Определение по дело №207/2025 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 161
Дата: 7 април 2025 г.
Съдия: Ана Божидарова Ангелова-Методиева
Дело: 20251400200207
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161
гр. Враца, 07.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седми април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20251400200207 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
На основание чл.440 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д. И. И., понастоящем в
Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан, с ЕГН **********, да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието
"лишаване от свобода", с остатък 1/един/ месец и 27/двадесет и седем/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес,
по реда на глава ХХII от НПК.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ОПРЕДЕЛЕНИЕ С РЕГ.№161 от 07.04.2025Г. ПО ЧНД
№207/2025Г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Д. И. И.,
изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
"лишаване от свобода".
Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл. 156
ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на риска от рецидив и
вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на И..
В съдебно заседание, осъденият Д. И. участва лично, като поддържа молбата и
прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Служебният му защитник, адв. К. Т. от АК - Враца, изразява становище, че
подадената молба за УПО е основателна. Счита, че в хода на изтърпяване на
наказанието, същият е показал старателност и повишена изпълнителност, както и в
трудов аспект, като е ангажиран с работа. В заключение смята, че е налице
материалната предпоставка за добро поведение и достатъчно доказателства за
поправяне и превъзпитание, целите, заложени в чл. 439а, НПК са постигнати и моли
съда да постанови УПО поради наличие на наложителна промяна в поведението му по
време на изтърпяване на наказанието. На основание чл.70 от НК моли съда да
постанови изпитателен срок, в размер на неизтърпяната част от наказанието.
С. М. – инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца изразява становище за
неоснователност на молбата за УПО. С оглед събраните по делото доказателства и по-
конкретно изготвения доклад по чл.155 ЗИНЗС на инспектор социална дейност е
установено, че л.св. И. безспорно е изтърпял законоопределения минимум - 1/2 от
наложеното наказание, но няма заинтересованост за осмисляне на свободното време.
При провеждане на беседи не формулира конкретни стъпки за преодоляване на
проблемите, свързани с употреба на алкохол. Не го счита като основен фактор за
поведението си. Счита, че предишното постъпване в затвора не е от значение, тъй като
не е било свързано с употреба на алкохол. Тогава е бил условно предсрочно освободен,
което видно от поведението му не е оценено. В мястото за лишаване от свобода
престоят му не е имал поправително въздействие и е продължил незаконосъобразния
си начин на живот. Наложените наказания, свързани с деяния след употреба на алкохол
също не са имали превантивен ефект и се е стигнало до изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, с оглед на което лишения от свобода не предоставя
необходимите безспорни доказателства за промяна на нагласите в поведението си. Не е
нестъпила трайна и положителна промяна в начина на мислене и все още не се отчита
пълно разбиране на факторите за криминално поведение. Ето защо счита, че следва да
доизтърпи остатъка от наложеното му наказание в затвора, с оглед продължаване
работата с него.
Участващият в производството прокурор при ОП – Враца, изразява становище съда
да постанови определение, с което да оставите без уважение молбата на лишения от
свобода И. за УПО от неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода".
Счита, че л.св. И. е изтърпял законоусттановения минимум, за да се уважи молбата му,
но не е дал доказателства за поправянето си. Същият не е формулирал конкретни
стъпки за преодоляване проблемите, свързани с употреба на алкохол. Поддържа изцяло
1
становището на началника на затвора.
В правото си на последна дума, осъденият Д. И. моли съда да уважи молбата му.
По делото са приеха като относими и допустими следните писмени доказателства,
представените към молбата на осъденото лице - доклад, изготвен по реда на чл.155 от
ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата, актуална справка за изтърпяната част от
наказанието на лишения от свобода към днешна дата, затворническото досие,
становище на началника на Затвора-Враца.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С определение от 04.07.2024г. по НОХД №283/2024г. по описа на Районен съд -
Мездра е одобрено споразумение, по силата на което л.св. Д. И. И. е признат за
виновен за извършено престъпление по 343б, ал.1 от НК и му е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 1 година, при първоначален "строг" режим на
изтърпяване.
Л.св. Д. И. е започнал да търпи наказанието на 12.07.2024г. и към настоящият
момент е изтърпял фактически 8 месеца и 25 дни, от работа му се зачитат 1 месец и 8
дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 месец и 27 дни.
При това положение, съдът намира, че осъденият И. е изтърпял фактически повече
от 1/2 от наложеното му наказание, така, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че при
първоначалната оценка на риска е регистриран среден риск от рецидив – 66т., а като
дефицитни зони са маркирани: "отношение към правонарушението"- омаловажава
извършеното престъпление; "начин на живот и обкръжение"- податлив на отрицателно
влияние; "злоупотреба с алкохол" – системна и безконтролна употреба на алкохол,
употребата му е свързана с криминално поведение, омаловажава проблема; "умения за
мислене" - разпознава частично проблемите си, но създава ограничен брой
алтернативи за тяхното решаване. Не е подавал заявление за участие в програмата
"Умения за мислене", проведена през месец март 2025г.
Рискът от вреди е с ниски стойности за служителите и останалите лишени от
свобода.
Рискът от суицид и автоагресия е с ниски стойности. Рискът от бягство и
укривателство също е с ниски стойности.
В средни стойности е отчетен рискът от вреди за обществото, дължащо се на
извършеното деяние, чието наказание търпи.
В изготвения план на присъдата, целите и задачите са свързани с пълноценното
оползотворяване на престоя и повишаване на мотивацията за откъсване от миналото и
водене на законосъобразен начин на живот след освобождаване. Препоръчително е и
включване в подходящи специализирана програми с фокус върху дефицитните зони.
При извършената преоценка на рискът от рецидив същият се е запазил в средни
стойности, но констатирано понижение на числовите стойности от 44 т. на 41 т.
Проблемните зони се коригират в процеса на превъзпитание и са понижени в
разделите – "Отношение към правонарушението" и "Начин на живот и обкръжение".
2
Зони с дефицити са запазени "Начин на живот и обкръжение", "Злоупотреба с
алкохол", "Умения за мислене".
Видно от изготвения доклад по чл.155 от ЗИНЗС, л.св. Д. И. И. постъпва за
втори път в затвора.
Отчетено е, че същият е кандидатствал за работа и е назначен като "***" в СУ
"Мито Орозов". Със средни позиции в затворническата общност. Контактува с широк
кръг лишени от свобода, но без да създава трайни приятелства. Стреми се да избягва
конфликтни ситуации. Емоционално стабилен. Не се поддава на манипулации и
внушения. Не изразява дискриминационни нагласи. Няма данни за съпричастност към
субкултурните дейности. Към пенитенциарните служители се отнася с необходимото
уважение и стриктно изпълнява техните разпореждания, не проявява необосновани
претенции. Спазва установения ред и дисциплина.
По време на престоя си в Затвора - гр. Враца л. св. И. няма наложени
дисциплинарни наказания и не е поощряван. Няма заинтересованост към
общозатворническите мероприятия за осмисляне на свободното време. При
провежданите беседи, не формулира конкретни стъпки за преодоляване на проблемите
свързани с употребата на алкохол. Не го счита като основен фактор довеждащ до
незаконосъобразно поведение. В интервюто по повод подадената молба за УПО, е
прикрил множеството си деяния отразени в свидетелството за съдимост, свързани с
употребата на алкохол и шофиране в нетрезво състояние. Освен с трудовата заетост и
участие в програма "Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени по чл.
343б от НК", не дава други доказателства за своето поправяне. При участието в
програмата е пасивен и тих, не изразявал мнението си по зададените въпроси.
Отчетено е още в доклада, че л.св. И. поддържа редовни контакти с близките си
чрез свиждания. Включен е в индивидуален модул от програмата "Подготовка за
живот на свобода", която ще го запознае с предлаганите възможности от държавните
институции за по-пълноценна ресоциализация. Същата дава възможност и за
изготвяне на план "моите първи стъпки на свобода", в който л. св. сам формулира
своите краткосрочни цели.
В заключение ИСДВР е дал заключение, че л. св. Д. И. все още не е дал
необходимите безспорни и категорични доказателства за промяна на нагласите в
подкрепа на законосъобразно поведение. Не е настъпила трайна положителна промяна
в начина на мислене и все още не се отчита пълно разбиране на факторите за
криминалното поведение. Препоръчва се, работата с лишения от свобода да
продължи, тъй като не е налице ясно дефиниране на бъдещи цели и план за тяхното
реализиране, с цел успешна ресоциализация в обществото.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. И. първата предпоставка формално е налице. Не е
налице обаче втората предпоставка за УПО– достатъчно доказателства за поправянето
на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички
обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на
3
изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на
осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в
пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и
от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата
администрация.
Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към
спазване на законите. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който
осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има
съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира,
както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. Следва да се обърне внимание и на факта, че видно от
затворническото досие и данните за личността на И., не може да бъде направен извод
за настъпила трайна ресоциализация и осъденото лице. Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че настоящият престой на И. в затвора не е първи по ред, както и че
веднъж се е възползвал от правото му на УПО. Явно институт на УПО не е изиграл в
своята роля и след това, л.св. И. отново е извършил престъпление, за което е
санкциониран и търпи настоящето си наказание.
С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на л.св. следва да
продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното
заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на
затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.
При изложените съображения, съдът постанови мотивите си.

Съдия при Окръжен съд – Враца:
4