Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.
Варна, 04.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на седемнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година
в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при
секретаря Славея Янчева,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1381 по
описа за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от ищеца В.Н.С. против Прокуратурата на
Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени психически и
физически страдания и накърняване на доброто му име в обществото, в следствие
на повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу
него наказателното производство ДП № 1143/2009г. по описа на II РПУ
при ОД на МВР – Варна е приключило с
оправдателна присъда по НОХД № 6568/2013г. по описа на ВРС.
В исковата молба
ищецът твърди, че е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.144,
ал.3, предл.1 от НК, по което в влязла в законна сила присъда по НОХД № 6568/2013г. по описа на ВРС е бил признат
за невиновен. Твърди, че в следствие на незаконосъобразните действия на
ограните на ответника е претърпял неимуществени вреди – психически и физически
болки и страдания, почувствал се е унизен и не е можел адекватно да върши
ежедневните си служебни задължения, започнал да вдига кръвно, за което вземал
лекарства. Неоснователно повдигнатото му обвинение се отразило и на отношенията
вътре в семейството му, на контактите с близки, роднини и приятели. Наложило се
да посещава лекари и психолози. Моли съда да уважи предявения иск като
осъди ответника – Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в размер на 60 000 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Република България, чрез Окръжна Прокуратура – Варна, е
депозирала писмен отговор на исковата молба, в който заявява становище за неоснователност на предявения иск за заплащане на
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Твърди се, че не са
доказани вредите и причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение,
както и техния размер. Излага се, че са налице хипотезите на чл. 5, ал. 1 и ал.
2 от ЗОДОВ, тъй като увреждането е причинено при изключителна вина на ищеца и в
евентуалност при съпричиняване от негова страна. Моли исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна.
В съдебно заседание ищецът В.С., чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Уточнява,
че продължителността на наказателното производство е 2 години, по време на
което са били разгласени обстоятелства във връзка с повдигнатото обвинение,
което се отразило на достойството му. Излага, че повдигнатото обвинение се е
отразило на психиката му и е довело до влошаване на качеството на извършваната
от него работа, поради което макар да не е бил уволнен е получавал по-малки
доходи. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р.България,
чрез представител на ВОП поддържа заявените в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения. Посочва, че ищецът не е претърпял вреди по повод
проведеното срещу него наказателно производство, спрямо него не е била взета
мярка за неотклонение, продължил е да работи, а по време на самото производство
се е родило второто му дете, което е индиция за добри отношения в семейството.
В случай на наличие на основание за присъждане на обезщетение в полза на ищеца,
то искането на ответника е същото да бъде в символичен размер.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С постановление
на прокурор при РП-Варна от 24.07.2013г. е образувано досъдебно производство № 1143/2013г. срещу неизвестен извършител за извършено престъпление – закана за
убийство на Д.Р.Г.. На 28.10.2013г. като обвиняем за извършеното престъпление е
привлечен В.Н.С.. На същата дата са му предявени материалите от разследването.
По повод издаден
обвинителен акт по ДП №
1143/2013г. по описа на Второ РПУ, с който е повдигнато обвинение срещу В.Н.С.
за извършено престъпление по чл.144, ал.3, предл.1, вр.ал.1 от НК е образувано
НОХД № 6568/2013г. по описа на ВРС, по което на 09.06.2015г. е постановена
присъда, с която В.Н.С. е признат за невинен в повдигнатото му обвинение. Срещу
присъдата е бил подаден протест на прокурора, а на 21.07.2015г. същият е бил
оттеглен и оправдателната присъда е влязла в законна сила.
От представената
справка за съдимост актуална към 31.07.2013г. е видно, че В.Н.С. не е осъждан.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.Н.Д.
и М. Н.С..
Свидетелят Пепа Д.
посочва, че познава В.С. като колега от партньорска фирма в туристическия бранш
от началото на 2012г., а работата им била свързана с ежедневен контакт. Към средата на 2013г. настъпила емоционална
промяна във В., започнал да става разсеян и да прави грешки в работата си,
например в планирането на транспорт на туристите, в настаняването им. През
2014г. свидетелката започнала работа в туристическата фирма, в която В.С. бил
управител. Той продължавал да бъде разсеян, а освен това се появили и
здравословни проблеми – започнал да вдига кръвно, във връзка с което 4-5 пъти
се наложило да посещава лекар. През този период се случавало, когато В. не се
чувства добре да не шофира лично, а да бъде откарван от свои колеги. За своето
състояние В. споделил, че има проблеми с полицията, във връзка с което колегите
му проявили разбиране и му помагали поемайки част от неговите задължения. От
края на 2015г. В.С. си възвърнал предишната форма, не се оплаквал от
здравословни неразположения свързани с високо кръвно и започнал да си върши
работата без пропуски.
От показанията
на свидетеля М. С. – брат на ищеца се установява, че през 2013г. срещу брат му
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление – закана за убийство,
във връзка с което В. бил много притеснен. Притеснявал се за здравето на
родителите си, които били разпитвани по повод повдигнатото му обвинение.
Чувствал се засрамен и не желаел да влиза в блока на родителите си, за да не се
среща със съседите им, които знаели за
случая. След 2013г. до началото на настоящата година В. вземал лекарства за високо
кръвно, от което започнал да се оплаква в началото на досъдебното производство,
във връка с което посещавал личния си лекар. Станал раздразнителен и се карал с
родителите си, с брат си и със семейството за дреболии. През 2014г. се родило и
второто му дете – син, но той избягвал да стои при него и жена си. През целия
период на съдебното производство, В. работел в туристическата фирма, която
управлявал, но станал много затворен. Срещал се с клиенти и колеги само когато
се налагало, но не и за удоволствие, както правел преди. Всичките му колеги
проявявали разбиране и му помагали. В края на 2014г. не получил полагащите се
за добре свършена работа бонуси. През 2014г. състоянието на В. се влошило и той
отказал да шофира автомобила си, а през м.11.2014г. катастрофирал сериозно с
баща си. Свидетелят посочва, че баща им съветвал В. да посети психолог, тъй
като имал познати в тази сфера. През м.05.2015г., когато била постановена
оправдателната присъда В. започнал да излиза от състоянието си. Докато течала
процедурата по обжалване на присъдата, отново изпаднал в депресия-не разговарял
и не се срещал с никой. Не правел елементарните неща, които се очаквали от него
– да вземе храната на детето си от детската кухня, да смени гумата на
автомобила на жена си и др. Видимо подобрение на състоянието му настъпило в
началото на 2017г. – започнал отново да се усмихва, да шофира, да върши
служебните и семейните си задължения. Възстановил състоянието си, но
понастоящем станал по-сериозен.
Предвид така установеното от
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата
молба фактическа обстановка, твърденията
на страната и формулирания въз основа на тях петитум на исковата претенция
обуславят извод за предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите причинени на граждани от органи на следствието, прокуратурата и съда
при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай твърденията
на ищеца са за претърпени неимуществени вреди в следствие на това, че срещу
него е повдигнато и поддържано обвинение за извършенo
престъплениe завършило с постановяване на оправдателна присъда. По Закона
за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/ незаконосъобразността се
разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство.
Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато наказателното
преследване срещу обвиняемият е приключило с постановена оправдателна присъда
досежно фактът дали е извършено престъпление и авторството му.
Съдът след
запознаване с всички събрани по делото доказателства намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно –
привличане в качеството му на обвиняем и повдигнато обвинение на ищеца за
извършено престъпление и постановена оправдателна присъда на съд. Не са
наведени твърдения и липсват доказателства спрямо ищецът да е била взета мярка
за неотклонение, която да му е причинила вреда, но дори да беше така в
хипотезата на незаконно обвинение и постановена оправдателна присъда,
обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обхваща и
вредите от евентуално взетата мярка за неотклонение.
Основните твърдения
на ищеца са, че в следствие на повдигнатото му обвинение се е чувствал унизен и
психически подтиснат, това е довело до проблеми при изпълнение на служебните си
задължения, до нарушения в общуването с близки, роднини и приятели, а също и до
здравословни проблеми свързани с повишаване на стойностите на кръвното му
налягане. При формиране на извод за наличието на претърпени от ищеца
неимуществени вреди съдът кредитира в тяхната съвкупност събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. – коляга на ищеца и С. –
негов брат. И двамата свидетели посочват, че в периода на висящността на
наказателното производство, В.С. е станал по-затворен и по-разсеян и правел
грешки в работата си-обърквал настаняването на туристи в автобуси и хотели.
Посочват също, че всички колеги на ищеца знаели, че има проблем с полицията,
поради което проявявали разбиране към него, подпомагали го и го подкрепяли.
Кредитирайки свидетелските показания, съдът намира за недоказани твърдянията на
ищеца за претърпяни вреди във връзка с работата му в следствие на посочените от
свидетелите обстоятелства. Установи се, че дори да е правил грешки в работата
си – без данни за техния брой, интензитет и конкретна връзка с повдигнатото му
обвинение, доколкото всеки работещ човек обичайно допуска грешки, то за ищеца
не са произтекли неблагоприятни последици – същият не е бил отстранен от
работа, не е получил негативно отношение от екипа, с който работи, нито се
доказа по безспорен начин това да се е отразило на получаваното възнаграждение
в посока на намаляването му. Нещо повече, дори да е било така, то последното е
елемент от фактическия състав на иск за имуществени вреди във вид на претърпяна
загуба или пропусната полза, какъвто в рамките на настоящото производство не е
предявен.
Не се доказа по
надлежен ред и твърдението на ищеца за претърпени вреди във вид на здравословни
проблеми явяващи се пряко следствие именно на воденото срещу него наказателно
производство. Свидетелката Д., с преки впечатления от ищеца по време на
работния му процес, посочва, че през лятото на 2014г. няколко пъти В.С. се
почувствал зле /“стана му лошо“/ и е търсил лекарска помощ, без да знае каква е
била точната причина за това – кръвно
нялягане, умора, стрес или друго. Пак според нея през 2016-2017г. В.С.
продължил да има проблеми с кръвното, но не му било прилошавало. За това, че
ищецът вдигал кръвно свидетелства и неговият брат М. С., като посочва, че В.
пиел лекарства. Дори да приеме, че действително ищецът е повишавал кръвното си
налягане в периода на воденото срещу него наказателно производство и след това
/въпреки липсата на данни за стойностите на същото, за вида и продължителността
на лечението, ако такова е провеждано/, то недоказано остава твърдението, че
физическите му неразположения /прилошаванията/ са следствие именно на
повишеното кръвно налягане, както и че проявилата се симптоматика е
предизвикана именно от факта на повдигнатото му обвинение. Не бяха ангажирани
доказателства ищецът да е посещавал лекари, които да диагностицират заболяване,
нито неговия вид, произход и прогноза, нито да е провеждано конкретно
предписано от тях лечение, поради което съдът приема за недоказан иска за
присъждане на обезщетение за този вид неимуществени вреди.
Безспорно се
установи, че в периода от 2013г. до 2015г. ищецът е преживял психически страдания, стрес
и притеснения, страх от осъждане, изпаднал е в депресия, в
следствие на която е чувствал несигурност в уменията си да общува пълноценно и
да шофира лично автомобил, което му е създало неудобства във връзка с
изпълнение на личните и служебни ангажименти. В този смисъл са
непротиворечивите свидетелски показания. Установи се също, че в периода на
висящността на наказателното производство ищецът е станал по-затворен, отбягвал
срещи и комуникация с хора извън случаите, когато е крайно необходимо, станал по-разсеян
и апатичен, дезинтересирал се от изпълнение на семейните си задължения. Съдът
приема, че именно повдигнатото обвинение и воденото срещу него наказателно
производство, което обективно е в състояние да причини подобни психически
последици на човек с нормална психика, е било и причината за доказано
негативното субективно състояние на ищеца в този период. Именно тези душевни
болки и психически страдания са неимуществените вреди, които са пряко следствие
от действията на Прокуратурата по незаконно повдигнатото на ищеца обвинение,
които подлежат на обезщетяване.
При формиране на
изводите си досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът съблюдава трайно установената съдебна практика – ППВС
№ 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и тази по приложението на
чл.52 от ЗЗД, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди - вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със
състоянието на ищеца преди него, тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е
за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. -
наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида
на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението
за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се определя
глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт и в този
смисъл размерът на паричното обезщетение следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с
оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.
В конкретния случай продължителността
на воденото наказателното производство срещу ищеца, проведено и в двете му фази
– досъдебна и съдебна е по-малко от 2 години /от момента на повдигане на
обвинението на ищеца – м.10.2013г. до влизане в сила на оправдателната присъда
– м.07.2015г./ и не надвишава разумния срок за провеждането му. Безспорно
влизането на делото в съдебна фаза е наложило ищецът да изчака произнасяне на
присъда, което на самостоятелно основание е стресогенен фактор. По време на
висящността на делото се е променила негативно психичната нагласа и устойчивост
на ищеца, което го е направило отчетливо по затворен и притеснен, по-апатичен,
с потребност от външна помощ при изпълнение на функции като шофиране, без данни
и доказателства това състояние да е довело до ползването на специализирана
психологична помощ. Едновременно с това обаче проведеното наказателно
производство не е довело до засягане във висока степен на правата на ищеца
/спрямо същият не е била взета мярка за неотклонение, която да наложи
допълнителни ограничения/, не е настъпила съществена негативна промяна в начина
му на живот /продължил е да работи на същата работа, семейството му е съхранено,
дори му се е родило второ дете, съхранени са колегиалните и роднинските
отношения/ и в здравословния му статус, освен временните неразположения с
неясен произход, повдигнатото му обвинение не е било съпроводено с широк
обществен отзвук.
С оглед на всичко изложено
и съобразно направеното искане съдът намира, че справедливият размер на общото
обезщетение за всички доказано претърпените неимуществени вреди, които са в
пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно
производство, по което е постановена оправдателна присъда е 2000 лева. За
разликата до пълният претендиран размер от 60 000 лева исковата претенция
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ищецът е направил
искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, без да
е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. По делото са представени
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10 лева, както и договор
за правна защита и съдействие /л.23/, в който не е посочен размер на
договореното възнаграждение, а е направено отбелязване само за „платена сума –
1200 лева“, без отбелязване същата да е заплатена в брой, за да има характер на
разписка за получената сума, нито доказателства да е заплатена по банков път.
На това основание и съобразно разрешението дадено в т.1 от ТР 6/2013г. на
ОСГТК на ВКС поради липсата на
доказателство за заплащане на сумата на адвокатското възнаграждение, такова не
следва да бъде присъждано. Съобразно уважената част от иска, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 0,33 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ
НА В.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2000 /две хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се
в причинени психически и физически страдания и накърняване на доброто му име в
обществото, в следствие на повдигнато обвинение в извършване на престъпление,
по което воденото срещу него наказателното производство ДП № 1143/2009г. по
описа на II РПУ при ОД на МВР – Варна
е приключило с оправдателна присъда по НОХД № 6568/2013г. по описа на
ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 2000 лева до пълния претендиран размер на 60000 лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: