Р
Е Ш Е Н И Е № 261576
гр. Пловдив, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 26.04.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8617 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба Държавата, чрез Национална
агенция по приходите и *** П. Ц. при ТД на НАП – Пловдив срещу „Гарант Инс“
ЕООД и „Кредит консулт“ ЕООД, с която е предявен иск за обявяване за
недействителна спрямо държавата, на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК,
осъществената с нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, сделка, с
която „Гарант Инс“ ЕООД, ЕИК *********, прехвърля на „Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК
********* недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с предназначение за гараж в сграда, с площ 26.230 кв.м.,
находящ се в ***.
В исковата молба се излагат твърдения,
че НАП е *** за сумата от 57 471.49 лева, установени с Ревизионен акт № ***
на ТД на НАП – Пловдив спрямо „Гарант Инс“ ЕООД. В хода на образуваното *** производство
по събиране на установените задължения е
констатирано, че длъжникът „Гарант Инс“ ЕООД се е разпоредил с посоченото
по-горе свое недвижимо имущество в полза на „Кредит консулт“ ЕООД. Сделката е
извършена на 28.07.2016 г., след като на длъжника „Гарант Инс“ ЕООД му е
връчена на 06.04.2016 г. Заповед за възлагане на ревизия № ***. След
приключване на ревизията бил издаден РА №***, с който са установени
задълженията на „Гарант Инс“ ЕООД за ДДС към държавата в размер на
43 645.85 лева. РА бил обжалван и е влязъл в сила на 12.08.2017 г., след
издадено Решение на *** на ОДОП Пловдив № ***.
Считат, че с извършването на процесната разпоредителна сделка, след
датата на установяване на публичните задължения, съответно след връчване на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията се установят
публични задължения, е недействителна. Това било така, доколкото се с нея се
цели да бъде увреден ***. Към настоящия момент „Гарант Инс“ ЕООД не разполага с
налично имущество или активи. Поради което и с процесната сделка, взискателят
умишлено е лишен от възможността да удовлетвори своите установени и изискуеми
публични вземания.
С оглед изложеното е предявен
настоящия иск.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника “Гарант Инс” ЕООД.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника „Кредит Консулт“ ЕООД, с който оспорва
иска единствено по основателност, не и по допустимост. Счита, че не са налице
елементите на фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК на което основание е
предявен иска. Признава, че на 28.07.2016 г. е сключена атакувана сделка с
другия ответник, но се твърди, че към тази дата дружеството - продавач„Гарант
Инс“ ЕОД не е имало изискуеми задължения към държавата. Признава, че към датата
на продажбата е връчена единствено заповед за ревизия. Ревизионен доклад е
издаден на 20.09.2016 г., близо два месеца след продажбата, като същият е
влязъл в сила на 12.08.2017 г. Наред с това дружеството продавач към момента на
ревизията и доклада по нея е имал свое недвижимо и движимо имущество, поради
което с процесната продажба не е имал умисъл да увреди кредитора. Твърди се, че
няма никаква връзка между двете ответни дружества, което да презумира знание за
увреждане. Твърди се, че ответното дружество е нямало откъде да знае, че
продавача евентуално ще има установени публични задължения или че има такива. В
нотариалния акт продавачът е декларирал, че няма публични задължения. С оглед
изложеното счита, че искът е неоснователен и като такъв моли да бъде отхвърлен.
Пловдивският районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация по
чл.216, ал.1, т.4 ДОПК
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи че след
датата на установяване на публично задължение, респективно след връчване на
заповед за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични
задължения на „Гарант Инс“ ЕООД, последният е прехвърлил на „Кредит Консулт“ ЕООД с възмездна сделка свой
недвижим имот, с намерение да увреди Държавата, а именно да не заплаща
задълженията си към същата. Ответникът „Гарант Инс“ ЕООД носи насрещно
доказване, а при установяване на горното от ищеца, следва да докаже, че е
платил публичните си задължения, както и че има достатъчно имущество от което
Държавата може да се удовлетвори. Ответникът „Кредит Консулт“ ЕООД има право на
насрещно доказване.
Безспорно между страните е, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** „Гарант Инс“ ЕООД, ЕИК
*********, прехвърля на „Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК ********* недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с предназначение
за гараж в сграда, с площ 26.230 кв.м., находящ се в ***.
Безспорно е и, че на длъжника „Гарант Инс“ ЕООД е връчена на 06.04.2016 г.
Заповед за възлагане на ревизия №***, като след приключване на ревизията бил
издаден РА №***, с който са установени задълженията на „Гарант Инс“ ЕООД за ДДС
към държавата в размер на 43 645.85 лева, както и че РА бил обжалван и е
влязъл в сила на 12.08.2017 г., след издадено Решение на *** на ОДОП Пловдив № ***.
С оглед изложеното
по делото са налице обективните предпоставки за уважаване на иска по чл.216,
ал.1, т.4 ГПК, а именно извършена сделка след връчване на заповед за възлагане
на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения за ДДС на
продавача по сделката.
Спорно по делото е дали е налице субективния елемент на чл.216, ал.1, т. 4 ДОПК – намерение за увреждане на държавата.
Съгасно правктиката на ВКС, обективирана в Решение № 69 от 22.06.2012 по
т.д. № 534/2011 г., ВКС, I ТО, по иска по
чл.216, ал.1, т.4 ДОПК е релевантно намерението за увреждането единствено на
продавача – длъжника, като не се изисква установяване на знание за увреждането
у купувача по сделката.
Видно от справка за проучено имуществено състояние и категоризаия на
задължено лице – „Гарант Инс“ ЕООД /л.64-68/, последното след приключване на
ревизията не разполага с движимо или недвижимо имущество, както и с банкови
сметки, по които да има налични парични суми, от които ищецът да може да се
удовлетвори.
Към датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията – 06.04.2016
г. длъжникът „Гаранс Инс“ ЕООД е имал следното имущество – процесния недвижим
имот /л.7/, лек автомобил „Ситроен Берлинго“ – на стойност 500 лева /л.7-гръб/.
По делото не се установи лекият автомобил да е наличен, както и описания
инвентар, съгласно списък за налични машини /л.69/, от които да може ищецът да
се удовлетвори, а и посочената стойност на тези вещи е крайно недостатъчна за
удовлетворяване на кредитора, дори и същите да са налични към настоящия момент
или към момента на разпоредителната сделка.
Единственото установено налично имущество на ответника – длъжник на
значителна стойност е един единствен недвижим имот – процесният, който е
продаден непосредствено след връчване на заповедта за възлагане на ревизия,
като по делото ответникът не доказа, че действително продажната цена е
преведена по банкова мсетка на продавача, както е отразено в нотариалния акт, а
и дори и да е преведена, същата, видно от обсъдената по-горе справка не е
налична по банкови сметки на длъжника. В
тази връзка и няма данни продажната цена да стои по банкова сметка ***, а и
ответниците не доказаха и не твърдят такова обстоятелство.
С оглед изложеното съдът намира, че по делото се доказа субективнията
елемент за уважаване на иска по чл.216, ал.1, т. 4 ДОПК, доколкото намерението
за увреждане се обективира с конкретни действия и знание за определени факти, а
именно знанието за образувано ревизионно производство, липса на достатъчно
имущество за покриване на евентуално установени в процеса на ревизията публични
задължения, разпореждане с единственото притежавано към момента на ревизията
недвижимо имущество след образуваето й. В този смисъл е Определение № 239 от 25.04.2017
г. по т.д. № 2297/2016 г. ВКС, I TO.
Предвид изложеното искът като основателен ще се уважи и процесната сделка
ще бъде обявена за недействиетлна спрямо държавата.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. На
основание чл.84, ал.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски за производството.
По делото ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 150 лева, като взе
предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания
и извършените процесуални действия, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят на ищеца.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, доколкото ищецът е осводобен от заплащане на
държавна такса по делото заплащането на такава ще се възложи в тежест на
ответниците, а именно сумата в размер на 204.51
лева, изчислена съгласно чл.71, ал.2 ГПК.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо Държавата, на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, осъществената с
нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** на *** на НК, сделка, с която
„Гарант Инс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село
Войводиново, ул. „Средец“ № 6 прехвърля на „Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Мусала“ № 4, ет.4, ап.12
следния свой собствен недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №***, с предназначение гараж, с площ 26.230 кв.м., находящ се в ***.
ОСЪЖДА „Гарант Инс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: село Войводиново, ул. „Средец“ № 6 и
„Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Мусала“ № 4, ет.4, ап.12 ДА
ЗАПЛАТЯТ НА Държавата, представлявана от процесуалният си субтитуент НАП
сумата в размер на 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Гарант Инс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: село Войводиново, ул. „Средец“ № 6 и
„Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Мусала“ № 4, ет.4, ап.12 ДА
ЗАПЛАТЯТ НА Районен съд - Пловдив сумата в размер на 204.51 лева – държавна такса по делото, съгласно чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ