Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 21.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в открито съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
НИКОЛОВА
при секретаря Илона Денева, като разгледа докладваното от съдия
В.Николова гр. дело №5881/2020г. по
описа на РС-Плевен и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Р.Р.В. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. К.Д. ***, офис 111
против О.н.М. с, седалище и адрес на
управление:***. Посочва се в исковата молба, че ищецът работи в о д като заема длъжността „младши инспектор
„ в група ООР при. Твърди се, че трудовата дейност осъществява по определен
график, при режим на нощна смяна от 22.00 часа до 06.00 часа и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време. Твърси се в
исковата молба, че ищецът е положил общо 1224 часа нощен труд, през години и
периоди, както следва: през м.01.2019г.-
32 часа; през м.02.2019г.- 48 часа; през м.03.2019г. – 40 часа; през
м.04.2019г. – 56 часа; през м.05.2019г.
– 64 часа; през м.06.2019г. – 32 часа; през м.07.2019г. – 40 часа; през м.08.2019г. – 48 часа; през
м.09.2019г. – 56 часа; през м.10.2019г. –
72 часа; през м.11.2019г. – 32
часа; през м.12.2019г. – 48 часа; през м.01.2020г. – 24 часа; през м.02.2020г.
– 48 часа; през м.03.2020г. – 56 часа; през м.04.2020г. – 48 часа; през
м.05.2020г. – 56 часа; през м.06.2020г.
– 32 часа; през м.07.2020г. – 48 часа; през м.08.2020г. – 64 часа; през
м.09.2020г. – 56 часа; през м.10.2020г. –
48 часа. Посочва се още в
молбата, че ищецът е положил нощен труд общо в размер на 1224 часа извън утвърдените
графици и поради липса на регламент в законодателството положения труд следва
да се заплати чрез ползването на коефициент от 1,143 , който се определя като
нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд. Твърди се, че положеният нощен труд от
1224 часа чрез коефициента се приравнява
на 1399 часа или извънреден труд в
размер на 175 часа, който следва да бъде заплатен допълнително от
ответника. Твърди се в исковата молба,
че часовата ставка на служителя е 7
лв. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди О.н.М. да заплати на Р.Р.В. сумата от 1225 лв. –
представляваща възнаграждение за положен (извънреден) нощен труд в
периода 01.01.2019г.- 31.10.2020г. ,
преобразуван в извънреден труд, сумата от 150 лв.- мораторна лихва за периода
01.04.2019г.-31.10.2020г., законна лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; както и направените
деловодни разноски.
На основание чл. 131 от ГПК препис от исковата
молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законоустановения
срок е постъпил отговор с вх.№
268804/07.12.2020г., в който страната е взела становище относно допустимостта и
основателността на иска. Посочва се в
отговора, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Прави се възражение
относно смесването на института на нощния труд и извънредния труд. Посочва се,
че всички дължими суми за нощен и извънреден труд са заплатени на ищеца, както
и че след 01.07.2020г. въз основа на измененията на чл. 187, ал.3 изр.последно ЗМВР и Заповед № 8121з-632/17.06.2020г.
нощния труд на служителите на МВР се заплаща по 1 лв. Твърди се, че
ищецът не е положил нощен труд извън определения в графика, както и не е положил извънреден труд в часовете, за
които се твърди в исковата молба. Иска се от съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани.
С определение № 261307/09.12.2020г. производството по гр.д. № 5881/2020г. по
описа на Районен съд – гр.Плевен е спряно на основание чл. 633 вр. чл.631 ал.1
изр.1 ГПК до произнасяне от Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване на
основание чл. 267 от договора за функционирането на Европейския съюз по гр.д. №
606/2019г. по описа на РС Луковит на 15
юни 2020 година, против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерство на вътрешните работи, по което е образувано Дело
C-262/2020г. по описа на СЕС.
С определение № 260047/08.03.2022г. производството е
възобновено на основание Решение от
24.02.2022г. по дело С-262/2020г. на СЕС Люксембург.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от представеното заверено
копие на Заповед №316з-2706/15.08.2018г., че Р.Р.В. заема длъжността „старши
полицай (водач на патрулен автомобил )“
в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ във *** при
Областна дирекция на МВР-Плевен, считано от 27.08.2018г. и основно месечно
възнаграждение в размер на 809 лв.
Не се спори и се установява от представеното от ответника заверено
копие на типова длъжностна характеристика и протокол УРИ: 316р-28152/28.08.2018г., че В. е
запознат на дата 27.08.2018г. със задълженията си по длъжностна характеристика.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че ищецът е осъществявал
труд по определен график, вкл. с режим на нощни смени.
Спорно по делото е положил ли е ищецът нощен труд общо от 1224 часа нощен труд, през години и периоди,
както следва: през м.01.2019г.- 32 часа;
през м.02.2019г.- 48 часа; през м.03.2019г. – 40 часа; през м.04.2019г. – 56 часа; през м.05.2019г. – 64 часа; през
м.06.2019г. – 32 часа; през м.07.2019г. –
40 часа; през м.08.2019г. – 48 часа; през м.09.2019г. – 56 часа; през
м.10.2019г. – 72 часа; през м.11.2019г.
– 32 часа; през м.12.2019г. – 48 часа;
през м.01.2020г. – 24 часа; през м.02.2020г. –
48 часа; през м.03.2020г. – 56
часа; през м.04.2020г. – 48 часа; през м.05.2020г. – 56 часа; през м.06.2020г. – 32 часа; през
м.07.2020г. – 48 часа; през м.08.2020г. – 64 часа; през м.09.2020г. – 56 часа;
през м.10.2020г. – 48 часа.
Спорно по делото е дали
претендираните 1224 часа нощен труд са реално осъществени респ. отчетени ли са,
положени ли са в рамките на утвърдените графици или не, заплатени ли са като
нощен труд или като извънреден, в какъв размер.
За
установяване на спорните по делото обстоятелства е назначена
съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, общият брой часове положени от Р.Р.В. като нощен труд на
отчетен едномесечен и тримесечен период от 01.01.2019г. до 31.10.2020г. вкл. е
следният: общо за 2019г. положени като нощен труд са 528 часа, а за 2020г. е положен нощен труд от 598
часа. Заплатената сума за периода
м.01.2019г.- м.12.2019г. е в размер на 132 лв., а тази за периода от
м.01.2022г. до м.10.2020г. вкл. е в
размер на 556 лв. Вещото лице е
категорично, че общият брой часове, положени от ищеца в периода
01.01.2019г.-31.10.2020г. са 1126 часа (при 8 часов нощен труд на
денонощие). Видно от заключението на вещото лице
няма преобразуване на нощен труд към дневен при изчисляване на работната
заплата на Р.Р.В.. Часовете положен нощен
труд, след преобразуване на отработените часове в дневни за периода 01.01.2019г.
до 01.10.2020г. с увеличение от 50 % възлиза на 1353,39 лв., след преобразуване
и умножени по ставка 1,143, а за периода от 01.02.2020г. до 01.08.2020г. преобразувани с коефициент 1,143 умножени по
ставка от 1 лева е 63 лв.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза
часовата ставка за м.01.2019г. възлиза
на 5,06; м.02.2019г.- 5,56; м.03.2019г.- 5.56; м.04.2019г. – 5.56;
м.05.2019г.-5,56 лв.; м.06.19г.- 5,56 лв.; м.07.2019г.- 4,84 лв.; м.08.2019г.-
5,06; м.09.2019г.- 5,86 лв. м.10.2019г.- 4,84 лв.; м.11.2019г.- 5,30 лв.; м.12.2019г.-5,86
лв.; м.01.2020г.- 5,56 лв.; м.02.2020г.- 6,12 лв.; м.03.20г.- 5,83 лв.;
м.04.2020г.- 6,12 лв.; м.05.20г.-6,80 лв.; м.06.20г.-5,56 лв.; м.07.20г.- 5,32
лв.; м.08.2020- 5,83 лв.; м.09.20г.-6,12 лв.; м.10.20г.- 5,56 лв. Размерът на
мораторната лихва за процесния период възлиза на сумата от 67 лв. при
изчисление на дневната ставка с коефициент 1,143. Съдът кредитира изцяло
с доверие заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно,
съответно и на писмените доказателства по делото.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Съдът
приема, че е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 67, ал. 7,
т. 1 от Закона за държавния служител – за заплащане на неизплатено възнаграждение
за положен от ищеца нощен труд по време на дежурства по график за периода 01.01.2019г.-31.10.2020г. вкл., както и иск по чл.86 ЗЗД за обезщетение
за забава за периода 01.04.2019г. до датата на подаване на исковата молба (05.11.2020г.)
и законна лихва след дата 05.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно чл.187 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно нормата на чл.187,
ал.4 ЗМВР за държавните
служители в МВР, извън тези по ал. 2 /служители, които изпълняват служебните си задължения при
специфични условия и рискове за живота и здравето/ и
работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при
необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на
редовното работно време.
Законодателят в ал.5 на чл.178 ЗМВР, че когато работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1.
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 188,
ал.1 ЗМВР държавните служители на МВР са длъжни да бъдат на разположение
за изпълнение на задълженията си, свързани със службата им в МВР, при условия и
по ред, определени с наредбата по чл. 187, ал. 9.
С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период ищецът е полагал труд на смени вкл. през нощта ( от 23.00 часа
до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за
което обстоятелство също липсва спор между страните.
В процесния период са действали Наредба
№8121з-908/02.08.2018г. за условията и
реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР
за научна степен, за полагане на труд на официални празници, за времето на
разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, Наредба №
8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд
през нощта от 22.00 до 6.00 часа, за полагане на труд на официални празници и
за времето на разположение и Наредба № 8121 з-36 от 2020 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители
в МВР (обн. ДВ, бр. 3/2020 г., в сила от 10.01.2020 T.). И в трите наредби отново не е регламентиран
коефициент, аналогичен на този в чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба №
8121 з-407 от 2014 г. а именно „при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период ce умножава по 0,143.
Полученото число ce сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.".
Същевременно в чл.2 от Заповед № 8121з-156/05.02.2020г.
относно определяне размерите на допълнителните възнаграждение за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 6 часа, за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, изплащани на държавните
служители в МВР ( обн. Д.В. бр.13 от 14.02.2020г., в сила от 01.02.2020г., изм. бр.
85 от 02.10.2020г., в сила от 01.10.2020г.) размерът на
допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него от
22.00 часа до 6,00 часа е 1 лв.
През част от процесния период по делото от 01.04.2019г. до 01.02.2020г. липсва изричен
регламент в ЗМВР или подзаконовите актове по прилагането му, с които да се
урежда начина за определяне на размера на допълнителното възнаграждение на
ищеца за нощен труд.
От
съществено значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е
обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение нормата на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка следва да се отбележи, че според чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В
страната по повод делата за нощен труд на полицаи и служители на РДБПБЗЗН са
формирани две становища:
Съгласно
първото, в ЗМВР и в приложимите наредби, посочени по-горе, с
изключение на отменената Наредба № 8121 з-407 от 2014 г.,
липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен
труд в дневен с коефициент 0,143 и поради това следва да ce прилагат
разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (HСOP3), a именно, че при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове ce превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време. Отнесено към
разпоредбите на Кодекса на труда (КТ)
при 8-часова продължителност на работното време през деня (чл. 136, ал. 3)
към нощната такава от 7 часа (чл. 140, ал. 1),
коефициентът за преобразуване на положените часове труд през нощта в дневни
следва да бъде 1,143. Съставите приемат, че при липса на изрична законова
регламентация следва субсидиарно да ce приложат разпоредбите на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Противното разрешение би довело държавните служители в системата на МВР в
неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така също и
спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд. Прилагането на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията
и в чл. 14 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи. (Решение № 260174 от 11.12.2020 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. №
799/2020 г., Решение № 260189 от 16.12.2020 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. №
898/2020 г.; Решение № 9 от 23.02.2021 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. №
687/2020 г.; Решение № Решение № 468 от 05.12.2019 г.
на ОС Русе по в. гр. д. № 710/2019 г.; Решение от 2018 г.
на ОС Варна по в. гр. д. № 2364/2018 г.; Решение от 17.08.2018 г.
на ОС Варна по в. гр. д. № 1810/2018 г.)
Друга част от съдебните състави в страната приемат, че
разпоредбите на КТ и НСОРЗ са неприложими към отчитане на работното време в МВР, тъй като
тази материя е уредена в специален закон - ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови и нормативни актове.
При наличието на специална уредба на правоотношенията, приложим е специалният
закон, a именно ЗМВР. Този закон
прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд, като размерът на
възнагражденията за извънреден труд е посочен в закона, a условията и редът за
изплащане на нощен труд ce определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, респ. размерът - с негова заповед.
Настоящият състав приема за правилно и справедливо първото
становище.
По отношение на спора относно нормалната продължителност на труда
на лица, работещи по служебно правоотношение
в МВР дали е допустимо да надхвърля посочената от ЕС 7 часова ставка съгласно Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 04.11.2003г., то с решение на СЕС по Дело C-262/20, съдът в
Люксембург е приел като аргументи в т. 76, че разлика в
третирането на определени категории работници от публичния сектор като
пожарникари и полицаите, и тези в частния сектор, предвид обективните функции,
които изпълняват, не обосновава съображения за съответствие със закона цел,
както и разликата не следва да е резултат от бюджетни съображения предвид
нуждата от допълнителни финансови средства ( т.
77 и 78). Ето защо настоящия състав приема, че при липса на доказателства
за обективни и разумни критерии за оценка на дейността на работниците от
публичния и частния сектор, то следва
същите да бъдат приравнени, за да се избегне несъвместимост с правото на ЕС.
Ето
защо съдът приема, че следва да се приложи регламента в българското
законодателства относно осем часова
ставка за начисляване на възнаграждение за нощен труд през процесния период.
Несъстоятелен е аргумента, че НСОРЗ е неприложима, при
условие, че самият ответник е прилагал наредбата като е заплащал нощния труд по
0,25 лв. за час съгласно именно чл. 8 от същия подзаконов акт до определен
период. Тази насока е заключението на
вещото лице – л.334 от делото. Независимо от обстоятелството, че ищецът е
държавен служител и по отношение на него се прилагат специалните норми на ЗМВР
и други нормативни актове, то при липса на изрична норма относно трансформирането на нощния труд в дневен,
следва да се приложи именно общият регламент. В противен случай биха били
нарушени правата на ищеца, като последният би
бил поставен в неравностойно положение с останалите работещи в
обществото по трудово правоотношение.
Гореизложеното
обуславя извод, че ищецът претендира възнаграждение
за общо 1224 часа положен труд. За положения нощен труд през процесния период ищецът
е получил възнаграждение общо в размер на 688 лв., поради което ответникът дължи на ищеца разликата до 1416,39 лв., а именно сумата от 728,39 лв., която сума се включва в претендирания
от ищеца размер - 1225 лв. За разликата искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Аналогично
искът по чл.86 ЗЗД за периода от 01.04.2019г. до 31.10.2020г. следва да бъде
уважен за сумата от 67 лв., като за разликата до 150 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде осъден ответника да заплати и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
05.11.2020г. да окончателното й заплащане.
С оглед изхода по делото, следва ответната страна да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените деловодни разноски съразмерно на уважената част
от исковете, а именно сумата от 236 лв. за адвокатско възнаграждение на адв. К.Д.
(при претендирано 400 лв.), както и
ищеца следва да заплати на ответника деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от
исковете (сумата от 100 лв. ) или след прихващане О.н.М. следва да заплати на ищеца сумата от 136
лв.
Следва
на основание чл.77 ГПК ответникът да
бъде осъден да заплати държавни такси върху исковете,както и разноските за вещо
лице съразмерно на уважената част от исковете (206,50 лв.).
Водим от горното и на
основание чл.236, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 179, ал.1 ЗМВР и
чл.86 ЗЗД О.н.М. с ..., седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Р.В. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 728,39 лв., представляваща размера на положен и
неплатен нощен труд, приравнен към дневен, за периода 01.01.2019г. до 31.10.2020г.,
сумата от 67 лв.- лихва за забава за периода 01.04.2019г. до 31.10.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
05.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата до 1225 лв.- главница и до сумата от 150 лв. – мораторна лихва, отхвърля
исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА О.н.М. с ...,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Р.В.
с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 136 лв. направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл.77 ГПК О.н.М. с ...,
седалище и адрес на управление:***, да заплати по бюджета на съдебната власт в полза на РС-Плевен
сумата от 206,50 лв. общо за държавни такси и разноски за вещо лице по
делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС
гр.Плевен.
Районен
съдия: