№ 1576
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110140022 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Д.з.“ АД
искова молба против „ЗАД О-З“ АД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1787,05 лв. – непогасен остатък от
изплатено застрахователно обезщетение по щета № *********, ведно с обичайните
разноски по определянето му, ведно със законната лихва, считано от дата на
предявяване на исковата молба 18.07.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и
сумата от 328,17 лв. мораторна лихва за забава за периода от 22.10.2021 г. до
14.07.2023 г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че с
полица № 0320200300012226 от 23.06.2020 г. е сключен договор за застраховка „Каско
на МПС“ на т.а. марка/модел „ДАФ“, с ДК № СВ **** АН, собственост на
„Ю.Л.Е.С.Е.“ ЕООД, със срок на действие от 29.06.2020 г. до 28.06.2021 г. при
уговорено покритие „пълно каско“. Сочи, че на 14.09.2020 г. в индустриалната зона на
гр. Божурище е настъпило ПТП между т.а. марка/модел „ДАФ“, с ДК № СВ **** АН и
МПС „Опел Зафира“ с рег. № СВ **** КА, управлявано от Илиян Й., за което бил
съставен двустранен констативен протокол, съгласно който причина за ПТП е виновно
поведение на водача на МПС „Опел Зафира“ с рег. № СВ ****, който предприел
маневра за отклонение и завой надясно и навлязъл в лентата за насрещно движение, т.е.
не съобразил необходимата дистанция от насрещно движещите се МПС и по-големия
радиус за завиване. След ПТП, при ищеца било заведено искане за оценка на вредите и
образувана ликвидационна преписка по щета № *********. Излага, че е извършен
оглед, опис и оценка, като ремонтът на увреденото МПС бил възложен на „Т.Б.“ ООД и
възлизал на сумата от 11 664,92 лева, за което била издадена фактура №
**********/22.10.2020 г. На 23.11.2020 г. ищецът заплатил сумата на сервиза,
извършил ремонта. За ликвидиране на щетата излага, че са начислени 15.00 лв.
ликвидационни разноски. Аргументира, че ответникът е застраховател по застрахова
„Гражданска отговорност“ на автомобила, управляван от виновния водач. Твърди, че
1
до същия е изпратена регресна покана, получена на 21.07.2021 г., като на 21.10.2021 г.
ответното дружество заплатило сумата от 9892,87 лева, поради което претендира
разликата от 1787,05 лева, както и законна лихва за забава за периода от 22.10.2021 г.
до 14.07.2023 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва по размер. Ответникът не оспорва, че на 21.10.2021 г. е
заплатил в полза на ищеца сумата от 9892,87 лв., представляваща размера на
застрахователното обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв. Не
оспорва наличието на застраховка Гражданска отговорност за МПС „Опел Зафира“ с
рег. № СВ **** КА, извършеното плащане от страна на ищеца в полза на сервиза,
извършил ремонта в размер на 11 664,92 лв., че е получил регресна покана, механизма
на ПТП, както и наличието на застраховка Каско за т.а. марка/модел „ДАФ“, с ДК №
СВ **** АН. Оспорва единствено размера и излага, че същият е необосновано
завишен. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че т.а. марка/модел „ДАФ“, с ДК
№ СВ **** АН, собственост на „Ю.Л.Е.С.Е.“ ЕООД, към дата на ПТП е бил
застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“; че МПС „Опел Зафира“ с рег.
№ СВ **** КА, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество; че ПТП е настъпило вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника; че ищцовото дружество е изплатило на сервиза, извършил ремонта
сумата от 11 664,92 лева; че до ответното дружество е изпратена регресна покана,
която е получена на 21.07.2021 г.; че на 21.10.2021 г. ответникът е платил в полза на
ищеца сумата от 9892,87 лв.
Извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от страна
на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника
факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието
има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г.
на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че
с извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание
на елементите от фактическия състав на чл. 411, изр. 1 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във
връзка с процесното ПТП.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация се установява, че стойността необходима за възстановяване на
2
застрахования при ищеца товарен автомобил „Даф“ с ДК № СВ**** АН, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 11 966.15лв
Не е спорно, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е заведена преписка по
щета, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 11 664.92лв.,
както и че са сторени ликвидационни разноски в размер на 15.00лв.
Не е спорно и обстоятелството, че ответното дружество след получаване на
регресната покана е изплатило на ищеца сумата от 9892,87 лв.
Разликата между изплатеното от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение, ведно със сторените ликвидационни разноски и сумата, възстановена му
от ответника е в размер на 1787.05лв.
По изложената аргументация и доколкото искът е предявени именно за тази
сума, претенцията се явява изцяло основателна.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. От приложената на л.
50 по делото регресна покана се установява, че същата е получена от ответното
дружество на 21.07.2021г., факт обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване. По
аргумент от чл. 412, ал. 3 КЗ, ЗАД „О.З.“ АД, е в забава от 20.08.2021г. Акцесорната
претенция за мораторна лихва е заявена за периода 22.10.2021г. – 14.07.2023г., за
сумата от 328.17лв. За процесния период размерът на лихвата за забава върху сумата
от 1787.05лв., изчислен с помощта на компютърна програма е 328.17лв., респективно
акцесорната претенция се явява основателна, като заявена именно за такъв размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на
571.48лв., от които 121.48лв. – държавна такса, 350.00лв. – депозит вещо лице и
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О-З“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както
следва: 1787.05лв. – невъзстановена част от изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета ********* във връзка с
настъпило на 14.09.2020г. в Индустриалната зона на гр. Божурище ПТП между товарен
автомобил „Даф“ с ДК № СВ **** АН, застрахован при ищеца по застраховка
„КАСКО“ и лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СВ **** КА, застраховани при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба 18.07.2023г. до окончателно изплащане на
сумата и 328.17лв. – мораторна лихва за периода 22.10.2021г. – 14.07.2023г.
3
ОСЪЖДА ЗАД „О-З“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ********, сумата от 571.48лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4