РЕШЕНИЕ
№ 1364
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Ивета М. Антонова
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело №
20231100502744 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба с вх.№ 23925/17.02.2023 г. на „Е.“ ООД, гр.София –
действащ чрез пълномощника му адв.П., срещу действията на частен съдебен изпълнител
/ЧСИ/ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело № 20238510400209, с които същият е отказал
да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя по направено от
дружеството възражение до размера, определен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 200,00 лева, за които му е
връчено съобщение с изх.№ 11683/14.02.2023 г.
В жалбата „Е.“ ООД излага доводи, че приетите от съдебния изпълнител разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение над 200,00 лева са прекомерни предвид факта, че
задължението на дружеството е погасено доброволно в деня на получаване на поканата за
доброволно изпълнение в пълен размер, като вследствие на това извършването на други
изпълнителни действия не е било необходимо. Наведени са твърдения и че упълномощеният
от взискателя адвокат не е извършвал други действия по изпълнителното дело и не му се
дължат разноски по чл.10., т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., а само за образуване на
изпълнителния процес по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на 200,00 лева.
Моли въззивния съд да отмени атакуваното действие на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на
КЧСИ по изп.дело № 20238510400209 по отношение на разноските за адвокатски хонорар на
взискателя като незаконосъобразно и да намали същия съгласно искането му от 565,57 лева
до 200,00 лева.
Ответникът по жалбата – взискателят Е.Е.К. в определения от закона срок по чл.436,
ал.3 ГПК е депозирала възражение чрез процесуалния й представител адв.Видолов, в което
жалбата е оспорена като неоснователна. Наведени са съображения, че размерът на приетото
за събиране адвокатско възнаграждение от 567,57 лева с ДДС е минималния такъв съгласно
чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС. По отношение на довода, че
вземането било платено в срока за доброволно изпълнение, е посочено, че това е неприкрит
опит да бъде заблуден съдът с една дребна шикана от длъжника, предвид това че адвокатите
на дружеството, на адреса на кантората на които то е регистрирано, многократно са
1
отказвали да получат документи без да имат изрично пълномощно, съотв. – че плащането е
извършено едва след наложен запор върху вземанията по банковата сметка на длъжника в
„УниКредит Булбанк“ АД, което е мотивирало и извършеното плащане, т.е. поисканите от
адвоката на взискателя действия са довели до успешно и бързо приключване на делото.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 851 на КЧСИ – М.П. по реда на
чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на
взискателя е в съответствие със законовата уредба; че същото не е прекомерно и че не може
да бъде под минималния размер по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията
на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ
на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По силата на общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното
дело имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв във връзка със същото.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от нея за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното
производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от
съответното възнаграждение по чл.7, ал.2 от същия акт. В дадения казус от процесуалния
представител на взискателя са били осъществени единствено действия по образуване на
изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи
удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което и предвид обстоятелствата, че
вземането е заплатено в срока за доброволно изпълнение /на 13.02.2023 г./ и че
изпълнителното дело не се отличава с никаква правна и/или фактическа сложност, на
взискателя се дължат само предвидените в чл.10, т.1 от Наредбата разноски в посочения
размер от 200,00 лева. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателя е
регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на същия
възнаграждение.
Част от задължителното съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК е
посочването на изпълнителен способ /в случая – налагане на запор върху банковата сметка
на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД/, предвид което последното, както и възлагането
на правомощия по чл.18 ЗЧСИ, не представляват действия по смисъла на чл.10, т.2 от
взираната Наредбата и за тях не се дължи отделно възнаграждение.
Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че атакуваните действия на
съдебния изпълнител във връзка с разноските по изпълнението, касаещи адвокатския
хонорар на взискателя по разпореждане от 13.02.2023 г., за които длъжникът е уведомен със
съобщение с изх.№ 11683/14.02.2023 г., се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени, а приетото адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя Е. К. по
изпълнителното дело – да се намали до размера на сумата от 200,00 лева по чл.10, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело №
20238510400209 по разпореждане от 13.02.2023 г., за което на длъжника е връчено
съобщение с изх.№ 11 683/14.02.2023 г., с които е оставено без уважение възражението на
длъжника „Е.“ ООД по молба с вх.№ 21181/13.02.2023 г. за намаляване на приетото
адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до размера, определен в
чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като незаконосъобразни, и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на адвокатско възнаграждение на пълномощника на
взискателя Е.Е.К. по изп.дело № 20238510400209 по описа на ЧСИ М. П., рег.№ 851 на
2
КЧСИ, от 565,57лева до размера на сумата от 200,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3