№ 244
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000398 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Г. Д. Д. чрез адвокатско дружество „Г.
и М.“ против определение № 80 от 24.03.2022 г., постановено по т.д. № 17 по
описа за 2022 г. на Хасковския окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал.
1, т. 5 ГПК е спряно производството по търговско дело № 17/2022 година по
описа на същия съд, до приключване на наказателното производство по ДП №
***/**** година по описа на РУ - С..
Частният жалбоподател чрез процесуалния си представител изразява
становище, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което моли същото да се отмени и делото се върне на Хасковския
окръжния съд с разпореждане за продължаване разглеждането на делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от
надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството по т.д. № 17 по описа за 2022 г. на Хасковския окръжен
съд е образувано по предявени от Г. Д. Д. против ГФ обективно съединени
искове, с правно основание чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" КЗ,
за заплащане на обезщетения за претърпени от ищеца неимуществени и
имуществени вреди, настъпили в резултат от деликт, причинен от трето за
спора лице - А. Ф. Х., при управление на автомобил с нидерландска
регистрация и поради отказ на нидерландския застраховател да заплати
застрахователно обезщетение.
За да спре производството по делото до приключване на наказателното
производство, Хасковският окръжен съд е приел, че съществувала
1
идентичност на противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили
вредите, обуславящи гражданската отговорност на деликвента и деянието, за
което е образувано досъдебно производство и че установяването на
разследваните в наказателното производство престъпни обстоятелства като
част от елементите на фактическия състав, необходим за ангажиране на
отговорността на застрахователя, обуславяли пряко решението по
гражданския спор. А тъй като разследването на тези обстоятелства било от
компетентността на наказателните органи, респективно - на наказателния съд,
които щели да се произнесат с присъда или с постановление за прекратяване
на наказателното производство и то по реда на приложимия закон - НПК,
тази компетентност на наказателния съд, както и разписаните в закона
процедури за разследване на престъпленията и произнасянето на
наказателния съд по реда на НПК, изключвали възможността гражданският
съд, при вече образувано и висящо наказателно производство, да се
произнесе по въпроса дали е осъществено престъпление, от което произтича
твърденият деликт, а от там и претендираните вреди.
Определението е неправилно.
Производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК преди размяната на книжа, преди провеждането на съдебното дирене,
без да са събрани доказателства, само въз основа на извършена служебна
справка за предмета, участниците и етапа на развитие на образуваното ДП №
***/**** г. по описа на РУ на МВР – С.. От представеното и приложено по
делото /л.117/ копие от постановление за спиране на наказателно
производство от 10.02.2021 г., се установява, че това ДП, започнало на
06.08.2020 г. е спряно, след като са били извършени редица процесуално-
следствени действия, тъй като управлявалият другото участващо в
процесното ПТП МПС, А. Ф. Х. е напуснал страната и е с неизвестен адрес.
От съдържанието на постановлението става ясно, че на посочения етап от
развитие на ДП, соченият като виновен за настъпване на произшествието Х.,
към датата на изготвяне на това постановление е имал процесуалното
качество на „свидетел“ и на онзи етап не му е било повдигнато обвинение за
конкретно престъпление.
Според трайната практика на ВКС, /опр. № 450 от 6.11.2020 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1446/2020 г., II т. о., ТК, и изброените в него определение № 733
от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13 г. на ВКС, определение № 604/22.10.2012
г. по ч. т. д. 592/12 г., 1 ТО, определение № 683/19.11.2012 г. по ч. т. д. 692/12
г. 1 ТО/, само наличието на прокурорска преписка, по която се извършва
проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране
на гражданското производство по смисъла на чл. 229, т. 5 от ГПК. За да се
спре производството при условията на чл. 229, т. 5 от ГПК е необходимо
съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице престъпни
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор,
както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото
2
гражданско производство. Конкретно, при предявен иск с правно основание
чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" КЗ какъвто е настоящият,
следва да е налице съвпадание на основанието на търсената защита, на
противоправното деяние и на делинквента с противоправното деяние и дееца
в образуваното наказателно производство. Освен това, в този случай
гражданският съд следва да посочи изрично невъзможността да установи със
средствата на ГПК конкретно релевантните факти за установяване на
деликтната отговорност на третото лице, посочени в разпоредбата на чл. 300
ГПК – извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, както и наложителността от постановяване на присъда, която да бъде
задължителна на за гражданския съд.
В случая, съдът е посочил единствено, че е образуваното наказателно
производство в досъдебна фаза. Няма установени от първоинстанционния съд
обстоятелства, въз основа на които да се извърши преценка, че елементите от
фактическия състав на обуславящият гаранционната отговорност на
ответника деликт, съставляват престъпно обстоятелство, както и че
установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно.
Предвид изложеното, настоящият състав на Пловдивския апелативен съд
намира, че в случая не са били налице процесуалните основания по смисъла
на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спирането на производството по делото. Ето защо
обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на
Пловдивския окръжен съд за продължаване на производството.
Съобразно изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 80 от 24.03.2022 г., постановено по т. д. № 17
по описа за 2022 г. на Хасковския окръжен съд.
Връща делото на Хасковския окръжен съд за продължаване на
производството.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3