Решение по дело №291/2024 на Административен съд - Враца

Производство е по реда на чл.208 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с §19, ал.1 АПК.

Образувано е по жалба на „Б.А.Г.“ ООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.С. *, против решение №123 от 27.12.2023г., постановено по гр. дело №261/2023г на РС Кула, с което е отхвърлена жалбата на „Б.А.Г.“ ООД с искане за обявяване за нищожен на Протокол за окончателно разпределение на пасища, мери и ливади от 29.04.2021г. на Комисия назначена със Заповед №234/29.04.2021г. на Кмета на Община Чупрене, с който на основание чл.37и, ал.6 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗСПЗЗ) е извършено разпределение на пасища, мери и ливади на територията на Община Чупрене. В касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поддържат се доводи, че първостепенният съд неправилно е тълкувал институтите  „нищожност“ и „унищожаемост“ на административен акт и не е анализирал възраженията на жалбоподателя. Поддържа се, че при издаването на оспорения акт не е спазена установената форма, тъй като са налице два протокола, обявени на сайта на Община Чупрене от дата 29.04.2021г. с различно съдържание и освен това били поставени различни от посочените в материалния закон – ЗСПЗЗ критерии и условия за разпределение на пасища, мери и ливади от Комисията, назначена със заповед на кмета на Община Чупрене. Сочи се на следващо място, че въведения допълнителен критерии представлява тежък и съществен порок, който не съответства на целта на ЗСПЗЗ. Моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено, като се прогласи нищожността на оспорения протокол.

Ответникът по касацията, чрез пълномощника си * Б., в писмена молба оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като претендира присъждане на разноски по делото.

Заинтересованите страни, „Т.“ ЕООД ***, общ. ***, обл. ***, Д.Б.С., И.Г.Т. и А. Б С., редовно призовани, не се явяват и представляват и не изразяват становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна и следва да се уважи. Счита, че спора е за това дали се касае за абсолютна или относителна недействителност и според него комисията не е следвало да изключи касатора от разпределение, поради което е налице превратно упражняване на власт, в несъответствие с целта на закона.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящото касационно производство по проверка на процесното първоинстанционно съдебно решение е поредно такова със същия предмет и страни, след проведени две предходни такива пред АС Видин /първо/ и АС Монтана - второ по ред касационно производство и връщане на делото за ново разглеждане на РС Кула. Образувано е на основание определение № 4554/11.04.2024г. на ВАС по адм.дело № 3690/2024г., с което по реда на чл.133, ал.6, т.2 от АПК делото е изпратено за разглеждане по компетентност на АС Враца.

Първоначално, по жалба на „Б.А.Г.“ ООД против процесния протокол, е било образувано гр.д. № 364/ 2021 г. по описа на Районен съд – Билогродчик, по което е постановено решение № 22 от 21.03.2022 г. , с което е уважена жалбата и атакувания протокол е обявен за нищожен, поради материална незаконосъобразност, което решение е отменено по касационен ред от Административен съд - Видин с Решение № 83 от 11.10.2022 г. по КАНД № 119/ 2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с мотиви, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че атакуваният протокол е нищожен поради материална незаконосъобразност до степен на нищожност, както и че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като се е произнесъл без по делото да е приобщена административната преписка във връзка с оспорения акт, като по този начин не може да бъде установено дали са правилно конституирани заинтересованите страни. След връщането на делото за ново разглеждане, е образувано гр. дело № 505 по описа за 2022г. на РС – Белоградчик и е постановено Решение № 58 от 07.04.2023г., с което е отхвърлена жалбата като неоснователна. Това решението е обжалвано и е отменено с Решение № 476 от 17.07.2023 г. по КАНД № 433/ 2023г. на Административен съд - Монтана и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с мотиви, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението на първоинстанционния съд, че липсва дължимата цялостна проверка и произнасяне по въпроса за нищожността на оспорения акт, в която връзка липсват и мотиви.

За да отхвърли жалбата при третото разглеждане на спора, районен съд гр.Кула, определен на основание чл.23, ал.3 от ГПК да разгледа и реши делото с определение № 481/02.10.2023г. по гр.дело № 313/2023г. на ОС Видин, е приел от фактическа и правна страна, че не са налице основания за прогласяване нищожност на оспорения протокол от 29.04.2021 г. на Комисията по чл. 37и, ал. 6 изр. първо от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № 234/29.04.2021 г. на кмета на Община Чупрене за окончателно разпределение на пасища, мери и ливади. Изложил е мотиви, че по отношение правния институт „нищожност“ на административен акт при липса на изрични законови основания, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Посочил е, че само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. В конкретния случай и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове първостепенният съд е приел, че оспореният Протокол от 29.04.2021 г. е издаден от компетентен орган - комисия, назначена със заповед на Кмета на Община Чупрене, спазена е предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма – издаден е в писмен вид и съдържа разпоредителна част. Счел е на следващо място, че отсъстват и не се констатират съществени нарушения на административно производствените правила, водещи до липса на волеизявление или липса на ясно изразена воля, доколкото разпределението на имотите е осъществено вследствие на единодушно взето решение на комисията, съгл. чл. 100, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като не са налице и съмнения в изразената воля относно извършеното разпределение. Районният съд е извел и извод, че органът е приел решение за разпределение на имотите, с което се постига целта, определена от основанието за приемането му. И на последно място по делото, според съда, не са ангажирани безспорни доказателства да са изготвени два протокола от проведеното заседание на комисията на 29.04.2023г. При тези фактически и правни съображения с обжалваното решение е отхвърлена подадената жалба.

Решението е валидно - постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни.

Въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно, и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, както и възраженията на касатора жалбоподател, като е обвързал изводите си с фактите по делото.

При постановяване на решението и в хода на административно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на обжалвания акт.

Като е стигнал до извод за неоснователност на жалбата, районният съд е постановил правилен съдебен акт – без нарушения на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.

В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно липсата на основания за квалифициране на оспорения административен акт като нищожен. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото е фактическото установяване от въззивния съд, че оспореният протокол обективира провеждането на процедура по чл. 37и ЗСПЗЗ, доразвита в разпоредбите на чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ, по предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, без търг или конкурс на правоимащите лица /по смисъла на чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ/, която се провежда в два етапа. При първия етап – комисията по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и извършва разпределение на имотите за всяко землище, като за целта издава протокол, като съгласно чл. 37и, ал. 8 ЗСПЗЗ протоколът може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти пред районния съд в 14-дневен срок. Вторият етап от процедурата включва сключване на договор за наем или аренда от кмета на общината, съответно – директора на ОДЗ с правоимащите лица, въз основа на протокола на Комисията.

Няма спор по делото, че със Заповед № 234 от 29.04.2021 г. на кмета на Община Чупрене, на основание чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 100, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с постъпили заявления, по реда на чл. 37и, ал. 5 от ЗСПЗЗ /чл. 99, ал. 1 от ППЗСПЗЗ/ е назначена комисия със задача: да определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на чл. 37и, ал.4 ЗСПЗЗ и да разпредели имотите за всяко землище; да състави протокол за разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май 2021г. Установява се от оспорения протокол от проведеното на 29.04.2021г. заседание на комисията, назначена с цитираната заповед на кмета на Община Чупрене, че са разгледани постъпилите заявления за разпределение на земеделска земя - пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд /ОПФ/ на Община Чупрене по реда на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ и е извършено разпределение на необходимата площ за всеки от подалите заявления кандидати, с изключение на дружеството – жалбоподател. Комисията, на основание чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ /в редакцията Дв. бр. 13 от 16.02.2021г./, е разгледала всички подадени заявления, касаещи разпределение на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд и е извършила разпределение на площи от общинския поземлен фонд и като мотиви за невключването на дружеството жалбоподател в разпределението е изложила: - установено по реда на чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ неправомерно ползване на имоти общинска собственост /с обща площ около 310 дка –бел. на съда/ от страна на дружеството на територията на Община Чупрене, за което е приложен и изготвен протокол от извършена проверка на място от 25.02.2021г. /л. 91 от гр.дело № 364/2021г. на РС Белоградчик/ .

Твърденията на жалбоподателя, обуславящи искането му за обявяване нищожността на оспорения протокол са наличие на два протокола, обявени на сайта на Община Чупрене от дата 29.04.2021г. с различно съдържание, от което извежда довод за неспазване на установената форма и на следващо място, поставяне от комисията на различни от посочените в ЗСПЗЗ условия за разпределение на пасища, мери и ливади, а именно - установено по реда на чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ неправомерно ползване на имоти от страна на дружеството на територията на Община Чупрене.

Доводите са неосноветелни и не се споделят от касационния съд.

Първият сочи на неспазване изискванията за форма на административния акт, който не може да бъде споделен, тъй като както се установява по делото, вкл. и от назначената СТЕ /по гр.дело № 364/2021г. на РС Белоградчик/, на интернет страницата на Община Чупрене е публикуван само един протокол от заседание на комисията от 29.04.2021г. На следващо място, установи се, че този протокол е издаден от компетентен орган - комисия, назначена със заповед на Кмета на Община Чупрене и е спазена предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма, поради което липсва твърдяното съществено нарушение, което да дискредитира акта от формална страна, до степен на неговата нищожност.

Вторият касационен довод сочи на неспазване на изискванията за законосъобразно разпределение, съответно незаконосъобразно недопускане до такова в нарушение на материално – правни разпоредби. Това обаче са твърдения с насоченост за оспорване поради незаконосъобразност на акта и установяването им, ако се докажат, са основания за отмяната му като незаконосъобразен, вкл. до степен на унищожаемост, но не и за нищожност, както правилно е приел и въззивният съд. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Административният акт би бил нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма, така че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Конкретният случай не е такъв, тъй разпоредбата на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ предвижда разпределение на пасища, мери и ливади между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, въвеждайки допълнителен критерии, извън тези по ал.1 на същия, относим към притежаваните и ползвани на правно основание пасища, мери и ливади. Комисията с обжалвания протокол е имала предвид именно установено по реда на чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ неправомерно ползване на имоти общинска собственост от страна на дружеството жалбоподател и съобразявайки този факт не го е включила в разпределението. Затова и не е налице твърдяната от жалбоподателя материална незаконосъобразност, която да води до нищожност на административния акт, нито е налице превратното упражняване на власт, както неоснователно се твърди в жалбата.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали различни констатации на съда от тези, отразени в оспорения административен акт, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС, водещи до отмяна на решението му и уважаване на подадената касационна жалба.

При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила.

Разноски при този изход на спора се дължат на ответника на основание чл.143, ал.3 от АПК и при направено своевременно искане за присъждането им. Такива следва да се присъдят в полза на Община Чупрене, в чиято структура е органът, издал обжалвания протокол, в размер на 600.00 лева за осъществено процесуално представителство от * Б* по подаване на писмено становище.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.218  АПК,    Административен съд  Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №123 от 27.12.2023г., постановено по гр. дело №261/2023г на РС Кула.

ОСЪЖДА на „Б.А.Г.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. С. – *, да заплати на Община Чупрене сумата  от 600.00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                2.