№ 308
гр. гр. Добрич, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500287 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№827/08.03.2022г. от а "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул."България"
№49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Р. И. И., срещу решение
№6/14.02.2022г. по гр.д.№180/2021г. на РС-Балчик, в частта, в която е
отхвърлен предявения от дружеството срещу Р. П. П. с ЕГН ********** и Й.
Д. Г. с ЕГН ********** иск за установяването на дължимостта на сумата (за
която е издадена Заповед за изпълнение № 260148/21.12.2020 г. по частно гр.
дело №681/2020 г. по описа на БРС) от 507.84 лева ,представляваща
неизплатено договорно възнаграждение за периода от 05.02.2015г. до
05.01.2017г по договор за потребителски кредит №**********.
Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно и иска
отмяната му с уважаване на претенцията му. Счита уговорения годишен
лихвен процент от 41.17% да отговаря на законовите ограничения и да не
противоречи на добрите нрави като основание за нищожност и граница на
свободата на договаряне. За страните нямало пречка да уговарят
възнаградитела лихва или неустойка за забавено плащане на парични
1
задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне
не била ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. Към датата на
сключване на договора страните били обвързани от законовото изискване на
чл.19 от ЗПК, третиращо размера на ГПР. Разрешенията на съдебната
практика относно действителността на клаузите за лихви, надвишаващи
трикратния размер на законната лихва от времето преди изменението на ЗПК
от 2014г. относно максималния размер на годишния лихвен процент счита да
е преосмислена в последващата съдебна практика . Недопустимо счита съдът
да поставя граници за максимално допустимия размер на възнаградителната
лихва до 30%, при което автоматично се ограничавал ГПР до 35-40%, в която
връзка се позовава на съдебна практика, която счита за относима .
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден
от въззиваемата страна.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259 от ГПК, с начало 23.02.2022г. и
край 09.02.2022г.,отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и
чл. 261, т. 1-4 от ГПК.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№180/2021г. на РС-Балчик е образувано по искова молба вх.
№131/19.03.2021г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********,
седалище: гр. София, бул.България № 49, бл. 53Е, вх. В, с която срещу Р. П.
П. с ЕГН ********** от гр.Б., и Й. Д. Г. с ЕГН ********** от гр.Б., е
предявен положителен установителен иск за установяване съществуването на
парични вземания на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с №260148/21.12.2020г. по ч.гр.д.
№6681/2020г. на БРС – сумата от 1050 лева, представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит №**********/29.12.2014г.,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението
по чл.410 от ГПК (15.12.2020 г.) до окончателното плащане; - сумата от
507.84 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода
от 05.02.2015 г. до 05.01.2017 г.; сумата от 264.51лева представляваща
2
законна лихва за периода 05.01.2017г.-14.12.2020г., и осъдителен иск за
сумата от 787.44 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
Обосноваващи възникването на претендираното вземане обстоятелства
, изложени в исковата молба се свеждат до твърдения за инициирано
заповедно производство по ч. гр. д. .№681/2020г. на БРС, приключило с
издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 1050лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит №**********,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението
по чл.410 от ГПК-15.12.2020г., до окончателното плащане, както и за сумата
от 507.84 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за
периода от 05.02.2015 г. до 05.01.2017 г. и сумата от 264.51лева,
представляваща законна лихва за периода 05.01.2017г.-14.12.2020г., и за
отхвърляне на заявлението за парично задължение от 787.44 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
При условията на договор за потребителски кредит №**********,
сключен при ОУ, бил предоставен кредит в размер на 1050лева със
задължения за връщане на 24месечни вноски от по 64.91лева, с
възнаградителна лихва от 41.17%, лихвен процент на ден 0.11%, годишен
процент на разходите 49.89%. За закупен от ответника пакет допълнителни
услуги договореното възнаграждение било в размер на 787.44лева, а размера
на вноската за погасяването му 32.81лева. Така общата сума, която
кредитополучателя се задължил да върне била в размер на 2345.04лева, а
общия размер на вноската 97.72лева с дата а погасяване 5-ти ден от месеца.
На 29.12.2014г. ищецът изпълнил поетото с договора задължение като
превел по посочената от кредитополучателя Р. П. П. сметка сумата в размер
на 1050лева. Частично било изпълнено от ответника насрещното поето
задължение за връщане като били погасени напълно 3 вноски и една
частично, последната от които с дата 31.07.2019г., след което било
преустановено изпълнението на задължението съгласно погасителния план.
Липсвало погасяване наквато и да е част от кредита от страна на длъжниците
за периода на действие на договора, чийто срок изтекъл на 05.01.2017г.,
3
когато настъпила изискуемостта на задължението на длъжниците в пълен
размер.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1
от ГПК, ответникът е изразил становище, че искът е допустим, но
неоснователен. Липсвало реално предаване на сумата в размер на 1050 лева;
уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 787.44
лева било в нарушение на чл.10а, чл.19, ал.3 и 4, чл.21, ар.1 от Закона за
потребителския кредит и е нищожно поради противоречието с императивни
правни норми и добрите нрави, след прибавянето на възнаграждението към
ГПР, последният многократно ще надвиши допустимия максимум;
уговорената клауза за възнаградителна лихва в размер на 41.17% е нищожна,
тъй като този размер накърнява добрите нрави – чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД -
поради надхвърлянето на трикратния размер на законната лихва, в случая
надвишава четирикратния размер на тази лихва, вземането било погасено и по
давност; отговорността на Й. Д. Г. в качеството и а поръчител била погасена
съобразно правилото на чл.147 от ЗЗД,т.е. поради бездействие на кредитора -
непредявяване на иск против нея в течение шест месеца след падежа на
главното задължение.
Предмет на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, е
само установителната претенция, отхвърлена от районния съд за сумата от
507.84 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода
от 05.02.2015 г. до 05.01.2017 г.. В частта на произнасяне на районния съд по
осъдителната претенция за сумата от 787.44лева възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги въззивна жалба не е подадена от имащия интерес ищец
да обжалва отхвърлителното и в тази част решение.
Правната квалификация на установителните искове като такива по
чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.240,във вр. с чл.79,ал.1 и
чл.86,ал.1 ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите
обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения
установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване
съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за неплатени погасителни вноски по договора за банков кредит.
Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с
вх. рег.№261690/15.12.2020г. до РС-Балчик за издаване на заповед за
4
изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане, произтичащо от договор
за потребителски кредит №5010943347от 24.12.2014г. – сумата от 1050 лева,
представляваща неизплатена главница по договора, заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК -
15.12.2020 г., до окончателното плащане; - сумата от 507.84 лева,
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от
05.02.2015 г. до 05.01.2017 г.; сумата от 264.51лева представляваща законна
лихва за периода 05.01.2017г.-14.12.2020г., и за сумата от 787.44 лева
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Заявлението е
уважено частично и на основание чл.410 от ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение с №260148/21.12.2020г. по ч.гр.д.
№6681/2020г. на БРС, с която е разпоредено длъжниците Р. П. П. и Й. Д. Г. да
заплатят солидарно на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сумата
от 1050 лева, представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски кредит №**********/29.12.2014г., заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК-
15.12.2020 г., до окончателното плащане; - сумата от 507.84 лева,
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от
05.02.2015 г. до 05.01.2017 г.; сумата от 264.51лева представляваща законна
лихва за периода 05.01.2017г.-14.12.2020г., както и сторените съдебно-
деловодни разноски: 36.90лева държавна такса и 50лева юрисконсултско
възнаграждение. За сумата от 787.44 лева- възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, заявлението е отхвърлено.
Заповедта е била връчена на всеки от двамата длъжника на 29.12.2020г.,
всеки от които на датата 02.02.2021г.,т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е
подал възражение. При това положение на 17.02.2021г. заповедният съд е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение. В едномесечен срок с начало
07.02.2021г. и край 17.03.2021г. заявителя е депозирало искова молба вх.
№131/19.03.2021г., изпратена по пощата на 17.03.2021г..
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят
в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането
си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
5
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Установено е, не е и спорно, че процесното вземане произтича от
договор за потребителски кредит №**********/29.12.2014г., сключен между
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД в качеството на кредитор и Р. П. П. в
качеството на кредиполучател и Й. Д. Г. в качеството и на солидарен
длъжник, за сумата от 1050лева, със задължения за връщане в срок до
05.01.2017г., на 24 месечни вноски от по 64.91лева, първата с падеж
05.02.2015г., последната с падеж на 05.01.2017г. Уговорен е годишен лихвен
процент- 41.17%, годишен процент на разходите 49.89%.. Вписано е общото
задължение по договора от 2345.28 лева, общ размер на вноска 97.72лева. Не
е вписано изрично, но при математическо пресмятане явства, че размера на
общото задължение е формиран от сбора на заетата сума от 1050лева,
възнаградителната лихва от 507.84лева и уговореното възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги от 787.44лева и поето задължение за
плащането му на месечни вноски от по 32.81лева. Така е формиран и размера
на месечната вноска от 97.72лева. Не е спорно, че липсва погасяване,
кредиторът не е обявил предсрочна изискуемост на кредита. Понастоящем е
настъпил падежа и на последната погасителна вноска.
Спорен между страните е въпроса относно действителността на
процесния договор, в частност на клаузата за възнаградителна лихва. По
отношение на процесния договор приложение намира Закон за
потребителския кредит, Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010
г., съгласно чл.22 от който закон, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Когато договорът се обяви за
недействителен, кредотополучателят връща само чистата стойност на
кредита, като не дължи лихвата и другите разходи по него/чл.23 от същия
закон/.
В случая не са спазени императивните изисквания, залегнали в чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Размерът на отпуснатия кредит е 1050лева, дължи се
връщането на 2345.28лева. Посочени са в абсолютни стойности годишния
6
лихвен процент – 41.17 % и годишния процент на разходите по кредита –
49.89 % , при което не е ясно кои са останалите компоненти на ГПР и какви
са техните стойности. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Посоченият в абсолютна
стойност годишен процент на разходите, без да се посочва как е формиран и
какво точно се включва в него, т.е какви компоненти включва, поставя
задълженото лице в положение, да тълкува всяка една от клаузите в Общите
условия и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, за да разбере действителния размер на годишния процент на
разходите, което противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 10,
ал.1 от ЗПК. Нещо повече, уговорено е възнаграждение/значително по
размер/787.44лева съразмерно кредит от 1050лева/ за предоставяне на пакет
допълнителни услуги-приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяна на дата на
падежа, които по естеството си имат отношение към усвояване и управление
на кредита. При това положение уговореното възнаграждение/за което не е
ясно как се определя и се дължи независимо от престирането на услугите/
оскъпява по скрит начин кредита, респ. ГПР, като основен критерии за
длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита. Действително
всеки е свободен да встъпва в договорни връзки и да определя съдържанието
им/чл.9 от ЗЗД/, но свободата на договаряне не е абсолютно неограничена, а
се защитава – доколкото не противоречи на закона и на добрите нрави.
Противоречи на добрите нрави договореност, при която икономически по-
силната страна в правоотношението се възползва от по-слабата позиция на
другата страна, за да извлече за себе си материална облага, граничеща с
неоснователното обогатяване.
Макар и като посочена в договора величина от 49.89% ГПР да не
надхвърля петкратния размер на законната лихва, както това е установено в
правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, следва да се има предвид, че компонента
от ГПР, съставляващ годишния процент на възнаградителната лихва
7
надхвърля трикратния размер на законната лихва, което води до нарушаване
на добрите нрави. С ПМС №426 от 18.12.2014г., в сила от 1 януари 2015 г.,
размерът на законната лихва по просрочени задължения е равен на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно
от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Обявеният от БНБ
основен лихвен процент към дата на сключване на договора е бил 0.00%.
Следователно, към момента на сключване на договора за потребителски
кредит законната лихва е била 10.00%. При възнаградителна лихва от 41.17%
е видно, че същата е значително по-голяма от трикратния размер на законната
лихва. Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от
настоящия съдебен състав и на която и районният съд се е позовал, противно
на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е
уговорена по обезпечен и по друг начин заем, противно на добрите нрави е
нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в
този смисъл Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II
г. о., Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г.о.,
Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.;
Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г. о.).
Начинът, по който в процесния договор се уговаря отговорността на
солидарния длъжник и нейното съдържание/ за главница, договорна лихва,
наказателна лихва, разноски /разкрива наличието на правоотношение, сочещо
на дадено от солидарния длъжник в полза на кредитора на кредитополучателя
по договора за кредит персонално обезпечение на задълженията на последния
в полза на банката. Но дори и да се приеме, че се касае до необезпечен
кредит, уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите
нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно
уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна
лихва има за юридическа последица изначална недействителност на
кредитната сделка, но в частта на установителната претенция за главницата,
която е уважена, решението не е обжалвано от имащите интерес ответници и
е влязло в сила.
По тези съображения решението в обжалваната част като правилно
8
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, право на разноски
има въззиваемата страна, но същата не е удостоверила извършване на разходи
за въззивното производство и отговорност за разноски не следва да се
разпределя.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6/14.02.2022г. по гр.д.№180/2021г. на РС-
Балчик, в обжалваната част, в която е отхвърлен предявения от "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"ЕООД срещу Р. П. П. с ЕГН ********** и Й. Д. Г. с
ЕГН ********** иск за установяването на дължимостта на сумата (за която е
издадена Заповед за изпълнение № 260148/21.12.2020 г. по частно гр. дело
№681/2020 г. по описа на БРС) от 507.84 лева ,представляваща неизплатено
договорно възнаграждение за периода от 05.02.2015г. до 05.01.2017г по
договор за потребителски кредит №**********.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9