№ 17118
гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110128013 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал.
1 ЗЗД от „ЮЛ“ ЕООД срещу С. Е. Б. с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 999.40
лева, представляваща за незаплатено задължение за наем и услуги по
транспорт на строително оборудване по договор за наем № ******* от
24.01.2022 г. за периода от 01.04.2022 г. до 10.08.2022 г. , за което са издадени
фактура № 44905/03.05.2022 г., фактура №45190/30.05.2022 г., фактура
№45490/24.06.2022 г., фактура №45918/25.07.2022 г., фактура
№46124/10.08.2022 г. и фактура № 46173/16.08.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 09.09.2022 г. до изплащане на вземането, 132.41лева,
представляваща неустойка за забава по чл. 19, т. 4 от договор за наем №
******* от 24.01.2022 г. за период от 08.05.2022 г. до 08.09.2022 г., за която
сумa е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49288/2022г. по описа на
СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на 24.01.2022г. между страните е сключен Договор за
наем № *******, по силата на който на ответника като наемател от страна на
ищеца като наемодател е отдадено строително оборудване срещу заплащането
на наемна цена. Съгласно чл. 7, ал.1, т.1, б.“а“ от договора, ако след изтичане
на наемния срок ползването на оборудването продължи със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за
неопределен срок. Сочи, че на 24.01.2022г. е сключено допълнително
споразумение № *********, с което на наемателя е отдаден под наем
електрически изсушител, 160 МЗ/час, MASTER DH 732, за период от
24.01.2022г.-23.02.2022г., като оборудването е предадено на ответника.
1
Ответникът е продължил да използва оборудването след 23.02.2022г. до датата
на прекратяване на договора на 10.08.2022г. За ползването на оборудването са
издадени 7 бр. фактури, от които две са заплатени изцяло, а фактура №
44905/03.05.2022 г. – частично до сумата от 85 лв. Останалите 4 бр. фактури
/фактура №45190/30.05.2022 г., фактура №45490/24.06.2022 г., фактура
№45918/25.07.2022 г., фактура №46124/10.08.2022 г./ не са заплатени, както и
фактура № 46173/16.08.2022 г., с която са начислени транспортни разходи за
прибиране на оборудването в склада на наемодателя, които съгласно т.1, ал.3
от Допълнителното споразумение са за сметка на наемателя. Плащането на
фактурите е следвало да бъде направено в срок до 5 дни от издаването им. В
исковата молба се поддържа, че договорът е прекратен едностранно от
наемодателя на 10.08.2022г., предвид забавата на длъжника, като с
уведомление е даден срок до 11.08.2022г. за изпълнение на задълженията по
плащане и връщане на оборудването, но такова не последвало. Ищецът сочи,
че на основание чл. 19, т.4 от договора е начислена неустойка предвид
забавата на наемателя. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата
претенция, като претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните,
както и че ищецът е изпълнил задълженията си по него за предаване на
процесното оборудване. Сочи, че не е ползвал същото за посочения в исковата
молба период. Оспорва издадените фактури. Поддържа, че не е уведомен
надлежно за прекратяването на договора. Оспорва исковете по размер. Счита,
че договорът и клаузата за неустойка са нищожни. Моли съда да отхвърли
иска. Претендира разноски. Пред съда страната не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за наем № ******* от 24.01.2022 г.,
сключен между „ЮЛ“ ЕООД в качеството на наемодател и С. Е. Б. като
наемател. Съгласно договора на наемателя е предоставен за временно
възмездно строително оборудване и/или механизация. В чл. 2, ал. 1 от
договора е предвидено, че за ползването на оборудването наемателят
заплащал наемна цена, посочена в съответното допълнително споразумение.
Съгласно чл. 5, т. 1 от договора за наем от 24.01.2022 г. наемателят се
задължавал да заплаща наемна цена, определяна по реда на този договор, в
срок от 5 дни от издаването на всяка фактура. В чл. 7, ал. 1, т. 1 от договора за
наем е посочено, че договорът се прекратявал с изтичане на срока, уговорен в
съответното допълнително споразумение – по отношение на посоченото в
това споразумение оборудване. В чл. 7, ал. 1 бук. а е посочено, че ако след
изтичане на наемния срок ползването на оборудването продължи със знанието
и без противопоставяне на наемодателят договорът се считал за продължен за
неопределен срок, а в бук. б е предвидени че ако наемателят продължи
2
ползването въпреки противопоставянето на наемателя , той дължал неустойка
по чл. 19, т. 1 от договора и трябва да изпълнява всички задължения
произтичащи от прекратения договор за наем. В чл. 7, ал. 1, т. 3, бук. а е
посочено, че наемодателят има право да прекрати едностранно договора по
отношение на цялото наето от наемодателя оборудване, с писмено
предизвестие с незабавно действие при забава повече от 15 дни за плащане на
дължим месечен наем. Съгласно чл. 19, т. 4 от договора за наем е посочено, че
при забава в плащане по договора, наемателят дължал неустойка в размер на
0.2 % процента върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки
просрочен ден до окончателното плащане на задължението по договора, но
размерът на неустойката не може да надхвърля 150 % от стойността на
неплатената сума, като неустойката се дължала с цел наемодателят да бъде
обезщетен за вредите и пропуснатите ползи в резултат на забавеното плащане.
Съгласно чл. 32 от договора е посочено, че всички уведомления във връзка с
договора се изпращали на страните и се считали за редовно връчени ако са
изпратени на координатите за контакт, посочени в началото на договора, като
при промяна на които и да е от координатите, всяка страна е длъжна да
уведоми писмено другата за тази промяна в тридневен срок, в противен
случай всички уведомления по този договор и приемо-предавателния
протокол се считат за редовно връчени, ако са изпратени до който и да е от
координатите за контакт преди промяната.
Представено е и допълнително споразумение № ********* от 24.01.2022
г. към договор за наем № ******* от 24.01.2022 г., съгласно което на датата на
това споразумение, наемодателят предаде на наемателя, за временно и
възмездно ползване, при условията на договора следното оборудване, а
именно един брой изсушител, 160 МЗ/час, MASTER DH 732, за период от
тридесет дни за наемна цена от 330 лв. В споразумението е посочена и
стойността на оборудването, а именно 758.10 лв. В т. 1, ал. 3 от
споразумението е посочено, че клиентът винаги бил отговорен за връщане на
оборудването, ако бил предплатен транспорт, връщането трябвало да бъде
заявено към наемодателя поне 1 работен ден предварително, а за по-големи
количества поне три работни дни.
По делото е представен и приемо-предавателен протокол № ********,
който е издаден на основание договора за наем от 24.01.2022 г., съгласно който
на ответника му е предаден 1 брой електрически изсушител, 160 МЗ/час,
MASTER DH 732, за периода от 24.01.2022 г. до 23.02.2022 г.
Представени са пет броя фактури № 44905/03.05.2022 г., №
45190/30.05.2022 г., № 45490/24.06.2022 г., № 45918/25.07.2022 г., №
46124/10.08.2022 г., с издател ищеца и получател ответника за предоставена
услуга наем на изсушител, 160 МЗ/час, MASTER DH 732, както и една
фактура № 46173/16.08.2022 г. на стойност 60 лв. за предоставена услуга
транспорт малки машини.
Съгласно представеното по делото писмо от 10.08.2022 г., ищецът е
уведомил ответника, че считано от 11.08.2022 г. договорът се считал за
едностранно прекратен на основание чл. 7, ал. 1, т. 3, бук. а от договора за
наем от 24.01.2022 г., както и ответника е поканен да върне оборудването на
3
11.08.2022 г. От представените документи не се установява писмото да е било
връчено на ответника.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79,
ал.1, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието
на облигационно отношение по договор за наем № ******* от 24.01.2022 г.,
ведно с допълнително споразумение към него през процесния период, по
силата на което наемодателят е предоставил на наемателя за временно
ползване процесното оборудване срещу задължението на наемателя да
заплаща уговорения наем, както и направата на транспортни разходи за сметка
на наемателя и техният размер.
Договорът за наем, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл.
228 - чл. 239 от ЗЗД, не е формален и писмената му форма не е условие за
неговата действителност. Следователно преценката на съда за възникването и
съществуването на договорно правоотношение между страните не е обвързана
с изискване за спазване на писмената форма. Сключването на договора може
да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
От представените писмени доказателства се установява, че на 24.01.2022
г. между „ЮЛ“ ЕООД, като наемодател и С. Е. Б. в качеството на наемател е
сключен договор за наем, по силата на който на наемателя е подписано
допълнително споразумение № ********* от 24.01.2022 г. към договор за
наем № ******* от 24.01.2022 г., съгласно което е предоставено за временно
възмездно ползване оборудване, а именно един брой изсушител, 160 МЗ/час,
MASTER DH 732, за период от тридесет дни за наемна цена от 330 лв., като
фактическата власт върху вещта е била предадена на ответника съгласно
представен и приемо-предавателен протокол № ******** от 24.01.2022 г.
Страните не спорят, че след изтичането на първоначално определения срок на
основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД процесния договор е продължил своето
действие за неопределен срок, с което е приложена и разпоредбата на чл. 7,
ал. 1 бук. а от договора за наем от 24.01.2022 г. в която посочено, че ако след
изтичане на наемния срок ползването на оборудването продължи със знанието
и без противопоставяне на наемодателят договорът се считал за продължен за
неопределен срок. Обстоятелството дали процесния договор е бил прекратен с
едностранно изявление на ищеца считано от 11.08.2022 г. осъществено с
писмо, за което няма данни да е било получено от ответника се явява
ирелевантно, доколкото процесната претенция за наем е за периода от
01.04.2022 г. до 10.08.2022 г., през който период страните са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение по договор за наем.
В чл. 2, ал. 1 от договора от 24.01.2022 г. е предвидено, че за ползването
на оборудването наемателят заплащал наемна цена, посочена в съответното
допълнително споразумение, като съгласно допълнително споразумение №
********* от 24.01.2022 г. към договор за наем № ******* от 24.01.2022 г.,
наемателят заплаща месечна наемна цена в размер на 330 лв., като в чл. 5, т. 1
от договора за наем от 24.01.2022 г. е посочено, че наемната цена се заплаща, в
срок от 5 дни от издаването на всяка фактура. По делото не са ангажирани
никакви доказателства за извършено погасяване на задължението на наем,
като единствено ищецът е навел твърдения за частично плащане, което
4
обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за
страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с
оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината,
поради което настоящият състав намира, че предявения иск по чл. 232, ал. 2,
предл. 1 от ЗЗД се явява основателен в пълен размер и следва да бъде уважен
за сумата в размер на 939.40 лв. По отношение на претенцията в размер на 60
лв., за която ищецът е издал фактура № 46173/16.08.2022 г. за предоставена
услуга прибиране на предоставеното оборудване, то настоящият състав
намира същата за неоснователна. Действително в т. 1, ал. 3 от допълнителното
споразумение от 24.01.2022 г. е предвидено, че клиентът винаги бил отговорен
за връщане на оборудването, като по делото не е спорно, че оборудването не е
било върната от страна на ответника, нито пък е било заявявано такова
връщане. С оглед на което така посочената услуга не е била предоставяна на
ответника, поради което и няма как да се претендира нейното заплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД настоящият
състав намира следното:
Съгласно разрешението дадено с тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК е прието, че условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както
и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения, като съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, и на добрите нрави, които са морални норми, на
които законът е придал правно значение /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и за спазването им
при иск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
естеството и размера на задължението, чието изпълнение неустойката
обезпечава; обезпечено ли е изпълнението с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или незначително; съотношението между размера на неустойката
и очакваните вреди от неизпълнението, като могат да се използват и други
критерии съобразно конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен
случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Предвид дадените разяснения, независимо от това дали
е налице оспорване от страна на ответника на валидността на клаузата за
неустойка или не, съдът служебно трябва да извърши преценка дали същата
не противоречи на добрите нрави.
В случая размерът на дължимата неустойка е определен съгласно чл. 19,
т. 4 от договора за наем 24.01.2022 г. в размер на 0.2 % процента върху
стойността на дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до
окончателното плащане на задължението по договора, но размерът на
неустойката не може да надхвърля 150 % от стойността на неплатената сума.
5
Така както е уговорена неустойката многократно би надвишава размера на
договорения месечен неплатен наем, както и стойността на самата вещ,
посочена в допълнителното споразумение от 24.01.2022 г. Обстоятелството, че
същата не се претендира в пълния си размер е ирелевантно, още повече, че
същата е начислена за един кратък период от време. По делото липсват
ангажирани доказателства, въз основа на които да се обоснове извод, че
очакваните при сключването на договора вреди за кредитора, произтичащи от
неизпълнение на договора за наем от 24.01.2022 г., са в уговорения размер на
неустойката. Ето защо следва да се приеме, че е налице несъответствие между
размера на неустойката и очакваните при сключването на договора вреди за
кредитора, произтичащи от забавеното изпълнение на задължението за
връщане на имота. Това създава условия за недопустимо неоснователно
обогатяване на кредитора в противоречие с принципа за справедливост. Това
налага изводът, че уговорената в процесния договор неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, поради
което и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е нищожна. С оглед на което така
предявения иск следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец/ има
право на направените от него разноски в двете производства, като ищецът
претендира сумите от 25 лв. държавна такса в исковото производство, 540 лв.
с ДДС адвокатско възнаграждение в исковото производство, 250 лв. депозит за
особен представител, 25 лв. платена държавна такса в заповедното
производство и 480 лв. С ДДС адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. С оглед частичната основателност на исковите претенции на
страната следва да се присъди сумата от 1095 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ЮЛ“ ЕООД,
ЕИК *********, със съдебен адрес АДРЕС чрез адв. В. В. срещу С. Е. Б., ЕГН
**********, с адрес АДРЕС по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че С. Е. Б.
дължи на „ЮЛ“ ЕООД сумата от 939.40 лв., представляваща за незаплатено
задължение за наем на строително оборудване по договор за наем № *******
от 24.01.2022 г. за периода от 01.04.2022 г. до 10.08.2022 г., за което са
издадени фактура № 44905/03.05.2022 г., фактура №45190/30.05.2022 г.,
фактура №45490/24.06.2022 г., фактура №45918/25.07.2022 г., фактура
№46124/10.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.09.2022 г. до
изплащане на вземането, за която сумa е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 49288/2022г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
6
главница над уважения размер от 939.40 лв., до пълния претендиран размер от
999.40 лв., представляваща за незаплатено задължение за услуги по транспорт
на строително оборудване по договор за наем № ******* от 24.01.2022 г., за
което е издадена фактура № 46173/16.08.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 09.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и иска за сумата от
132.41 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 19, т. 4 от договор за
наем № ******* от 24.01.2022 г. за период от 08.05.2022 г. до 08.09.2022 г.
ОСЪЖДА С. Е. Б., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на „ЮЛ“
ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес АДРЕС чрез адв. В. В., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1095лв., представляваща
разноски в исковото и заповедното производство производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7