№ 61
гр. Кюстендил, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
М. Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
в присъствието на прокурора ИВ. ИЛ.
като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600437 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и по реда на гл.ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба от подсъдимите М. В. Д. и СТ. Д. Д. срещу присъдата по
НОХД № 95/21 г. по описа на Кюстендилски районен съд (КнРС), с която за престъпление
са признати за виновни по чл.211 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и вр. с чл.20, ал.2
от НК за подс. Д., а за подс. Д. и във вр. с чл.20, ал.4 от НК, като им е наложено наказание
по 2 години лишаване от свобода ( след редукцията му на осн.чл.58а от НК с 1/3), с 4-
годишен изпитателен срок и е уважен предявения срещу двамата граждански иск.
Навеждат се доводи за неправилност, поради процесуална и материална
незаконосъобразност, и необоснованост на присъдата, и явната несправедливост на
наказанията. Сочи се, че е нарушен материалния закон, тъй като подсъдимите не са
осъществили обективните и субективни признаци на престъплението, за което са признати
за виновни, както и че правната квалификация по чл.211 от НК е погрешна , поради липса на
квалифициращия признак „ особено тежък случай и особено големи размери“. Твърди се, че
подсъдимите не са осъществили престъпление и следва да бъдат оправдани.
Оплакването за процесуална незаконосъобразност на присъдата се мотивира с
постановяването й в нарушение на чл.13, 14 и чл.107, ал.5 от НПК, в резултат на което
обективната истина по делото не е разкрита, както и поради това, че не са обсъдени от КнРС
доводите на защитата. Навеждат се доводи и за изготвяне на обв.акт в нарушение на ТР
№2/22 г., тъй като в него липсва очертано изпълнително деяние на обвинението по време,
място и начин на извършване. Обръща се внимание и на това, че е налице неяснота относно
самоличността на подсъдимия С.Д., доколкото според обстоятелствената част на обв.акт
фамилията му е Д., а според диспозитива на обв.акт е С.. Смята се и че наложените
наказания на подсъдимите са явно несправедливи, предвид твърде високия размер на
условното осъждане, за което не са налице основания, предвид честото съдебно минало на
подсъдимите, изминалия дълъг период от извършване на престъплението, по независещи от
1
подсъдимите причини, имат добри характеристични данни и липсва висока степен на
обществена опасност на деянието и на дееца.
Присъдата се намира за незаконосъобразно и в гражданско –осъдителната й част, тъй
като е уважен граждански иск, чието предявяване е погасено по давност, доколкото
деянията са извършени през 2013 г., давността за предявяване на иска е 5-годишна и към
момента на предявяването му е изтекла.
Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна или за връщане на
делото, или за намаляване на размера на наложените наказания и изпитателния срок, както и
за отхвърляне на гражданския иск, като погасен по давност.
По време на въззивните съдебни прения адв.Т., като защитник на
подсъдимите по време на пъровинстанционното и въззивно производства, е пледирал за
уважаване на жалбата за невиновност на подсъдимите. Заявил е, че подсъдимите са
признали изложените в обстоятелствената част на обв. акт факти, но не и вината. Отбелязал
е, че признаването на фактите не води до вина, като съдът следва да прецени дали
доказателствен материал, сочи на престъпление, за което те следва а бъдат осъдени. Смята,
че е нарушен материалния закон, защото, ако следва да бъдат признати за виновни
подсъдимите, то техните действия покриват принципа на помагаческа дейност, поради липса
на доказателства Д. да е разговарял по телефона. Заявява се, че следва да се съпостави
признаването на фактите от подсъдимите с доказателствения материал, след което се
прецени тяхната вина и съучастие. Моли се след оценка на доказателства да се прецени, до
каква степен имат участие и до каква степен не е нарушен материалния закон, дали следва
да бъдат осъдени за деяние , което не са извършили.
Присъдата в гражданската й част се сочи, че е незаконосъобразна, тъй като е изтекла
5-годишната погасителна давност за предявяването му, искът е предявен от лице, което няма
право да претендира цялата заявена сума, а само част от нея, която според свидетелските
показания е в размер на 14 000 лв. Поддържани са исканията в жалбата за оправдателна
присъда или намаляване на наказанията и отхвърляне на гражданския иск.
Прокурорът е молил за потвърждаване на присъдата, тъй като са установени от
доказателствата изложените в обстоятелствената част на обв. акт факти, които, изрично е
отбелязал, че подсъдимите са признали и са се съгласили да не се събират доказателства за
тях. Пледоарията на защитата е преценена за недопустима, предвид реда, по който е
разгледано делото пред първоинстанционния съд.
Подсъдимите –жалбоподатели са молили да се приеме исканото от защитата.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на въззивната жалба,
становищата на страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на
първоинстанционна присъда в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК вр. с чл.374
от глава 27 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Районният съд е разгледал делото по реда на гл.27 от НПК, чл.371, т.2 от НПК.
Спазил е съдопроизводствените правила по глава 27 от НПК, озаглавена „Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ . Правилно е приел, че са
налице условията за разглеждане на делото в хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, които са
:признание от подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на обв.акт;
съгласие на подсъдимите да не се събират доказателства за тези факти, обоснованост на
самопризнанието от събраните на досъд.п-во по предвидения в НПК ред доказателства.
Затова правилно с определение по чл.372, ал.4 вр. с чл.371, т.2 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Правилно КнРС е приел за установени изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактически обстоятелства, които подсъдимите признали и са следните:.
Подсъдимите М.В. Д. и СТ. Д. Д. са съпрузи.
2
На неустановена дата през 2013 г. двамата се договорили с неустановени по делото
лица да ги подпомагат при извършване на телефонни измами, като прибират паричните
суми, оставени от въведените в заблуждение лица, да ги оставят на определени места, след
което да им предават по-голямата част от парите, придобити чрез престъпната дейност, а за
себе си да оставят също определени суми, с които да си покриват разходите за гориво и като
възнаграждение за това, което вършат. За целта те се снабдили и с мобилни телефони с
номера **********, гр.С., както се снабдили и с други телефони, с които да се свързват с
неустановените по делото лица .
Обв.М. и С.Д.и били наясно още при договорката им с въпросните неустановени по
делото лица - извършители, че ще подпомагат извършването на телефонни измами, поради
което следва да проявяват предпазливост и конспиративност в действията си.
Фактически обстоятелства относно първото деяние:
На 05.07.2013 г. пострадалата С. Асенова Ш. била в дома си в гр. С., на ул. „В.“ № 13.
В 13,28 ч. Звъннал домашният й телефон , с номер 69570. Отговаряйки на обаждането св.
Ш. чула женски глас, който плачейки и казал :“Майко много съм болна - от свински грип“.
Пострадалата помислила, че това е дъщеря й. Веднага след това в разговора се включил
мъжки глас, който се представил за лекар „ д-р Д.“ и обяснил, че за да се излекува дъщеря й,
която се намира в болница, трябва да се закупят лекарства от Италия, за които са
необходими пари. Въпросният мъж, представил се за лекар, поискал от свид.Ш. сумата от
3500 евро. Св. С. Ш. обяснила, че няма толкова пари и разполага само с 3 600 лв. Мъжът
отговорил, че и те са достатъчни на този етап и поискал от нея да отиде до Здравната каса в
гр.С., където да предаде парите. Тя му отговорила,че не може да излезе от дома си, тъй като
се грижи за болната си внучка. Мъжът й обяснил, че ще изпрати асистентката си пред дома
й, дори заявил, че ще изпрати екип , който да изследва и тях за свински грип. Св. Ш. казала
адреса си и по негово искане продиктувала серийните номера на част от банкнотите. След
няколко минути излязла от дома си като носела сумата от 3600 лв. в найлонов плик.
Междувременно неустановено по делото лице се обадило от телефон
********************** на подс. Д. на тел. **********, който тя ползвала, и й
продиктувало адреса на пострадалата Ш.. Подсъдимата М.Д. пристигнала на адреса с
автомобил, управляван от съпруга й – подс.С.Д.. От тел. **********************
подсъдимият Д. се обадил на неустановеното по делото лице на телефон
********************** за уточнения, като се разбрали да се отиде при триетажна бяла
къща със сива малка портичка отпред.
Подс. М. Д. излязла от автомобила и се запътила към посочения адрес на
пострадалата Ш., като през цялото време била на линия и поддържала връзка с
неустановеното лице, което й давало напътствия от телефон **********************, на
ползвания от нея тел.**********************. Когато се срещнали със свид.С. Ш. , подс.
М.Д. казала, че я изпраща говорилият по- рано с нея доктор. Взела от С. Ш. сумата от 3600
лв. и се качила в колата при подс. С.Д.. Тръгнали веднага като по пътя подс.Д. преброила
парите и докладвала за сумата на неустановеното по делото лице.
Малко след като предала парите, свид.Ш. се усъмнила,че е измамена. Позвънила на
свои близки в с.Цалапица, където живеела дъщеря й Ю., които й обяснили, че тя е добре и е
на работа. Пострадалата Ш. веднага сигнализирала полицията.
Подсъдимите Д.и се изтеглили към гр.Ловеч, по указания на неустановеното лице,
като по пътя се пазарили колко пари да вземат подсъдимите и колко да останат за
3
неустановеното по делото лице. В този случай двамата подсъдими взели за себе си сумата от
1400 лв. Останалите пари по указания на неустановеното лице оставали на паркинг зад
първата кофа в кутия от цигари „Дънхил“, облепена със скоч.
Фактически обстоятелства относно 2-то деяние:
Свидетелката В.С.Р. живее в с. Р., обл. Кюстендилска.
На 11.07.2013 г., около 09:00 ч., звъннал домашния й телефон с номер
********************** и отсреща се чул женски глас, който започнал да плаче. Свид.Р.
помислила, че това е дъщеря й. Жената й казала, че си е счупила крака и е в болница.
Веднага след това се обадил мъжки глас, който се представил като „доктор И.“ и обяснил на
свид.Р., че дъщеря й си е счупила крака на 4 места и са необходими 10 000 лева за 4 златни
пирона, които се доставят от Германия и са много скъпи. Свид.Р. отговорила, че няма
толкова пари, а неустановения по делото мъж й казал да събере колкото има и че ще
изпрати колежка от Кюстендил до с.Р., за да вземе парите. Той обяснил на свид.Р., да слезе,
след половин час, на улицата, на която щяла да дойде жена, за да вземе парите. След това
разговорът продължил да се води на мобилния телефон на свид.Р., който тя дала на мъжа.
Междувременно неустановено по делото лице от тел.********************** се
обадил на подс.С.Д. на телефон ********** и започнал да му дава указания, къде трябва да
отидат с подс.Д. и как да разпознае свид.В. Р.. Указанията били да се отиде на моста в село
Р. и да чакат жена с черен анцуг и сива жилетка. Казал на подс.Д.и, че жената се казва В. и
че подс.Д. трябва да каже, че е изпратена от „д-р И.“. Подс. Д. била в постоянна връзка с
неустановеното по делото лице и била напътствана от него. Както се разбрали, след половин
час пострадалата Р. излязла на улицата и към нея вървяла, като идвала откъм моста в
центъра на селото, подс.М.Д.. Свид.Р. предала на подсъдимата сумата от 2800 лв. -100
банкноти по 20 лв.,5 банкноти по 100 лв.,6 банкноти по 50 лв.и сумата от 1500 евро /30
банкноти по 50 евро/ с левова равностойност 2933,75 лв. /две хиляди деветстотин тридесет и
три лева и седемдесет и пет стотинки/- всичко, с обща парична левова равностойност - 5
733,75 лв.
Неустановеното по делото лице инструктирало подсъдимите М. и С.Д.и да се
изтеглят бързо през гр.Кюстендил за с.Пиперков чифлик. По пътя подс.Д. се притеснила, че
доста хора са видели номера на колата й, като споменала, че същата е регистрирана на баща
й. Отново между неизвестните лица и подсъдимите протекъл спор за начина, по който
трябва да се разделят парите, взети от свид.Р., като подс.Д. казала, че трябва да внася пари
за семестъра 750 лв. Този ден подсъдимите Д.и взели за себе си сумата от 1360 лв.
След като предала парите, св.Р. се обадила на дъщеря си и разбрала,че е измамена.
Веднага се обадила на тел. 160 и уведомила полицията.
Фактически обстоятелства относно 3-то деяние:
На 15.07.2013 г.в гр.Пловдив, свид.С.С. бил в дома си на ул.“К.Ф.“ № 10. Около 16,00
ч. иззвънял домашният му телефон с № ********************** и свид.С. забелязал ,че му
звънят от скрит номер. На телефона жена започнала да плаче и чул думите :“Татко счупих
си крака“. Свид.С. се шокирал,защото имал една дъщеря Е., която била омъжена и живеела
във Франция. Гласът на жената много приличал на дъщеря му и той бил убеден, че тя му се
обажда. Веднага след това му се обадил мъж, представил му се за „д-р И.И.“ и започнал да
му обяснява, че десният крак на дъщеря му е счупен на четири места, има съсирек и
4
опасност за живота й. “Д-р И.“ казал на свид.С., е трябва да оперира дъщеря му незабавно и
са необходими 10 000 лв. Била ангажирана Здравната каса, но преди тя да се задейства,
трябвало да бъдат внесени някакви пари. Към този момент свид.С. имал у себе си 950 лв. от
събрани три пенсии. Това обяснил на представилото се за лекар лице. Последният му
отговорил, че засега парите били достатъчни, за да се започне операцията. Неустановеното
лице попитало за адреса на свид.С. и му казало, че след малко при него ще дойде лице, което
ще се представи от негово име и на което трябва да се дадат парите. Докато диктувал
номерата на банкнотите по искане на „Д-р И.“, изминали около 10-15 минути, след което
свид.С. получил указания да излезе на входа и да предаде парите на човекът, който ще
дойде. Свид.С. излязъл пред дома си и там видял подс. М.Д.. Когато го видяла,тя се
насочила към него казала, че идва от името на д-р И., взела парите, които С. бил поставил в
хартиен плик и си тръгнала веднага. Свид.С. се свързал със съпругата си и дъщеря си и
разбрал, че е бил измамен.
През цялото време двамата подсъдими били напътствани от неустановено по делото
лице от телефон ********************** на телефон, ползван от подс. М.Д. -
**********************. Той указал на Д., че трябва да отиде на ул.“К.Ф. № 10, че трябва
да търси г-н С. и я изпраща професор И.И., както и че мъжът ще е с къси панталони. От тази
измама и друга, извършена същият ден, но неустановена по делото двамата подсъдими
получили сумата от 950 лв.
Фактически обстоятелства относно 4-то деяние:
На 17.07.2013 г. в с.Р., обл.Кюстендил пострадалата Р.Ш. била в дома си. Около 14:00
ч. звъннал домашният й телефон . Обаждането било от непознато лице -мъж, представящо се
за „д-р И.“ от Болница „Пирогов“ в гр.София, който заявил на същата, че дъщеря й е със
счупен крак и се нуждае от скъпоструваща операция. Св.Ш. чула в слушалката женски глас,
който плачейки молел за помощ. Решила, че това е дъщеря й и попитала :“Нели ,ти ли си?“
.В този момент в слушалката се чул мъжкия глас на представилия се за д-р И., който заявил,
че за операцията ще са нужни около 7 000 лв. Ш. заявила,че няма толкова пари,а „лекарят“ й
казал да събере каквото има в къщи, но да не затваря телефона. Събрала сумата от 2000 лв.
Мъжът й казал да отиде при жлп. спирката в с.Р., където да предаде парите на служителка
от Здравна каса -Кюстендил, които пари впоследствие ще й бъдат върнати.
През цялото време неустановеното по делото лице поддържало връзка с подсъдимите
С. и М. Д.и от телефон ********************** на телефон, ползван от подс. М.Д., с
номер **********************. Той им указал да отидат в с.Р., където на ЖП гарата ще
дойде жена с черен панталон и червена жилетка, на име Р.. Подсъдимата Д. трябвало да се
представи от името на „д-р И.“. При отиването на ЖП гарата св. Ш. видял жена, която я
чака. Това била подсъдимата М.Д., която я попитала „Вие ли сте г-жа Р.“. Св.Ш. потвърдила
и й дала сумата от 2 000 лева. Подсъдимата тръгнала пеша към центъра на селото. Св. Ш. я
попитала, къде е колата, с която е дошла, а подсъдимата й отговорила, че е с такси. Тази
сума останала у подсъдимите.
Едва след като подс.М.Д. си тръгнала св. Ш. се усъмнила . Свързала се с близките си
и след разговор с тях установила, че е измамена.
Фактически обстоятелства относно 5-то деяние:
На 22.07.2013 г .в гр. Пловдив, св.М. Г.а била в дома си, когато на мобилния й
телефон с №**********************, около 09,30 ч., и се обадило неустановено по делото
лице, което се представило като „д-р И.“. Заявило й, че снаха й и детето й са
5
катастрофирали и се намират в болница, а животът им е в опасност. Мнимият лекар обяснил
на свид.Г.а, че майката е със счупени ръце и крака, а детето е цялото счупено. Казал, че ще
сложи на снаха й две златни пръчки, което ще струва 24 000 лв. и трябва да ги плати
веднага. Ако не плати, майката ще умре. Свид.Г.а се изплашила много. Казала че ще даде
парите, но иска да отиде с тях. „Лекарят“ казал, че не може да ги види и че не трябва да
затваря телефона. Казал, че ще изпрати жена, която да вземе парите.
Свид.Г.а слязла да изчака жената, която трябвало да дойде пред блока. Подс.М.Д.
вече я чакала на стълбите и попитала Г.а, дали парите са готови. Свид.Г.а й дала сумата от
24 000 лв., като 10 000 били лично нейни пари от продажбата на земя, а другите 14 000 взела
от парите на сина й - свид.Д. ХР. Г., които той държал в апартамента. Когато подс.Д. взела
парите, била помолена от св.Г.а да тръгне с нея, за да види снаха си и внука си, но Д. й
казала, че не може. Подс. М.Д. тръгнала в посока Кадастъра, който се намирал на ул.“Поп
Б.“.
Когато се качила в дома си св.Г.а продължила да говори с неустановеното лице,
който все още не бил затворил телефона. Мъжът й обяснил, че трябва да се приготви и да
тръгне за София, защото по спешност натам са тръгнали снаха й и внука й. Казал й да вземе
още 30 000 лв., защото трябвало да се слагат някакви болтове при операцията. Мъжът
предупредил св.Г.а да не се обажда на никого ,тъй като щял да се откаже от случая и да не
ги лекува. В паниката си св.Г.а взела сумата от 30 000 лв., от парите на сина си и спряла
такси, което случайно минавало пред блока й. Казала на шофьора – св.И.Л.М. да кара към
София. През цялото време не прекъсвала разговора с неустановеното лице, като той на
няколко пъти поискал да разговаря с таксиметровия шофьор. Вместо да отидат до София,
шофьорът на таксито отбил на някакъв паркинг по указания на неустановеното лице. На
посоченото място св.Г.а отново се срещнала с подс.М.Д. и й дала сумата от 30 000 лв. През
цялото време подсъдимите получавали напътствия от неустановено по делото лице от
тел.********************** на телефон, ползван от подс. С.Д. с №
**********************.
Неустановеното лице ги упътило да отидат на ул.“Б.“ № 23 и да се срещнат с жена на
име М.. Неустановеното лице казало на подсъдимите,че този път парите са много. При
пристигане на място неустановеното по делото лице продължило да дава конкретни
напътствия на подс. М. Д. от тел. ********************** на тел.
**********************. Подсъдимата Д. трябвало да се представи като С.Н. от Здравната
каса и я изпраща“ Д-р И.“. Указал също на Д., че трябва да очаква жена с лятна рокля на
бели точки.
След като взели първоначалната сума от 24 000 лв.,неустановеното по делото лице
указало на подс. С.Д. да кара по магистралата и да чака пострадалата М. Г.а, която пътува с
такси. Разбрали се да се чакат на бензиностанция „Петрол“, където Г.а да спре с таксито.
Междувременно неустановеното по делото лице указало и на шофьора на таксито -
св.И.Л.М. къде да спре, като ползвало телефона на Г.а.Там на паркинга в началото на
гр.София, кв.“Горубляне“ на паркинг на магазин „Лидл“, подс.М.Д. взела от свид.Г.а още 30
000 лв. По този начин подс. М.Д. и С.Д. взели от св. М. Г.а сумата от общо 54 000 лв., като
14 000 лв. били собственост на М. Г.а, а 40 000 лв.-собственост на сина й - свид.Д. ХР. Г.. В
този случай след уговорка с неустановеното по делото лице, подсъдимите задържали за
себе си сумата от 3 600 лв., а останалите пари оставили по указания на неустановеното лице
на определено място под име „Буболечката“.
6
Според ПМС № 250/11.10.2012 г., през 2013 г. МРЗ е 310 лв. Така е посочило и в.л.,
изготвило ССчЕ на досъд.п-во. В.л. е изчислило по фиксирания курс на БНБ за 1 евро =
1.95583, че левовата равностойност на 1 500 евро, предадени от св. Р., възлиза на сумата от
2 800 лв.
Гореизложената фактическа обстановка е почти идентична с изложените в
обвинителния акт факти, които са признати от подсъдимите. Самопризнанието им се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, сред които са:
показанията на пострадалите свидетели Ш., Р., С., Ш., Г.а и Г., както и от показанията на
св.П.-полицай в РУ на МВР-Кюстендил (установил, че пострадалите свидетелки от с.Р. и
село Р. са разпознали подсъдимата, като жената, на която са дали пари, като измамени от
т.нар. „ало- измамници“ ), Б.П. ( установила, че наблюдавала срещата между подсъдимата и
св. Р.Ш., на ж.п. гарата в с.Р.), свИ.С.-полицай в СДВР-София, ( установил данни, установени чрез
ОТМ, за участие на подсъдимите в измами, от подсъдимата, чрез вземане на пари от измамените, а от
подсъдимия, като водач на автомобила, с който пътували и на мобилните телефони и номера на СИМ карти,
поставени на същите, чрез които организатора на измамната група е осъществявал връзка с тях, давал им е
указания за местоположението и лицата от които следва да вземат пари и са се уговаряли за мястото на което да
ги оставят и каква сума да заделят за себе си), св.К.К.-полицай в ОД на МВР-Пловдив ( установил,
че получил оперативна информация за участие в измами в Пловдив от подсъдимите),
св.И.М.-таксиметров шофьор в гр.Пловдив ( установил обстоятелствата, при които е превозил жена -
св. М. Г.а- от Пловдив до София), св.АА.П. (установила, че в Гърция били откраднати личните й
документи, с които били купени много сим карти, не от нея), св.В.П. ( установил, че по молба на
посочено от него лице закупил през 2013 г. много сим карти и ги предал на това лице, което според негова
роднина може би се занимава купува симкарти и ги предоставя на „ало-измамниците“, както и че си е губил един
път личната карта). Самопризнанието на подсъдимите се подкрепя и от протоколите за
разпознаване на подс.Д., както и от СРС, справки с данни от мобилните оператори за
входящи и изходящи разговори и клетки на провеждането им от абонати и справки за
съдимост , както и Счетоводна експертиза.
КнОС счита, че гореизложената фактическа обстановка, налага извод за
квалифициране на деянията на подсъдимите като престъпление по чл.211 вр. с чл.209,
ал.1, вр. с чл.20, ал.4 и чл.26, ал.1 НК, за това, че за от 05.07.2013 г. до 22.07.2013 г. в гр.С.,
село Р., обл.Кюстендил, гр.Пловдив и в с.Р., обл.Кюстендил, при условията на
продължавано престъпление, в СЪУЧАСТИЕ ПОМЕЖДУ ИМ КАТО ПОМАГАЧИ и с
друго/ги, неустановено/и по делото лице/а – извършител/ли (представил се за длъжностно
лице – лекар, за което не е повдигнато обвинение по чл.210, ал.1, т.1 от НК), с цел да
набавят за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено са улеснили неустановения
извършител/ли ( който е извършил 5 деяния, като възбудил заблуждение у С. Ш. от гр.С.,
В. Р. от с. Р., С.С. от гр.Пловдив, Р.Ш. от с.Р., обл.Кюстендил и М. Г.а от гр.Провдив, че
техни близки роднини се нуждаят от лечение, за което трябва незабавно да платят и с цел
лечението и спасяване на живота им трябва да предадат посочени от него или с колкото
разполагат парични суми, които ще следва да предадат на асистентката му, когато дойде на
адреса им) да получи определена сума пари, които суми подсъдимата Д. взимала от
заблудените пострадали и качвала се в автомобила, с който пътувала, заедно с подс.Д.-
нейния съпруг, като подс.Д. го управлявал, двамата поддържали телефонна връзка с
извършителя и получавали указания от него за мястото и лицето от което да вземат
пари,които след получаването закарвали и оставяли на указано им място от извършителя,
с което причинили имотна вреда на измамените в размер на общо сумата от 66 283.75 лв.
7
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с упражняване
правото на собственост, както и правото на свободно разпореждане с определено имущество
въз основа на самостоятелно взето решение.
Изпълнителното деяние е осъществено от неустановено по делото лице/а, чрез
действия, изразили се във въздействие върху съзнанието на измамените пострадали
свидетели, чрез представяне на неистинска информация, чрез която у тях е възбудило
заблуждение. В резултат на това всеки от заблудените, както следва :1/ С. Ш. от гр.С.,
2/ В. Р. от с. Р., 3/С.С. от гр.Пловдив, 4/ Р.Ш. от с.Р., обл.Кюстендил и 5/ М. Г.а от
гр.Пловдив е извършил акт на имуществено разпореждане с парични средства в
горепосочените размери, довели до причиняване на имотна вреда в размери, както следва:
3 600 лв. за Ш.; 5 733.75 лв. за Р.; 950 лв. за С., 2 000 лв. за Ш., 10 000 лв. за Г.а и 44 000 лв.
за сина й Д.Г., които пари тя предала, знаейки, че са на сина й.
Подсъдимите са участвали в 5-те деяния, подпомагайки извършителя/ите, като
подс.Д. фактически вземала парите от заблудените, и с превозващия я подс. Д. отнасяли
получените от въведените в заблуждение лица парични суми, които предавали на
неустановения по делото извършител, чрез оставянето им на местата, указани им от него,
като преди това задържали за себе си сума, определена от същия. По този начин те
улеснили извършването на деянията. С действията си подсъдимите са подпомогнали
постигането на преследваната съставомерна цел за набавяне на имотна облага от
извършителя и от себе си.
Отделните деяния, извършени от неустановения извършител, подпомогнат от
подсъдимите, са в обективна и субективна връзка и приемственост помежду си. С всяко от
посочените 5 деяния е осъществен основния състав на престъплението измама по чл.209,
ал.1 от НК, извършени са в рамките на няколко дни през месец юли 2013 г., както следва:
на 05.07.2013 г., на 11.07.2013 г., на 15.07.2013 г., на 17.07.2013 г. и на 22.07.2013 г. , при
една и съща обстановка и еднородност на вината, т.е. представляват продължавано
престъпление, по смисъла на чл.26, ал.1 НК.
Субекти на престъплението са неустановеното по делото лице - извършител и
подсъдимите, в качеството им на помагачи.
От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2
от НК и користна цел. Те са съзнавали общественоопасния характер на извършеното —
нарушаването на правото на собственост, предвиждали са общественоопасните последици -
причиняването на имотна вреда на пострадалите, и са искали настъпването на тези
последици. Всеки от тях е бил наясно, че улеснява лице, което въвежда други лица в
заблуждение, за да се разпоредят със свои парични средства, с което им причиняват имотна
вреда. Въпреки това, подсъдимите умишлено улеснили неустановения извършител по
посочения начин. Вземайки и отнасяйки със себе си паричните суми, приготвени от
пострадалите, двамата подсъдими са били напълно наясно с престъпния характер на
действията си. Те са подпомогнали осъществяването на инкриминираните деяния в
съучастие, тъй като помежду си и с неустановеното по делото лице - извършител, са имали
общност на умисъла за извършване на измамата. Наред с това, у всеки от подсъдимите е
била налице и специалната цел за имуществено облагодетелстване, при наличието на ясно
съзнание, че в резултат на това за пострадалите настъпва имотна вреда. Установените и
признати от подсъдимите фактически обстоятелствата при които са извършили всяко от
деянията сочи на категоричен извод за съзнаване от двамата за участието им в
престъплението.
Подсъдимите са осъществили и квалифициращите признаци на престъплението по
чл.211 от НК, „особено големи размери на измамата“ и „представлява особено тежък
случай“. Двата признака са кумулативно изискуеми и са налице.
8
Измамата е в особено големи размери, защото общата стойност на предмета на
престъпление е 62 283.75 лв., която е над сумата от 43 400 лв., представляваща сбор от 140
МРЗ по 310 лв./месечно за страната ни към датата на деянията –м.07.2013 г.
Вторият критерии „особено тежък случай“ на измамата (по см. на чл.93, т.8 от НК)
също е налице, според КнОС, тъй като извършеното престъпление, с оглед настъпилите
вредни последици ( по см. на Тълкувателно решение № 6 от 15.XI.1973 г. по н. д. № 2/73
г., ОСНК) и други отегчаващи отговорността обстоятелства по делото разкрива
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца.
При преценката на понятието "вредни последици", съдът взе предвид, не само
имуществените вреди от престъплението, възлизащи за сумата от 66 283.75 лв., но и всички
други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото
засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите и създават
недоверие към установения държавен ред. Като „др.последици“ освен имуществените вреди
от престъплението КнОС отчете, на първо място, подхода за възбуждане на заблуждение-
чрез неистина за тежко здравословно състояние на деца на пострадалите, и в един случай на
снаха и внуче, т.е лица, с които пострадалите принципно имат, както и в настоящия
случай, най- силна емоционална връзка, поради огромната обич и привързаност. Поради
това и такава информация винаги има за последица негативни чувства, мисли и
преживявания, а именно- изпитване на огромен страх, притеснение и може да застраши
психологическо и психическо здраве на жертвата. На второ място, съдът отчете, социалния
статус на пострадалите-лица на пенсионна възраст, принципно с ниски доходи,
принуждаващи ги да водят много скромен начин на живот, за да могат да спестят пари от
ниските си пенсии. На трето място, съдът взе предвид тежката последица от престъплението
за пострадалата св.Г.а, която според съдебната психиатрична експертиза, към датата на
деянието е била със съхранени паметови годности, но след извършената измама са
настъпили промени в емоционалното й състояние-станала тревожна, подтисната,
емоционално лабилна с виновностови и страхови изживявания, като към момента на
експертизата, през 2016 г. вече не е в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и не е в състояние да ръководи постъпките си, поради установеното
състояние-деменция.
Извършеното престъпление е вредно за обществото, тъй като е насочено към уязвими
граждани, податливи на внушения, доверчиви и емоционално лабилни,поради което
последицата от престъплението, изразяваща се във финансова загуба на същите може да се
отрази неблагоприятно върху личността им, вкл. върху здравето им, както при св.Г.а. Този
вид престъпление е лесно осъществимо (чрез телефонна връзка), начина на извършване
предполага трудното разкриване на извършителя и в повечето случаи неразкриване, поради
което и нереализиране на наказателна и гражданска отговорност за стореното от
извършителя. Последното е предпоставка за недоверие към държавните органи, натоварени
с функцията по опазване на реда в обществото, който изключва измамни действия от едни
граждани спрямо други, без санкциониране на извършителите на такива. Неразкриването на
извършителите пък предполага създаване на благоприятна среда за множество такива
9
престъпления, тъй като са източник на значителни доходи, по бърз и лесен начин.
Предвид гореизложените съображения КнОС счита, че деянието на подсъдимите
покрива критериите по чл.211 от НК
КнОС счита, че следва да направи корекция на присъдата относно вида на
съучастническата дейност на подс.Д., като приема, че и подсъдимата Д. е действала като
„помагач“ по см.на чл.20, ал.4 от НК, а не на „извършител“ по чл.20, ал.2 от НК, за което е
обвинена и осъдена от КнРС. Така приема съдът, защото подсъдимата не е имала действия,
с които да осъществява изпълнителното деяния на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, тъй
като не е възбудила или поддържала заблуждение у заблудените, а единствено е получила и
предала на извършителя престъпния резултат-имуществената щета от престъплението.
Престъплението е резултатно и е довършено с имущественото разпореждане.
Правилно наказанията са индивидуализирани при усл.на чл.54 от НК, предвид
степента на обществена опасност на деянията от продължаваното престъпление и на
дейците, подбудите за извършването им , както и другите смекчаващи и отегчаващи вината
и отговорността обстоятелства.
Степента на обществената опасност на престъплението е преценена като завишена,
с оглед вида на засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и
обстановка на извършване на престъплението, както и предвид настъпилите престъпни
последици и размера на причинената щета.
Степента на обществена опасност на подсъдимите е завишена, предвид недобрите
характеристични данни, разкрити от извършеното престъпление, причината за извършване
на престъплението (реализиране на доходи по престъпен начин, незачитане на закона и
нисък оценъчен критерии на поведение), слабите морално волеви задръжки и ниския
оценъчен критерии.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство правилно е отчетено от КнРС чистото
съдебно минало на подсъдимите към датата на деянието, тъй като към този момент не са
били осъждани
Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете предумисъла за
извършване на престъплението, доколкото са взели решение за извършването на
престъплението в спокойна обстановка при възможност за обсъждане за и против
осъществяването му.
Правилно определените на подсъдимите наказания от по 3 години лишаване от
свобода са редуцирани с 1/3 съгл.чл.373, ал.2 НПК вр. с чл.58а, ал.1 от НК, в резултат на
което са им определени за изтърпяване наказания в размер на по 2 години лишаване от
свобода.
Не са налице основания за намаляване на наказанията. Приложението на чл.66, ал.1
от НК, предвид размер на щетата от престъплението е достатъчно снизхождение към
подсъдимите. Поради липса на протест, приложението на чл.66 от НК е недопустимо да
бъде отменено, като се постанови да бъде ефективно изтърпяно, каквото би било съответно
на степента на обществената опасност на подсъдимите и деянията им.
Поради изложените съображения КнОС намира за неоснователни доводите в жалбата
за явна несправедливост на наказанията. Изминалият дълъг период от извършване на
престъплението до повдигане на обвинение срещу подсъдимите с обв.акт през м.12.2020 г.
е отчетено от КнРС с приложението на чл.66, ал.1 от НК, като не е основание за
10
намаляване на наказанието.
КнОС споделя напълно съображенията на КнРС за допустимост и основателност на
гражданския иск. Същият е предявен от надлежна страна-пострадал за сумата от 44 000 лв. и
наследник на пострадалата негова майка за сумата от 10 000 лв.
Налице са предпоставките по чл.45, ал.1 от ЗЗД - противоправно деяние ( каквото е
престъпното деяние на подсъдимите по отношение на св.Г.а и гр.ищец, за което са осъдени),
виновно извършено от подсъдимите, причинена щета в размер на сумата от 54 000 лв. и
причинна връзка между деянието и причинената щета.
Правилно КнРС е осъдил подсъдимите солидарно да заплатят на гр.ищец сумата от
54 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието -27.07.2013 г. до плащането.
Правилно и обосновано КнРС е намерил за неоснователно възражението на защитата
за погасяване на гражданския иск по давност.
Правилно КнРС е извел този извод въз основа на чл.114, ал.3 от ЗЗД, като е приел, че
давностният срок за предявяване на иска за обезщетение от непозволено увреждане тече от
откриването на дееца, което в настоящия случай следва да се счита от привличането на
подсъдимите като обвиняеми с постановление от 17.01.2020 г. за подс.Д. и от 13.05.2020 г.
за подс.Д..
Правилно КнРС е приел, че началният момент на давността при непозволено
увреждане е фактически въпрос, който се решава според всеки конкретен случай, като може
да бъде от датата на извършване на деянието или от датата на установяване на извършителя.
При съвпадане на датата на извършване и откриване на дееца, давностният срок за
предявяване на иска по чл.45 от ЗЗД тече от датата на извършване на деликта, а при
откриване на дееца по-късно- от датата на установяване на извършителя, какъвто е
настоящият случай .
Разпитът на пострадалия на досъд.п-во, насочен към установяване на извършителя не
следва да се счита за момент на установяване на извършителя. Към датата на разпита на
св.Г. и св.Г.а на 04.10.2013 г. по време на досъд.п-во, извършителите на деянието не са
били установени и не са били известни на пострадалите. Затова и не може да се приеме, че с
разясняване на правата им като пострадали, вкл. и да предявят граждански иск, започва да
тече давностния срок за предявяване на иска.
Правилно КнРС е приел, че в случая подсъдимите следва да се считат за открити по
см.на чл.114, ал.3 от ЗЗД с привличането им като обвиняеми за същото престъпление, тъй
като преди това наказателното производство се е водило срещу неизвестен извършител.
По изложените съображения КнОС не споделя доводите в жалбата за материална
незаконосъобразност на присъдата, тъй като тя не е постановена в нарушение на
материалния закон. Очевидната грешка при изписване на фамилното име на подс.Д. в
диспозитива на обв.акт, при описване на престъплението , в който за първи път в обв.акт е
изписан с фамилия С., за което е обвинен, не ограничава правото на защита на подсъдимия
да научи обвинението си и да се защитава по него. Многократно в обстоятелствената част на
обв.акт е посочен подсъдимия с правилното му фамилно име. При описване в диспозитива
на обв.акт на извършеното от подс.Д. престъпление в съучастие с подс.Д., за което е
обвинена, е изписано вярно фамилното име на подс.Д.. Очевидно и подсъдимият е разбрал
много добре обвинението, за да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
и да се съгласи да не събират доказателства за същите, без да прави възражения за допуснато
11
на досъд.п-во съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните му права, което да е основание за прекратяване на съд.п-во и връщане на
делото на прокурора .
КнОС не констатира допуснати от КнРС съществени процесуални нарушения при
разглеждане на делото, които да налагат отмяната на присъдата.
С оглед изхода на делото, правилно на осн.чл.189, ал.1 от НПК подсъдимите да
осъдени за заплатят сторените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения
размер на граждански иск.
По изложените съображения КнОС счита, че следва да измени присъдата по
отношение на подс.Д. като преквалифицира престъпната й дейност за извършена като
помагач по чл.20, ал.4 от НК вместо като извършител по чл.20, ал.2 от НК, по която част от
обвинението следва да я оправдае. Присъдата в останалата й част е правилна и подлежаща
на потвърждаване.
С оглед на горното и на осн.чл.337, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.3 и чл.338 вр. с чл.334, т.6
от НПК, КнОС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260030/18.05.2021 г., постановена по НОХД № 95/21 г. по
описа на Кюстендилски районен съд като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъпната дейност
на подсъдимата М. В. Д., с посочена самоличност, от престъпление по чл.211 вр. с чл.209,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК в престъпление по чл.211 вр. с чл.209, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал. ал.4 от НК, като извършено в съучастие, като помагач, със СТ. Д.
Д.-помагач и други неустановени по делото лица –извършители и на осн.чл.304 от НПК я
признава за невиновна и оправдава по обвинението за извършване на престъплението като
извършител по см.на чл.20, ал.2 от НК
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не може да се обжалва и протестира. То подлежи на проверка от
Софийски апелативен съд по реда на чл.33 от НПК, озагл. „Възобнавяване на наказателни
дела“ по искане на осъдените или по сигнал на главния прокурор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12