№ 15729
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20241110128909 по
описа за 2024 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че в правната сфера на И. Х. К. съществува вземане от Ц. Б. Г. за
сумата от 3686.41 лева, представляваща неизплатена част от предоставена в заем от ищцата
в полза на ответницата сума в общ размер на 8000.00 евро по силата на сключен между
страните договор за паричен заем от 24.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК- 24.11.2021г., до окончателно изплащане на задължението, за
която сума по ч. гр. дело № 66997/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищцата твърди, че с ответницата били страни по договор за паричен заем от
24.07.2019г., като в качеството си на заемодател по него предала на ответницата като
заемополучател сумата от 8000.00 евро с уговорката връщането на заетата сума да бъде
извършено на вноски, считано от 01.10.2019г. В изпълнение на задължението си по договора
ответницата извършила частични плащания- на 16.11.2019г. и на 09.02.2020г., след което
преустановила плащанията си, поради което ищцата отправила до нея нотариална покана,
връчена лично на адресата на 05.01.2021г., за заплащане на целия остатък от предоставената
в заем сума в срок от 7 дни от получаване на уведомлението. На 26.11.2021г. ответницата
заплатила доброволно сумата от 1500.00 евро, а в хода на производството- след подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, и сумата от общо
4000.00 лева. С оглед на това в настоящия процес заемодателят претендира останалата
непогасена част от задължението на заемополучателя да върне заетата сума в размер на
3686.41 лева, законна лихва, както и разноски.
В подаденото в срок възражение по чл. 414 ГПК длъжникът- понастоящем ответник, е
оспорил претендираната в настоящото исково производство част от задължението,
поддържайки, че не е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на тази част,
тъй като между страните не бил уговорен краен падеж за връщане на сумата, вкл. наведнъж.
В подаденото в срока за отговор на исковата молба писмено становище от ответницата,
1
наименувано „опровержение“, същата е възразила, че не дължи лихва, тъй като по делото не
била предоставена банкова сметка на ищцата.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни
актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи предаването на
сумата от 8000.00 евро на ответника, евентуално съществували между страните уговорки,
касаещи начина и срока на връщане на заетата сума, както и твърденията си за отправена до
ответницата и получена от нея покана за доброволно изпълнение на цялата останала
непогасена част от паричното задължение на заемополучателя.
На първо място, следва да се изясни, че предмет на издадената по ч. гр. дело №
66997/2021г. по описа на СРС, 54 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК е вземане на И. Х. К. от Ц. Б. Г. за сума в размер на 7686.41 лева,
представляваща непогасена част от задължението на длъжника да върне заетата му от
заявителя сума в общ размер на 8000.00 евро, предоставена по сключен между страните
договор за паричен заем от 24.07.2019г., ведно със законната лихва от 24.11.2021г. до
окончателно изплащане на задължението. С подаденото по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК
възражение и уточнението на същото от 11.10.2023г. длъжникът е представил доказателства
за заплатена в хода на процеса сума в общ размер на 4000.00 лева, както следва: 3000.00
лева- на 21.04.2022г., и 1000.00 лева- на 11.01.2023г., за които кредиторът е направил
изрично изявление, че са действително заплатени, както и, че с общия размер на сумата е
намален процесният дълг, поради което моли производството по делото да продължи за
останалата част от претендираната сума. Съобразно изявлението в последния смисъл, при
липсата на други уточнения от името на кредитора и при съобразяване на изявлението на
длъжника, че оспорва останалата непогасена част от задължението като неизискуема,
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за останалата непогасена след
извършеното в хода на процеса плащане главница в размер на 3686.41 лева, поради което
именно посочената сума е предмет на предявения в настоящото производство иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Между страните не са спорни, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че между страните
съществува заемно правоотношение по силата на сключен помежду им на 24.07.2019г.
договор за паричен заем, учредено с предаването от ищцата в полза на ответницата на
сумата от 8000.00 евро, както и че в изпълнение на задълженията си по този договор
ответницата е извършила частични плащания в полза на И. К., в резултат от които
непогасена към датата на образуване на настоящото исково производство е останала сумата
от 3686.41 лева.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези
правнорелевантни факти се установяват от надлежно приобщената като писмено
доказателство и неоспорена разписка, издадена на 24.07.2019г. от Ц. Б. Г., съдържаща
признание, че е получила от И. К. сумата от 8000.00 евро, чието изплащане на вноски следва
да започне от 01.10.2019г., а на гърба на разписката са отбелязани размерите и датите, на
които ответницата е заплащала в полза на ищцата суми за погасяване на задължението си по
учреденото с предаването на сумата заемно правоотношение, както следва: на 16.11.2019г.,
09.02.2020г., 26.01.2021г., 04.04.2021г., 21.04.2022г. и на 11.01.2023г.
От приобщената по делото доказателствена съвкупност не се установява, а не се и
2
твърди между страните по договора за заем да е съществувала конкретна уговорка относно
падежите и размерите на отделните погасителни вноски, дължими от заемополучателя в
изпълнение на задължението му да върне заетата сума, за което в случая между страните е
постигнато съгласие да бъде сторено разсрочено. С оглед на това, съобразно правилото на
чл. 69, ал. 1 ЗЗД, съгласно което ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му веднага, и при съобразяване на уговорения между страните своеобразен
„гратисен период“- до 01.10.2019г., до който не се дължи връщане на цялата или част от
заетата сума, следва да се приеме, че след тази дата задължението за възстановяването й в
полза на заемодателя е станало изискуемо. Независимо от това, следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че в случая ищцата е изпратила на ответницата уведомление, връчено на
последната на 05.01.2021г., с което я е поканила в 7- дневен срок от получаването на
поканата, да й заплати непогасената към този момент част от заетата сума в размер на
5730.00 лева. С оглед на това следва да се приеме, че най- късният момент, в който е
настъпила изискуемостта на задължението за връщане на предоставената в заем сума в
нейната цялост, е 12.01.2021г. Поради изложените съображения неоснователни са доводите
от името на ответницата, че не е настъпила изискуемостта на процесното вземане, респ. на
претендираната част от него.
В проведеното на 21.05.2025г. по настоящото дело открито съдебно заседание от името
на ищцата е представена вносна бележка от 02.05.2025г.- л. 33 от делото, от която се
установява, че в нейна полза на посочената дата ответницата Ц. Б. Г. е заплатила сумата от
5090.00 лева, посочвайки като основание на плащането „договор за заем от 24.07.2019г.“,
като съгласно изричните изявления на процесуалния представител на И. К. с тази сума е
погасена дължимата законна лихва върху претендираната главница от 3686.41 лева за
периода от 24.11.2021г. до датата на извършеното плащане, както и част от главницата, като
непогасена в резултат от така извършеното съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
прихващане на изпълнението е останала главница в размер на 152.03 лева, за която, обаче,
съобразно изявлението от името на ищцата в молбата й от 25.07.2025г., следва да се приеме,
че също е погасена, тъй като, заявявайки воля допуснатото по делото в нейна полза
обезпечение да бъде отменено, е изложила твърдения, че вземането, във връзка с което е
допуснато обезпечението, е погасено.
При тези съображения и поради извършените в хода на производството плащания,
чийто погасителен ефект по отношение на вземанията, предмет на делото, в тяхната цялост
изрично се признава от името на ищцата и които следва да бъдат съобразени от съда като
настъпили след предявяване на иска и от значение за спорното материално право- арг.
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва
да бъде изцяло отхвърлен.
При този изход на спора, при съобразяване на обстоятелството, че в случая предмет на
претенцията е само част от вземането по заповедта за изпълнение (поради което на
присъждане в настоящия процес подлежат само разноските, съответни на тази част), както и
че същата подлежи на отхвърляне единствено поради извършени от ответницата в хода на
процеса плащания, поради което следва да се приеме, че същата е станала повод за
образуване на делото, тъй като към датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение е била носител на изискуемо парично задължение,
което не е заплатила в срок, разноски се следват единствено на ищцата. Така, в полза на
последната следва да бъде присъдена сумата от 385.47 лева- разноски за заповедното
производство, сторени във връзка с частта от претенцията, която е предмет на предявения по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, както и сумата от 540.00 лева- разноски за настоящото
производство, включващи реално заплатени държавни такси и адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на И. Х. К., ЕГН **********,
съществува вземане от Ц. Б. Г., ЕГН **********, за сумата от 3686.41 лева, представляваща
неизплатена част от предоставена в заем от ищцата в полза на ответницата сума в общ
размер на 8000.00 евро по силата на сключен между страните договор за паричен заем от
24.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК-
24.11.2021г., до окончателно изплащане на задължението, за която сума по ч. гр. дело №
66997/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Б. Г., ЕГН **********, да заплати на И. Х. К., ЕГН **********, сумата
от 385.47 лева- разноски за заповедното производство, както и сумата от 540.00 лева-
разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4