Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година 15.06.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На
дванадесети юни две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1929 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно
съединените искове иска, с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл.
79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество - „О.- М.“*** твърди,
че „О.- М.“*** доставило на „Е.2.“ ЕООД *** продукти използвани в
хранително-вкусовата промишленост, а именно: млечна киселина, натриева основа,
лимонена киселина, калиев сорбат. За доставките били съставени фактури и
стокови разписки, както следва:
- за доставени млечна киселина и натриева
основа, описани подробно по количество и стойност - фактура № ********** от
17.11.2014г. на обща стойност с ДДС – 513.00 лева и стокова разписка №
********** от 17.11.2014г.;
- за доставени
млечна киселина, натриева основа и лимонена киселина, описани подробно по
количество и стойност - фактура № ********** от 18.12.2014г. на обща стойност с
ДДС - 634.50 лева и стокова разписка № ********** от 18.12.2014г.;
- за доставени
млечна киселина, натриева основа и лимонена киселина, описани подробно по
количество и стойност - фактура № ********** от 23.05.2015г. на обща стойност с
ДДС - 634.50 лева и стокова разписка № ********* от 23.01.2015г.;
- за доставени
млечна киселина, натриева основа и лимонена киселина, описани подробно по
количество и стойност - фактура № ********** от 13.02.2015г. на обща стойност с
ДДС - 844.50 лева и стокова разписка № ********* от 13.02.2015г.;
- за доставен
калиев сорбат, описан подробно по количество и стойност - фактура № **********
от 08.04.2015г. на обща стойност с ДДС – 51.00 лева.
Общата
стойност на така доставената стока е 2 677.50 лева.
Твърди, че
въпреки опитите за доброволно плащане, ответното дружество не изпълнило
задълженията си за плащане. Върху така дължимите парични суми ответното
дружество дължи обезщетение в размер на законната лихва както следва:
- за
доставката на стойност 513.00 лева по фактура № ********** считано от
17.11.2014г. до 09.12.2019г. законна лихва в размер на 263.60 лева;
- за
доставката на стойност 634.50 лева по фактура № ********** от 18.12.2014г.
считано от 18.12.2014г. до 09.12.2019г. законна лихва в размер на 320.54 лева;
- за
доставката на стойност 634.50 лева по фактура № ********** от 23.01.2015г.
считано от 23.01.2015г. до 09.12.2019г. законна лихва в размер на 314.19 лева;
- за
доставката на стойност 844.50 лева по фактура № ********** от 13.02.2015г.
считано от 13.02.2015г. до 09.12.2019г. законна лихва в размер на 413.25 лева;
- за
доставката на стойност 51.00 лева по фактура № № ********** от 08.04.2015г.
считано от 08.04.2015г. до 09.12.2019г. законна лихва в размер на 24.19 лева
Общата
сума на дължимата мораторна лихва е в размер на 1335.77 лева.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да осъди „Е.2.“ ЕООД *** да заплати на „О.- М.“***,
сумата от главница в размер на 2677.50 лева с ДДС за доставена, но неплатена
стока, както следва: по фактура № ********** от 17.11.2014г. - сумата от 513
лева; по фактура № ********** от 18.12.2014г. - сумата от 634.50 лева; по
фактура № ********** от 23.01.2015г. - сумата от 634.50 лева; по фактура №
********** от 13.02.2015г. - сумата от 844.50 лева и по фактура № ********** от
08.04.2015г. - сумата от 51 лева, ведно със законната лихва до завеждане на
исковата молба в общ размер на 1335.77 лева, както и законната лихва след
завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата. Претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът - „Е.2.“ ЕООД ***
не е
представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Редовно
призован, в условията на чл. 50, ал. 4 от ГПК, представител на ответника не се
явява и не взема становище по предявените искове в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа изцяло изложеното в исковата молба, като
едновременно с това прави и искане за постановяване на неприсъствено решение,
уважаващо предявените искове, тъй като ответникът не се явява в първото по
делото заседание и не е представил отговор на исковата молба.
Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца
искане за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките
на чл.239, ал.1 и ал.2 от ГПК. На двете страни са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно
заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените
писмени доказателства, неоспорени от ответника – заверени от страната преписи
от:
фактура № ********** от 17.11.2014г., фактура № ********** от 18.12.2014г., фактура
№ ********** от 23.05.2015г., фактура № ********** от 13.02.2015г. и фактура №
********** от 08.04.2015г. и стокови разписки към всяка от тях, съдът намира исковете за
вероятно основателни- Ето защо са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове.
Представените
писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения
между страните по силата на сключен договор за търговска продажба – ответникът,
в качеството на купувач е имал задължение да заплати доставените от ищеца
стоки, след издадена фактура. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора.
Установен е и размерът на дължимите плащания.
Предвид
уважаване на основния иск, следва да бъде уважена изцяло и акцесорната
претенция за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
върху главницата от датата на падежа до предявяване на иска.
Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество,
като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за това.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за
присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за
действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съда
по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящото производство. В
случая съдът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да присъди разноски в
общ размер от 760.54 лева, от които – платена държавна такса в размер на 160.54
лева и платен адвокатски хонорар в размер на 600.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА,
на основание
чл. 327, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „Е.2.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.С.Д. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „О.– М.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.И.М. с ЕГН **********, сумата от 2
677.50 (две хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева
с ДДС, представляваща главница по фактурирана и доставена, но неплатена стока,
както следва: по фактура № ********** от 17.11.2014г. - сумата от 513.00 лева;
по фактура № ********** от 18.12.2014г. - сумата от 634.50 лева; по фактура №
********** от 23.01.2015г. - сумата от 634.50 лева; по фактура № ********** от
13.02.2015г. - сумата от 844.50 лева и по фактура № ********** от 08.04.2015г.
- сумата от 51.00 лева, ведно със законната лихва до завеждане на исковата
молба в общ размер на 1 335.77 (хиляда триста тридесет и пет лева и седемдесет
и седем стотинки) лева, по фактури и периоди, както следва: по фактура №
**********/17.11.2014г., за периода от 17.11.2014г. до 09.12.2019г. - законна
лихва в размер на 263.60 лева; по фактура № **********/18.12.2014г., за периода
от 18.12.2014г. до 09.12.2019г. - законна лихва в размер на 320.54 лева; по
фактура № **********/23.01.2015г., за периода от 23.01.2015г. до 09.12.2019г. -
законна лихва в размер на 314.19 лева; по фактура № **********/13.02.2015г., за
периода от 13.02.2015г. до 09.12.2019г. - законна лихва в размер на 413.25 лева
и по фактура № **********/08.04.2015г., за периода от 08.04.2015г. до
09.12.2019г. - законна лихва в размер на 24.19 лева, както и законната лихва
след завеждане на иска – 09.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Е.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от И.С.Д. с ЕГН ********** да
заплати на „О.–
М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.И.М. с ЕГН **********, сумата от 760.54 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото
разглеждане на спора, изразяващи се в заплатени по делото адвокатско възнаграждение
и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.