О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
Пловдив, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на осми
януари две хиляди и двадесетата година, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
разгледа докладваното от съдията Милена Рангелова в.ч.н.д. № 653/19 г. по описа на съда, образувано по жалба на адв. И.В.– защитник на осъдения С.М.М., против определение № 599/20.11.2019 г. по н.о.х.д. № 330/12 г. на Окръжен съд Пазарджик.
Производството
е по реда на глава ХХII НПК.
С обжалваното определение г-н С.М.М.
е осъден да заплати в полза на *сумата от 800 лв. за разноски за предоставена
правна помощ по в.н.о.х.д. № 420/16 г. по описа на Пловдивския апелативен съд,
както и 5 лв. ДТ за издаден изпълнителен лист.
В частната жалба, депозирана от защитника му адв. В., е изложено
твърдението, че не са били налице основания за назначаване на резервен защитник,
но независимо от това и без да съобрази становището на М., че не е съгласен да
бъде защитаван от друг адвокат, а също становищата на АК-* и *, съдът му е
назначил резервен защитник. Направено е особено искане за разглеждане на жалбата
от друг апелативен съд, мотивирано с обстоятелството, че незаконосъобразното (според
жалбоподателя) назначаване на резервен защитник е осъществено от състав на
Пловдивския апелативен съд.
Съдът в настоящия състав, след като прецени събраните по делото данни и
обсъди доводите в атакуваното определение и съображенията на жалбоподателя,
прие, на първо място, че жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждането й по същество:
По искането за разглеждане на
делото от друг равен по степен съд, различен от Апелативен съд Пловдив.
По същността си
особеното искане цели отвод на всички съдии от Апелативен съд Пловдив, в
частност и на членовете на настоящия състав и разглеждане на жалбата от друг,
равен по степен съд. Според искателя само по този начин би било гарантирано
правото на осъдения на справедлив процес в аспекта на изискването за
безпристрастен съд по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Това искане подлежи
на отхвърляне.
Идеята, заложена в разпоредбата на чл. 6, § 1 КЗПЧОС и
транспонирана в националното ни законодателство (вж. чл. 29 НПК), е за недопускане в състава на съда
на лица с предварително изградено убеждение или заинтересованост от изхода на
делото.
Конкретиката на разисквания сега казуса не очертава подобен случай. В жалбата и не са изложени
обстоятелства, индикиращи предубеденост или заинтересованост на съдиите от
настоящия състав, освен съществуващите колегиални отношения с членовете на
състава, постановил определението за назначаване на резервен защитник. Въпросните отношения са недостатъчни за
извод или поне за съмнение за пристрастност от страна на професионални съдии.
Естествено, че е необходимо наличието на лични причини в подобен смисъл,
каквито не се откриват в случая.
Гореизложеното
показва, че липсват и обективните, и субективните предпоставки за отвод на членовете на настоящия
състав на ПАС.
По възражението за
незаконосъобразност на определението за назначаване на резервен защитник.
В жалбата е
отправен упрек, че в производството по в.н.о.х.д. № 420/16 г. на Апелативен съд
Пловдив незаконосъобразно е била назначена адв. Н.К.за резервен защитник на
осъдения М., срещу който подход са формулирани многобройни оплаквания.
ПАС не може да се
занимае с подобно възражение. Това е така, доколкото процесуалният закон не е
уредил възможността за инцидентна проверка на законосъобразност на съдебни
актове, постановени от равен по степен съд.
По същество на жалбата
Разгледана по
същество, подадената жалба е неоснователна.
За да постанови
обжалваното определение, окръжният съд е приел за установено следното:
Производството по
делото е приключило с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 330/12 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с
която подсъдимият М. е бил признат за виновен.
В хода на въззивното производство му е бил
определен от * и назначен от въззивната инстанция резервен защитник в лицето на адв. Н.К.от АК *.
С решение от 22.06.2018
г. на * на участвалия в производството защитник е било присъдено възнаграждение
в размер на 800 лв. за предоставената правна помощ.
Подсъдимият е бил признат за виновен, поради което
правилно са му възложени споменатите разноски за резервния защитник. ПАС има
предвид, че разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК не предоставя друга възможност.
Не се споделя
възгледа на защитата, че М. не дължи разноските за резервен защитник, защото не
бил съгласен с назначаването му и многократно възразявал срещу приложения
подход. Неговото мнение не е релевантно за съдебната преценка относно
необходимостта от осъществяване на подобно процесуално представителство (арг.
от разпоредбите на чл. 94 НПК).
При цялостната
проверка на материалите по делото и изхождайки от горепосоченото, въззивната
инстанция стигна до извода, че обжалваното определение е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба – оставена
без уважение.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на адв. В. за отвод
на членовете на настоящия състав от разглеждане на делото.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 599/20.11.2019г. по н.о.х.д. 330/12 г. на Окръжен съд гр. *.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: