Решение по адм. дело №2137/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Г. Г. Ж. [ЕГН], чрез адв. В. П. против Заповед № 3286з-3045/28.07.2025 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция" /ГДНП/ в Министерство на вътрешните работи /МВР/, с която е отказано снемането на полицейска регистрация рег. № 77950/12.01.2019 г. по описа на 02 РУ Варна – ОДМВР Варна, извършена на Г. Г. Ж., [ЕГН].

Жалбоподателят намира, че в заповедта липсват конкретни мотиви каква е необходимостта от съхранение на данните от полицейската му регистрация. Решение на СЕС по дело С-118/22 е със задължителен характер, поради което в съответствие с чл.4, §1, б. в) и б. д) на Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. е следвало да се установи, че съхраняването на събраните лични данни за по-дълъг период е необходимо. От мотивите в заповедта не е ясно поради липса на хипотезите в чл.68, ал.6 ЗМВР или поради наличие на „абсолютна необходимост“ е издадена заповедта за отказ. Не е обсъден баланса между обществения интерес и правото на субекта за изтриване на съхраняваните данни. Нарушен е принципа на пропорционалност, предвиден с чл.52, §1 ХОПЕС, в тази връзка посочва Решения на СЕС С-37/20 и С-601/20, С-118/22, т.62 и чл.5, ал.3 от Договора за ЕС.

Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител жалбата се поддържа.

Ответникът - директор на Главна дирекция "Национална полиция" в МВР, не е изразил становище по спора. След приключване на съдебното заседание на 28.10.2025 г., в което е даден ход по същество на спора с молба №17608/29.10.2025 г., чрез юрисконсулт Хр. М. е изразено становище за неоснователност на жабата и е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Г. Г. Ж. има извършена полицейска регистрация във Второ РУ – Варна № 77950/12.01.2019 г. за престъпление по чл.354а НК във връзка със заявителки материал /ЗМ/ № 53/2019 г. по описа на Второ РУ – Варна.

Споразумение за прекратяване на наказателно производство по ДП № 7/2019 г. по описа на ОСлО при ОП Варна по реда на чл.381 НПК по отношение на Г. Г. Ж. и Д. А. М. Ф. от 27.02.2019 г. е сключено между посочените лица и зам. – окръжен прокурор на ОП – Варна.

С протоколно Споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД № 222/2019 г. по описа на ОС – Варна /ДП № 7/2019 г. по описа на ОСлО при ОП Варна/, одобрено от съдия в ОС – Варна на 27.02.2019 г., обв. Г. Г. Ж. се е признал за виновен и е приел да му бъде наложено наказание на основание чл.354а, ал.1, алт.1, пр.4, вр. чл.54, ал.1 от НК лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок в размер на пет години и глоба в размер на 5000 лева, за следното престъпление: На 12.01.2019 г. в [населено място], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана, с активно действащ компонент – тетрахидроканабинол 5,5% - с нетно тегло 190,24 грама и с активно действащ компонент – тетрахидроканабинол 5,4% - с нетно тегло 29,94 грама, общо нетно тегло 220,18 грама на обща стойност 1321,80 лева.

От Електронна справка за съдимост издадена на 29.04.2025 г. за Г. Г. Ж. се установява, че е бил осъждан за престъпление по чл. 354а, ал.1, алт.1 пр.4 НК, лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 НК с изпитателен срок от пет години и глоба 5000 лева. Реабилитиран е на основание чл. 86, ал.1, т.1 и т.3 НК считано от 06.03.2024 г. Изпълнение на наказанието „глоба“ е погасено по давност на 15.03.2021 г. на основание чл.81, ал.1, т.5 НК.

Г. Г. Ж., чрез адв. П. упълномощен на 25.04.2025 г. е подал искане вх. № УРИ пр.365000-29724/28.04.2025 г. до директора на ОД МВР – Варна за снемане на полицейската му регистрация.

Предложение № 365р-31514/06.06.2025 г. от директор на ОД МВР – Варна до директора на ГДНП е със становище да се откаже снемане на полицейската регистрация № 77950/12.01.2019 г. на Г. Г. Ж.. Описана е хронологията на установяване на престъплението, налагане на наказанието и настъпилата реабилитация. Посочено е, че на основание чл.68, ал.6 и чл.68, ал.1 ЗМВР и раздел ІІІ „Снемане на полицейска регистрация“ от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е предложението за отказ. Други мотиви не са изложени.

Със Заповед № 3286з-3045/28.07.2025 г. на директора на ГДНП е отказано снемането на полицейска регистрация рег. № 77950/12.01.2019 г. по описа на 02 РУ Варна – ОДМВР Варна, извършена на Г. Г. Ж., прието е, че прекратяване на делото при сключване на споразумение не е сред лимитивно изброените основания за снемане на полицейска регистрация. Осъден е за държане с цел разпространение на високорисково наркотично вещество – марихуана с общо нетно тегло 220,18 грама на обща стойност 1321,08 лева. Деянието е с голяма разпространеност сред младежите и засяга тяхното и психичното здраве на други лица. Към датата на издаване на заповедта 28.07.2025 г. не е изтекла давността по смисъла на чл. 81, ал.3, вр. чл.80 НК. Възприел е становището на директора на ОД МВР – Варна. Приел е наличие на необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез полицейската регистрация и оперативно – издирвателната дейност по чл.8, ал.1 и чл.6, ал.1, т.1 ЗМВР. Посочено е, че данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, включително тежки престъпления против личността.

Относно компетентността на директора на ГДНП да издава заповеди за снемане на полицейска регистрация е представена Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 19.08.2025 г., жалбата е подадена на 02.09.2025 г., в срока по чл. 149, ал.1 АПК от надлежна страна, с правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 68, ал. 6 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. С представената Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени директорът и заместник -директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – директор на Главна дирекция "Национална полиция".

Съобразно чл.19, ал.4 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация директора на ОД МВР – Варна е дал становище по подаденото искане.

На жалбоподателя е извършена полицейска регистрация съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, поради привличането му като обвиняем за извършено умишлено престъпление на 12.01.2019 г. по чл. 354а, ал.1, алт.1, пр.4 НК Реабилитацията е настъпила на 06.03.2024 г. на основание чл. 86, ал.1, т.1 и т.3 НК и изпълнението на наказанието „глоба“ в размер на 5000 лева е погасено по давност на 15.03.2021 г. на основание чл. 81, ал.1, т.5 НК.

Полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване и попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От съображение 34 следва извод, че обработването за целите, посочени в член 1, параграф 1 от директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения намират израз в член 5 и член 13, параграфи 2 и 3 от директивата, съгласно които се предвиждат срокове за съхранение и периодична проверка на необходимостта от съхранение на лични данни. Предвидено е с чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, че Държавите членки гарантират, че личните данни са: в) подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват; д) съхранявани във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данните за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват.

Националното право урежда предпоставките за снемане на полицейска регистрация в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР и сред тях не е предвидена възможност за снемането й, в случай като настоящия – настъпила реабилитация за извършено престъпление от общ характер и погасяване по давност на наложена глоба.

При съпоставка между правото на ЕС и българското право в областта на полицейската регистрация и обработката на лични данни за целите й, СЕС достига до извод, че не е допустима подобна национална правна уредба и че тя противоречи на принципите на Директива (ЕС) 2016/680. С решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., образувано по повод преюдициално запитване на ВАС на РБ, СЕС приема, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

В цитираното решение на СЕС, т. 45, т. 70 и т. 71 се извежда, че чл. 5 от Директивата оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриване на посочените данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранение им, но сроковете следва да са подходящи и в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Подобно изискване обаче не е изпълнено, когато единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. Съществено в съображенията на СЕС е задължението на полицейския орган - администратор на лични данни, съхраняващ лични данни, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. По този аргумент извършването на проверка в горния смисъл е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл. 68, ал. 6 ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл. 68 ЗМВР.

В конкретния случай, в хода на административното производство и пред съда, ответният орган не е изложил аргументи, от които да се достигне до извод, че съхранението на данни на жалбоподателя в продължение над шест години, все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани. Не е извършена преценка продължаване на полицейската регистрация над шест години дали е в съответствие с чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 във връзка с чл. 52, параграф 1 от Харта на основните права на европейския съюз и нарушен ли е принципа за пропорционалност.

Не е правена и периодична проверка от администратора на личните данни, дали съхранението на личните данни, е необходимо. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че не е изтекла давността по чл.81, ал.3, вр. чл. 80 НК за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, алт.1, пр.4 НК. Абсолютната давност по чл.81, ал.3 НК за наказателно преследване не е въведена като критерий за заличаване на полицейската регистрация. В случая наказателната отговорност е реализирана, поради което позоваването на чл.81, ал.3, вр. чл. 80 НК не се основава на правна норма, поради което е незаконосъобразно. Мотивите „Данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, включително тежки престъпления против личността“ са общи, лишени от конкретни факти и/или обстоятелства, които да обосноват нуждата от полицейската регистрация на Г. Г. Ж. да продължава. В Предложение № 365р-31514/06.06.2025 г. на директора на ОД МВР – Варна, дадено на основание чл.19, ал.4, т.2 НРИСПР също не се съдържат конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват необходимостта от продължаване на полицейската регистрация.

В оспорената заповед е посочено, че се издава на основание чл. 68, ал.6 ЗМВР, чл.21, ал.1 Наредбата, съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/80 на Европейския парламент и на съвет от 27.04.2016 г. и съображение 55, 61, 67 и 68 от Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г., но няма изложени относими данни, въз основа на които е установено, че рискът от извършване на ново престъпление от жалбоподателя след шест години след извършване на престъплението, за което е осъден съществува в голяма степен. Основателни са доводите на жалбоподателя, че е следвало да се съберат данни за личността на субекта, за да се прецени необходимо ли е полицейската регистрация да продължава. Проверката в административното производство освен предвидените в чл. 19 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, ал. 6, т. 1 - т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, включително по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, включително правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация, но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо. Такава проверка не е извършена в административното производство. Допуснатото процесуално нарушение е довело до неправилно приложение на материалния закон, защото ако бяха събрани данни за трудовата дейност и начина на живот на жалбоподателя, ответника би стигнал до други изводи. Въпреки, че становището на ответника по същество на спора е представено след приключване на диренето, съдът за пълнота на изложението ще го обсъди. В него също липсват конкретни факти и обстоятелства, които обосновават полицейската регистрация да продължи. Също така не е обосновано от ответника колко счита, че следва да продължи полицейската регистрация за жалбоподателя при настоящите факти, въпреки че му е указано с определение № 10650/02.10.2025 г. да представи доказателства в тази насока. От изложеното следва, че приемането, че полицейската регистрация на жалбоподателя следва да продължи е необоснована.

В съдебното производството жалбоподателят е представил характеристика от домоуправителя на етажна собственост в [населено място] [улица], издадена на 26.10.2025 г., от която се установява, че Г. Ж. живее на посочения адрес от 1999 г. до настоящия момент. Дадени са позитивни отзиви за поведението и социалния живот на жалбоподателя свързани с взаимоотношенията му в етажната собственост. От справка от 11.11.2022 г. на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ се установява, че Ж. е назначен на длъжност „технически сътрудник“ в „БГ СОД“ ООД. С Допълнително споразумение от 27.08.2025 г. към трудов договор от 11.11.2022 г. Ж. е назначен за управител на „БГ СОД“ ООД, което се установява от издаден протокол от 27.08.2025 от НАП за вписан електронен запис. След направена справка в Търговски регистър, съдът установява, че от 11.08.2025 г. до 03.10.2025 г. Г. Ж. е бил управител на „БГ СОД“ ООД, към момента не изпълнява тази длъжност, тъй като това би било нарушение на чл. 41, ал. 3, т.1 от ЗЧОД. Фактът, че Ж. само за два месеца е бил управител на „БО СОД“ ЕООД и след това е освободил тази длъжност, установява че същият поправя грешките си по собствена воля, за да може поведението му да е съобразно нормативните изисквания. От 06.10.2025 г. от Протокол от НАП за вписани трудови записи се установява, че Ж. изпълнява длъжността „сътрудник охрана“ в „БГ СОД“ ЕООД, подписана е длъжностна характеристика от 06.10.2025 г. от Ж. за длъжността „сътрудник охрана“. Работодател „БГ СОД“ ООД е с управители М. и С., те са дали характеристика за Ж. на 27.10.2025 г., в която е посочено, че към момента изпълнява в дружеството длъжността „сътрудник охрана“. Отговорно изпълнява служебните си задължения, лоялен към колегите, работодателя и партньорите на фирмата. Награждаван е, няма дисциплинарни наказания.

Липсват данни или доказателства за извършени престъпни прояви през шестте години, които са изминали от датата на извършване на престъплението, за което жалбоподателя е бил осъден. Не са налице образувани досъдебни производства, за извършени престъпления от жалбоподателя. Не е установено, че той поддържа връзка с лица, с които би могъл да извърши престъпления. От 2022 г. извършва трудова дейност в „БГ СОД“ ООД и управителите на дружеството са дали положително становище за изпълнение на задълженията му. Не е установено, че продължаване на полицейската регистрация на жалбоподателя би подпомогнала разкриване и предотвратяване на престъпления. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на материалния закон, тъй като липсата на проверка е довела де непълнота на доказателства и необосновани изводи, че полицейската регистрация на жалбоподателя е необходима.

Също така не е спазен чл.6, ал.2 АПК и чл. 52, параграф 1 от Харта на основните права на европейския съюз, с което е нарушен принципа за пропорционалност, тъй като не е установено, че полицейската регистрация на жалбоподателя, ще предотврати извършване на престъпления от него или други лица или ще доведе до по-бързо разкриване на такива. Не е съобразено, че наличието на полицейска регистрация ще е препятствие за професионалното развитие на жалбоподателя. Нарушаване на принципа на пропорционалност е самостоятелно основание са отмяна на оспорената заповед.

Предвид горното, обжалваният индивидуален административен акт следва да бъде отменен и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на заявлението за снемане на полицейска регистрация при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени в решението. На основание чл.174 от АПК на ответникът следва да се определи 30 – дневен срок за издаване на административен акт от влизане на решението в сила.

Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено след приключване на съдебното дирене, поради което съдът не дължи произнасяне по арг. на чл.147, т.1 и 2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.

Жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лева. Представляван е от адв. П., но не са представени доказателства за заплатено възнаграждение за адвокат или за оказана безплатно адвокатска защита. На основание чл. 143, ал.1 АПК и §1, т.6 ДР АПК, вр. чл. 16, ал.1, т.9 от Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи следва ГДНП да заплати на Г. Г. Ж. сумата от 10 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл. 174 от АПК, Административен съд Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 3286з-3045/28.07.2025 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" в Министерство на вътрешните работи.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Главна дирекция "Национална полиция" в МВР за ново разглеждане и произнасяне по искане вх. № УРИ пр.365000-29724/28.04.2025 г. от Г. Г. Ж. при спазване на указанията по прилагане и тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение и определя 30 - дневен срок от влизане в сила на решението за издаване на административен акт.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция" да заплати на Г. Г. Ж. [ЕГН], сумата от 10 (десет) лева, представляваща разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.