РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИ.А
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20254110200834 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят И. В. П. е обжалвал НП № 25-1275-000330/19.03.2025 г.
на началник група в ОДМВР-***, сектор "ПП"-***, с което за нарушение
по чл. 6, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.
183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 30 лева, а на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР са му
отнети 10 контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Чрез защитника си моли съда наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Заема се писмено становище за законосъобразност на наказателното
постановление. В съпроводително жалбата писмо се прави възражение,
относимо в случай на евентуални претенции за разноски от страна на
жалбоподателя, за тяхната прекомерност с искане размерът им да бъде
намален.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че на **.**.**** г., около *** часа, в община ***,
1
на ПП ***, при км. ***, след разклон за гр. ***, жалбоподателят И. В. П.,
управляващ л.а. „***“ с рег. № ******** и движещ се в посока
гр.***предприел изпреварване и изпреварил на прав пътен участък
неустановено МПС без да се съобрази с наличието на пътна маркировка „М-1“
– единична непрекъсната линия. Изпреварването било извършено на около
100-ина метра преди разположен на отбивка на пътя след кръстовището за гр.
***полицейски патрул в състав – свидетелите А. А. И. и И. Б. И..
Полицейският патрул спрял жалбоподателя със стоп-палка по образец и му
съставил АУАН.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото гласни доказателства – безпротиворечивите, последователни и
взаимно допълващи се показания на полицейските служители – свидетелите-
очевидци А. А. И. и И. Б. И. и от писмени такива – схема на хоризонталната
маркировка и вертикална сигнализация на път ***, при км ***, справка за
нарушител.
Приетото за установено и доказано обосновава правен извод за
обективирано от жалбоподателя съставомерно поведение и субективно
отношение към него, субсумиращо под нормата на чл. 6, т. 1, пр. 4 от ЗДвП,
вр. чл. 63, ал. 2, т. 1, изр. 1 от ППЗДвП. Жалбоподателят не е съобразил
поведението си с наличната надлъжна пътна маркировка – единична
непрекъсната линия "М-1", която съгласно нормата на чл. 63, ал. 2, т. 1, изр. 1
от ППЗДвП е забранено на ППС да я застъпват и пресичат. Наказващият орган
правилно е приложил материалния закон и съответната му санкционна
разпоредба – чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗАНН, предвиждаща наказание глоба в
твърд размер – 30 лева и явяваща се съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН приложимо
право към датата на деянието. До влизане в сила на наказателното
постановление е последвала законодателна промяна – ДВ., бр. 64/05.08.2025 г.
в сила от 07.09.2025 г., Новата редакция на санкционната норма е визирана в
разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 6 от ЗДвП – наказание глоба в твърд размер –
50 лева. Следователно с оглед на принципа за приложение на по-
благоприятния закон, залегнал в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, приложимо право се
явява старата редакция на санкционната разпоредба, визирана в нормата на
чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП.
Съдът констатира и че няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните
права на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво
следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в
подкрепа на защитната си позиция. АУАН и НП са съставени от компетентни
органи. Спазени са сроковете, формата и редът за издаването им. АУАН и НП
съдържат всички реквизити съответно в чл. 42, ал. 1, т.1-10 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.
Несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на
защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, респективно по чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2, алт. 2 от
ЗАНН. Това е така, защото съдът приема, че мястото на нарушението е
описано в АУАН и НП достатъчно подробно и ясно.
2
На следващо място, налице е съответствие между фактическо и
юридическо формулиране на нарушението. В АУАН и НП словесно ясно и
точно е изписано, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с
конкретна пътна маркировка – „М-1“ и пресичайки я е предприел маневрата
изпреварване. Тоест спазени са изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2
от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 3 от ЗАНН. Изписването в АУАН и
НП на материалноправната бланкетна норма като чл. 6, т. 1 от ЗДвП без
посочване и на нейното пр. 4 от ЗДвП, както и неизписване на горецитираната
норма от ППЗДвП не съставлява нито формален порок по чл. 42, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, нито нарушава правото на защита на
жалбоподателя. Допусната е единствено несъществена правна непрецизност
при изписване на юридическата квалификация на извършеното. Това
описание на нарушението и неговата юридическа квалификация в достатъчна
степен дават възможност на жалбоподателя да научи в какво нарушение е
обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства
да ангажира в подкрепа на защитната си позиция.
Несподелим от настоящата съдебна инстанция е фактическият довод на
защитата, а именно че жалбоподателят е предприел маневра „изпреварване“ в
зоната на прекъсната линия, а я е завършил върху непрекъсната линия поради
увеличаване скоростта на изпреварваното МПС. Тази защитна версия се явява
голословна и неподкрепена с доказателства. Опровергава се както от
показанията на полицейските служители, явяващи се свидетели-очевидци на
деянието, така и от приетата като писмено доказателство схема на
хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на път ***, при км
***. От тази доказателствена съвкупност се установява, че на посочения пътен
участък – км ***маркировката не е била единствено тип „М-1“, а е имало
разположена съгласно чл. 63, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП и надлъжна маркировка
тип „М-3“ – „единична прекъсната линия“, позволяваща изпреварване в
посока на движение на жалбоподателя. Надлъжната маркировка „М-3“ е със
зона на действие до горецитираното кръстовище. Но изпреварването е било
осъществено изцяло в зоната на действие на пътна маркировка „М-1“, след
това кръстовище.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Извършеното нарушение не представлява нито маловажен случай по смисъла
на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, нито явно маловажен случай по смисъла на § 1, т. 5
от ДР на ЗАНН. На първо място, видно от справката за нарушител
жалбоподателят е бил наказван като водач на МПС с влезли в сила
наказателни постановления и фишове общо 65 пъти, като 12 от тях са за
различни хипотези на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На следващо място, касае се за
формално нарушение, при което не са налице смекчаващи вината
обстоятелства, които да характеризират деянието, предмет на настоящото
производство, с обществена опасност, по-ниска от обикновените случаи на
нарушения от същия вид.
За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че посоченото в
наказателното постановление отнемане на 10 контролни точки не е наказание,
а има само статистическо-отчетен характер, като техният брой правилно е
3
определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба № Із-2539/12 г. на МВР и
съответства на извършеното нарушение.
Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или
изменение.
При този изход на делото – отмяна на наказателното постановление
искането на жалбоподателя чрез процесуалния му представител за присъждане
на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на 300 лева разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и
чл. 63в от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава като законосъобразно НП № 25-1275-000330/19.03.2025 г.
на началник група в ОДМВР-***, сектор "ПП"-***, с което на жалбоподателя
И. В. П. за нарушение по чл. 6, т.1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 30 лева, а на основание Наредба
№ Iз-2539/2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.
Оставя без уважение като неоснователно искането на жалбоподателя И.
В. П. за присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4