Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 3120 по описа за 2014
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „О.“ ЕООД
твърди, че ответникът „Б.к.б.“ АД му
дължи заплащане на суми във връзка с неправомерно събрани от ответника суми по
два договора за учредяване на особен залог върху вземания от 27.11.2009 г. и
анексите към тези договори. Ищецът твърди, че сумите са неправомерно събрани,
тъй като договорите за учредяване на залог са сключени за обезпечение на два
договора за кредит, сключени между Д.Д.Р. и банката, а в исковата молба се
поддържа, че Р. не е имал право да представлява дружеството, тъй като
представеното от него пълномощно е нищожно. Посоченото основание за нищожност е липса на представителна власт на издателя на
пълномощното Г.Б.по отношение на едноличния собственик на капитала на
ищеца. Поддържа още, че при сключване на
договорите за особен залог пълномощникът е действал във вреда на
представлявания, поради което договорите следва да бъдат приети за относително
недействителни по отношение на ищеца, на основание чл. 40 от ЗЗД. В хода на
производството ищецът излага две нови основания, поради които счита, че сумите
по договорите са събрани без основание от ответника, а именно твърди нищожност
на договорите по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД /липса на основание/ и чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД /накърняване на добрите нрави/. Затова ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми: 161866.60 евро,
представляваща законна лихва върху неправомерно събрана от ответника сума от
567219.92 евро въз основа на договор за учредяване на особен залог върху
вземане от 27.11.2009 г. по банкова сметка ***, изменен с анекс № 1/14.12.2010 г. и № 2/05.05.2011
г. за периода от 27.06.2011 г. /датата на събиране на сумата/ до 19.02.2014 г.;
90166.60 евро, представляваща неправомерно събрана от ответника сума въз основа
на договор за учредяване на особен залог върху вземане от 27.11.2009 г. по банкова сметка ***, изменен с анекс № 1/14.12.2010
г., № 2/05.05.2011 г. и № 3/05.05.2011 г.; 25730.69 евро, представляваща
законна лихва върху неправомерно събраната от ответника сума 90166.60 евро за периода от 27.06.2011 г. /датата на събиране на
сумата/ до 19.02.2014 г.; 19935.77 евро, представляваща неправомерно събрана от
ответника сума на 17.03.2011 г. въз основа на споразумението между страните,
обективирано в Анекс № 2/15.03.2011 г. към договора за учредяване на особен
залог върху вземане от 27.11.2009 г. по банкова сметка ***.62 евро,
представляваща законна лихва върху неправомерно събраната от ответника сума
19935.77 евро за периода от 17.03.2011 г. /датата на събиране на сумата/ до
19.02.2014 г. Претендира направените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът „Б.к.б.“ АД оспорва
предявените искове, с довода, че сключилото от името на ищеца договорите лице е
имало надлежно учредена представителна власт, съответно ищецът е обвързан от
договорите и сумите, събрани по тях са правомерно събрани.Поддържа, че не са
налице посочените от ищеца основания по по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД и чл.
261 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за нищожност на договорите. Моли съда да отхвърли
исковете, като му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от
приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
На
12.11.2009 г. е сключен договор за депозит между „0КК01" ЕООД и „Б.к.б."
АД за сумата 506000 евро, която сума е вложена по банкова сметка *** ***
„0КК01" ЕООД, открита в „Б.к.б." АД.
На
20.11.2009 г. е сключен договор за депозит между „0КК01" ЕООД и „Б.к.б." АД за сумата 100000 евро, която сума е
вложена по банкова сметка *** *** „0КК01" ЕООД, открита в „Б.к.б."
АД.
На
26.11.2009 г., между „Б.к.б." АД и Д.Д.Р., като кредитополучател, е сключен договор за
банков кредит, съгласно който банката предоставя на Д. Р. кредит в размер на 600 000 евро. В
т.5.01 от договора е предвидено, че кредитът е обезпечен с особен залог върху
вземане в размер на 506 000 евро по банкова сметка *** ***, открита при банката
с титуляр ищецът и особен залог върху вземане в размер на 100000 евро по
банкова сметка *** ***, открита при банката с титуляр ищецът.
На 27.11.2009 г., между „0КК01" ЕООД,
представлявано от управителя Д.Д.Р. и ответника е сключен договор за учредяване
на особен залог върху вземане, съгласно
който вземането на „0КК01" ЕООД към банката в размер на главницата по
депозита 506000 евро по сметка IBAN ***, ведно с начисляваната лихва, е
заложено като обезпечение по личния кредит на Д.Д.Р.по Договора за банков
кредит от 26.11.2009 г. Страните са постигнали съгласие, че с подписването на
договора залогодателят ищец дава безусловното си и неотменимо съгласие
паричните следства по гореописаната депозитна сметка да бъдат блокирани и
залогодателят да няма право да се разпорежда с тях. В т.3.04 от договора е
дадено предварително и неотменимо съгласие на залогодателя за служебно събиране
по смисъла на Наредба № 3 на БНБ, въз основа на което банката може да събира
всички дължими и изискуеми свои вземания по договора за банков кредит, като
задължава служебно сметките на залогодателя. Към този договор са подписани и
два анекса, съответно Анекс №
1/14.12.2010 г. и Анекс № 2/05.05.2011 г.
На
27.11.2009 г., между „0КК01" ЕООД, представлявано от управителя Д.Д.Р.
и ответника е сключен договор за учредяване на особен залог върху вземане, съгласно който вземането на „0КК01" ЕООД
към банката в размер на главницата по депозита 100 000 евро по сметка IBAN ***,
ведно с начисляваната лихва, е заложено като обезпечение по личния кредит на Д.Д.Р.по
Договора за банков кредит от 26.11.2009 г. Страните са постигнали съгласие, че
с подписването на договора залогодателят ищец дава безусловното си и неотменимо
съгласие паричните следства по гореописаната депозитна сметка да бъдат
блокирани и залогодателят да няма право да се разпорежда с тях. В т.3.04 от договора
е дадено предварително и неотменимо съгласие на залогодателя за служебно
събиране по смисъла на Наредба № 3 на БНБ, въз основа на което банката може да
събира всички дължими и изискуеми свои вземания по договора за банков кредит,
като задължава служебно сметките на залогодателя. Към този договор са подписани
и три анекса, съответно Анекс №
1/14.12.2010 г.; Анекс № 2/15.03.2011
г. и Анекс № 3/05.05.2011 г.
Предвид неизпълнението от страна на
кредитополучателя Р. на задълженията му по договора за кредит на падежа
12.05.2011 г., ответникът уведомява ищеца залогодател, че към 27.06.2011 г.
неплатените задължения на Р. възлизат на 686064.23 евро и предвид дадените с договорите за учредяване
на особен залог съгласия за служебно събиране, банката е събрала на 27.06.2011 г. от горепосочените
две сметки на ищеца сума в общ размер от 657386.52 евро, в това число
567 219.92 евро от сметка IBAN ***.60 евро от сметка IBAN ***. От втората
сметка на 17.03.2011 г., въз основа на анекс № 2/15.03.2011 г. е разблокирана
сума от 19935.77 евро, която е преведена по разплащателната сметка на Р. с цел
да се погасят негови изискуеми задължения към банката по договора за кредит.
Представени са и
доказателства, установяващи правосубектността и представителството на
едноличния собственик на капитала на ищеца „А Ес Б.Д.*М.П.Е.С.“ – дружество,
рестрирано в Малта.
С договор от 14.04.2008
г. представляващия едноличния собственик на капитала на ищеца Г.Б.е възложил
оперативното управление на ищеца на управителите Г.Б.и Д. Р.. С генерално
пълномощно с нот. заверка от същата дата
Г.Б., в качеството си на директор на малтийското дружество е упълномощил
Д. Р. да представлява „А Ес Б.Д.*М.П.Е.С.“ и да сключва договори от негово име.
На 25.11.2009 год. е
взето решение от „А Ес Б.Д.*М.П.Е.С.“, в качеството му на едноличен собственик
на капитала на дружеството ищец, [ищецът да учреди в полза на банката залог
върху вземанията си по гореописаните два депозитни договора, който да послужи
за обезпечаване вземанията на банката към Д. Р. по договор за кредит, който
престои да бъде сключен. Това решение е обективирано в протокол, подписан от Д.
Р., в качеството му на пълномощник на „А Ес Б.Д.*М.П.Е.С.“, въз основа на
генералното пълномощно от 14.04.2008 г.
С влязло в сила на
26.01.2017 г. съдебно решение, по т.
дело № 6212/2013 г. по описа на СГС, ТО, 12 състав и т. д. № 2573/2015 на САС,
ТО, 6 състав, е отхвърлен предявеният от ищеца срещу ответника иск по чл. 34 от ЗЗД за връщане на сумата от 567219.92 евро, събрана въз основа на договор за
учредяване на особен залог върху вземане от 27.11.2009 г. по банкова сметка ***.
По иска с правна квалификация чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 161866.60 евро.
Ищецът извежда
основанието на този иск от забавата при плащането на неправомерно събрана от ответника сума от
567219.92 евро въз основа на договор за учредяване на особен залог върху
вземане от 27.11.2009 г. по банкова сметка ***, изменен с анекс № 1/14.12.2010 г. и № 2/05.05.2011
г. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че в негова полза
съществува изискуемо вземане срещу ответника за сумата от 567219.92 евро. От
влязлото в сила съдебно решение по т. дело № 6212/2013 г. по описа на СГС, ТО,
12 състав се установява, че не
съществува вземане на ищеца срещу ответника в размер на 567219.92 евро по
договор за учредяване на особен залог върху вземане от 27.11.2009 г. по банкова
сметка ***, изменен с анекс № 1/14.12.2010 г. и № 2/05.05.2011 г. На основание
чл. 297 ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен за зачете силата на пресъдено
нещо на това решение и да приеме за установено между страните, че ищецът няма
вземане срещу ответника по процесниия договор за учредяване на особен залог
върху вземане от 27.11.2009 г. по банкова сметка ***, основано на претенция по
чл. 34 от ЗЗД. Неоснователни са възраженията на ищеца, че в настоящето
производство могат да се разгледат нови възражения, касаещи валидността на
договора, които не са обхванати от силата на пресъдено нещо по приключилия с
влязло в сила решение търговски спор. В производството пред 12 състав ищецът е
следвало да изчерпи всички свои възражения срещу валидността на договора, тъй
като въпросът за съществуването на процесното вземане от 567219.92 евро е
разрешен и обхванат от силата на пресъдено нещо на постановеното по това дело
решение.
Предвид установената с
влязло в сила решение липса на вземане на ищеца за сумата от 567219.92 евро, то
неоснователна се явява и претенцията за заплащане на законна лихва върху тази
сума за периода от 27.06.2011 г. до 19.02.2014 г., поради което предявеният иск
за осъждане на ответника да заплати такава лихва е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По исковете с правна
квалификация чл. 34 от ЗЗД за сумите от 90166.60 евро и 19935.77 евро.
Ищецът поддържа, че
сумите - предмет на исковете по чл. 34 от ЗЗД са събрани неправомерно от
ответника, съответно на 27.06.2011 г. въз основа на договор за учредяване на
особен залог върху вземане от 27.11.2009 г. по банкова
сметка ***.03.2011 г. въз основа на споразумението между страните, обективирано
в Анекс № 2/15.03.2011 г. към договора за учредяване на особен залог върху
вземане от 27.11.2009 г. по банкова сметка ***, доколкото договорът за
учредяване на особен залог и анексите към него са относително недействителни
спрямо него, на основание чл. 40 от ЗЗД и нищожни като сключени в противоречия
на добрите нрави и без основание.
Съдът намира за неоснователен довода на ищеца, че договорът за
учредяване на особения залог, въз основа на които са събрани служебно по реда
на Наредба № 3 на БНБ процесните
суми от ответника, е относително недействителен поради сключването
му от законния представител на дружеството във вреда на дружеството. Съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 3/15.11.2013 г. на ОСГТК, по тълк. дело № 3/2013 г., същността на органното представителство на юридическите
лица обуславя извод, че извършените от
законния представител на дружестовто действия спрямо трети лица следва да се
считат извършени от самото дружество, доколкото последното като юридическо лице действа чрез своите
органи. Органният представител, чрез
който юридическото лице влиза в правоотношения с трети лица, е част от
организационната структура на юридическото лице. Той прави не свое
волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на дружеството.
Във външните действия органният представител
представлява дружеството, но волята, която изразява, не е негова собствена, на
субект, различен от юридическото лице, а е волята на самото юридическо лице.
Затова органното представителство не включва упълномощаване и външно
изразената воля от органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство
по ЗЗД, основано на представително правоотношение, а представителна функция,
част от законовата компетентност на органите на юридическите лица. В този
смисъл следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД е неприложима по
отношение на органното представителство на юридическите лица.
Добрите
нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото и
значителна част от хората, според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват тях. Следователно те нямат задължително действие и не се налагат
нормативно. Накърняване на добрите нрави
би било налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да
възложи на другата несъразмерни тежести или когато едната страна се възползва
от по-неблагоприятното положение на другата страна. В теорията се приема, че специални
хипотези на такова противоречие с добрите нрави може да се счита нищожността на
договорите при условията на чл. 40 от
ЗЗД – договаряне във вреда на представлявания. Съгласно изложените по-горе
мотиви, настоящият съдебен състав приема, че предвидената в чл. 40 от ЗЗД
недействителност не е приложима към органното представителство. В случая не се установява и
атакуваният договор за особен залог да е сключен в противоречие с някакви
етични възгледи и правила на поведение, които се споделят от по-голяма част от
хората в България, съответно доводът на ищецът, че договорът е нищожен в
хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е неоснователен.
Основанието е причината страните да се задължат. Причината не е
необходимо да е посочена в договора, тъй като се предполага - арг. от чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД. Липсва причина и когато такава, дори да е
посочена – в действителност не съществува. В случая основание за сключване на
договора е обезпечаване на вземанията на банката по договора за кредит, сключен
с Р.. Причината, поради която залогодателят се съгласява да обезпечи със свое
имущество задълженията на трето лице към банката не влияе по никакъв начин на
наличието на основание за сключване на договора за учредяване на особен залот,
доколкото е безспорно, че банката има вземания по договора за кредит, съответно
съществува основание за сключване на договор, с който тези вземания да бъдат
обезпечени. Ето защо следва да се приеме, че процесният договор не е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното следва да се приеме,
че процесните суми са събрани от банката въз основа на договор, който не страда
от посочените от ищеца пороци, съответно исковете му за осъждане на банката да
върне тези суми, на основание чл. 34 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумите от 25730.69 евро и 6347.62 евро.
Предвид извода на съда
за неоснователност на главните претенции, то и акцесорните искове за присъждане
на законна лихва върху главниците се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на
производството, ответника има право на направените разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, които възлизат на 22200 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ищецът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от
ответника възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В случая съдът намира, че
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение от 22200 лева не в
съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 5 на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /13423.30 лева/ и се явява
прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът
намира, че възражението на ищеца за прекомерност е основателно и дължимите на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се определят на 16200 лева. Така определеният размер е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 вр.
§2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При определянето на този размер съдът взе предвид действителната правна и фактическа сложност
на делото и извършените от процесуалния представител на ответника в настоящето
производство процесуални действия.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ОККО1“, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
секция „А“, ателие 905, срещу „Б.к.б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, искове с правна квалификация чл. 34 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за сумите: 161866.60 евро,
представляваща законна лихва върху неправомерно събрана от ответника сума от
567219.92 евро въз основа на договор за учредяване на особен залог върху
вземане от 27.11.2009 г. по банкова сметка ***, изменен с анекс № 1/14.12.2010 г. и № 2/05.05.2011
г. за периода от 27.06.2011 г. до 19.02.2014 г.; 90166.60 евро, представляваща
неправомерно събрана от ответника сума въз основа на договор за учредяване на
особен залог върху вземане от 27.11.2009 г. по банкова
сметка ***, изменен с анекс № 1/14.12.2010 г., № 2/05.05.2011 г. и №
3/05.05.2011 г.; 25730.69 евро, представляваща законна лихва върху неправомерно
събраната от ответника сума 90166.60 евро за периода от
27.06.2011 г. до 19.02.2014 г.; 19935.77
евро, представляваща неправомерно събрана от ответника сума на 17.03.2011 г.
въз основа на споразумението между страните, обективирано в Анекс №
2/15.03.2011 г. към договора за учредяване на особен залог върху вземане от
27.11.2009 г. по банкова сметка ***.62 евро, представляваща законна лихва върху
неправомерно събраната от ответника сума 19935.77 евро за периода от 17.03.2011
г. до 19.02.2014 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ОККО1“, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, секция „А“, ателие 905, да
заплати на „Б.к.б.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски по производството и юрисконсултско възнаграждение в размер на 16200 лева
/шестнадесет хиляди и двеста лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: