Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.08.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На пети юни
година
2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Поля Георгиева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8186
по описа за 2015 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
По изложените в искова молба обстоятелства ищцата М.П.Т.
с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. В. О. –САК е предявила против З. „Л.И.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес ***, иск с правно основание
чл.226,ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 120 000 лв., частично от глобална сума в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на майка и
Д.Т.В., в резултат на
ПТП, настъпило на 21.08.2014 год., ведно
със законната лихва, считано от деня на ПТП- 21.08.2014 год. до окончателно
изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба и допълнителната
ИМ, че ищцата М.П.Т. е дъщеря на Д.Т.В. на 81г., която починала от тежка
и несъвместима с живота травма при ПТП
на 21.08.2014г.
Твърди се, че на 21.08.2014г., около 09.00ч. в гр.София, по бул.”Никола П.”
с посока на движение от ул.”Любляна” към
бул.”Цар Борис III”, водачът И.С.Я. управлявал на специален
автомобил „МАН" ТГА 33.480 ББ с peг.№ ******* с прикачено ремарке Кроне АДП
24 рег.№*******, по суха пътна настилка и слънчево време. По същото
време Д.Т.В. предприела пресичане на по
бул.”Никола П.” по пешеходна пътека тип „Зебра”, обозначена с пътна маркировка
– М8.1, съгласно чл.65, т.3, б.”а” от ППЗДвП и при наличие на пътен знак Д 17 – чл.54,
ал.5 от ППЗДвП. Твърди се, че пешеходката пресичала
с бавен ход от дясно на ляво спрямо
посоката на движение на товарния автомобил. Твърди се, че водачът И.С.Я. не спрял и не пропуснал
пресичащата пешеходка Д.В., вследствие на което настъпило ПТП, при което
ударената пешеходката получила тежки травми. Непосредствено след ПТП Д.В.била откарана с линейка във ВМА
гр.София, където починала същия ден, поради
получените множествени, несъвместими с живота травми. Твърди се, че водачът И.С.Я. е нарушил правилата за
движение по пътищата, като е имал възможност
преди да приведе товарната композиция в движение, да види и възприеме
намиращата се на пешеходна пътека пешеходка Д.В.и да я пропусне да премине.
Твърди се, че пешеходката В.е спадала към уязвимите участници в движението, а
именно към инвалидите и престарели хора,
но водачът И.С.Я. не проявил дължимото по закон внимание и предпазливост към посткрадалата.
Твърди се, че по случая е образувано досъдебно производство ЗМ № 11398/2014 год. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр. преписка № 15675/2014г. по описа на СГП.
Твърди се, че вина за настъпилото произшествие има
водачът
И.С.Я., който не е съобразил поведението си с
конкретни разпоредби на Закона за движението по пътищата, с ППЗДвП и с противоправните си действия е причинил
вредоносния резултат.
Твърди се в исковата молба, че настъпилата
смърт на Д.Т.В.
е в
пряка причинна връЗ.а с ПТП. Сочи се, че след неочакваната загуба на майка и, ищцата претърпяла и продължава да търпи
големи болки и страдания. Твърди се, че след смъртта на майка и, ищцата плакала
много, затворила се в себе си и преживяла огромни морални страдания.
Твърди се, че към датата на
застрахователното събитие – 21.08.2014 г. водачът на „МАН"ТГА 33.480 ББ с peг.№ *******, е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите със застрахователна полица №
22114000425172, валидна от 23.01.2014 год. до 22.01.2015 год., сключена с
ответника З. „Л.И.” АД.
Ответното дружество З. „Л.И.” АД, чрез пълномощника юрк.К.А. в срока по чл.367 ГПК депозира отговор на
исковата молба, в който оспорва прекия иск по основание
и размер.Оспорва направеното с исковата молба твърдение, че доколкото ищцата е
наследник на пострадалата, то на нея следва да се присъди парична сума за
репариране на неимуществени вреди.Заявява, че законът не е въвел презумпция, по
смисъла на която, с факта на настъпване
на летален изход за дадено лице да настъпват неимуществени вреди за
неговите наследници. Оспорва и твърдението, че между ищцата и пострадалата са
съществували отношения на общност, привързаност, доверие и обич, които да са
били прекъснати едИ.твено във връЗ.а с настъпилото ПТП, тъй като към датата на
произшествието пострадалата и ищцата са имали адреси в различни населени места.
Поддържа, че по отношение на водача И.С.Я. е налице случайно деяние по смисъла
на чл.15 от НК, като сочи при условията на алтернативност, че оспорва
твърдението на ищцовата страна за иЗ.лючителна вина на водача. Оспорва също
така и описаният с исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Д.В., като
заявява, че същата не била изпълнила установените й в чл.113,ал.1, т.1 и ал.2
от ЗДвП задължения преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с
разстоянията до приближаващите пътни превозни средства и с тяхната скорост на
движение, да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спира без необходимост на платното за движение. На следващо място излага, че
пострадалата е нарушила и изискванията на чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП да не
навлиза внезапно на платното за движение и да не пресича платното за движение
при ограничена видимост. Оспорва
предявената претенция и по размер, като твърди, че същият е завишен и не
отговаря на принципите за справедливост , както и на трайната съдебна
практика.Оспорва по основание и размер предявеният акцесорен иск за лихва за
забава, както и началната дата, от която същите се претендират.Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение.
В допълнителната искова молба,
депозирана в срока по чл.372 ГПК, ищцата чрез адв. В. О. оспорва наведените от ответника доводи, че пострадалата Д.Т.В. е виновна и е
допринесла за настъпилото произшествие, като неоснователни. Поддържа, че конкретния
случай не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, така както твърди
ответното дружество, а противоправно виновно поведение. Сочи, че пострадалата Д.Т.В.
с нищо не е допринесла за настъпването на пътно- транспортното произшествие,
същата е пострадала от едно неправомерно поведение от страна на водача И.С.Я. -
застрахован при ответното дружество. Оспорва и
възражението за съпричиняване, като сочи пешеходката Д.Т.В.
не е нарушила разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и чл.114, т.1 и
т.2 от ЗДвП, както твърди ответното дружество.
В допълнителния отговор, депозиран в срока по чл.363 ГПК, отвотното З. „Л.И.”
АД, поддържа наведените възражения. Оспорва твърдения в исковата молба
механизъм на ПТП, както и твърдението за вина на водача И.С.Я.. Подържа твърдението, че в
случая е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Поддържа оспорването, че между ищцата и
пострадалата Д.Т.В. са съществували отношения на обич и привързаност.
В открито
съдебно заседание ищцата чрез
пълномощника си адв. В. О. поддържа
предявения иск. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК, като претендира
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Представят списък на разноски по
чл.80 ГПК.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си юрк. юрк.К.А. оспорва предявените
искове, като поддържа доводите за съпричиняване.
Съдът,
на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГК, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетите Удостоверение
за раждане №91/ 28.10.1961г. на Община
Бойчиновци и Удостоверение
за наследници №2292/11.12.2014г. издадено Столична община, се установява,
че ищцата М.П.Т. е дъщеря и наследник по закон на Д.Т.В. ЕГН **********,
починала на 21.08.2014г. в гр.София /л.143, л.38 от делото/
От съвкупната
преценка на представените по делото Констативен протокол за ПТП №К-881 от
21.08.2014г., съставен при посещение на място от мл. автоконтрольор при Отдел „ПП” на СДВР и протокол за оглед на
местопроизшествие от 21.08.2014г., съставен от дознател при СРТП –ОДП- СДВР, се
установява, че 21.08.2014 г., около 09.0
ч., при слънчево време и добра видимост в гр.София по бул.”Никола П.”
с посока на движение от ул.”Любляна” към
бул.”Цар Борис III”, в района
на пешеходна пътека тип „Зебра” на
кръстовището с ул.”Паскал Т.”, настъпило
пътнотранспортно произшествие между
товарнен автомобил „МАН" ТГА 33.480 ББ с peг.№ ******* с
прикачено ремарке Кроне АДП 24 рег.№******* управляван
от И.С.Я. и пешеходка с неустановена самоличност, която пресичала пешеходната пътека, при който
сблъсък пострадала пешеходката, която била откарана във ВМА, шокова зала,
където починала. /л.7, л.10-л.17 от делото/
При оперативните мероприятия на разследващите, още
същия ден - 21.08.2014г. е установено, че починалата пешеходка е Д.Т.В. ЕГН **********
от гр.София, като същата е надлежно идентифицирана. /докладна на л.22 от ДП
ЗМ № 11398/2014 год.
/
Протоколът за оглед обективира и скица на ПТП /л.16-л.17
от делото/, ведно с кодова таблица, от които е видно мястото на
настъпване на произшествието, както и
неговите пътни характеристики, а именно - кръстовище, платно за движение - с 2 ленти, както и че е налично характерно място - очертана с
пътна маркировка пешеходна пътека, тип „Зебра” обозначена
с маркировка – М8.1, пътен знак Д 17 –„пътека”,
разположение на товарнен автомобил „МАН" ТГА 33.480 ББ с peг.№ ******* върху
пешеходната пътека . Настоящият
съдебен състав приема, че в тази си част протоколът съставлява официален
свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила съобразно чл. 179, ал.1 от ГПК, тъй като неговият
съставител е засвидетелствал факти, пряко възприети от него, относно пътната
обстановка на местопроизшествието.
При извършената
в ОСМ на ВМА аутопсия на трупа на Д.Т.В., е установено,
че тежка множествена травма изразяваща се с: в контузии на главата, тялото и
левия долен крайник РаЗ.ъсване на поясната мускулатура в дясно с пролапсус на
десния бъбрек; открито счупване на таза в дясно с пълно отделяне и разместване
на дясната тазова половина, разкъсване на мускулатурата и на магистрални
съдове, и слабинната област; Счупване в горната трета на лявата бедрена кост, с
голямо разместване на фрагменти./л.29/
По случая било образувано досъдебно производство ЗМ № 11398/2014 год. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр. преписка № 15675/2014г. по описа на СГП./приложена пр.пр.15675/14г. на СГП/ Същото е водено срещу И.С.Я., за това, че на
21.08.2014г. около 9ч. управлявал товарен автомобил „МАН"
ТГА 33.480 ББ с peг.№ ******* с
прикачено ремарке Кроне АДП 24 рег.№*******, като се движил по бул.”Никола П.” с посока на движение от ул.”Любляна” към бул.”Цар
Борис III” и в района на кръстовището
с ул.”Паскал Т.” по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Д.Т.В., която
почина във ВМА в 9,20ч. – престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК. С постановление на прокурор от СГП от 13.03.2015г. на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство срещу И.С.Я. е
прекратено.
Според
постановлението за прекратяване на наказателното производство, станалото ПТП е
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК - водачът бил управлявал със
съобразена скорост, а пострадалата била преминала на 0,96м. от товарния
автомобил /при кредитиране на показанията на св.Д./, като водачът не бил нарушил
разпоредба на чл.20, ал.2 ЗДвП и скоростта му е била съобразена.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство, не е било обект
на съдебен контрол.
По отношение на механизма на ПТП в първоИ.танционното
производство са допуснати САТЕ, допълнителна АТЕ и повторна тричленна
САТЕ, изслушани са показанията на
водача И.С.Я. и на свидетеля В.Д., твърдящ, че е очевидец на
ПТП.
В приетото заключение на САТЕ, с вещо лице инж.Ц.В. се сочи,
от инженерно –техническа гл. точка следния механизъм на ПТП: На 21.08.2014 год.
около 08:55 часа, товарен автомобил „ МАН” ТГА 33.480 ББ с рег.№ *******и
теглено от него ремарке „ Кроне” АДП 24 с per. № ******* с водач И.С.Я. *** към бул.”
Цар Борис- III”. Вещото лице сочи, че водачът се движел в дясната
пътна лента и е спрял при пешеходна пътека
след ул.”Паскал Т.”, поради спиране на колоната автомобили пред него.
Към този момент пешеходката Д.Т.В. на 81г. предприела пресичане в
близост до предната броня на автомобила. Тя пресичала с бавен ход от дясно на
ляво - от тротоара пред локалното
платно. Когато пешеходката преминала пред автомобила и се е намирала в зоната пред левия фар
водачът на товарен автомобил „ МАН” ТГА 33.480 ББ потеглил заедно с колоната.
Последвал удар и падане на пешеходката, като водачите на околните автомобили
сигнализирали и Язунов спрял автомобила, преди да осъществи цялостно прегазване
на пешеходката. Вещото лице сочи, че товарния автомобил е регистриран от
компетентните органи, отразен на скица и заснет във фотоалбума на ДП без щети
от съприкосновението, а пешеходката починала от травмите във ВМА. В
заключението на САТЕ, вещото лице инж.Ц. В. обосновава извод, че при движение в
дясна пътна лента на булеварда и отсъствие на други предмети отдясно, водачът И.Я.
е имал обективна възможност за възприеме
пешеходката вдясно на тротоарната
площ, преди да предприеме пресичане на пешеходната пътека от дясно на ляво за посоката му, тъй като е
бил в статична положение, като невъзприемането на пешеходеца от страна на
водача е причина за настъпването на ПТП.
В приетото неоспорено заключение
на повторна тричленна САТЕ, с вещи лица инж.А.П.М., доц. инж.А.П.А. и
инж.К. Г., относно механизма на ПТП, се сочи, че на бул.” Никола П.” с
двупосочно движение, с по две ленти в едно направление, при интензивно движение
в колона, водачът на товарен
автомобил „ МАН” навлиза на пешеходна пътека и спира след зад движещия се пред
него автомобил на 1,5 м. Пешеходката В.на 81г. се намира от дясно пътното платно на разделителния остров, където може
да попадне при пресичане на платното от дясно на ляво и локалното платно.
Водачът на товарен автомобил „
МАН” спира на 1,19 м. преди края на пешеходна пътека тип „Зебра” и е в покой
2,19 сек. до момента на тръгване на автомобила. Вещите лица сочат, че през това
време пешеходката е била на тротоара и е можело да бъде видяна от водача на
товарния автомобил. Сочи се, че
пешеходката В.е била във видимата зона на водача, навлезнала е на
пътното платно и след 2,19 сек.
автомобила тръгва напред. След потегляне на автомобила на път до удара 1,03м.
Относно движението на пешеходката В.на 81г., експертите сочат, че е предприела
пресичане на платното от дясно наляво и
поради спиране на автомобила на пешеходната пътека е започнала пресичане пред
автомобила в края на пешеходната пътека. В прието заключение на тричленната САТЕ, се сочи, че причината за ПТП е спирането
на автомобила на пешеходна пътека тип Зебра,
което принуждава пешеходката да пресича пълното платно плътно до
кабината, потеглянето на автомобила на пешеходна пътека без водача да се убеди
че няма пешеходци пред него при ограничена видимост.
Движението на пешеходката на пътното платно отдясно наляво при пресичане на
пълното платно на разстояние около 1 м. пред кабината на автомобила. Мястото на настъпване на произшествието, както и пътната обстановка и
разположението на товарния автомобил и пострадалата пешеходка вещите са
онагледили на приложена към САТЕ схема на ПТП./л.198
от делото/
Заключението на приетата САТЕ и
заключението на тричленна САТЕ, съдът възприема, като обективни и
компетентно дадени, кореспондиращи на неоспорените официални документи, приети
по делото.
От приетото заключение на СМЕ, с вещо лице д-р В.Т., се
установява, че в резултат на ПТП на 21.08.2014г.,
Д.Т.В., според аутопсионния протокол е получил следните увреждания: тежка съчетана
гръднокоремна травма изразяваща с: Контузии на главата, тялото и левия долен
крайник; Деколман/ отслояване/ на кожата от подлежащите й тъкани в ляво и дясно
на гръдния кошт, и в поясовата и кръсцовата области; Счупване на VII- IX дебни
и VIII-X и леви ребра с
разместване на фрагменти и разкъсване на палиетарните плеври; Кръвоизлив в
плевралните кухини и кръвонасядания на корените на белия дроб и в
средостението; Кръвонасядания по червата и напукване на далака; Кръвоизлив в
коремната кухина;Разкъсване на поясната мускулатура в дясное пролапсус на
десния бъбрек; Открито счупване на таза
в дясно с пълно отделяне и разместване на дясната тазова половина, разкъсване
на мускулатурата и на магистрални съдове, и слабинната област; Счупване в
горната трета на лявата бедрена кост, с голямо разместване на фрагментите.
Вещото лице сочи, че смъртта на Д.Т.В. се дължи на тежката и несъвместима с
живота, от медицИ.ка гледна точка, множествена травма. Обоснован е извод, че
констатираните увреждания са причинени в резултат на процесното ПТП, като е
налице пряка и непрекъсната връзка между причинените травматични увреждания и
смъртния изход.
Разпитан в о.с.з. на 04.10.2016г.
свидетелят И.С.Я.
сочи в показанията си, че помни пътния инцидент, в който е участник той и
пешеходка. Сочи, че произшествието станало около 8 ч. сутринта по „Околовръстно
шосе”, при много натоварено движение. Твърди, че на около 10-15м. след пешеходната пътека колоната спряла, спрял и
той, но понеже е с товарна кола, която е дълга ремеркето останало на
пешеходната пътека. При
потегляне на колоната и свидетелят Я. потеглил и чул няколко клаксона на автомобили
да изсвирват едновременно. И.тиктивно
спрял... След като спрял, отворил шофьорската врата и видял жена да лежи на
земята от лявата страна на камиона. После от съседка на пострадалата разбрал,
че е клошарка и събрала от контейнерите. Сочи, че жената била около 1,50м., в
момента на потегляне на колоната се мушнала от някъде, а той не я видял заради
височината на кабина, която е 2 метра .
До падналата жена имало патерица.
Показанията на свидетелят И.С.Я., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид неговата заинтересованост, като участник в
процесното ПТП.
Свидетелят В.Д. сочи в показанията си, че през 2014 год. пътувал с
личният си автомобил марка „Шкода”... и се движех по бул. „Никола П.”...Движел се
в лявата лента в посока бул. „Горнобански път. Имало задръстване в двете ленти.
В момента, в който били спрели, от
лявата му страна имало камион, който се движел противоположно на него.
Възрастната жена се подала точно пред камиона. Между камиона и колата пред него
имало около метър-метър и половина. Жената минала плътно пред камиона и нямало
как шофьорът да я види, че преминава отпред. В този момент колоната тръгнала и
камионът я бутнал с левия фар. При падането жената си ударила главата. Другите
водачи на автомобили започнали да свирят и викат,това накарало шофьора на
камиона да спре. Свидетелят В. Д. сочи, че работел в района и почти нямало ден в който да не я вижда тази жена. Тя
събирала чанти, пресичала улицата по диагонал от 300-400 м, ходела буквално по шосето. Сочи, че дори
я виждал жената на осевата линия да ходи. Нямала притеснение,
че е на пътя.
Показанията на свидетелят В.Д., съдът преценява
по реда на чл.172 ГПК, като съобразява тенденциозното му, негативно отношение
към пострадалата, като не ги кредитира относно положението на участниците при
процесното ПТП, доколкото същите са недостоверни, предвид противоречието им с
схемата към протокола за ПТП и местонахождението на свидетеля в автомобилната
колона, от което е видял съмнителен брой подробности, за които свидетелства три
години след произшествието. Свидетелят Д.
няколко пъти, вкл. и пред разследващи сочи, че жената паднала и си ударила
главата, а от събраните доказателства и СМЕ се установи, че пострадалата е причинена
гръднокоремна травма, счупен таз с разместване на дясната
тазова половина, при съприкосновението с камиона.
По изложените обстоятелства, съдът не възприема и Допълнителната АТЕ,
изготвена на база свидетелските показания на В.Д. и на водача И.С.Я..
По
делото са събрани гласни доказателства във връзка с твърдените от ищцата
претърпени неимуществени вреди.
Свидетелката
Л.Р./34г., без родство/, ангажирана от ищцата, сочи в
показанията си, че познава ищцата М.и контактува с нея ежедневно, т.к. живеят в
общ двор в с.Борован. Идвали в София в СДВР, след настъпилото ПТП. След като
научила за смъртта на майка си, ищцата много се влошила, получила обриви, които
минавали и от стреса се появявали отново. Свидетелката Рангелова сочи, че
ищцата организирала погребението на майка си и тежко го изживява, въпреки
изминалото време. Имало промяна в
психиката и поведението на М.. Майката и дъщерята поддържали отношения, макар и
да не се виждали често.Говорели си по телефона.
Свидетелят С.С.,
ангажиран от ответника, разпитан в о.с.з. на 31.01.2017г. посочи, че Д.Т.В. му
била комшийка . Живеела сама с десетина котки, не знае да е имала дъщеря. Имала
син Н., който починал. Имала психични проблеми. Не знае кой е организирал погребението и.
По делото е прието за безспорно, че
към датата на ПТП- 21.08.2014 г. водачът на
специален автомобил „МАН"ТГА
33.480 ББ с peг.№ *******, е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите със застрахователна полица №
22114000425172, валидна от 23.01.2014 год. до 22.01.2015 год., сключена с ответника
ЗК „Л.И.” АД , което е видно и от приетата Справка от интернет- страницата на
ИЦ към Гаранционен Фонд за наличието на сключена застраховка „Гражданска Отговорност"
на автомобилистите. /л.41
от делото/
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта: Съдът намира, че предявения иск е допустим, като по силата
на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за
застраховането /в сила от 01.01.2016 год./, за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 год./, какъвто е и процесният
случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ
бр. 102 от 29.12.2015 год./.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл.
226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
При така
предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка
с деянието.
Безспорно се
установи по делото настъпването на пътнотранспортно произшествие на 21.08.2014г.
Съвкупния анализ на приетите неоспорени
доказателства ,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента И.Я. , изразяващо се в нарушаване на
правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени вреди и причинно – следствена връзка между деянието
и вредите. Съдът от настоящата инстанция, приема, че водачът Я. при управляване на
моторно превозно средство е нарушил основно правило за движение, това по чл.
119, ал.1 от ЗДвП. Деянието му е извършено виновно, тъй като сам деецът се е
поставил в невъзможност да изпълни задължението си по закон, а именно да намали
скоростта и да пропусне стъпилия на пешеходната пътека пешеходец.
Установи се от
фактическа страна, че водачът на специален
автомобил „МАН"ТГА 33.480 ББ с peг.№ ******* е извършил нарушение правилата за движение по
пътищата / чл. 119, ал.1 ЗДвП: " При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре".
Не е спорно по
делото съществуването на валидно правоотношение по договор за застраховка
"гражданска отговорност" между И.Я.
и ответника. Действително самата застрахователна полица не е представена
по делото, но трябва да бъдат отчетени данните, съдържащи се в неоспорената от
ответника справка, издадена от Гаранционния фонд, която съгласно разпоредбата
на чл. 295, ал.7 от КЗ/отм./ има
характера на официален документ, който до доказване на противното удостоверява
следните обстоятелства: застрахователят, номерът на договора за задължителна
застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите, начална и
крайна дата на покритие, регистрационен номер и номер на рамата на МПС.
Един от основните спорни по делото въпроси е
свързан с това дали настъпването на процесното ПТП се дължи на случайно деяние
по смисъла на чл. 15 от НК или на виновното поведение на водача И.Я..
В тази връзка, на първо място, трябва да се отбележи, че постановлението за прекратяване
на наказателното производство, не е задължително за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от извършеното деяние и не съставлява доказателство по
делото. Т.е., гражданският съд не е обвързан от констатациите на прокурора и с
оглед доказателства в гражданския процес може да приеме друга фактическа
обстановка.
Съгласно легалната дефиниция, установена в §6, т.54 от ДР на ЗДвП пешеходна
пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни значи, предназначена за преминаване на пешеходци, като на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. А тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци - §6, т.6 от ДР на ЗДвП. В случая,
след процесното кръстовище, считано по посока на движение на автомобила, е
имало очертана с пътна маркировка пешеходна пътека. Обстоятелството, че същата
е била с поизтрити линии, не сочи недвусмислено, че такава липсва. Дори и при
липса на маркировка или сигнализация за наличието на пешеходна пътека, съдът
приема, че пресичането е осъществено на пешеходна пътека, поради това, че е
осъществено на кръстовище в участък, представляващ продължение на тротоар
/пешеходен остров/ върху платното за движение.
Въз основа на ценените доказателства по делото и
съобразявайки доказателствената тежест във връзка с оборване на презумпцията за
вина /чл. 45, ал.2 от ЗЗД/ и неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдебният състав счита, че
пострадалата се е превърнала в опасност
за движението, когато е направила опит да пресече платното за движение на
пешеходна пътека пред товарния автомобил
застанал върху пътеката, но именно
спирането
на автомобила на пешеходна пътека тип Зебра,
е принудило пешеходката да
пресича пълното платно плътно до кабината./САТЕ-
тричленна/
Установи се, че докото е бил
в покой, водачът на товарния автомобил е имал обективна възможност за възприеме
пешеходката вдясно на тротоарната площ,
преди тя да предприеме пресичане на пешеходната пътека от дясно на ляво за посоката му, а също така да зачете
правото и да извърши безпрепятствено пресичане на пешеходната пътека. В този
смисъл следва да се приеме, че действията на водача на специалния автомобил
"МАН " – И.С., съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно
нарушил е основно правило на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, съгласно който при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре Деянието
му е виновно, при форма на вината –
съзнавана непредпазливост, тъй като сам деецът се е поставил в невъзможност да
изпълни задължението си по закон, а именно да намали скоростта, да спре и да
пропусне стъпилия на пешеходната пътека пешеходец. Това му нарушение е в пряка
причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания на пешеходката.
Пострадалата е била предвидимо препятствие и опасност на пътя, това се отнася
дори и до хипотезата, в която тя е предприел пресичане преди пешеходната
пътека. Ако деецът беше спазил буквата и духа на закона, отразени в нормата на
чл. 119, ал.1 от ЗДвП, то той би намалил скоростта и би имал възможността да
спре пред всяко едно препятствие.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача Я., който не е изпълнил
нормативно вменено му задължение по чл. 119 от ЗДвП, чл. 196 от ППЗДВ, чието
спазване е щяло да му позволи въобще да избегне пътнотранспортното
произшествие.
По размера: Предмет на исковите претенции са единствено неимуществените вреди, които
ищцата М.Т. е претърпяла вследствие смъртта на майка и Д.В.. Според
исковата молба, неимуществените вреди са се проявили във формата на болки, страдания и психически шок и скръб от
преждевременната и невъзвратима загуба на починалия родител, с която ищцата се е намирал в отношения на взаимна
обич, доверие и привързаност и от когото е получавал нормално присъщата за
отношенията родител - дете житейска подкрепа.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания
относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на
деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са
специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии -
момент на настъпване на смъртта, възраст
и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание
на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на
чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. В утвърдена
практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. №
387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II
т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г.
по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и становището, че
удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при
определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и
обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ/отм./ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ.
За реалното проявление на вредите са събрани свидетелски показания, от
които се установява, че ищцата е дъщеря на починалата Д.В./на 81-годишна
възраст/ - не живеела заедно с нея.Следва да бъде отчетено, че стресовата реакция на дъщерята от внезапната
смърт на майка и, преминала в емоционална застиналост, за което свидетелстват показанията на св.Рангелова. Следва да се
вземе предвид и негативното отражение на деликта върху психоемоционалното
състояние на ищцата, която се затворила в себе си, преживяла загуба и значителен
стрес. В случая
събраните гласни доказателства сочат, че между пострадалата Дамяна и дъщеря и е съществувала връзка. Дъщерята тежко понесли загубата на майка си, за което сочат показанията на св.
Рангелова. Следва да се отчете
обстоятелството, че ищцата М.Т. и майка и Д.В., не са живели заедно и не
са контактували интензивно по между си. Пред разследващите е обсъждана
възможността за служебно погребение на посдтрадалата, като едва през декември
2014г., пет месеца след ПТП, ищцата М.Т.
е изявила желание да организира погребението на майка и.
Поради
това и като съобрази, релевантните обстоятелства, включително и
възрастта на починалата - 81г., степента на близост между двете, съществуващата към момента на увреждането – 2014 г. обществено икономическа
обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС
намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищцата за неимуществените вреди, причинени от
смъртта на майка и, при установените релевантни обстоятелства ще бъде
постигнато с обезщетение в размер на 60 000 лева, като иска за разликата от присъдения до
първоначално предявения размер от 120 000 лв., частично от глобална сума от 200
000лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Възражението на ответното дружество е за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата Вукадинова, поради неизпълнение назадълженията по
чл.113, ал.1,т.1 ЗДВП не
бе доказано. Пострадалият не може да има задълженията на водача на
МПС, в конкретния случай няма и съпричиняване от негова страна, тъй като е
предприела пресичане на пешеходната пътека – свободна и тя е стъпила на нея.
Придвижвайки се по пешеходната пътека, пострадалата излиза извън обхвата на задължението си по чл.
113, ал.1, т.1 от ЗДвП.
От заключението на приетата тричленна АТЕ се установи, че пешеходката В.на
81г., е предприела пресичане на платното
от дясно наляво и поради спиране на товарния автомобил на пешеходната пътека е
започнала пресичане пред автомобила в края на пешеходната пътека.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В исковата молба ищецът претендира
обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Отговорността
на застрахования пред третите лица –ищцата, произтича от непозволено увреждане.
Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищците обезщетение се дължи от
деня на увреждането – 21.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищцата се дължат
разноски от 300лв., съразмерно на уважената част от исковете, като общо
сторените разноски са 600лв. – депозит АТЕ.
При този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА
вр. с чл.7, ал.2, от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. В.О. сумата от 2065
лв., съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска –200 лв. юрисконсултско възнаграждение и разноски за депозит за допълнителна АТЕ и
свидетел.
При този изход на делото застрахователното
дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 2400
лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 200лв.
разноски за експертизи платени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес *** , да
заплати на М.П.Т. с ЕГН **********,***, на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата
от 60
000 (шесдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на майка и Д.Т.В., настъпила в резултат
на ПТП от 21.08.2014г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от 21.08.2014г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата от присъдения до предявения
размер от 120 000 лв., частично от глобална сума от 200 000лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес *** , да
заплати на М.П.Т. с ЕГН **********, разноски пред СГС в размер на 300лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.П.Т. с ЕГН **********,***, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК *******, разноски по делото в размер на 200 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес *** , да заплати
на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 2400 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 200лв. разноски за експертиза платени от
бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: