РЕШЕНИЕ
№ 1253
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20225330112326 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Б. Л. Ч. против „Макроадванс” ООД,
с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата в размер на 1656 лева, представляваща неустойка по договор за кредит
№ *****/28.03.2022 г., сключен между страните, доколкото клаузата с която
същата е уговорена е нищожна като противоречаща на закона, добрите нрави
и е неравноправна.
В исковата молба се излагат съображения, че ищецът е страна по
Договор за потребителски кредит № ***** от 28.03.2022г., сключен с
ответника ,,Макроадванс" АД. Твърди се, че ищецът следвало да получи 1000
лева, при краен срок на връщане 17.03.2024г. Посочва се, че по силата на
договора ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 1 656 лева,
подробно описана в Погасителния план към договора и в онлайн сайта на
ответното дружество. Навеждат се доводи, че ищецът не дължи сумата в
размер на 1656 лева, представляваща начислена неустойка по договора за
кредит, доколкото същата накърнявала добрите нрави, доколкото
накърнявала принципа за справедливост и се достигало до нееквивалентност
1
на престациите между страните. Уговорената неустойка попадала под
нормата на чл. 143, т. 19 ЗПК, доколкото представлявала два пъти сумата по
договора за кредит. Последното обуславяло неравнопранвостта на клаузата по
чл. 143, т.5 ЗПК, тъй като уговореното за заплащане обезщетение от ищеца
било прекомерно високо. Отделно от изложеното, неустойката излизала извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което
обуславяло нейната нищожност, поради противоречие с добрите нрави. Също
така, неустойката не била включена в ГПР по договора за кредит, поради
което по съществото си представлявала добавък към възнаградителната
лихва.
Предвид изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
„Макроадванс” ООД, с който признава иска. Позовава се на чл. 78, ал. 2 ГПК
и иска разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено
следното от фактическа и правна страна:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК ищецът следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване сключен между страните договор за кредит, по силата на
който е договорена клауза за заплащане на неустойка, която не отговаря на
императивните изисквания на закона, противоречи на добрите нрави, и
обуславя потребителят да заплати необосновано високо обезщетение.
С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция,
както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното
признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не
касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска
2
е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето
право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това
може да се осъществи на всеки един етап от производството, като
признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да
поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.
237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.
Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че
признава предявения иск, а ищецът в молба вх. № *****/13.02.2023 г. по
описа на Районен съд Пловдив, е заявил, че иска постановяване на решение
съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при
условията на чл. 237 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца
на основание чл.78, ал.1 ГПК. Доказателства за такива са представени за
заплатена държавна такса в размер на 66,24 лева. Следва да бъде определено
и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер
на 345,92 лева съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /ред. към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие/, които следва да се присъдят на адв. М. М., АК –
гр. П..
От настоящия съдебен състав не се споделя възражението на ответника,
че същият не дължи на разноски на основание чл. 78, ал.2 ГПК, предвид
обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на делото. Фактът на
включването в договора на нищожна клауза – клаузата предвиждаща
неустойка, и възможността сумите по нея да бъдат предявени по всяко едно
време от ответното дружество по съществото си представлява повод за
предявяване на иска по смисъла на чл. 78, ал.2 от ГПК, поради което и
разпоредбата е неприложима в настоящия случай.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявен иск от Б. Л. Ч., ЕГН: **********, против „Макроадванс” ООД,
3
ЕИК: *********, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 1656 лева (хиляда шестстотин петдесет и шест
лева), представляваща неустойка по договор за кредит № ****/28.03.2022 г.,
сключен между страните, доколкото клаузата с която същата е уговорена е
нищожна като противоречаща на закона, добрите нрави и е неравноправна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Макроадванс” ООД, ЕИК:
*********, да заплати на Б. Л. Ч., ЕГН: **********, сумата в размер на 66,24
лева (шестдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки), представляваща
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Макроадванс” ООД, ЕИК: *********, да заплати на адв. М.
В. М., АК – гр. П., със съдебен адрес: гр. П., бул. „П. ш.“ № **, ет. *, ап. *,
сумата в размер на 345,92 лева (триста четиридесет и пет лева и деветдесет и
две стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на
Б. Л. Ч., ЕГН: **********, безплатно представителство в настоящото
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4