Р Е Ш Е Н И Е
22.11.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9835/2020 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
„Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29 ет. 3 , е депозирала против ответника Й.Д.Д., ЕГН **********,***, искова
молба с искане да се установи съществуването на парично вземане на ищеца против
ответника, произтичащо от договор за кредит, на което вземане ищецът е
цесионер.
Ищцовото дружество черпи права от два
договора.
Твърди се в исковата молба , че на дата 20.07.2018
година, между третото на спора лице
„Вива Кредит“ ООД и ответника е сключен договор за паричен заем № ************,
по силата на който ответникът получил паричен заем в размер на 700 лв. изцяло
усвоен в брой, на същата дата. От своя страна заемополучателят се съгласил да
върне получената сума, заедно с
договорна лихва от 122.69 лева, на девет
месечни погасителни вноски по 128.16 лв.,
общо – 1153.44 лева за целия период на
договора. Д. се задължил и да плати и
такса за експресно разглеждане на документите в размер на 330.75 лв., което не
било направено, като таксата била
договорена да е част от месечната вноска , посочена по – горе. Задължил се и да
предостави обезпечение на кредитора под формата на поръчителство или банкова гаранция,
като при неизпълнение н а това задължение на кредитополучателя, било договорена
между страните неустойка в размер на 330.75 лв. Обезпечение не било
представено. В случай на неизпълнение от страна на длъжника, било договорено
плащането на разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер
на 245 лв.
По договора за паричен заем не постъпили от
ответника каквито и да било плащания.
С
договор за цесия от 02.05.2019 год. кредитодателя прехвърлил вземането си на
настоящия ищец. За цесията длъжникът се твърди да е уведомен по реда на чл. 99
от Закона за задълженията и договорите.
На
свой ред ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 2243/2020 год., която била връчена на ответника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Затова се иска от съда да постанови решение ,
с което да признае за установено по отношение на Д., че дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповедта за
плащане № 1345/18.02.2020г по
частното гражданско дело № 2243/2020.: 700 лева – главница, 122.69 лева - договорна лихва за периода от 19.08.2016г
до 16.04.2019г., 330.75 лева – такса за експресно разглеждане на документи,
330.75 лева – неустойка за непредставяне на обезпечение и 245 лева разходи и
такси по неизпълнението, 55 лева обезщетение за забава за период от
20.08.2018г до 28.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаването на заявлението в съда – 11.02.2020г до окончателното
изплащане н а вземането. Иска се и да се присъдят и сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска в своевременен
отговор като неоснователен и недоказан, моли се да бъде отхвърлен. Оспорва да е
уведомен за извършването на цесията на
вземането, тъй като съобщението за нея не било достигнало до ответника.
Възразява, че част от клаузите в
договора са нищожни като неравоправни ,
както и поради противоречие на нормите на
чл. 10 и 11 от Закона за потребителския кредит; нямало и посочване на
начина, по който бил формиран годишния процент на разходите. Клаузата, с който
бил определен раземра на дължимата договорна лихва, била нищожна поради това ,
че размера надхврълял повече от три пъти размера на законната лихва. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение , че остатъка от задължението на ответника е, както следва:
700 лева – главница, 122.69 лева -
договорна лихва за периода от 19.08.2016г до 16.04.2019г., 330.75 лева – такса
за експресно разглеждане на документи, 330.75 лева – неустойка за непредставяне
на обезпечение и 245 лева, 55 лева обезщетение за забава за период от
20.08.2018г до 28.01.2020г. Ако таксата за експресно разглеждане се включи в
годишния процент на разходите, същият ще е в размер от 64.78 % , а ако към същия се добави и
неустойката за непредставено обезпечение , то същия е вече в размер от 112.02 %.
Допустим като установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 79 , чл. 86, чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД.
Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като има пълна
идентичност между спорното право , така , както е описано в заповедта за
изпълнение , от една страна, и исковата молба , от друга.
По
съществото на спора :
На л. 7 от делото е представено копие от договор
за паричен заем „Вивакредит план“, сключен между ответника и „Вива Кредит„ ООД
ЕИК *********, на дата 20.07.2018г. По силата на договора, Д. трябвало да
получи сума от 700 лева , която да върне заедно с възнаграждение на кредитора и
такса за експресно разглеждане в размер от 330.75 лева, като кредитора приел разсрочено плащане
на общо 9 броя месечни вноски от по 128.16
лева (общо 1153.44 лева), платими ежемесечно от датата на сключването;вноските
включват главницата , лихвите и таксата за експресно раглеждане на документите.
Датите на плащане били изрично посочени
в договора, като първата от тях във времеви план е 19.08.2018г. Подписите под
договора не са оспорвани. Има в договора и изрично изявление на Д., че е получил
заемната сума, и доколкото заемният договор е реален, съдът приема, че е сключен.
С оглед датата на сключването си , приложимо
към договора право са разпоредбите на Закона за потребителския кредит в
редакцията му към датата на сключване ( ДВ , бр. изм. и доп., доп., бр. 51 от
19.06.2018 г., в сила от 1.07.2018 г.), независимо от факта , че самият договор
съставлява търговска сделка. Той е
написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията
за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на
договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 5 от специалните условия
към договора ) за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, както и за
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде
упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите на
падеж на всички отделни погасителни вноски, на ответника е бил предоставен и
стандратен европейски формуляр с необходимото съдържание.
Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Нищожни са обаче клаузите на чл.1
ал. 3 от договора (която предвижда такса за експресно разглеждане на
документите в размер от 330.75 лева) , на чл. 4 ал. 2 от договора, (която предвижда
неустойка в размер от 330.75 лева при липса на представено обезпечение). Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г.
за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн.,
ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.), в сила
от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което, „годишния размер на
законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото
обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора
не може да надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тоест, като е
под стойност от 50.05 %. Според заключението на вещото лице обаче , което съдът
кредитира, включването на таксата за експресно разглеждане или неустойката в
годишния процент на разходите води до такъв в размер от 64.78 %, а ако се включат и двете суми , то ГПР става
вече 112.02 %. Според закона , чл. 19 ал. 5
от ЗПК, такива клаузи са нищожни и съдът не може да зачете действието им.
Дори да се приеме обратното , тази
две клаузи са и неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, каквото качество Д.
има, тъй като на практика не предвиждат
каквото и да е насрещно задължение на кредитора.
Клаузата
за такса за експресно разглеждане на документи заобикаля и забраната на чл.
10а ал. 2 от Закона за потребителския
кредит. Според тази норма , кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а точно
такава такса предвижда коментираната договорка. Това е така, тъй като таксата е
безалтернативно условие за получаването на
главницата по кредита. След като заобикаля изискванията на закона за
потребителския кредит, тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 21 ал. 1
от ЗПК.
Освен за спазването на нормите за
потребителската защита, съдът следи служебно , без да е сезиран, и за
съответствието на договора с императивните правни норми от публичен ред.
Тази клауза противоречи на добрите нрави,
доколкото има за цел единствено
неоснователното обогатяване на кредитора. Като институт на правото ,
таксата съставлява плащане , което има за цел да репарира направените за
оказването на определена , най- често
административна услуга, разноски, като
по този начин се избегне неоснователното
обогатяване на получилия услугата. По правило , паричната стойност на таксата е
равна на тези разноски. В случая обаче, търсеното плащане значително надхвърля
необходимите за бързото разглеждане на искането разноски , вкл. тези по
евентуалната оценка на кредитния риск, който отпуснатия заем носи на кредитора.
Затова въвеждането на тази клауза в
договора има за единствена цел обогатяването на кредитора , а оттам –
клаузата противоречи на добрите нрави.
Що се касае до сумата от 245 лева , плащането на същата е договорено да е
еквивалент на направени от кредитора
„разходи и такси за извънсъдебното събиране на просроченото задължение„; след
като по договор по правило се договаря
еквивалентна от гледна точка на
страните размяна на блага, то няма пречка , ответникът да се брани със
възражение за неизпълнен в тази му част договор, дори и при договорки, които по
своя характер имат неустоечен характер. По делото отсъстват данни , такива
разходи да са реално направени от цедента или цесионера ( писма , телефонни обаждания , нотариални
или др. покани), тоест, това възражение е основателно и исковете следва да се
отхвърлят и в тази част.
По отношение на договора за цесия , от който
ищецът – цесионер също черпи права:
На л. 12 от делото е представено копие от рамков
договор за прехвърляне на парични задължения,
сключен между кредитора и ищеца , по
силата на които , вземането на Вива
Кредит“ООД, ЕИК ********* от Й.Д. по процесния договор е
продадено на ищеца. В приложението към договора под № 1 е посочен номера
на процесния договор и е индивидуализиран кредитополучателя. В договора за
цесия е посочено, че приложенията са неразделна част от договора.Има пълномощно
от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД; (пълномощно на л.21), а към приложенията на исковата молба е представено
уведомление до длъжника ( л. 20) по реда
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Същото е връчено на ответника заедно с исковата молба ,
при което действието му не може да бъде отречено, включително и с оглед
разпоредбата на чл. 235 ал. 4 от ГПК - прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
легитимирайки успешно ищеца като носител на спорното вземане.
В резюме, основателни са исковете за
присъждане на вземането за главница и обезщетение за забавата, а в останалата
част претанцията следва да се отхвърли. Разноските по производството се присъждат в
тежест на ответника , пропорционално на уважената част от исковете, като на
ищцовото дружество се определя възнаграждение за процесуално представителство
от юрисконсулт в исковото производство в минимален размер от 150 лева , на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК. Така , общият размер на направените от ищцовото дружество разноски по
спора става 1030 лева , като при обща
цена на исковете от 1784.19 лева и уважен размер на претенция от 877.69 лева ,
дължими са на ищеца разноски в размер от 506.68 лева ( 1030/1784.19*877.69).
Ответникът е бил защитаван от особен
представител, разноски за защитата си не е направил.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Й.Д.Д.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните дължи на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот
Волов“ № 29 ет. 3, плащане на следните суми,
за които е издадена заповед за
изпълнение
700 лева- главница , ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението, 11.02.2020г., до окончателното изплащане на вземането;
122.69 лева -
договорна лихва за периода от 19.08.2018г до 16.04.2019г.,
55 лева обезщетение за забава за периода
от 20.08.2018г до 28.01.2020г.
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ да се установи
вземане по същия договор и същата заповед, за:
330.75
лева – такса за експресно разглеждане на
документи,
330.75
лева – неустойка за непредставяне на обезпечение;
245
лева разходи и такси по тарифата към договора , като неоснователни.
Осъжда Й.Д.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29 ет. 3,
разноски по двете производства в общ размер от 506.68 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ