Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.В.,
25.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският районен съд, VII наказателен състав, в откритото съдебно заседание на двадесет
и шести февруари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Ангелова
при участието на секретаря В.В.,
като изслуша докладваното от съдията н.а.х.д.№1393 по описа за
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по
жалбата на Б.Н.Р. *** ЕГН ********** против Наказателно постановление № 26-0000084/11.12.2018
г., издадено от началник отдел гр.В., определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189,
ал.12 ЗДвП и чл 47, ал.2 ЗАНН, с което за извършено
нарушение на чл.21, ал.1, т.6 от Наредба
№ 34/06.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз на пътници му е наложено на
основание чл.95, ал.1, т.1 от ЗАвП административно
наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.
В подадената жалба се релевира
оплакване за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като
се прави искане за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че неправилно е отразена
фактическата обстановка, в действителност не е извършван таксиметров превоз на
пътник, а наложеното наказание е явно несправедливо. В проведеното съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя развива допълнителни
доводи в тази посока.
Ответната страна в приложеното писмено становище изразява
мнение за законосъобразност и правилност на издаденото НП и с правилно отразена
фактическа обстановка.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната
жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните,
намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в
законоустановеният 7-дневен срок и същата е процесуално допустима. Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение серия А-2018 № 258207/05.12.2018
г. за това, че на същата дата около 15, 00 часа в гр.В., ул.”***”** при
проверка на лек таксиметров автомобил „Сузуки Лиана”
с рег.№*** с водач жалбоподателя Р. се установява, че същия извършва
таксиметров превоз на пътници без монтиран
електронен таксиметров апарат с фискална памет, с което е нарушил чл.21, ал.1,
т.6 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз на пътници, който
гласи следното: „Лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на
следните изисквания: …..да има монтиран електронен таксиметров апарат с
фискална памет, притежаващ удостоверение за одобряване на типа, издадено от
Държавната агенция за метрология и технически надзор съгласно изискванията на
Наредба № 35 от
При обжалването на НП пред ВрРС са допуснати до разпит
свидетелите, посочени в АУАН, както и поисканите от жалбоподателя . От
показанията на актосъставителя и свидетелите, присъствали при констатиране на
нарушението се установява по безспорен начин, че на 05.12.2018 г. в гр.В. свидетелите
В.А. и Ив.Ц. са извършили проверка на
водача на лек таксиметров автомобил - настоящ жалбоподател, който в този момент
е извършвал таксиметров превоз на двама пътници, като таксиметров апарат е липсвал
в автомобила. В показанията си пред съда и двамата свидетели заявяват, че по
време на проверката водачът е извършвал превоз на двама пътници - ученици, от
които са снели обяснения, в които същите са заявили, че са взели таксито от
спирка в ж.к.***. Също така свидетелите безспорно установяват обстоятелството,
че в автомобила е липсвал електронен таксиметров апарат с фискална памет, както
и обстоятелството, че водача е превозвал двама пътници. От свидетелските
показания на свидетелите С. и П. се установява, че на посочената дата, същите
са ползвали таксиметровите услуги на ж.Р., като са се качили в л.т.а. от спирка
в ж.к.*** с цел да бъдат превозени до училището си в центъра на града.
Свидетелите установяват с показанията си още, че по време на проверката от
органите на реда те самите забелязали, че в л.т.а. липсвал касов апарат.
Съдът кредитира горните свидетелски показания, тъй като
същите са непротиворечиви, логични и последователни и отговарят на събрания по
делото доказателствен материал.
По делото са приети като писмени доказателства съставения
АУАН серия А-2018 № 258207/05.12.2018 г., издаденото Наказателно постановление
№ 26-0000084/11.12.2018 г., издадено от началник отдел гр.В., определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл 47,
ал.2 ЗАНН, Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на МТИТС, два броя писмени
сведения и Пътна книжка серия ВР № 142 от 31.10.2018 г.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна
страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разглеждайки
жалбата по същество, по аргумент
на чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, независимо от посочените от
жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка
настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване
на предвидената в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН процедура и съдържа всички необходими реквизити. Издаденото въз основа на
АУАН НП съдържа
необходимите реквизити и е издадено от компетентен
административно наказващ орган.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на
съществените. Нарушението, за което е съставен акта е описано като извършване
на таксиметров превоз на пътници без
касов апарат в таксиметровия автомобил. От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че водачът на таксиметровия автомобил и настоящ
жалбоподател е превозвал пътници без л.т.а. да е оборудван с касов апарат.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че нарушението
е доказано по един безспорен и категоричен начин, Обстоятелствата, посочени в
АУАН са доказани, датата и мястото на извършване на нарушението, както и
неговото авторство. Неоснователни са възраженията на проц.представител на
жалбоподателя, че не е налице таксиметров превоз, тъй като свидетелите не са го
заплатили, тъй като по време на проверката автомобилът е бил оборудван като
таксиметров такъв съгласно Наредба 34/1999 г.
В
издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление не са допуснати
нарушения от категорията на съществените, водещи до неговата отмяна.
Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.57,
ал.1 от ЗАНН. В издаденото НП е посочено като основание за налагане на
административното наказание чл.95, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Според разпоредбата на чл.95, ал.1, т.1 от ЗАвП наказва
се с глоба от 500 лева водач на моторно превозно средство, което не е
оборудвано с таксиметров апарат. Административнонаказващият
орган е определил фиксирания размер на наказанието, предвидено за извършеното
нарушение и съответно е наложил административно наказание глоба в размер от 500
лева.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява
неоснователна и като такава същата не следва да бъде уважена, а обжалваното НП
следва да се потвърди.
Водим от горното Врачанският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
26-0000084/11.12.2018 г., издадено от началник отдел гр.В., определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл 47,
ал.2 ЗАНН, с което за извършено нарушение
на чл.21, ал.1, т.6 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, на Б.Н.Р. ***
ЕГН ********** е наложено на основание чл.95, ал.1, т.1 от ЗАвП
административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд–В. по реда на
глава XII АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Районен съдия: