Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ – 203 17.07.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
Окръжен съд Трети състав
На седми юли година 2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Росен Парашкевов
в.гр.дело номер 67 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от Главна Дирекция
„Гранична полиция“- МВР, представлявана от юрисконсулт Красимира Иванова, с
адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 4 против
Решение № 3160 от 22.11.2019 г., постановено по гр. дело № 6323/2019 г. по
описа на БРС, с което съдът е осъдил въззивника да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********,
от гр. Б., ж.к. „З.“ бл. *, ет.*, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Ген.
Гурко“ № 11, ет. 2, чрез адвокат Ели Димова, сумата 1237,60 лева,
представляща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд от общо 179,32 часа, за периода от
31.07.2016 година до 31.07.2019 година, преизчислен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на
исковата молба на 31.07.2019 година до окончателното й плащане, сумата от 151,77 лева, представляваща сборна
лихва за забава върху отделните вземания,
сумата 350 лева, представляваща
разноски, направени по водене на делото. Главна дирекция Гранична полиция“- МВР
, е осъдена да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и
възнаграждение за вещо лице в общ размер на 280 лв.
Недоволство
от така постановеното съдебно решение изразява ГД Гранична полиция“- МВР,, което
счита за незаконосъобразно. Страната твърди, че решението е неправилно,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост на акта.
Моли
съда за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат
отхвърлени. Излага съображения. Претендира разноски. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции. Жалбоподателят твърди, че за процесния период,
въззиваемият е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени,
съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно.
Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време, се формирал резултат, който
при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР (като извънреден труд). Заявява се, че съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на
държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди
се, че към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., по отношение полагането на
нощен труд, се прилагали правилата на
действалата към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Наредба№8121з-407 от
11.08.2014г., отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по специален начин заплащането на нощния
труд в системата на МВР(положеният труд между 22.00часа и 6.00часа се
преизчислявал с коефициент 1,143). Посочва се, че за останалата част от процесния период, се прилагали Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 и
Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г. Въззивникът намира, че неправилно
първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните
наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата. Твърди, че последната намирала приложение само за
работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на
следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното
работно време, по- малка от продължителността
на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.
Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в
системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем
часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен
труд се приравнявали на осем часа дневен такъв. Развива подробни съображения,
че нощният труд (между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв.
Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително
работи извън установеното работно време.
Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било
установено с оглед увеличаване заплащането на положения нощен труд с
допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на
извънреден труд. В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика на районните
и окръжни съдилища.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д.Г.Д., ЕГН **********.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и
е процесуално допустима.
Предявените
пред Районния съд – Бургас искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3
вр.чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, при служебната
проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК
намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото
е правилно и законосъобразно.
Производството пред Бургаския районен съд е било образувано
по искова молба от Д.Г.Д., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „З.“ бл. *, ет.*,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 11, ет. 2, чрез адвокат Ели
Димова, против ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.”Княгиня
Мария Луиза” № 46. Ищецът твърди, че за исковия период 31.07.2016г. – 31.07.2019г.
е заемал длъжност ,,Електрик на кораб“ в група 02 Гр.ГПК(Гранично- полицейски
кораби) към БГПК- Созопол при РДГП-Бургас и като такъв има статут на държавен
служител. В резултат от полагани нощни дежурства за горния период е надвишил
нормалната продължителност на работното време. Положил е общо 864 часа нощен
труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен,
възлиза на 987 часа дневен труд, съответно преизчислен възлиза на 123 часа
извънреден труд. Твърди, че за този отработен извънреден труд не е заплатено допълнителното дължимо
възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззиваемия да заплати на ищцата сумата от 738 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода, ведно със законната лихва върху главницата от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира също
така заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.
Ответната
страна, ГД „Гранична полиция“ МВР-Бургас е депозирала отговор на исковата
молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер.
Страните
са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.
В
хода на производството, на основание чл.214 от ГПК, исковете са изменени, след
депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 08.11.2019г. е
прието изменение на иска по размер, като за упоменатия период се претендира
сумата от 1237.60лв.(вместо първоначално претендираната от 738 лева),
представляваща допълнително възнаграждение за 179.32 часа извънреден труд, като
е заявено искът за мораторна лихва да се счита предявен за сумата от 151.77
лева.
Изложените в исковата молба твърдения,
че Д.Г.Д., за исковия период 31.07.2016г. до 31.07.2019г. е заемал длъжността и
полагал труд на длъжността ,,Електрик на кораб“ в група 02 Гр.ГПК (Гранично-
полицейски кораби) към БГПК- Созопол при РДГП-Бургас, и
страните са били в служебно правоотношение, не са оспорени от
въззивника, затова по реда на чл.153 , съдът
ги приема за установени.
Както бе изложено по-горе, с исковата
молба въззиваемият заявява, че за периода 31.07.2016г. до 31.07.2019г. е
полагал 24-часови дежурства по график, като за месец е имал по 7 или 8 24-часови
дежурства и така се е получавало превишаване на нормалната продължителност на
работното време. Затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация
на работното време по горния начин, била превишавана максималната
продължителност на служебното време за месеца.
Няма спор по делото, че въззивемият има
качеството на държавен служител,
съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица“.
Според
действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен
период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.“ След изменението
на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба,
предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се
спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият Д. е полагал 24-часови дежурства, определени по
график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст
следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята
на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна
смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8
часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.
Според
въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният
труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже
се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според
работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г.,
отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете
Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което,
според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в
спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра
Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен
час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според
настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ
относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на
извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се
вземе предвид, че въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл.142,
ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на
държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДСл предвижда субсидиарно приложение на КТ относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните
ЗДСл и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби,
съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а
именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от
структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР могат да регламентират отношения,
уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не
такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения,
предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да
уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по
по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение.
Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и
6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде
приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент
1.143.
Настоящият
състав не споделя подобно тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно
конкретната хипотеза, а именно по отношение на
приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд
следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов
период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв
е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен
акт ще се приложат правилата на ЗДСл, ЗМВР, съответно – на КТ.
В този смисъл съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително
възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на
чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8, 12 или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период -чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
-чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение -чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187,
ал. 9 ЗМВР. За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г./, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./,
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с
§ 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Изложените
аргументи мотивират съда да приеме, че положеният от въззиваемия нощен труд за
периода 31.07.2016г. – 31.07.2019г. следва да бъде приравняван към дневен с
коефициент 1.143, за часовете, отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално
отработените часове нощен труд се дължи
съответна добавка за нощен труд, така, както е определено от Министъра
на вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен
труд, за времето, в което се превишава 8-часовият работен ден – и с добавка за
извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане на 1-месечен
или 3-месечен период, в зависимост от това, коя редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР е
действала към релевантния исков период.
За да докаже твърдението си за положен
извънреден труд за процесния период, въззиваемият е поискал определянето му
посредством експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л., след
като се е запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално положени
дежурства, е определило по месеци за процесния период превишаването на
продължителността на служебното време. То, също така е остойностено, съобразно
действалите към актуалния момент административни актове, регламентиращи
възнаграждението на въззиваемия.
Така
за периода 31.07.2016г. – 31.07.2019г. въззиваемият е положил 24-часови
дежурства, в резултат от които е превишил служебното време с общо 179.32 часа, поради което за процесния период на въззиваемия се дължи
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1237.60 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 151.77 лева,
представляваща мораторна лихва .
При изложените мотиви на настоящия състав, се налага
заключение, че постановеното от БРС решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на
въззивника не следва да бъдат присъдени
разноски. На основание чл.78,ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемия се
следват направените от него съдебно-деловодни разноски за производството пред
въззивната инстанция в размер на 300 лева, при отчитане на направеното възражение
за прекомерност, което в случая се явява неоснователно
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3160/22.11.2019г., постановено по гр.д. № 6323/2019г. по описа на
Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“- МВР,
представлявана от юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес за призоваване: гр.
Бургас, ул. „Цар Асен“ № 4, да
заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „З.“ бл. *, ет.*, сумата от 300 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: