Р Е Ш Е Н И Е
24.02.2020 г. гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, 16-ти
граждански състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари 2020 г., в
състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
при секретаря: ИВАНКА ПАНЧЕВА
разгледа гражданско дело № 1825/2019 г. по описа на съда.
Производството
е образувано по иск на "АМ-АС" ЕООД - гр. Пазарджик срещу „ВИК - И.“
ЕООД – гр. Пазарджик и И.П.И. *** за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца солидарно следните суми: 21 519 лв., представляващи обезщетение за
имуществени вреди - преки загуби от унищожено или повредено обзавеждане в
помещение, собственост на ишеца, в резултат на пожар, възникнал от действията
на втория ответник при работа, възложена от първия ответник. Претендира се и законната
лихва върху сумите за времето от предявяването на иска.
В
исковата молба се твърди, че ищецът и първият ответник имали сключен договор за
наем, по силата на който ищецът отдал под наем на ответника свой недвижим имот,
представляващ кафе-клуб и кухня. Вторият ответник е съпруг на управителката и
собствеичка на капитала на „ВИК – И.“ ЕООД и е нает и по трудов договор в него.
На 18.12.2018 г. през нощта в наетото заведение възникнал пожар, причина за
който станал климатик, оставен да работи, и то на максимални градуси и обороти,
след края на работното време. С оставянето му да работи били нарушени нормите
на Наредбата за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, които налагат
изключване на захранването след края на работния ден. За това следвало да се
погрижи И.И.. Климатикът бил зареден в деня преди инцидента от П.А.. Пожарът
довел до почти пълно унищожаване на залата за клиенти – щетите възлизали на
повече от 20 хиляди лева (претендираната стойност е оценка, дадена от оценител)
и се наложило ишецът да вложи собствени материали и човешки ресурси в
продължителен ремонт на помещението, отдадено под наем на ответника в отлично
състояние. Опитите за доброволно уреждане на спора не дали резултат.
Ответниците
са представили отговор, с който оспорват иска като неоснователен, а по
отношение на втория ответник – и като недопустим. Считат, че И.И. дори не е
пасивно процесуално легитимиран ответник, тъй като е работил по трудов договор
с „ВИК-И.“ ЕООД, не е страна по договора за наем и не носи отговорност за
действията или бездействията си към трети страни. Ответниците не отричат, че в
наетото от тях заведение на посочената дата е възникнал неумишлен пожар, който
е нанесъл щети, но считат, че не носят отговорност за него. Твърденията, че
причина за пожара е оставен да работи на пълна мощност климатик, считат за
голословни, както и твърденията, че пряк виновник за пожара е И.И.. Счита, че
няма противоправно действие от страна на ответниците – те стриктно, съвестно и
своевременно са изпълнявали задълженията си, следващи от закона и от договора
за наем. Недопустимо е да им се вменява във вина техническата неизправност на
климатика. Тъй като климатикът е бил зареден от лице, натоварено от ищеца,
според ответниците е възможно причина за наличието на евентуална повреда да се
търси в действията на това действия. Оспорва и твърдението за отлично състояние
на помещението при сключването на договора за наем. Сочи, че ответниците също
са претърпели немалко вреди от пожара и са предложили на ищеца да си поделят
разходите за ремонта и да продължат наемните си отношения, но той не се е
съгласил.
Съдът
установи, че при квалифицирането на исковете с доклада е допуснал грешка по
отношение на иска срещу „ВИК – И.“ ЕООД. Той следва да се квалифицира не по чл.
49 от ЗЗД, а по чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – този текст урежда обезщетението
за вреди, нанесени по време на ползването на вещта, и така изключва общия текст
за непозволеното увреждане, който би се прилагал в противен случай. Искът срещу
И.И. не е уреден от правилата в ЗЗД за наема и остава да се урежда от общото
правило на чл. 45 от ЗЗД. Не следва друга квалификация от факта, че той е имал
договорни (по трудов договор) отношения с дружеството; това не води и до недопустимост
на иска срещу него – няма правило, което да изключва възможността на увредения
наемодател да търси обезщетение от прекия причинител на вредите, нанесени на
неговата вещ, ако прецени.
Правната
квалификация на иска определя обхвата на фактите, подлежащи на доказване, и
разпределянето на тежестта на доказване с доклада, но в конкретния случай
погрешната квалификация не е довела до погрешно указване на тези факти – както
при деликтна, така и при договорна отговорност на доказване подлежат вредите и
причинната им връзка с противоправното поведение на ответника, като единствено
при договорната отговорност това противоправно поведение представлява
неизпълнение на задължение по договор, а не на общо задължение да не се вреди
другиму.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници
и поддържат становищата си.
В
писмена защита ищцовата страна чрез своя пълномощник изразява становище за
доказаност на фактите, обуславящи уважаването на иска – настъпването и размера
на вредите, противоправното поведение на ответниците и причинната му връзка с
вредите. Цитира чл. 42 и чл. 48 от Наредба № 3 от 16.06.1997 г. за
пожарната безопасност на обектите в експлоатация, които гласят, че не се
допуска оставянето без наблюдение на включени в електрическата мрежа електроуреди,
телевизори, радиоапарати и др., както и че не се допуска оставянето без контрол
на включени електрически отоплителни уреди с изключение на топлоакумулиращите
печки и лъчистото отопление, като ищецът сочи, че ако законодателят е искал да
постави климатиците сред изключенията, е щял да го направи; по тази причина
според него не следва да се ценят обясненията на вещото лице от открито
заседание за това, че климатикът се приема за денонощен консуматор и може да не
се изключва денонощно, още повече, че те представляват правни съждения върху
нормативната уредба и противоречат на цитираните по-горе императивни норми. В
този смисъл единствено от значение за изхода на делото е дали климатикът е бил
включен в мрежата, като се доказва, че е бил, включително от заключението на
вещото лице и от обясненията на ответника, който заявява, че го е изключил от
бутона „off“,
но не и от мрежата. След като самото вещо лице сочи, че за пълна безопасност е
добре при по-продължително отсъствие уредът да не бъде включен в мрежата“,
несериозно е според ищеца твърдението му, че никой не го прави. Вещото лице от
своя страна няма специални знания от областта на електротехниката, а е със
специалност пожарна и аварийна безопасност, и онези негови обяснения, които
изискват знания по електротехника, също не следва да се ценят. Налага се
изводът, че ако климатикът не е бил оставен без наблюдение през нощта, включен
в електрическата мрежа, т.е. ако са били спазени нормативните изисквания, е
нямало да възникне късо съединение, респективно пожар. Късото съединение
вследствие износване на кабели пък не е случайно събитие, то е предотвратимо
при вземане на съответните мерки, които е следвало да вземе наемателят.
Ответниците
чрез общия си пълномощник също представят писмена защита. В нея отново излагат
доводите си за недопустимост на иска срещу И.И. и за неоснователност на този
срещу дружеството наемател, тъй като липсва противоправно поведение и вина.
Заявяват, че показанията на доведената от ищеца свидетелка Снежана Соколова,
съпруга на управителя, са противоречиви и на места – категорично неверни, както
и че е налице противоречие между нейното твърдение, че ремонтът е започнал през
януари или февруари 2019 г., и данните от представената фактура за купени
строителни материали, която е от 19.12.2018 г. – само ден след пожара, а според
ищеца не е възможно ремонтът да е започнат, „докато пожарът все още е тлеел“.
От доказателствата по делото се
установяват следните факти:
Между двете търговски дружества –
ищеца и първия ответник е бил сключен договор за наем от 01.09.2018 г. с
предмет недвижим имот с площ 99,36 кв.м., собственост на ищеца. Вторият
ответник И.И. е служител на дружеството ответник и същевременно съпруг на
Катерина И., която е собственик на капитала и управител на това дружество.
В наетия имот наемателят започнал да
извършва търговска дейност като заведение за хранене.
На
18.12.2018 г. рано сутринта в обекта избухнал пожар, водещ началото си от
климатик в обекта, който довел до унищожаване на част от вещите в обекта и обзавеждането
му. Вредите за имуществото на наемодателя възлизали на обща стойност
27 990 лв. Причина за пожара според заключението на вещото лице,
неоспорено в тази част от никоя от страните, е станало късо съединение в
захранващия кабел на уреда.
Било
образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 331, ал. 1 от НК
(палеж по непредпазливост), което било прекратено, тъй като по преценка на
прокурора липсва обективен признак от състава: пожарът е причинен от късо
съединение във вътрешното тяло на климатика и това късо съединение не е
резултат от нечии действия.
Фактите
дотук не са спорни между страните. Спорът от фактическа страна се свежда до
това, в какво положение е бил климатикът – работещ, изключен с бутона на
дистанционното управление или изобщо с прекъснато захранване, както и до
въпроса за причинната връзка на пожара с действията на И., т.е. дали късото
съединение е щяло да настъпи и съответно дали пожарът е щял да възникне, ако
климатикът е бил с напълно изключено захранване. Твърдението на ищцовата страна
за това, че И.И. е признавал пред управителя на дружеството ищец, че е оставил
уреда включен, или не е правил такова признание, както твърди самият той, е
обстоятелство със спомагателно, косвено значение за установяване на факта на
изключването на уреда, а не само по себе си от пряко значение за спора.
Въз
основа на събраните доказателства съдът приема за установено, че уредът е бил
изключен с бутона на дистанционното управление, но до него е имало захранване.
Обясненията на ответника И. в този смисъл се подкрепят от тези на свидетеля П.А.,
който потвърждава, че е дал указания на страните да оставят климатика изключен
от дистанционното, докато дойде той и провери защо уредът не работи правилно,
не затопля, а само охлажда.
По
досъдебното производство, видно от постановлението за прекратяването му,
приложено като писмено доказателство по настоящото дело, са събрани данни, че
този климатик не е бил използван от наемателя до 17.12.2018 г., когато поради
предстоящо събитие в заведението наемателят решил да го използва, за да бъде
топло в помещението на следващия ден. До този момент заведението се отоплявало
и охлаждало само с другия наличен климатик. По този повод бил извикан
свидетелят А., който се грижел за поддръжката и на двата климатика, той заредил
фреон и казал на управителката Катерина И. да измие филтрите, след което уредът
бил включен и заработил. Самият климатик бил придобит от ищеца още през 1995 г.
и преди построяването на сградата, в която се е намирал отдаденият под наем
обект, бил монтиран в друго негово заведение.
Част
от данните, установени по досъдебното производство, наистина са извлечени от
свидетелски показания по него, които не могат пряко да се ползват по настоящото
дело. Самото постановление за прекратяване обаче може на общо основание да се
ползва като писмено доказателство, вкл. за доказване на установените от
прокурора и описани в постановлението фактически обстоятелства по разследвания
случай (без, разбира се, в тази част за фактическите изводи на прокурора да
обвързва съда като официален документ, тъй като не става дума за факти,
осъществили се пред него – чл. 179, ал. 1 от ГПК). Описаните факти за
монтирането и използването на климатика преди 17.12.2018 г. не се опровергават
от други данни по настоящото дело и няма причина да не се приемат за установени
и по това дело.
Както
от данните по досъдебното производство, така и от показанията на свидетеля А.
по настоящото дело се установява, че климатикът, макар и отначало да заработил,
по-късно спрял да затопля, наемателите се обадили отново на А. и той се върнал
в обекта, но преценил, че поради късния час няма време за проверка на причините
за това, затова казал на наемателите да оставят уреда изключен, докато той има
възможност на следващ ден да извърши по-подробен преглед. В съдебно заседание той изрично уточнява, че
е ставало дума за изключване с дистанционното, а не за прекъсване на
захранването по
кабела.
Вещото
лице е дало заключение, че „напрежението в мрежата е едно и също“ при работещ и
при изключен от бутона на дистанционното управление климатик и е еднаква
вероятността от възникване на късо съединение и пожар в тези два случая. То
споменава и че захранващият кабел на този климатик е бил подменен с друг,
по-дълъг, който е свързан с „нестандартна връзка“, без „лустер-клема, непозволяваща
допиране на проводници“, като тази нестандартна връзка е била до възпламенимите
части на климатика. При лош контакт в клема според него заради увеличеното
съпротивление се повишава температурата на кабела и от това могат да се
разтопят изолациите на проводниците и да настъпи късо съединение, искра и
възпламеняване на близко разположени запалими материали.
В
противоречие със заключението на вещото лице свидетелят А. в показанията си е
изразил мнение, че „ако климатикът е изключен от дистанционното, не може да
стане късо съединение“. Съдът намира, че показанията на свидетеля не са основание
за съмнение в правилността на заключението – не толкова по причина, че
свидетелските показания служат да установят само възприетото от свидетеля, а не
изводите му, произтичащи от негови специални знания, колкото заради това, че
вещото лице, за разлика от свидетеля, е имало възможност и поставена задача да
изследва подробно причините за пожара и вероятностите за възникването му.
Специалността на вещото лице несъмнено обхваща и онази част от знанията по
електротехника, която има отношение към възможните причини за пожарите.
Затова
следва да се приеме за доказано от фактическа страна като причина за пожара късо
съединение по захранващия кабел. Възрастта на уреда и свързаното с това
износване на всички части, както и фактът, че е фабрично поставеният захранващ
кабел е бил подменен, вероятно са благоприятствали настъпването на късото
съединение.
Според
вещото лице климатикът се приема за „денонощен консуматор“, тъй като при
непрекъснат, денонощен режим на работа той е най-ефективен, работи най-добре.
Това съответства и на общоизвестното знание за този род уреди и на
общоразпространената практика и съдът намира, че няма причина да не кредитира
заключението и в тази част.
При така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Не се установява правило за противопожарна
безопасност, което да е било нарушено от И.И. или от други наети от дружеството
наемател лица.
Дори
да се приеме, че износването на захранващ кабел на климатика има отношение към
възникването на късото съединение, не може да се счете, че към задълженията на
наемателя спада подмяната му. Под дребни поправки, които се дължат на обикновено
употребление, чл. 231, ал. 1 има предвид текуща поддръжка и износвания в
резултат на краткосрочна употреба, съизмерима със срока на договора за наем.
Износването с времето на един уред, който поначало следва да служи години, без
да се налага поправянето му, не спада към тях. Няма и друго правило, което да
освобождава наемодателя от грижата за изправността на предоставените уреди и да
натоварва само наемателя с нея. Освен казаното по делото няма данни, че
евентуалното износване на кабела е единственият фактор за настъпването на
късото съединение – от обясненията на вещото лице се налага изводът, че то може
да възникне непредвидимо и при нов и изправен като цяло уред.
Цитираната
в писмената защита Наредба 3 от 1997 г. не е действаща, а е мълчаливо отменена
с уреждащата същите въпроси Наредба № I-209 от 22 ноември 2004 г., която на
свой ред е отменена и действащият в момента нормативен акт е посочената още в
исковата молба наредба от 01.10.2014 г. Към 1997 г. впрочем климатици в
помещенията не са се срещали толкова масово като в момента, и това, че те не са
споменати в наредбата наред с акумулиращите печки и лъчистото отопление, не
означава, че законодателят съзнателно ги е изключил – поради малката им
разпространеност той може да ги е пропуснал или да е счел, че не е нужно
изрично да ги споменава.
Чл.
12 от действащата наредба не би следвало да се прилага за процесния обект, тъй
като той е с площ, по-малка от 100 кв.м., а чл. 36 изисква изключване в края на
работния ден на „захранването на електрическите вериги с изключение на това,
предвидено за захранване на консуматори с непрекъснат режим на работа“. Според
този състав на съда, както беше посочено по-горе, към тези уреди с непрекъснат
режим следва да се отнесат и климатиците. Казоното
от вещото лице по този въпрос не представлява правно съждение, а отнасяне на
климатиците към групата на уредите с непрекъснат режим на работа. Изразът „уред
с непрекъснат режим на работа“ не е правен термин, нито има легална дефиниция
за такъв уред, а преценката кой уред е такъв се прави въз основа на
общоизвестни факти или специални познания извън правото.
Обстоятелството,
че уредите, изключени от електрическата мрежа, са по-малко пожароопасни от
включените, се отнася и за уредите с непрекъснат режим на работа. В този смисъл
от думите на вещото лице, че за пълна безопасност е по-добре изключване на
захранването, не следва извод, че за уреди с денонощен режим на работа има
задължение да бъдат изключвани.
Вярно
е, че при изключването само от бутона на дистанционното управление така или
иначе не се постига непрекъснат денонощен режим на работа и би било вероятно
по-добре да се изключи и захранването с цел пълна безопасност, но дори от това
не следва нормативно задължение то да бъде изключено, щом се касае за уред с
денонощен режим на работа.
След
като липсва противоправно поведение, съответно неизпълнено задължение по
договора за наем, не се носи и отговорност за настъпилите вреди нито от
дружеството наемател, нито от И.И.. Затова съдът намира, че и двата предявени
иска следва да се отхвърлят като неоснователни със съответното присъждане на
разноски, и
РЕШИ:
Отхвърля
иска на „АМ-АС“ ЕООД – гр. Пазарджик, ЕИК *********, срещу „ВИК – И.“ ЕООД –
гр. Пазарджик, ЕИК *********, и И.П.И.,***, за осъждането на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата 21 519 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – преки загуби от унищожено или повредено обзавеждане в
помещение, собственост на ищеца, в резултат на пожар, причинен на 18.12.2018 г.
от И.И. при работа, възложена от „ВИК – И.“ ЕООД, заедно със законната лихва
върху сумата, считано от 08.05.2019 г. до изплащането на сумата.
Осъжда
„АМ-АС“ ЕООД да заплати на „ВИК – И.“ ЕООД разноски по делото в размер 1350 лв.
Осъжда
„АМ-АС“ ЕООД да заплати на И.П.И. разноски по делото в размер 1350 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: