несебър
Решението е
окончателно съгласно чл.
280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/